Расизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Знак на расово сегрегиран плаж в Република Южна Африка по време на апартейда

Расизмът е предразсъдък, основан на вярата, че съществуват човешки раси, които да имат физиологични особености и ярко изразени характеристики, които да предопределят тяхната култура и способности. Обикновено расизмът включва идеята, че една от произволно дефинираните раси е по-висша и има правото да управлява и доминира над другите.[1] Според друго речниково определение расизъм е вярата, че приписаната раса е основно определяща за човешките черти, способности и че произволно дефинираните расовите различия произвеждат наследимо превъзходство на едни хора над други.[2]

Произтичащи от термина расизъм са други понятия като институционален расизъм и расова дискриминация.

Други определения[редактиране | редактиране на кода]

Съвременно[редактиране | редактиране на кода]

Расизмът според ООН, е расова дискриминация спрямо личности, обществени групи, части от населението или групи хора, политика на преследване, унижаване, опозоряване, насилие, подстрекаване към вражда и омраза, разпространяване на опорочаващи сведения и нанасяне на вреди според цвета на кожата, етническата, религиозната или националната принадлежност.

За расизма външните различия са основна причина за липса на еднакво (равнопоставено) отношение към членовете на другата група, като това се основава на предположението, че нейните „научни“, „биологически“ или „морални“ характеристики са различни от тези на собствената група и поначало по-низши. Такива расистки доводи често се използват за обосноваване специалното отношение към една група. Тази група се ползва с предимство. Обикновено предоставянето на привилегированото положение се съпровожда със заявления, че тази група е под заплаха (по правило – според нейната субективна преценка) от друга група, която трябва „да бъде поставена на място“ – в социален и териториален смисъл.

В съвременния свят расизмът е смятан за нежелан възглед. В много страни от закона се преследват не само проявите на расизъм, но и пропагандата му. Расистите смятат, че децата с родители от различни раси са с лоша, дефектна наследственост и затова са против междурасовите бракове. Въпреки многобройните опити за разширяване обхвата на понятието расизъм, не се е възприело понятието да се отнася за професионални, полови или възрастови групи, за сексуални малцинства и т.н.

Определението за расизъм не обхваща историческите феномени. Например, великоруският държавен шовинизъм, сталинската национална политика или фашизмът не са расизъм, тъй като не разграничават хората по расов признак.

Съвременното определение на расизма не е свързано с понятието „раса“ поради липсата на строго научно определение за раса в биологията. Оригиналното значение на расизъм е отношението към негрите в САЩ в продължение на три века.

Американските негри (афроамериканците) често не са съгласни да се разширява определението за расизъм, понеже се опасяват, че така те ще си загубят привилегиите, които са спечелили в борбите си за граждански права. Особено те са против определението за расизъм да се разпространява на т.нар. позитивна дискриминация.

Остаряло[редактиране | редактиране на кода]

Расизъм е доктрина и идеология, твърдяща, че човешките раси са неравноценни. Поради това, принадлежността на някой човек към някой антропологичен тип се счита важно за определяне на неговото обществено положение. Например изследователят Джеймс Уотсън (американски генетик от началото на 20 век) твърди, че негрите са по-глупави от белите.[3] Дефиницията се счита за остаряла, защото самото понятие „раса“ според съвременната биология е неопределено. Вътре в расите, генотипните и фенотипните различия са по-големи отколкото между т.нар. „раси“ и много от разликите, които са се приемали за междурасови, се оказват причинени от исторически, социални или икономически причини.

Типове расизъм[редактиране | редактиране на кода]

Расова дискриминация[редактиране | редактиране на кода]

Студенти протестират против расовите квоти в Бразилия.

Расовата дискриминация представлява установяване неравноправно третиране на индивидите на базата на реални или имагинерни расови категории. Тя е била официална държавна политика на няколко страни по света, като ЮАР в периода на апартейда.

