Quo vadis, Bulgaria?

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Quo vadis.

Общият гроб на Иван Михайлов и Менча Кърничева край Рим

Quo vadis, Bulgaria? е публистична брошура на Иван Михайлов, с която отправя въпроси към родината си и сънародниците си накъде ги води правителството на Звенарите след извършения Деветнадесетомайски преврат и осъждането на смърт на самия Михайлов.

Деветнадесетомайци установяват дипломатически отношения със СССР на 23 юли 1934 г., с който международен акт Царство България признава Съветския съюз,[1][2] провеждат политика на сътрудничество с Югославия и частично ориентират външната политика на страната към Франция – основен създател и крепител на Версайската система от договори, ощетила България след Първата световна война.

Иван Михайлов[редактиране | редактиране на кода]

След обсъждания в брошурата деветнадесетомайски преврат, Иван Михайлов напуска България, за да не се завърне никога повече в родината си, управлявана според него от предатели и комунисти.

След Втората световна война се установява във Вечния град, отправяйки символично послание с този си акт и давайки отговор на зададения към българите под предателска и комунистическа власт публицистичен въпрос, сякаш да припомни крилата римска сентенция, че „всички пътища водят към Рим“, а свещения път в Рим е един – този през Форума по Виа Сакра.

След Втората световна война до смъртта си Иван Михайлов не напуска Рим, работейки неизменно на едно и също място – в „Гласа на папата“, радио Ватикана.

Произведение[редактиране | редактиране на кода]

Книгата излиза в началото на 1937 година, но нейната актуалност, както и тази на въпроса Quo vadis?, не се губи.

Българската марксическа историография я отнася клиширано към „монархофашисткия“ период отпреди деветосептемврийския преврат, след който БКП извършва едно от най-големите предателства в историята на България, поставяйки на ръководните постове и в Пиринска Македония комунисти с цел да обезбългари и малкото останала територия от Македония в рамките на България непосредствено след извършения държавен преврат на 9 септември 1944 г. И въпреки че прекратява дебългаризацията на Пиринска Македония, успешното създаване на „македонска нация“ в Социалистическа република Македония подхранва освен претенциите на Скопие, а до 91 - ва - и на Белград за Пиринска Македония, но и дава на Сърбия увереност, че по същият перфиден начин може да дебългаризира Западните покрайнини и българската част от Шоплука.[3][4][5] А през април 95 - та режима на Слободан Милошевич дори праща протест до ООН за „нарушаването на правата“ на „сръбското малцинство“ в България.[6]

Първото издание на брошурата е от Македонската патриотична организация в САЩ, Индианаполис (1937), а второто – в България през 1996 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония