Направо към съдържанието

Еврабия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Еврабия е политическо клише, наложено в употреба от египетския евреин Бат Йеор.[1]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

Това е изразна еманация в антипод на културното сближение между християнските култури на Европа и арабската култура, съществуваща още от Средновековието.

Според Бат Йеор клишето е насочено срещу три основни европейски постулата:

В книгата си „Еврабия: Евро-арабската ос“ (на английски: Eurabia: The Euro-Arab Axis) той казва, че Еврабия е резултат от Евро-арабския диалог, основан на предполагаемата френска европейска политика, целяща да увеличи европейската мощ срещу Съединените щати чрез съгласуване на интересите си с тези на арабските страни. По време на петролната криза от 1973 г. Европейската икономическа общност (предшественик на Европейския съюз) влиза в Евро-арабския диалог с Лигата на арабските държави.[2] Йеор казва, че това е основна причина за предполагаемата европейска враждебност към Израел, визирайки съвместните евро-арабски външни политики, които характеризира като антиамерикански и антиционистки.[3] Йеор твърди за тясна връзка с конспирацията в Еврабия и използва термина „димитюд“ (на англ. Dhimmitude), обозначаващ предполагаемото западно подчинение на Исляма.[4] Самият термин се основава на бюлетин, публикуван през 1970 г. от Европейски комитет за координация на асоциациите за приятелство с арабския свят, евро-арабски комитет за приятелство[3].

Книгата на Йеор е първото печатно издание в жанра „Еврабия“,[5] който се разраства оттогава до редица заглавия,[6] [7] включително „Лондонистан: как Британия създава терористична държава в себе си“ (на англ. Londonistan: How Britain Is Creating a Terror State Within) на Мелани Филипс,[8] „Силата на разума“ (на итал. La forza della ragione) на Ориана Фалачи и „Докато Европа спеше: как радикалният ислям унищожава Европа отвътре“ (на англ. While Europe Slept: How Radical Islam is Destroying the West from Within) на Брус Бауър[9]. Терминът често се използва от писателите Ориана Фалачи,[10][11] Марк Стейн[12][13][14] и няколко уебсайта, много от които са свързани с движението за контраджихад.[17] „Победата над Еврабия“ (на англ. Defeating Eurabia) от Фьордман[18] му спечелва висок авторитет сред крайнодесните екстремисти.[19]

Важна част от наратива е идеята за демографска заплаха, страхът, че в някакъв момент в бъдещето Ислямът ще завладее Европа[20], или както казва Бърнард Луис, „Европа ще бъде ислямска до края на века“[21]. „Последните дни на Европа: Епитафия за един стар континент“ (на англ. The Last Days of Europe: Epitaph for An Old Continent) на Уолтър Лакьор е често цитирана в литературата за Еврабия.

Влияние

[редактиране | редактиране на кода]

Значение след 11 септември

[редактиране | редактиране на кода]

Бат Йеор използва за първи път термина „Еврабия“ през 2002 г. и отново в друга своя книга от 2005 г.[22] Консервативният историк Нийл Фъргюсън се позовава на концепцията, която той приема като потенциална бъдеща ислямизация на Европа, основана на демографски факти и липса на идеали на континента.[23]

Европа през 2010-те г.

[редактиране | редактиране на кода]

Идеята за евро-арабска конспирация става основна тема в европейската екстремистка и популистка десница и изразява също така значителна промяна в стратегията. Хосе Педро Зукете пише, че: „Заплахата, че Полумесецът ще се издигне над континента, и призракът на мюсюлманска Европа са се превърнали в основни идеологически характеристики и теми на европейската крайна десница“.[24]

Мюсюлманските малцинствени групи и мюсюлманската имиграция придобиват ново политическо значение. Това довежда до приемането на политически позиции, които преди това са се смятали за маргинални или третопластови от двете страни. Основната антиислямска тема прониква и в мейнстрийм европейската политика, например в случая с лидера на нидерландската популистка Партия за свобода Герт Вилдерс: „Това правителство ентусиазирано сътрудничи с ислямизацията на Нидерландия. В цяла Европа елитът отваря широко шлюзовете. Само след малко един на всеки пет души в Европейския съюз ще бъде мюсюлманин. Добра новина за това мултикултурно правителство, което смята поклонението пред ужасите на Аллах за своя най-важна задача. Добра новина за ХДС: ХДС, междувременно, означава „Християни служат на Аллах“ (Christenen Dienen Allah).“.[25]

