Quo vadis, Bulgaria?
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Quo vadis.
Quo vadis, Bulgaria? е публистична брошура на Иван Михайлов, с която отправя въпроси към родината си и сънародниците си накъде ги води правителството на Звенарите след извършения Деветнадесетомайски преврат и осъждането на смърт на самия Михайлов.
Деветнадесетомайци установяват дипломатически отношения със СССР на 23 юли 1934 г., с който международен акт Царство България признава Съветския съюз,[1][2] провеждат политика на сътрудничество с Югославия и частично ориентират външната политика на страната към Франция – основен създател и крепител на Версайската система от договори, ощетила България след Първата световна война.
Иван Михайлов[редактиране | редактиране на кода]
След обсъждания в брошурата деветнадесетомайски преврат, Иван Михайлов напуска България, за да не се завърне никога повече в родината си, управлявана според него от предатели и комунисти.
След Втората световна война се установява във Вечния град, отправяйки символично послание с този си акт и давайки отговор на зададения към българите под предателска и комунистическа власт публицистичен въпрос, сякаш да припомни крилата римска сентенция, че „всички пътища водят към Рим“, а свещения път в Рим е един – този през Форума по Виа Сакра.
След Втората световна война до смъртта си Иван Михайлов не напуска Рим, работейки неизменно на едно и също място – в „Гласа на папата“, радио Ватикана.
Произведение[редактиране | редактиране на кода]
Книгата излиза в началото на 1937 година, но нейната актуалност, както и тази на въпроса Quo vadis?, не се губи.
Българската марксическа историография я отнася клиширано към „монархофашисткия“ период отпреди деветосептемврийския преврат, след който БКП извършва едно от най-големите предателства в историята на България, поставяйки на ръководните постове и в Пиринска Македония комунисти с цел да обезбългари и малкото останала територия от Македония в рамките на България непосредствено след извършения държавен преврат на 9 септември 1944 г. И въпреки че прекратява дебългаризацията на Пиринска Македония, успешното създаване на „македонска нация“ в Социалистическа република Македония подхранва освен претенциите на Скопие, а до 91 - ва - и на Белград за Пиринска Македония, но и дава на Сърбия увереност, че по същият перфиден начин може да дебългаризира Западните покрайнини и българската част от Шоплука.[3][4][5] А през април 95 - та режима на Слободан Милошевич дори праща протест до ООН за „нарушаването на правата“ на „сръбското малцинство“ в България.[6]
Първото издание на брошурата е от Македонската патриотична организация в САЩ, Индианаполис (1937), а второто – в България през 1996 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.mfa.bg
- ↑ www.russia.bg, архив на оригинала от 20 април 2010, https://web.archive.org/web/20100420112315/http://www.russia.bg/content/view/15/51/lang,bg/, посетен на 2010-04-10
- ↑ ДОБРОНАМЕРЕНОСТ СРЕЩУ КАКВО
- ↑ Попис становништва 2011. године: Национална припадност popis2011.stat.rs
- ↑ „Шопски език“ и българският политически нихилизъм
- ↑ в. „Македония“, Година 6, брой 15 (234), 18 – 25 април 1995 г., стр. 1 и 5
Портал „