Русофобия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
 Варварска руска инвазия.
Изображение на варварска руска инвазия в Европа. Ранен 19 век, Франция.

Русофобия (от новолатински русо + фобия, от старогръцки -φοβία, -phobía) е общото наименование на различни негативни чувства, враждебност, предразсъдъци или страхове от Русия, руснаците и руската политика, и т. н. [1][2] Противоположното политическо течение и тежнение се нарича русофилство.

В международен план русофобия има предимно всред народите на Източна Европа, които непосредствено са били в състава на или в контакт с Руската империя. По време на Студената война в целия Източен блок се настаняват подобни настроения като реакция срещу налагания тоталитарен, комунистически модел. Тези политически виждания и „емоции“ на тема Русия се засилват и след падането на Берлинската стена, особено след началото на въоръжения конфликт между украинската правителствена армия и проруските сепаратисти. [3][4].

В речта си пред Националната асоциация на евангелистите в САЩ, в Орландо, Флорида на 8 март 1983 г., президентът на САЩ Роналд Рейгън нарича СССР Империя на злото и обявява борбата си срещу нея за своя главна задача. Речта на Рейгън е написана от Антони Р. Долан, който очевидно заслужава да раздели авторството на израза с Рейгън.[5]

В България[редактиране | редактиране на кода]

Както преди[6], така и след Освобождението опитите на Русия за намеса и контрол във вътрешната политика на княжество България карат много хора да осъзнаят новата опасност за свободата и просперитета на младата държава. Те се обявяват против намесата на Русия във вътрешнополитическите въпроси на Княжеството и за по-голяма дистанцираност на външната политика.

Особено след кризата около абдикацията на княз Александър I Батенберг, русофобските кръгове вземат явно преимущество. По времето на последвалото управление на Стефан Стамболов българските контакти с Руската империя почти са прекратени. Сред известните с русофобските си възгледи интелектуалци и революционери е Захари Стоянов, който казва: „Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка!“[7]

През 2012 г. Иво Инджев (възпитаник на Московския държавен университет[8] и преди 1989 г. – секретен сътрудник на КДС с агентурен псевдоним „Ивайло“)[9][10][11] нарича в блога си Русияимперия на злото[12] и се изказва за нея по следния начин:

Няма съмнение, че във всичките ѝ форми на съществуване Русия е незаобиколим фактор и източник на тревоги точно както динозавър, който дори в предсмъртни гърчове създава проблеми с огромното си туловище.[13]

Инджев нарича Паметника на Съветската армия в София „МОЧА“ („Монумент на окупационната Червена армия“) и редовно организира протести и други обществени инициативи за неговото премахване.[14]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Russophobia, Merriam Webster
  2. -phobia, Collins
  3. Boyko Vassilev, The Vanishing of the Russophiles, 5 June 2014
  4. Protesting anti-govermental Russophobes in Bulgaria TV debate with Russophile MP: Русофили и русофоби за конфликта между Украйна и Русия // Russophiles and russophobes about the conflict between Ukraine and Russia ((bg)) (video), Btv, 6 May 2014
  5. Енциклопедия Британика Reagan, Ronald W. Presidency > Foreign affairs > Relations with the Soviet Union
  6. Защо Ботев видя българските русофили като фекалии от дръгливото магаре Русия?
  7. Захари Стоянов за Русия. // Ceacbg.com, 2008. Посетен на 14 юли 2010.
  8. Инджев, Иво. Официален блог на Иво Инджев; раздел „За мен“. // Посетен на 18.02.2015.
  9. Костадинов, Славей. Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!. // www.blitz.bg; раздел „Шоу“, 25.10.2007. Посетен на 18.02.2015.
  10. Решение № 50/ 08.10.2008 г., Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия.
  11. Инджев, Иво. Предизвиквам ги!. // Официален блог на Иво Инджев, 08.10.2008. Посетен на 19.02.2015.
  12. Отечественият фронт марширува срещу външната ориентация на България. // 25.07.2012. Посетен на 12.11.2015.
  13. Инджев, Иво. Прогноза за поредна руска катастрофа поставя въпроса дали сме готови да избегнем отломките този път. // Официален блог на Иво Инджев, 15.06.2015 г.. Посетен на 15.06.2015.
  14. Инджев, Иво. Обичаен протест пред МОЧА като за глухи слепци на власт. // Официален блог на Иво Инджев, 09.11.2014. Посетен на 20.02.2015.