Проблеми

[редактиране | редактиране на кода]

Концепцията за Еврабия е ислямофобска конспиративна теория. Еврабия омаловажава сложното взаимодействие между САЩ, Франция, Израел, арабските и мюсюлманските страни на базата на „ние срещу тях“. Теориите за Еврабия се отхвърлят като ислямофобски, екстремистки[26] и конспиративни теории в академичната общност. В началото академичните среди проявяват малък интерес към теориите за Еврабия поради липсата им на фактическа основа.[27][28] Темата е разглеждана в изследвания на десния екстремизъм и политиката в Близкия изток.[29] Това се променя след атаките в Норвегия през 2011 г., които довеждат до публикуването на няколко труда, специално разглеждащи конспиративните теории за Еврабия.[30][31]

Демография

[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. iзследователският център Pew заявява, че „данните, с които разполагаме, изобщо не сочат в посока „Еврабия“:[32] и прогнозира, че процентът на мюсюлманите се очаква да нарасне до 8% през 2030 г. През 2007 г. учени, които анализират демографските данни, отхвърлят прогнозите, че ЕС ще има мюсюлманско мнозинство. [33]

Макар че е разумно да се предположи, че общото мюсюлманско население в Европа ще се увеличи и мюсюлманските граждани имат и ще имат значителен отпечатък върху европейския живот,[34] значението му може да бъде преувеличено. Джъстин Вайс се стреми да дискредитира това, което той нарича „четири мита на алармистката школа“, използвайки мюсюлманите във Франция като пример. По-конкретно, той пишие, че темпът на растеж на мюсюлманското население е по-нисък от прогнозирания от Еврабия, отчасти защото коефициентът на плодовитост на имигрантите намалява с интеграцията.[35] Той допълнително посочва, че мюсюлманите не са монолитна или сплотена група [36] и че много мюсюлмани се стремят да се интегрират политически и социално. Накрая той пише, че въпреки броя си, мюсюлманите са оказали малко влияние върху френската външна политика.[37]

Освен това водещите европейски мюсюлмани са доста откровени срещу религиозния фундаментализъм и са далеч от това да признават арабските страни за пример за подражание.[38] [39]

Разпространение и влияние

[редактиране | редактиране на кода]

Германия

[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. германският политик Тило Сарацин публикува книгата „Германия се самоунищожава“ (а немски: Deutschland schafft sich ab). В нея се твърди, че с продължаващата ислямска имиграция Германия ще се превърне в мюсюлманска нация с мнозинство.[40] Журналистът Саймън Купер твърди, че с над 1 милион продадени копия Сарацин е направил повече за популяризирането на концепцията за Еврабия от всеки друг в Европа.[41]

В политическата си кампания за изборите за Европейски парламент през 2019 г., крайнодясната германска партия ;Алтернатива за Германия“ използва картината на Жан-Леон Жером от 1886 г. „Пазарът на роби“ със слоганите „Европейците гласуват за „Алтернатива за Германия!“ и „За да не се превърне Европа в Еврабия!“.[42] „[Дойче веле]]“ съобщава, че репродукцията на картината изобразява внушаващо тъмнокожи мъже с бради и чуждестранно облекло, разглеждащи зъбите на гола бяла жена.[43]

Италия

[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. журналистката Ориана Фалачи твърди, че мюсюлманската имиграция и високата раждаемост са част от теорията на конспирацията.[44] През 2005 г. Фалачи казва пред „Уолстрийт Джърнъл“, че „Европа вече не е Европа“, добавяйки, че „тя е „Еврабия“, колония на исляма“.[45]

През 2011 г. Fранческо Сперони, действащ евродепутат от Лига Норд, заявява, че споделя същото мнение като идеята на Андеш Брайвик, „че вървим към Еврабия“.[46] След стрелбата Сперони потвърди съгласието си с Брайвик относно конспиративната теория в интервю зa италиаинското Radio 24.[47]

През 2018 г. Джулио Меоти използва теорията във връзка с демографията на Европа, пишейки, че „Европа е свършила. Бъдещето ѝ ще бъде смесица от Еврабия и гериатрично отделение.“[48]

През май 2019 г., преди европейските избори, лидерът на Северната лига за Сардзана заявява, че както Европейската народна партия, така и Партията на европейските социалисти се опитват да постигнат Еврабия.[49] В деня преди гласуването, италианският вицепремиер Матео Салвини подкрепи теорията като реална заплаха. Той настоява, че в Швеция вече е съществувала държава Еврабия – твърдение, което шведското посолство незабавно отрича с официално изявление.[50] Позовавайки се на паметта на Ориана Фалачи,[51] той публикува антимигрантска реч в Туитър, придружена от посланието „Не на Еврабия“.[52]

