Иво Инджев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иво Инджев
Роден
16 април 1955 г. (1955-04-16) (61 г.)
Професия български журналист и блогър
Уебсайт
http://ivo.bg/

Иво Любомиров Инджев е български журналист, блогър и автор на публицистични книги. Член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз.[1] Бил е главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 – 1993) и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV (2000 – 2006). [2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Иво Инджев получава средно образование в Софийската математическа гимназия. Завършва висше образование в СССР, в Института за страните от Азия и Африка при Московския държавен университет, където изучава специалностите „История“ и „Арабски език“. Владее общо четири чужди езика – английски, арабски, руски и немски.[2]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. става носител на отличието „Наградата на публиката“ в рамките на кампанията „Човек на годината“, организирана от Българския хелзинкски комитет[3]. През 2015 г., във връзка с номинацията на Джок Полфрийман за „Човек на годината“, Иво Инджев пише в блога си:[4]

Заради вредата, която причиняват на образа на правозащитната дейност с това провокативно безхаберие в дадения случай, някой трябва да си подаде оставката точно така, както правозащитниците искат оставки на политиците, злоупотребили с доверието на гражданите.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. е говорител на Комитета по посрещането на президента на САЩ Бил Клинтън, при посещението му в България на 21 ноември същата година.[5]

Скандали[редактиране | редактиране на кода]

Скандал във „В десетката“ през 2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 8 октомври 2006 г. е излъчено последното предаване „В десетката“, в което Иво Инджев задава въпрос на събеседниците си относно информация за апартамент, притежаван от тогавашния президент Георги Първанов. Няколко дни по-късно предаването му е свалено от ефир и bTV прекратява договора си с водещия по взаимно съгласие. От телевизията излизат с официално изявление на изпълнителния директор на bTV Албърт Парсънс, цитирано от БТА. „Въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност, водещият на авторитетното публицистично предаване „В десетката“ си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика“ се казва в изявлението.[6]

Принадлежност към Държавна сигурност[редактиране | редактиране на кода]

В интервю за вестник "Шоу"[7] от 25 октомври 2007 г. Инджев огласява информация, че има досие в Държавна сигурност, като по този начин става единственият журналист, направил - по думите на президента Петър Стоянов[8] един "жест освен на кураж, един много интелигентен жест". Година по-късно Комисията за разкриване на досиетата с Решение № 50/ 08.10.2008 г.[9] потвърждава съобщеното от Инджев, като допълва, че той бил действал под псевдонима „Ивайло“ като секретен сътрудник към Първо главно управление на ДС – разузнаване. За разлика от някои от другите хора, обявени за сътрудници на ДС със същото решение, за Инджев липсва информация да е писал собственоръчно агентурни сведения, както и да е предавал устно такива сведения. В интервюто от 25 октомври 2007 г. за в. "Шоу" журналистът съобщава, че поради връзката си с бъдещата си съпруга - германката Регина - ДС прекратява връзките си с него. В същия ден, в който Комисията излиза с решението си, Инджев доразвива темата за сътрудничеството с ДС в отделна статия в своя блог със заглавие „Предизвиквам ги!“[10]

Независим журналист и публицист[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. Иво Инджев започва да списва собствен блог на политическа тематика. В началото на 2015 г. блогът му има 4000 статии и над 100 000 коментари на читатели към тях.[11] Към ноември 2015 г. блогът е прегледан повече от 26 милиона пъти.[1]

От 2015 г. е член на Източния екип за стратегически комуникации на Европейския съюз.[1]

От 2009 г. е издал самостоятелно шест книги и още една - в съавторство с Георги Котев. Книгите му се радват на голям читателски успех.[12][13]

Политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

След Десетоноемврийския преврат Иво Инджев споделя за живота си по време на социализма:[10]

Бил съм пионерче, но това не ме прави недорасляк за цял живот. Учил съм в Москва, но това не ме прави поклонник на политика на Кремъл, макар да съм съзерцавал кубетата му 5 години от аудиториите на института. Бил съм съпричастен към ДС, но и това не ме обвързва с нищо.

На 6 август 2008 г., три дни след смъртта на руския дисидент и Нобелов лауреат Александър Солженицин, Инджев пише за него в блога си:[14]

Солженицин ги улесни неимоверно [Инджев има предвид, че Солженицин е улеснил сталинистите – бел. ред., виж оригиналния текст за подробности], демонстрирайки руски шовинизъм и характерния за него антисемитизъм, гарнирани с морално потупване на Путин по кагебейските пагони.

През 2015 г. Иво Инджев пише в блога си, че „демокрацията ни огря, но се натъкна на руска пропагандна реваншистка контраофанзива“ и че „Русия води информационна война срещу България“.[15] Счита, че България „е и ще бъде лоялен член на Европейския Съюз и НАТО. Политици, организации и медии, които агресивно застават срещу този наш избор и опитват да ни откъснат от европейската общност, следва да бъдат третирани като национални предатели.“[16]

Иво Инджев нарича Паметника на Съветската армия в София „МОЧА“ („Монумент на окупационната Червена армия“) и редовно организира протести и други обществени инициативи за неговото премахване.[17] Нарича Русияимперия на злото[18] и „държава – лешояд[19] и се изказва за нея по следния начин:

Няма съмнение, че във всичките ѝ форми на съществуване Русия е незаобиколим фактор и източник на тревоги точно както динозавър, който дори в предсмъртни гърчове създава проблеми с огромното си туловище.[20]

