Мизогиния
Мизогинията е термин, с който се обозначава българската дума женомразство.[1] Думата произхожда от гръцкото μισογυνία, от misos (μῖσος, „омраза“) и gynē (γυνή, „жена“). Мизогинията е антоним на мизандрията – мъжемразство.
Мизогиния е омраза към, презрение към или предразсъдък срещу жени или момичета. Тя е форма на сексизъм, която може да поддържа жените в по-нисък социален статус от мъжете, като по този начин съхранява социалните роли на патриархата. Мизогинията се практикува широко от хиляди години. Тя се отразява в изкуството, литературата, обществената структура, историческите събития, митологията, философията и религията по целия свят.
Пример за мизогиния е насилието срещу жени, което включва домашно насилие и, в най-крайните си форми, мизогинистичен тероризъм и фемицид (убийство насочено специално към жени и момичета, най-често като форма на контрол). Мизогинията често действа и чрез сексуален тормоз, принуда и психологически техники, насочени към контрол над жените, както и чрез правно или социално изключване на жените от пълноценно гражданство. В някои случаи мизогинията възнаграждава жените за приемането на по-нисък статус.
Мизогинията може да се разбира както като нагласа, поддържана от отделни личности, предимно мъже, така и като широко разпространен културен обичай или система. Понякога тя се проявява по очевидни и дръзки начини; друг път е по-фина или прикрита по начини, които позволяват правдоподобно отричане.
Във феминистката мисъл мизогинията е свързана с „фемефобия“ – отхвърлянето на женствените качества. Тя презира институции, труд, хобита или навици, свързани с жените. Отхвърля всякакви аспекти на мъжете, които се възприемат като женствени или немъжествени. Расизмът и други предразсъдъци могат да подсилват и да се припокриват с мизогинията.
Марк Тулий Цицерон казва, че гръцките философи смятали мизогинията за причинена от гинофобията, тоест страхът от жени. През XX век феминистките теоретици предполагат, че мизогинията е едновременно проблем, причина, но и резултат на патриархалните социални структури.
Определения
[редактиране | редактиране на кода]Английските и американските речници определят мизогинията като „омраза към жените“ и като „омраза, неприязън или недоверие към жените“.[2]
През 2012 г., основно в отговор на реч в австралийския парламент, речникът Macquarie (който документира австралийския и новозеландския английски) разширява определението си, за да включи не само омраза към жените, но и „вкоренени предразсъдъци срещу жените“.[3]
Разграничения от други термини
[редактиране | редактиране на кода]Американският речник Merriam-Webster прави разлика между мизогиния – „омраза към жените“ – и сексизъм, който обозначава дискриминация въз основа на пола и „поведение, условия или нагласи, които насърчават стереотипи за социални роли, основани на пола“.[4]
Философката Кейт Ман разграничaва следните понятия:
- Патриархат — система на власт
- Сексизъм — теория, която оправдава тази система
- Мизогиния — „прилагащото звено“ на тази система
Ман определя мизогинията като опит за контрол и наказване на жени, които оспорват мъжкото господство. Тя смята традиционното определение „омраза към жените“ за прекалено опростено, тъй като не отчита факта, че извършителите на мизогинистично насилие могат да обичат определени жени, например майките си. Според нея мизогинията възнаграждава жените, които поддържат статуквото, и наказва онези, които отхвърлят подчиненото положение на жените. Тя прави разграничение между сексизма, който се стреми да рационализира и оправдае патриархата, и мизогинията, която нарича „правоприлагащия“ клон на патриархата.[5]
Изследователката на женствеността Риа Ашли Хоскин прави разлика между потисничество, основано на женския пол, и потисничество, основано на женственото изразяване на пола. Академичният термин за второто е „фемефобия“.[6]
В социологията и психологията
[редактиране | редактиране на кода]Социално-психологическите изследвания описват явната мизогиния като „открит враждебен сексизъм“, който предизвиква съпротива у жените, за разлика от „благосклонния сексизъм“ или рицарството, които карат жените да се държат по начин, поддържащ патриархалните структури.[7]
Според социолога Алън Г. Джонсън „мизогинията е културна нагласа на омраза към жените, защото са жени“. Той твърди, че мизогинията е централна част от сексистките предразсъдъци и идеология и важна основа за потисничеството на жените в общества, доминирани от мъже. Тя се проявява по различни начини — от шеги до порнография, насилие и дори самопрезрение, което жените могат да бъдат научени да изпитват към собствените си тела.
