Елена Чудинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Елена Чудинова
Елена Чудинова през 2015 г.
Елена Чудинова през 2015 г.
Родена3 септември 1959 г. (64 г.)
Професияписател, журналист, публицист
Националност СССР,  Русия
Активен период1970-
Жанристорически роман, научна фантастика, документалистика, публицистика
Темаистория на Русия
Направлениетрадиционализъм, консерватизъм

Уебсайтelenachudinova.com
Елена Чудинова в Общомедия

Елена Чуди́нова е руска филоложка по образование, авторка на произведения в жанровете драма, детска литература, научна фантастика, исторически роман, публицистика.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Елена Петровна Чудинова е родена на 3 септември 1959 г. в Москва, СССР, в семейството на палеонтолозите Пьотр и Инна Чудинови. Завършва филология в Московския университет.

Започва да пише поезия на исторически теми през 1970 г. През 1993 г. е издаден първият ѝ исторически роман „Держатель знака“ за гражданската война в Русия.

През 2005 г. е издаден дистопичният ѝ роман „Джамията „Парижка Света Богородица“: 2048 година”. През 2048 г. властта в Западна Европа е завзета от ислямисти, Европейският съюз е преименуван в Еврабия, узаконен е шериатът, християнството е подложено на унищожение, а християните са натикани в гета. Символ на съпротивата става катедралата „Парижка Света Богородица“, чиято съдба обединява националисти и католици. Романът става бестселър в Русия с издадени над 100 000 екземпляра. За него е удостоена с наградата „Басткон“. Заради антиислямската му тема в Западна Европа първоначално е предоставен свободно в Интернет, а едва доста по-късно е публикувана книгата. През 2011 г. по темата на романа е направен 4-сериен документален филм от режисьора Владимир Синельников.

В периода 2007 – 2011 г. работи като колумнист в списание „Експерт“. От 2010 г. води води авторската програма „Час на писателя“ по православното радио „Радонеж“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Держатель знака (1993) – през 2013 г. издаден в 2 тома, „Держатель знака“ и „Торжество знака“ с приложение събрани стихове на исторически теми
  • Неферт (2003)
  • Мечеть Парижской Богоматери (2005)
    Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048, изд. „Велик архонтски събор“ (2013), прев. Надя Попова

Серия „Сага за Сабурови“ (Саге о Сабуровых / Мистичная трилогия)[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ларец (2003)
  2. Лилея (2006)
  3. Декабрь без Рождества (2012)

Детска литература[редактиране | редактиране на кода]

  • История Англии для детей. 2 тома (1996)
  • Легенды Армении (1996)
  • Гардарика (2007)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Шуты у трона (2008)
  • Время разбрасывать камни (2009)
  • Бремя белых (2011)
  • Похищение Европы. Исламизация и капкан толерантности (2012)
  • Евромайдан и Русская весна (2015)

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

  • 2011 Мечеть Парижской Богоматери – ТВ документален минисериал, 4 серии

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]