В публикациите си Инджев понякога иронично използва наименованието, което в Русия имат за Република България - „Булгаристан“.[21][22] Според него с Турция имаме сравнително добросъседски отношения:

Иначе от падането на Турция, с която сме свързани неразривно географски ( а не чрез влюбване в надзирателя ни в соцлагера, както в случая с Русия ), от края на онзи 19 век досега е последвано от относително добросъседски отношения, каквито не сме имали с никоя друга околна държава.[23]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Инджев е женен, има две деца от брака си с Росица Павлова-Инджева и три деца от първия си брак.[24]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Инджев, Иво. Мълчанието е злото. Център за социални практики, 2009. ISBN 978-954-9853-20-9.
  • Инджев, Иво. Президент на РъБъ. Enthusiast, 2010. ISBN 978-954-8657-11-2.
  • Инджев, Иво. Течна дружба. Enthusiast, 2011. ISBN 978-954-8657-77-8.
  • Инджев, Иво, Котев, Георги. Ядреналин. Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-64-2.
  • Инджев, Иво. Премиер на РъБъ. Сиела Норма АД, 2013. ISBN 978-954-28-1301-9.
  • Инджев, Иво. Течна дружба 2. Сиела Норма АД, 2014. ISBN 978-954-28-1533-4.
  • Инджев, Иво. Течна дружба 3. Руските хибридни войни против България и българите през вековете.. Сиела Норма АД, 2015. ISBN 978-954-28-1697-3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Инджев, Иво. Мръсният номер с руската мръсна бомба хвана в размътената ни медийна среда доста шарани. // ivo.bg, 13.11.2015 г. Посетен на 19.12.2016 г.
  2. а б Инджев, Иво. Официален блог на Иво Инджев; раздел „За мен“. // Посетен на 18.02.2015.
  3. Адв. Даниела Доковска е „Човек на годината” 2010
  4. Инджев, Иво. Правозащитникът, стъпил накриво, да си подаде оставката от БХК. // ivo.bg/, 06.11.2015. Посетен на 30.11.2015.
  5. ivo.bg/, 21.11.2015. Посетен на 21.11.2015.
  6. „Иво Инджев напусна бТВ заради натиск от президентството“, mediapool.bg, 10.10.2006.
  7. Интервю с Иво Инджев за в. "Шоу" препечатано в сайта "Блиц" на 25 октомври 2007 г.
  8. Филмът "Преходът или какво стана с нас", част II 1:00:31 ч.
  9. Решение № 50/ 08.10.2008 г., Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия.
  10. а б Инджев, Иво. Предизвиквам ги!. // Официален блог на Иво Инджев, 08.10.2008. Посетен на 19.02.2015.
  11. Инджев, Иво. ivo.bg натрупа 4000 публикации – едно добро начало. // 2015. Посетен на 19.02.2015.
  12. Какво разкри Иво Инджев за Първанов и защо всички се правят, че не забелязват статия от "е-Вестник" с посочен тираж за "Президент на РъБъ".
  13. “Течна дружба 3″ поведе националната класация на книжния пазар статия от блога на Инджев с данни от "Хеликон".
  14. Инджев, Иво. Шифърът на Солженицин. // Официален блог на Иво Инджев, 06.08.2008. Посетен на 19.02.2015.
  15. Инджев, Иво. Русия реорганизира информационната си война срещу България. // Официален блог на Иво Инджев, 18.02.2015. Посетен на 20.02.2015.
  16. Инджев, Иво. Предстои митинг на патриотите срещу русофилите. // Официален блог на Иво Инджев, 14.02.2015. Посетен на 20.02.2015.
  17. Инджев, Иво. Обичаен протест пред МОЧА като за глухи слепци на власт. // Официален блог на Иво Инджев, 09.11.2014. Посетен на 20.02.2015.
  18. Отечественият фронт марширува срещу външната ориентация на България. // 25.07.2012. Посетен на 12.11.2015.
  19. Иво Инджев: Русия е държава лешояд, отказва да приеме, че живеем в 21 век. // Faktor.bg, 30.06.2015. Посетен на 03.05.2016.
  20. Инджев, Иво. Прогноза за поредна руска катастрофа поставя въпроса дали сме готови да избегнем отломките този път. // Официален блог на Иво Инджев, 15.06.2015 г.. Посетен на 15.06.2015.
  21. Инджев, Иво. Не само с Булгаристан и Туркменистан, а и с Турция на Путин не му се получава газовата диктатура. // 31.07.2015 г. Посетен на 20.03.2016.
  22. Инджев, Иво. ОмбудсWOMAN или омбудсман – все едно в Булгаристан. // 04.07.2015 г. Посетен на 20.03.2016.
  23. Инджев, Иво. Москва и Анкара развалиха дружбата, която русофилите тук даваха за пример. // ivo.bg/, 28.11.2015 г. Посетен на 28.11.2015 г. Иначе от падането на Турция, с която сме свързани неразривно географски ( а не чрез влюбване в надзирателя ни в соцлагера, както в случая с Русия ), от края на онзи 19 век досега е последвано от относително добросъседски отношения, каквито не сме имали с никоя друга околна държава.
  24. Хюсеин, Паола. Незабравени в мрежата. // 24 часа.бг (електронно издание на в-к „24 часа“), 22.01.2010. Посетен на 19.12.2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]