В САЩ регистрирането на расата от страна на официалните власти в профилите на лица, които е вероятно да извършат даден вид престъпление, е считано за дискриминация.[1] Във Великобритания следствието последвало убийството на Стивън Лоурънс обвини полицията в институционален расизъм.

Kъм или спрямо даден човек или група е третирането или възприемането му на базата на класа, категория, раса, етнос, религиозна принадлежност или нещо друго вместо спрямо неговите лични качества.

Институционален расизъм[редактиране | редактиране на кода]

Институционален расизъм (известен още като структурен расизъм, държавен расизъм) е расова дискриминация от страна на правителства, корпорации, религии, образователни институции или други големи влиятелни организации, способни да оказват влияние върху живота на много хора. Терминът е въведен от чернокожият активист Стоукли Кармайкъл в края на 1960-те. Той се дефинира по следния начин: „Колективен провал на организация, да осигури подходящо и професионално обслужване на хора заради техния цвят на кожата, култура или етническа принадлежност“.[4]

Икономическа дискриминация[редактиране | редактиране на кода]

Декларации и международно право срещу расовата дискриминация[редактиране | редактиране на кода]

Идеология[редактиране | редактиране на кода]

Етнически национализъм[редактиране | редактиране на кода]

След Наполеоновите войни Европа се е сблъсква с нов въпрос, а именно за „националностната принадлежност“. Това води до промяна на конфигурацията на европейската карта, на която границите между държавите са прекроени през 1648 г. със сключването на Вестфалскиs мирен договор. За първи път национализмът се проявява при Бунта на масите по време на Френската революция, като така се създава задължителната военна повинност с цел защитата на младата република от стария ред, представен от европейските монархии. Това повлича след себе си Революционните войни (1792 – 1802), а след тях и Наполеоновите завоевания и следващите Европейски дебати по отношение на концепциите и реалностите на народите, и по-специално на националните държави. Вестфалския договор разделя Европа на различни империи и царства като това повлича след себе си продължителни междуособици между отделните управници.

В модерните национални държави, появили се в навечерието на Френската революция се формират патриотични чувства, които за пръв път се проявяват в Испания по време на Полуостровната война (1808 – 1813). Въпреки че с Виенския конгрес от 1815 г. е възстановен досегашния ред, то националния въпрос се превръща в основен проблем на Европа по време на Индустриалната революция. Това води до Революциите от 1848 година, обединението на Италия, завършено по време на Френско-пруската война, която сама по себе си кулминира в обявяването на Германската империя и по този начин се постига обединението на Германия.

Междувременно Османската империя, която се оказва „болният човек на Европа“, се сблъска с безкрайни националистически движения, които заедно с разпада на Австро-Унгарската империя води до създаването след Първата световна война на различни национални държави на Балканите, с национални малцинства в своите граници. Така етническия национализъм, който проповядва вярата в чистите нации и появата му в исторически контекст води до създаването на модерни национални държави.

Етнически конфликти[редактиране | редактиране на кода]

Академични схващания за расизма[редактиране | редактиране на кода]

Научни схващания за расизма[редактиране | редактиране на кода]

Наследственост и евгеника[редактиране | редактиране на кода]

Полигенеза и расови типологии[редактиране | редактиране на кода]

Човешки зоопаркове[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Речник Macquarie, по английската статия за раса
  2. Речник Мириам Уебстър, 2009, по английската статия за раса
  3. ((bg))  Нобелов лауреат: Негрите са по-глупави от белите. // Нетинфо, 2007-10-17. Посетен на 2007-10-22.
  4. Richard W. Race, Critics have replied that Carmichael's definition glosses over individual responsibility and leaves no room to question whether the members of a group are failing or not meeting standards due not to discrimination but due to their own dysfunctional behaviour and bad choices. Analysing ethnic education policy-making in England and WalesPDF (47.2 KB), Sheffield Online Papers in Social Research, University of Sheffield, p.12. Retrieved 20 June 2006. September 23, 2006 at the Wayback Machine