Нидерландия

[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. журналистът Артур ван Амеронген описва Моленбек като „Брюксел: Еврабия“. Въпреки твърденията, че писателят Вим ван Рой вече е измислил фразата, Амеронген се сблъсква с остри критики от страна на колегите и медиите за подкрепата на конспиративната теория.[53] След атаките в Париж през ноември 2015 г. и откриването на терористична клетка на ИДИЛ в Брюксел, фотожурналистът Теун Вутен се съгласява с описанието на Амеронген, наричайки общината „етнически и религиозен анклав“.[54]

Лидерът на Партията за свобода Герт Вилдерс, който е член на Камарата на представителите на Нидерландия, открито заявява, че „ако не спрем ислямизацията сега, Еврабия и Нидерландия ще бъдат само въпрос на време“.[55] [56] Като поддръжник на конспиративната теория, Вилдерс смята, че мюсюлманската имиграция в Европа се обуславя от споразумение между Европейския съюз и ислямските страни.[57] Той изнася речи в нидерландския парламент относно Еврабия.[58]

Норвегия

[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. Педер Аре Ньостволд Йенсен, пишещ под псевдонима Фьордман, публикува книгата „Победата над Еврабия“ (Defeating Eurabia). В книгата се твърди, че едно на всеки три бебета, родени във Франция, е от мюсюлмански произход и че в страната има стотици мюсюлмански гета, следващи закона на Шариата, които според Фьордман или ще бъдат превзети, или ще се изправят пред предстояща гражданска война.[59]

„2083: Европейска декларация за независимост“ (2083: A European Declaration of Independence), манифестът на Андеш Брайвик, извършителят на атаките в Норвегия през 2011 г., включва обширно обсъждане и подкрепа за теорията за „Еврабия“. Тя съдържа и няколко статии по темата за Еврабия от Бат Йеор и Фьордман.[60] В резултат на това теорията получава широко медийно внимание след атаките.[61] В присъдата срещу Брайвик съдът заявява, че „много хора споделят конспиративната теория на Брайвик, включително теорията за Еврабия. Съдът установява, че много малко хора обаче споделят идеята на Брайвик, че предполагаемата „ислямизация“ трябва да се води с терор“.[62]

По-късно Брайвик заявява, че преди това е използвал реториката на „контраджихад“, за да защити етнонационалистите, като по този начин вместо това е започнал медийна кампания срещу това, което той смята за поддръжници на „антинационалистическия контраджихад“.[63] [64]

Обединено кралство

[редактиране | редактиране на кода]

Теориите, представени от Дейвид Прайс-Джоунс в „Предателство: Франция, арабите и евреите“ (Betrayal: France, the Arabs, and the Jews) (2008) и Тиодор Далримпъл в „Синдромът на Новия Виши: Защо европейските интелектуалци се предават на варварството“ (The New Vichy Syndrome: Why European Intellectuals Surrender to Barbarism) (2011), споделят обща предпоставка: че бърза демографска промяна в Европа е била умишлено предизвикана от европейските политици и държавните служители [65] и ще доведе до мюсюлманско мнозинство, което ще има непроменливо, враждебно отношение към приемащите ги нации.[66] Други предпоставки, като например постигане на съгласие или контрол върху бюрокрацията, интелигенцията и европейските политически лидери, са чести.

Канада

[редактиране | редактиране на кода]

Авторът Марк Стейн, описан като „защитник на мита за „Еврабия“ от канадския вестник „Глоуб анд Мейл“,[67] предсказва зараждащ се регион Еврабия, завладян от религията на исляма и враждебен към интересите на САЩ.[68] Промотирането на конспиративната теория от Стейн се фокусира върху европейската демография, където той вярва, че културно утвърдена мюсюлманска маса ще стане мнозинство от населението и ще изисква асимилация на белите европейци.[69]

Съединени щати

[редактиране | редактиране на кода]

В Съединените щати теорията намира силни поддръжници в движението за ислямофобия,[70] [71] сред които президентът на „Спрете ислямизацията на Америка“ Робърт Спенсър [72] [73] и политическият коментатор Даниел Пайпс.[74]

