Иво Инджев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иво Инджев
Роден
16 април 1955 г. (1955-04-16) (60 г.)
Професия български журналист и блогър
Уебсайт
http://ivo.bg/

Иво Любомиров Инджев е български журналист, блогър и автор на публицистични книги.

Той е бивш главен директор на Българската телеграфна агенция (1990 - 1993) и телевизионен водещ на предаването „В десетката“ по bTV (2000 - 2006). [1] Бивш секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност, с агентурен псевдоним „Ивайло“.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Майката на Иво Инджев, Люба Асенова Инджева, от 1950 г. работи като телефонистка в МВР. От 1969 г. е назначена за разузнавач IV степен във II отдел на IV управление на ДС, с присвояване на офицерско звание „младши лейтенант“. Бащата на Люба Асенова (дядо на Инджев), Асен Стоянов Ангелов, е член на БКП от 1926 г. и активен участник в партизанското движение като ятак. На 9 септември 1944 г. активно участва в установяването на народната власт, като комендант на Княжево. През 1948 г. постъпва на работа в МВР, откъдето се пенсионира през 1960 г. Братът на Люба Асенова (чичо на Инджев), Емил Асенов Стоянов, е член на РМС и активен борец против фашизма и капитализма.[4]

Като студент в Москва Иво Инджев се запознава с германката Регина, за която се жени и от която има три деца – Ани, Ива и Волен. По-късно се развежда с нея. Трите деца остават да живеят с майка си в Германия. След това Инджев се жени за българската оперна певица Росица Павлова, която е с 18 години по-млада от него. От втория си брак има две деца – Елена (2004 г.) и Нина (2007 г.).[5]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Иво Инджев получава средно образование в Софийската математическа гимназия. Завършва висше образование в СССР, в Института за страните от Азия и Африка при Московския държавен университет, където изучава специалностите „История“ и „Арабски език“. Владее общо четири чужди езика - английски, арабски, руски и немски.[1]

Агентурно минало[редактиране | редактиране на кода]

След като е приет за студент в Софийския университет, Иво Инджев доброволно се обръща с молба към Първо главно управление на Държавна сигурност да бъде изпратен да учи в чужбина.[2]

Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!

www.blitz.bg; раздел „Шоу“
В оригинал
- Г-н Инджев, нека още от самото начало изясним цялата истина за агентурното ви минало.

- Истината е, че аз доброволно отидох при тях, инициативата беше моя. Имам предвид отидох при хората от Първо главно. Не се правя на жертва. Бях едва на 20 години. Току-що излязъл от казарма. А те ни промиваха мозъците още от детската градина. Пък и тогава такива ми бяха представите за живота. Всичко това изглеждаше много светло като перспектива. На младеж като моя милост хората от Държавна сигурност освен всичко друго обещават кариера, власт, влияние, пътувания, пари, разбира се. Звучеше много примамливо. И вълнуващо.
- И какво стана по-нататък?

- Бях държал изпити тук в Софийския университет и заминах да уча в Московския държавен университет като стипендиант на Държавна сигурност.[2]

Комисията за разкриване на досиетата с Решение № 50/ 08.10.2008 г. обявява за първи път името му сред сътрудниците на Държавна сигурност, действал под псевдонима „Ивайло“ в качеството на секретен сътрудник към Първо главно управление (ПГУ) на ДС - разузнаване.[3] [6]

Своята гледна точка относно вербуването и сътрудничеството си с Държавна сигурност Иво Инджев излага в отделна статия в своя блог със заглавие „Предизвиквам ги!“.[7]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. става носител на отличието "Наградата на публиката" в рамките на кампанията "Човек на годината", организирана от Българския хелзинкски комитет[8]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

В началото на кариерата си Иво Инджев пише за сп. „Български журналист“. В периода 1983-1987 г. е кореспондент на БТА в Бейрут.

След Десетоноемврийския преврат е назначен за главен директор на БТА (1990-1993).

След това последователно е главен редактор на в. „Експрес“ (1993-1994), главен редактор на в. „Демокрация“ (1994-1995) и вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти (1994-1996), коментатор на радио Свободна Европа (1995-2000).

От 2000 до 2006 г. води авторско предаване В десетката по bTV.[1][9]

Скандал във „В десетката“ през 2006 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 8 октомври 2006 г. е излъчено последното предаване „В десетката“, в което Иво Инджев задава въпрос на събеседниците си относно информация за апартамент, притежаван от тогавашния президент Георги Първанов. Няколко дни по-късно предаването му е свалено от ефир и bTV прекратява договора си с водещия по взаимно съгласие. От телевизията излизат с официално изявление на изпълнителния директор на bTV Албърт Парсънс, цитирано от БТА. „Въпреки големия си и безспорен професионален опит и заслужена популярност, водещият на авторитетното публицистично предаване „В десетката“ си позволи грубо нарушаване на журналистическата етика и основни принципи на сериозната журналистика“ се казва в изявлението.[10]

Стартиране на собствен блог през 2008 г.[редактиране | редактиране на кода]

През 2008 г. Иво Инджев започва да списва собствен блог на политическа тематика. Към лятото на 2013 г. блогът има близо 3000 статии и около 14 милиона преглеждания[11]. Към 20.01.2015 г. блогът му има 4000 статии и над 100 000 коментари на читатели към тях.[12]

Политически възгледи[редактиране | редактиране на кода]

След Десетоноемврийския преврат Иво Инджев се разграничава от предишната си дейност в подкрепа на комунистическия режим в България, включително и като секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност:[7]

Бил съм пионерче, но това не ме прави недорасляк за цял живот. Учил съм в Москва, но това не ме прави поклонник на политика на Кремъл, макар да съм съзерцавал кубетата му 5 години от аудиториите на института. Бил съм съпричастен към ДС, но и това не ме обвързва с нищо.

