Антиамериканизъм
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Антиамериканизъм (американофобия) е презрителност, мнителност и враждебност към политиката и организацията на обществото, както и към историята и културата на САЩ.
В историята се е развило чувството Haßliebe (любов-омраза) на европейците към САЩ. Критикувани са американските интервенции и вездесъщието на английския език.
Латинска Америка и Близкият изток са критични към САЩ, поради провежданата нейна външна политика.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Европа след Тордесиляския договор мисли и пресмята, че лесно ще завладее и колонизира Америка. Джордж Бъркли, философ и епископ, изказва теорията - translatio imperii, studii et religionis /1726/, според която напредъкът на човечеството следва хода на слънцето: изток – запад, т.е. ex orientae lux. Далечният и близък изток са имали съществено значение в културата на човечеството. Америките са естественото продължение на тази закономерност. Те ще играят ролята на велика сила и генератор на знания.
Чарлз Дикенс (1842 г.) в дневник на пътешественика "American Notes" критикува американското общество.
През XX век САЩ са враждебни на синдикалните движения на фордизма и тейлъризма. Бертолт Брехт критикува „жестокия капитализъм“. В Европа (1920) се разпространяват американски филми.
Жозефин Бекър има голям успех в Париж, а американският елит смята, че джазът е явление насочено против Америка.
Критика на държавната политиката на САЩ спрямо религията[редактиране | редактиране на кода]
Подлага се на критика важното място на религията в американското общество.
Преди декларацията за независимостта 13-те английски колонии в Америка са били известни с религиозната толерантност, религиозно преследвани са намирали убежище там – марани и пуритани. Във Филаделфия, града на братството, е имало протестантска, католическа църкви а по-късно джамии, синагоги и православни църкви.
Европа критикува липсата на ясно разделение между Църква и Държава и значителното присъствие на християнската религия в публичното пространство: забраната в някои училища да се преподава еволюционната теория на Чарлз Дарвин, началото на работния ден в Сената с молитвен ритуал и обявяването, в Сената, на един ден в седмицата, посветен на молитва за закрила на Америка.
Критика на милитаризма на САЩ[редактиране | редактиране на кода]
- Подложени са на критика милитаристичните американски интервенции с атомни бомби над Япония – бомбардиране на Токио, Дрезден - бомбардировки на Дрезден, както и единствения случай на употреба на атомно оръжие в историята - атомните бомбардировки на Хирошима и Нагасаки и др.
- Войните в Корея и Виетнам – Корейска и Виетнамска също хвърлят сянка върху, уж хуманната и цивилизационна политика на САЩ.
- По време на студената война, САЩ се стремят да дестабилизират демократичните режими. ЦРУ съдейства за преврата в Чили (1973), опасявайки се от уклона на Салвадор Алиенде към комунизъм.
- Подържат недемократични режими и хунти, като този в Саудитска Арабия.
- Държавите от Западна Европа не се противопоставят на тази политика поради наличието на американски военни бази, войски и оръжия на тяхна територия.
- В същото време протести на пацифисти, срещу водените от САЩ войни, завладят улиците на Европа и САЩ.
Критика на еколози[редактиране | редактиране на кода]
САЩ са обвинени в преразход на неподновими енергийни източници.
Критика на Америка в държави[редактиране | редактиране на кода]
- Латинска Америка
- Испания
- Канада
- САЩ
- Франция
- Германия
- Швейцария
- Белгия
- Япония
- Гърция
- Кипър
- България
- Близък изток
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Голямата игра
- Големият Сатана
- Геополитика
- Покупка на Луизиана
- Доктрина Монро
- Евроатлантизъм
- Евроцентризъм
- Евроазийство
- Карибска криза
- Атентати от 11 септември 2001 г.
|