Божил Райнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Божил Райнов
български просветен деец

Роден
Починал
6 януари 1946 г. (88 г.)
Народен представител в:
VI ОНС   X ОНС   [1]
Подпис Bozhil Raynov Signature (vectorized).svg
Божил Райнов в Общомедия

Божил Райнов Хаджидачов е български просветен деец, журналист, преводач, политик и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Кандиларов, Божил Райнов и възпитаници от първия випуск на Солунската гимназия, София, 1926 г.

Райнов е роден в будния възрожденски град Котел в 1857 година. Учи богословие в Одеса и Киев, а в 1878 година завършва литература в Лиеж, Белгия. Завръща се в родния си Котел и до 1880 година е учител там, а през следващата учебна 1880 - 1881 година в Русе.

В 1881 става директор на Солунската българска мъжка гимназия и спомага за утвърждаването ѝ като водещо българско учебно заведение в земите, населени с българи под османска власт.

В 1884 година е окръжен управител в Кюстендил, на следващата година е учител в Силистра, а в 1887 е окръжен управител в Шумен, а в 1889 учителства във Варна. Като член на Либералната партия е народен представител в Шестото Обикновено Народно Събрание от 1890 до 1893 година. От 1914 до 1918 година е директор на Държавната печатница, а от 1918 до 1922 директор на Българската кооперативна банка. От 1923 до 1928 година преподава литература в Графическото училище при Държавната печатница.

Божилов е сред основателите и редакторите на вестник „Народно съзнание“ в 1887 година. Редактира вестниците „Вестник за политика и книжевност“, „Сила“ (1898 – 1899) и „Свободен гражданин“ (1896 – 1902). Пише в списание „Пролет“ (1922) и други. Използва псевдонима Разбуйна.

Божил Райнов е баща на българския артист Коста Райнов.[2][3][4]

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Божил Райнов в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
  • Разбуйна, Нашите обществени софизми. Шумен, 1896.
  • Райновъ, Божилъ. Нашето освобождение (Спомени за Сан-Стефанска България). София – Печатница П. Глушковъ – 1928.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, 2005, с. 71
  2. Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  3. Спомени на Божил Райнов в: „Сборник Солун“, София, 1934, стр. 119-132
  4. Спомени на Божил Райнов в: „Борбите в Македония и Одринско (1878 – 191). Спомени“, Български писател, София, 1981, стр. 37 – 44.
     Портал „Македония“         Портал „Македония