През май 2006 г. водещият на Фокс Нюз Джон Гибсън призована белите американци да имат повече бебета, позовавайки се на намаляването на „местното население“ на Европа като очевидно демографско предупреждение за САЩ относно раждаемостта сред латиноамериканците.[75] В това, което Медия Метърс съобщава като всяващо паника, той твърди, че в Европа се случва Еврабия.[76]

В кампанията си за президентска номинация от Републиканската партия през 2011-2012 г., сенатор Рик Санторум предупреждава, че Европа „създава възможност за създаването на Еврабия“ и че континентът „губи, защото няма деца“.[77] Класицистът Брус Торнтън също е силен защитник на теорията.[78]

В конспект на филм от 2007 г. от Стив Банън, който по-късно става главен стратег на президента Доналд Тръмп и член на Съвета за национална сигурност на САЩ, се твърди, че мюсюлманите се опитват да превърнат Съединените щати в „Ислямски щати на Америка“.[79]

Критики

[редактиране | редактиране на кода]

Сп. „Икономист“ отхвърля концепцията за Еврабия като всяваща паника.[80] Саймън Купър във „Файненшъл Таймс“ описва книгата на Йеор като „малко четена, но влиятелна“ и подобна на „ Протоколи на сионските мъдреци наобратно“, добавяйки, че „макар и абсурдна, Еврабия се превърна в духовната майка на жанр“.[81]

Дейвид Ааронович признава, че заплахата от „джихадистки терор“ може да е реална, но че няма заплаха от Еврабия. Той заключава, че тези, които изучават конспиративни теории, ще разпознаят Еврабия като теория, която добавя тезата за „тъжните глупаци“ към идеята за врага вътре“.[82]

Консервативният американски военен анализатор Ралф Питърс критикува наратива за Еврабия с мотива, че е малко вероятно това да се случи, както се предполага, позовавайки се на историческия прецедент на геноциди, често случващи се в Европа, като например на Балканите през 90-те години на миналия век и Холокоста по време на Втората световна война.[83] Питърс заявява, че ако мюсюлманите „превземат“ Европа са неизбежни, европейците или в най-добрия случай биха депортирали насилствено своите мюсюлмани, или в най-лошия случай биха се ангажирали с геноцид срещу тях,[83] което евентуално би довело до намеса на САЩ от името на преследваните мюсюлмани.[83]

В книгата си от 2007 г. „Войни на кръв и вяра“ (на англ. Wars of Blood and Faith) Питърс заявява, че далеч от това да превземат Европа чрез демографска промяна, „европейските мюсюлмани живеят назаем“ и че в случай на голяма терористична атака в Европа, благодарение на „неизкоренимата злоба“ на европейците и това, което той възприема като историческа тенденция за свръхреагиране на реални или възприемани заплахи, европейските мюсюлмани „ще имат късмет, ако само бъдат депортирани“.[84]

Според Мархан и Сапир, самата идея за „Еврабия“ е „базирана на екстремистка конспиративна теория, според която Европа и арабските държави биха обединили сили, за да направят живота невъзможен за Израел и да ислямизират стария континент“.[85]

В статия в Race & Class през 2006 г., авторът и журналист на свободна практика Мат Кар твърди, че Еврабия се е превърнала от „странна конспиративна теория“ в „опасна ислямофобска фантазия“. Кар заявява: „,За да се приеме нелепата теза на Йеор, е необходимо да се вярва не само в съществуването на съгласуван ислямски заговор за подчиняване на Европа, включващ всички арабски правителства, независимо дали са „ислямски“ или не, но и да се признае, че на таен и неизбран парламентарен орган е приписана изумителната способност да трансформира всички основни политически, икономически и културни институции на Европа в подчинени инструменти на „джихад“, без нито една от пресата или избраните институции на континента да е наясно с това. Никъде в това идеологически обусловено тълкуване на европейско-арабските отношения Йеор не се доближава до доказването на „тайната история“, която твърди, че разкрива.“

Конспиративната теория за Еврабия има много прилики с „Протоколите на сионските мъдреци“.[86] [87] [88] Арун Кундани, пишещ за Международния център за борба с тероризма, отбелязва, че „Еврабия“ отговаря на „структурната нужда“ на движението Контраджихад от конспиративна теория и сравнява „Еврабия“ с „Протоколите на сионските мъдреци“,[89] докато Кар я сравнява с конспиративната теория на ционисткото окупационно правителство.