На 6 август 2008 г., три дни след смъртта на руския дисидент и Нобелов лауреат Александър Солженицин, Инджев пише за него в блога си:[13]

Солженицин ги улесни неимоверно [Инджев има предвид, че Солженицин е улеснил сталинистите - бел. ред., виж оригиналния текст за подробности], демонстрирайки руски шовинизъм и характерния за него антисемитизъм, гарнирани с морално потупване на Путин по кагебейските пагони.

През 2015 г. Иво Инджев пише в блога си, че „демокрацията ни огря, но се натъкна на руска пропагандна реваншистка контраофанзива“ и че „Русия води информационна война срещу България“.[14] Счита, че България „е и ще бъде лоялен член на Европейския Съюз и НАТО. Политици, организации и медии, които агресивно застават срещу този наш избор и опитват да ни откъснат от европейската общност, следва да бъдат третирани като национални предатели.“[15]

Иво Инджев нарича Паметника на Съветската армия в София „МОЧА“ („Монумент на окупационната Червена армия“) и редовно организира протести и други обществени инициативи за неговото премахване.[16] За Русия се изказва по следния начин:

Няма съмнение, че във всичките й форми на съществуване Русия е незаобиколим фактор и източник на тревоги точно както динозавър, който дори в предсмъртни гърчове създава проблеми с огромното си туловище.[17]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Инджев, Иво. Мълчанието е злото. Център за социални практики, 2009. ISBN 978-954-9853-20-9.
  • Инджев, Иво. Президент на РъБъ. Enthusiast, 2010. ISBN 978-954-8657-11-2.
  • Инджев, Иво. Течна дружба. Enthusiast, 2011. ISBN 978-954-8657-77-8.
  • Инджев, Иво, Котев, Георги. Ядреналин. Enthusiast, 2012. ISBN 978-954-2958-64-2.
  • Инджев, Иво. Премиер на РъБъ. Сиела Норма АД, 2013. ISBN 978-954-28-1301-9.
  • Инджев, Иво. Течна дружба 2. Сиела Норма АД, 2014. ISBN 978-954-28-1533-4.
  • Инджев, Иво. Течна дружба 3. Руските хибридни войни против България и българите през вековете.. Сиела Норма АД, 2015. ISBN 978-954-28-1697-3.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Инджев, Иво. Официален блог на Иво Инджев; раздел „За мен“. // Посетен на 18.02.2015.
  2. а б в Костадинов, Славей. Иво Инджев в сензационна изповед пред „Шоу“: Отидох сам в ДС!. // www.blitz.bg; раздел „Шоу“, 25.10.2007. Посетен на 18.02.2015.
  3. а б Решение № 50/ 08.10.2008 г., Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия.
  4. Справка-заключение, Относно: Изучаването на Люба Асенова Инджева, жителка на София, кандидатка за работа в IV управление ДС, Предлага, Н-к I отдел: полковник: подпис (ръкописен, не се чете), 18.VIII.69 г., Съгласни: Н-к у-ние Кадри МВР: генерал-лейтенант: подпис (ръкописен, не се чете), Зам-н-к IV управление ДС: генерал-майор: подпис (ръкописен, не се чете), изготвила Я. Димитрова, София, ... 1969 година, стр. 1, в архива на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
  5. Хюсеин, Паола. Незабравени в мрежата. // 24 часа.бг (електронно издание на в-к „24 часа“), 22.01.2010. Посетен на 21.02.2015.
  6. Факсимилие на автобиографията на Иво Инджев за ДС.
  7. а б Инджев, Иво. Предизвиквам ги!. // Официален блог на Иво Инджев, 08.10.2008. Посетен на 19.02.2015.
  8. Адв. Даниела Доковска е „Човек на годината” 2010
  9. Биографична справка за Иво Инджев в Events.bg
  10. „Иво Инджев напусна бТВ заради натиск от президентството“, mediapool.bg, 10.10.2006.
  11. Харта мигна, Ivo.bg, 24 юни 2013.
  12. ((bg)) Инджев, Иво. ivo.bg натрупа 4000 публикации - едно добро начало. // 2015. Посетен на 19.02.2015.
  13. Инджев, Иво. Шифърът на Солженицин. // Официален блог на Иво Инджев, 06.08.2008. Посетен на 19.02.2015.
  14. Инджев, Иво. Русия реорганизира информационната си война срещу България. // Официален блог на Иво Инджев, 18.02.2015. Посетен на 20.02.2015.
  15. Инджев, Иво. Предстои митинг на патриотите срещу русофилите. // Официален блог на Иво Инджев, 14.02.2015. Посетен на 20.02.2015.
  16. Инджев, Иво. Обичаен протест пред МОЧА като за глухи слепци на власт. // Официален блог на Иво Инджев, 09.11.2014. Посетен на 20.02.2015.
  17. Инджев, Иво. Прогноза за поредна руска катастрофа поставя въпроса дали сме готови да избегнем отломките този път. // Официален блог на Иво Инджев, 15.06.2015 г.. Посетен на 15.06.2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за