Джозефин Бейкър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джозефин Бейкър
Josephine Baker
американско-френска танцьорка и певица
През 1950 година
През 1950 година

Родена
Фреда Джозефин Макдоналд
Починала
12 април 1975 г. (68 г.)
Погребана Монако

Етнос афроамериканци
Религия католицизъм
Музикална кариера
Стил Кабаре
Инструменти вокал
Активност 1922 – 1975 г.
Лейбъл Кълъмбия Рекърдс, Ар Си Ей Рекърдс, Мъркюри Рекърдс
Семейство
Деца 12

Подпис Signature de Joséphine Baker - Archives nationales (France).png
Уебсайт www.cmgww.com/stars/baker/
Джозефин Бейкър в Общомедия

Джозефин Бейкър (на английски: Josephine Baker) или Жозефѝн Бакѐр (на френски: Joséphine Baker) е американско-френска танцьорка, певица и актриса. Наричана е „Бронзовата Венера“ и „Черната перла“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джозефин Бейкър е родена на 3 юни 1906 г. в Сейнт Луис в семейството на афроамерикански музиканти, които се разделят малко по-късно. На 13 години майката на Джозефин я жени за доста по-възрастен от нея мъж и бракът продължава само няколко седмици. През 1921 г. се жени за Били Бейкър и макар че се развежда с него през 1925 г., продължава да носи името му до края на живота си.

Джозефин Бейкър през 1927 г. във „Фоли Бержер“ с известната си бананова поличка.

Започва творческата си кариера на 16-годишна възраст. През 1925 г. заминава за Франция, където се превръща в звезда на вариететните представления. През 1926 – 1927 г. е звезда на известното кабаре „Фоли Бержер“ в Париж. През 1930-те години започва да работи не само като танцьорка, но и като певица. Заради провокационните ѝ костюми и танци, нейни представления са забранени в редица европейски градове като Прага, Будапеща, Мюнхен, Виена.

Независимо от успешната си кариера, Бейкър често е подлагана на расистки нападки. През 1937 г. получава френско гражданство. По време на Втората световна война тя се намира във Франция и Северна Африка. Изнася представления пред френските войски и работи за Съпротивата и разузнаването. Получава удостоверение за летец и става лейтенант. От 1947 г. живее в замъка Шато де Миланд в Южна Франция.

През 1956 г. се отказва от сцената, но се завръща отново през 1961 година, като в 1973 г. изнася концерти в „Карнеги Хол“. Като протест срещу расизма тя осиновява 12 деца с различен цвят на кожата. Написва и няколко автобиографични книги. В 1970 година Джозефин Бейкър идва в България и изнася рецитал на международния фестивал „Златния Орфей“ в Слънчев бряг. През 1975 г. тя отпразнува юбилей – 50-годишна сценична дейност. Малко след това умира от кръвоизлив в мозъка. Погребана е в гробището Монако в Монте Карло.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Josephine Baker: The life of an artist and activist. // Ал Джазира, 3 юни 2017. Посетен на 7 октомври 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]