Дъг Сондърс твърди, че про Ал-Каида писатели и тези, които пропагандират теорията за Еврабия като истина, имат общ екстремизъм и светоглед, където „има едно същество, наречено „мюсюлманин“, и друго, наречено „западняк“. Той предлага да се твърди, че няма такова разграничение и че мюсюлманите могат да станат светски в западния свят.[90]


Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Observatoire du Monde Juif. 2002.
  2. ↑ Euro-Arab dialogue // MEDEA.
  3. 1 2 Ye'or, Bat. Le dialogue Euro-Arabe et la naissance d'Eurabia // Observatoire du monde juif. Посетен на 11 май 2012. (на френски) English translation Архив на оригинала от 2008-12-17 в Wayback Machine.
  4. ↑ Fekete, Liz. The Muslim conspiracy theory and the Oslo massacre // Race & Class 53 (3). 2012. DOI:10.1177/0306396811425984. с. 30 – 47.
  5. ↑ Fekete, Liz. The Muslim conspiracy theory and the Oslo massacre // Race & Class 53 (3). 2012. DOI:10.1177/0306396811425984. с. 30 – 47.
  6. ↑ Justin Vaïsse. Eurabian Follies // Foreign Policy. The FP Group, a The Washington Post subsidiary. Посетен на 17 юли 2012.
  7. ↑ Simon Kuper. The Crescent and the Cross // Financial Times. October 11, 2007. Архивиран от оригинала на 10 декември 2022. Посетен на 13 май 2012.
  8. ↑ Phillips, Melanie. Londonistan: How Britain is creating a terror state within. London, Encounter, 2006. ISBN 9781594031441.
  9. ↑ Bawer, Bruce. While Europe Slept. New York, Anchor/Random House, 2007. ISBN 978-0767920056.
  10. ↑ Varadarajan, Tunku. Prophet of Decline // The Wall Street Journal. Ms. Fallaci speaks in a passionate growl: 'Europe is no longer Europe, it is "Eurabia", a colony of IslamШаблон:'-
  11. ↑ Londra, Dopo. Il nemico che trattiamo da amico // Corriere della Sera. Посетен на 13 май 2012. Sono quattr' anni che parlo di nazismo islamico, di guerra all' Occidente, di culto della morte, di suicidio dell' Europa. Un' Europa che non è più Europa ma Eurabia e che con la sua mollezza, la sua inerzia, la sua cecità, il suo asservimento al nemico si sta scavando la propria tomba. (на италиански)
  12. ↑ Steyn, Mark. America Alone: The End of the World as We Know It. Washington, D.C., Regnery, 2006. ISBN 978-0847827534.
  13. ↑ Steyn, Mark. It's the Demography, Stupid // The New Criterion. Посетен на 13 май 2012.
  14. ↑ Steyn, Mark. The future belongs to Islam // Macleans. Архивиран от оригинала на 22 юли 2009. Посетен на 13 май 2012.
  15. ↑ Eurabia | Augean Stables // 24 July 2006.
  16. ↑ The Eurabia Code by Fjordman // 11 септември 2001. Посетен на 9 април 2024.
  17. ↑ вкл. Gates of Vienna], Brussels Journal на Paul Beliën, FrontPage Magazine, статията на Richard Landes "Eurabia",[15] статията на Фьордман "The Eurabia Code"[16] и неговия сборник Defeating Eurabia.
  18. ↑ Jensen, Peder Are Nøstvold. Defeating Eurabia. Lulu.com, 2008. ISBN 9781409247159.[самостоятелно публикуван източник]
  19. ↑ Sandvik, Siv. Fjordman hevder han vil hjelpe politiet i terroretterforskningen // Norwegian Broadcasting Corporation. Посетен на 8 август 2011.
  20. ↑ Machlis, David. Muslims 'about to take over Europe' // Jerusalem Post. Посетен на 2 октомври 2022.
  21. ↑ Europa wird Islamisch // Die Welt. 18 април 2006.
  22. ↑ Fekete, Liz. The Muslim conspiracy theory and the Oslo massacre // Race & Class 53 (3). 2012. DOI:10.1177/0306396811425984. с. 30 – 47.
  23. ↑ Niall Ferguson. The way we live now: Eurabia? // The New York Times. 4 април 2004. Посетен на 1 февруари 2013.
  24. ↑ Zúquete, José Pedro (October 2008). "The European Extreme Right and Islam: New directions?". Journal of Political Ideologies. 13 (3): 321–344
  25. ↑ Geert Wilders. "реч в идерладския парламент, 16 септември 2009"
  26. ↑ Marján, Attila, André Sapir. Europe's Destiny. Baltimore, Maryland, Johns Hopkins University Press, 2010. ISBN 978-0-8018-9547-0. с. 161.
  27. ↑ Eurabiske vers // Morgenbladet, August 19, 2011. Посетен на April 27, 2012.
  28. ↑ Kuper, Simon. The end of Eurabia // Financial Times. 9 септември 2011. Архивиран от оригинала на 10 декември 2022. Посетен на 11 май 2012.
  29. ↑ Roy, Olivier. The Politics of Chaos in the Middle East. New York, Columbia University Press, 2008. ISBN 978-0-231-80043-3.
  30. ↑ Fekete, Liz. The Muslim conspiracy theory and the Oslo massacre // Race & Class 53 (3). 2012. DOI:10.1177/0306396811425984. с. 30 – 47.
  31. ↑ Gardell, Mattias. Islamofobi. Oslo, Spartacus, 2011. ISBN 9788243006683. (на норвежки)
  32. ↑ World Muslim population doubling, report projects // CNN, 27 януари 2011. Архивиран от оригинала на 30 март 2023.
  33. ↑ Simon Kuper. Head count belies vision of 'Eurabia' // Financial Times. Посетен на 12 август 2011.
  34. ↑ Kaufmann, Eric (20 March 2010). "Europe's Muslim Future" Архив на оригинала от 2011-11-22 в Wayback Machine., Prospect (magazine), Issue 169.
  35. ↑ Вж. също Randy McDonald, France, its Muslims, and the Future, 2004-04-13, Doug Saunders, "The 'Eurabia' myth deserves a debunking Архив на оригинала от 2009-03-23 в Wayback Machine.", The Globe and Mail, 2008-09-20, Fewer differences between foreign born and Swedish born childbearing women[неработеща препратка], Statistics Sweden, 2008-11-03, Mary Mederios Kent, Do Muslims have more children than other women in western Europe? Архив на оригинала от 2008-11-08 в Wayback Machine., Population Reference Bureau, prb.org, February 2008; за плодовитостта на мюсюлманите извън Европа вж. изречението "The dramatic decline in Iran's fertility provides a recent example of how strict Islamic practices can coexist with widespread use of family planning.", и (статиите) Farzaneh Roudi-Fahimi and Mary Mederios Kent, Fertility Declining in the Middle East and North Africa Архив на оригинала от 2009-06-01 в Wayback Machine., prb.org, април 2008, особено figure 2, Mohammad Jalal Abbasi-Shavazi, Recent changes and the future of fertility in Iran, особено figure 1;
  36. ↑ Вж. "Merely speaking of a 'Muslim community in France' can be misleading and inaccurate: like every immigrant population, Muslims in France exhibit strong cleavages based on the country of their origin, their social background, political orientation and ideology, and the branch or sect of Islam that they practice (when they do)." в Justin Vaisse, Unrest in France, November 2005 Архив на оригинала от 2011-06-06 в Wayback Machine., 2006-01-12
  37. ↑ Вж. Justin Vaïsse, La France et les musulmans: une politique étrangère sous influence? Архив на оригинала от 2013-05-13 в Wayback Machine., април 2007 Шаблон:In lang
  38. ↑ Europas muslimische Eliten: Wer sie sind und was sie wollen Jytte Klausen, Campus Verlag, 13.03.2000
  39. ↑ Walter Laqueur (2009). Best of Times, Worst of Times. University Press of New England. с. 211.
  40. ↑ Judis, John. The Nationalist Revival; Trade Immigration, and the Revolt Against Gobalization. Columbia Global Reports, 2018. ISBN 9780999745403. с. 99.
  41. ↑ Simon Kuper. The end of Eurabia // Financial Times. 9 септември 2011. Архивиран от оригинала на 10 декември 2022.
  42. ↑ U.S. Museum Condemns Far-right German Party for Using Their Painting for anti-Muslim Campaign // Haaretz, 1 май 2019. Архивиран от оригинала на 25 април 2020. Посетен на 10 май 2019.
  43. ↑ AfD in hot water with US museum over campaign billboard // Deutsche Welle. April 26, 2019.
  44. ↑ How Oriana Fallaci's Writings on Islamism Are Remembered—and Reviled // Тhe Atlantiц. (на английски)
  45. ↑ Oriana Fallaci, Incisive Italian Journalist, Is Dead at 77 // The New York Times. (на английски)
  46. ↑ Ukip faces questions about its far-right friends in Europe // The Guardian. (на английски)
  47. ↑ La matanza de Oslo descoloca a la extrema derecha europea // Público (Spain). (на испански)
  48. ↑ Europe's future: A combination of Eurabia and a geriatric ward // Arutz Sheva. (на английски)
  49. ↑ Sarzana, il capogruppo del Carroccio: "Votare Lega per evitare l'Eurabia" // Il Secolo XIX. (на италиански)
  50. ↑ Le proteste della Svezia per un servizio del Tg2 // Il Post. (на италиански)
  51. ↑ Salvini rompe il silenzio elettorale su Rai3. Pd e sinistra attaccano. // la Repubblica. (на италиански)
  52. ↑ Lettons, Maltais et Slovaques convoqués aux urnes pour les élections européennes // Le Devoir. (на френски)
  53. ↑ Arthur van Amerongen: 'Misschien dat er dit jaar nog iets in Amsterdam gebeurt' // de Volkskrant. (на нидерландски)
  54. ↑ Teun Voeten. A former resident reflects on his struggles with Brussels' most notorious neighborhood // Politico.
  55. ↑ Allegretti, Aubrey. Disgraced Ukip MEP Janice Atkinson Joins Far-Right Front National Group In European Parliament // HuffPost. June 16, 2015.
  56. ↑ Mehdi Hasan. The "Dutch Trump" Is Even More Toxic Than the Real Thing // The Intercept. (на английски)
  57. ↑ Geert Wilders: maverick who could ride anti-Islam wave to the top of Dutch politics // TThe Conversation (website).
  58. ↑ Geert Wilders. Speech in the Dutch parliament // Geert Wilders' blog. Посетен на 8 юни 2012.
  59. ↑ Suspect admired bloggers who believe Europe is drowning in Muslims // CNN. July 27, 2011. Архивиран от оригинала на 28 юли 2011.
  60. ↑ See:
  61. ↑ Psykiater om Breivik: – Så komplisert at vi først i historiens lys kan få svar // Tv2.no. Посетен на 7 август 2011. (на норвежки)
  62. ↑ Smilende Breivik fornøyd med dommen Архив на оригинала от 2012-08-25 в Wayback Machine., nettavisen.no, 24.08.12
  63. ↑ Daniel Vergara. Breivik vill deportera "illojala judar" [Breivik wants to deport "disloyal Jews"] // Еxpo (magazine). 10 January 2014. Архивиран от оригинала на 13 октомври 2017. Посетен на 18 юли 2015.
  64. ↑ "Mass killer Breivik says wants to create fascist party". Reuters. 5 септември 2014.
  65. ↑ Arun Kundnani. Blind Spot? Security Narratives and Far-Right Violence in Europe // International Centre for Counter-terrorism. Архивиран от оригинала на 10 юли 2012. Посетен на 23 юли 2012.
  66. ↑ Justin Vaïsse. Eurabian Follies // Foreign Policy. The FP Group. Посетен на 17 юли 2012.
  67. ↑ The 'Eurabia' myth deserves a debunking // The Globe and Mail. (на английски)
  68. ↑ Dispelling the Myth of Eurabia // Newsweek. (на английски)
  69. ↑ Apocalypse now // New Statesman.
  70. ↑ "anti-Islam groups received more than $119 million in funding between 2008 and 2011." Furthermore, the report asserts that many of these prolific anti-Islam groups are "tightly linked" and some of the "top players" receive huge paychecks. The founder of Jihad Watch, Robert Spencer, a renowned anti-Islam scholar, is said to have received a salary of more than $150,000, while the organization's revenues in the year 2012 were over $200,000. In an investigative paper published in 2011 and titled "Fear Inc.," the Center of American Progress (CAP) reveals a detailed list of donors that help support think tanks that perpetrate misinformation about Muslims and Islam. One such think tank is the Middle East Forum (MEF), led by academic and scholar Daniel Pipes. In 2009, the MEF is said to have received funding of nearly $6 million. Pipes and his anti-Muslim hyperbole are well known."
  71. ↑ "Leading Islamophobic figures like Pamela Geller, lawyer David Yerushalmi, Daniel Pipes of the Middle East Forum, commentator Steven Emerson, Robert Spencer and Frank Gaffney play a major role in the anti-Islamic lobby " архивно копие // Архивиран от оригинала на 2 май 2019. Посетен на 1 септември 2025.
  72. ↑ Carr, Matt. You are now entering Eurabia // Race & Class 48 (1). SAGE, 1 юли 2006. DOI:10.1177/0306396806066636. с. 9 – 10. Архивиран от оригинала на 15 април 2021.
  73. ↑ Bergmann, Eirikur. The Eurabia Doctrine // Conspiracy & Populism. Palgrave Macmillan, 21 August 2018. ISBN 978-3-319-90359-0. DOI:10.1007/978-3-319-90359-0_6. p. 144. Посетен на 5 February 2021. (на английски)
  74. ↑ see for instance:
  75. ↑ Sandra E. Weissinger. 6 // Law Enforcement in the Age of Black Lives Matter: Policing Black and Brown Bodies (Critical Perspectives on Race, Crime, and Justice). Lexington Books, 2017. ISBN 9781498553599. с. 120.
  76. ↑ Fox News' long history of race-baiting // Media Matters.
  77. ↑ Max Blumenthal. Santorum warns of 'Eurabia,' issues call to 'evangelize and eradicate' Muslims // Al-Akhbar English, 5 януари 2012. Архивиран от оригинала на 8 януари 2012. Посетен на 12 май 2012.
  78. ↑ Bruce Thornton. The Civilization of Dhimmitude - A review of Eurabia: The Euro-Arab Axis, by Bat Ye'or // Victor Davis Hanson on the web. Архивиран от оригинала на 5 март 2012. Посетен на 8 юни 2012.
  79. ↑ Bannon film outline warned U.S. could turn into 'Islamic States of America' // The Washington Post. 2 февруари 2017.
  80. ↑ Tales from Eurabia // The Economist. June 22, 2006. Посетен на 19 декември 2008. Integration will be hard work for all concerned. But for the moment at least, the prospect of Eurabia looks like scaremongering.
  81. ↑ Simon Kuper. The Crescent and the Cross // Financial Times. October 11, 2007. Архивиран от оригинала на 10 декември 2022. Посетен на 13 май 2012.
  82. ↑ Aaronovitch, David. It's the latest disease: sensible people saying ridiculous things about Islam // The Times. London, 15 ноември 2005. Архивиран от оригинала на 7 септември 2008. Посетен на 8 март 2008.
  83. 1 2 3 Peters, Ralph. Wars of Blood and Faith: The Conflicts That Will Shape the Twenty-First Century. Mechanicsburg, Pennsylvania, Stackpole Books, 2007. ISBN 9781461752073. с. 332 – 334. Посетен на 18 септември 2018.
  84. ↑ Peters, Ralph. Wars of Blood and Faith: The Conflicts That Will Shape the Twenty-First Century. Stackpole Books, 2007. ISBN 978-0-8117-0274-4. с. 333 – 334.
  85. ↑ Marján, Attila, André Sapir. Europe's Destiny. Baltimore, Maryland, Johns Hopkins University Press, 2010. ISBN 978-0-8018-9547-0. с. 161.
  86. ↑ Zia-Ebrahimi, Reza. When the Elders of Zion relocated to Eurabia: conspiratorial racialization in antisemitism and Islamophobia // Patterns of Prejudice 52 (4). 2018. DOI:10.1080/0031322X.2018.1493876. с. 314 – 337.
  87. ↑ Bangstad, Sindre. Western Islamophobia: The origins of a concept // Routledge Handbook of Islam in the West. 2. Routledge, 2022. ISBN 978-0-429-26586-0. The “Eurabia” theory is a conspiracy theory directly analogous to the twentieth-century antisemitic forgery The Protocols of the Elders of Zion.
  88. ↑ Meer, Nasar. Key Concepts in Race and Ethnicity. Third. SAGE Publications Ltd, 2014. с. 70 – 74. Тези оценки доведоха до led Matt Carr (2011, с. 14) да забележи начините, по които „Еврабия“ носи много от съществените характеристики на измисления антисемитски трактат, „Протоколите на сионските мъдреци“, в представянето му на европейските мюсюлмани като агенти в заговор за световно господство.
  89. ↑ Arun Kundnani. Blind Spot? Security Narratives and Far-Right Violence in Europe // International Centre for Counter-terrorism. Архивиран от оригинала на 10 юли 2012. Посетен на 23 юли 2012.
  90. ↑ Saunders, Doug. Doug Saunders: The groundless fear of Muslim immigration // The Globe and Mail. August 25, 2012.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eurabia conspiracy theory в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Еврабия&oldid=12956602“.