Социологът Майкъл Флуд определя мизогинията като омраза към жените и отбелязва, че тя съществува и сред жени спрямо други жени или към самите тях. Тя функционира като идеология или система от вярвания, съпътстваща патриархалните общества от хилядолетия и продължава да поставя жените в подчинена позиция с ограничен достъп до власт и вземане на решения.
Други форми на думата
[редактиране | редактиране на кода]„Misogynous“ и „misogynistic“ са прилагателни форми на думата. Съществителното „misogynist“ означава човек, който мрази жените. Противоположността на мизогинията е мизандрия — омраза или неприязън към мъжете. Антропологът Дейвид Гилмор твърди, че мизогинията е „почти универсално явление“ и че няма еквивалент при мъжете. Антонимът „филогиния“ — любов или привързаност към жените — не се използва широко.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Мизогинията вероятно възниква приблизително по същото време като патриархата — преди три до пет хиляди години, в началото на Бронзовата епоха. Трите основни монотеистични религии — юдаизъм, християнство и ислям — насърчават патриархални обществени структури и използват мизогинията, за да поддържат жените в по-нисък статус. Мизогинията укрепва през Средновековието, особено в християнските общества.[8]
Паралелно с това тя съществува и в общества като римляните, гърците и племената от басейна на Амазонка и Меланезия, които не следват монотеистична религия. Почти всяка човешка култура съдържа свидетелства за мизогиния.[9]
Антропологът Дейвид Д. Гилмор твърди, че мизогинията се корени в противоречивите чувства на мъжете: тяхната екзистенциална зависимост от жените за възпроизводство и страхът от властта на жените над тях в моменти на мъжка слабост, в контраст с дълбоката нужда на мъжете от любов, грижа и утеха — потребност, която ги кара да се чувстват уязвими.[10]
Анджела Сайни отбелязва, че в древните общества голяма част от жените са били отвличани като невести от други култури. Такава жена често е била принудена да се омъжи за мъж, който е убил семейството ѝ. Мизогинистичната подозрителност в Древна Гърция и на други места може частично да се обясни с мъжката тревожност, че жените един ден могат да се разбунтуват срещу своите похитители. Сайни твърди, че патриархатът и половите стереотипи възникват едновременно с държавата.[11]
Класическа Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В книгата „Градът на Сократ: Въведение в класическа Атина“ Дж. У. Робъртс твърди, че още преди трагедията и комедията в гръцката литература съществува мизогинистична традиция, достигаща поне до Хезиод. Самият термин „мизогиния“ произлиза директно от старогръцката дума misogunia (μισογυνία).
Стоическият философ Антипатър от Тарс използва термина в трактата „За брака“ (ок. 150 г. пр.н.е.), като описва мизогинията като нещо отрицателно и несъвместимо с ценността на брака и семейството.[12]
Думата се среща и при Хризип, цитиран от Гален. Той поставя омразата към жените редом с омразата към виното и към човечеството, разглеждайки ги като „болести“ на характера.[13]
Николас Папас отбелязва, че дори при Платон се откриват пасажи, които изразяват презрение към жените. В „Държавата“ се предполага, че мъжете превъзхождат жените във всяка дейност, в която участват и двата пола.
Английски език
[редактиране | редактиране на кода]Според Oxford English Dictionary думата навлиза в английския език чрез анонимната протофеминистка пиеса „Swetnam the Woman-Hater“ (1620 г.). Терминът остава рядко използван до 70-те години на XX век, когато става популярен благодарение на феминистката Андреа Дворкин и феминизма на втората вълна.[14]
През 2012 г. мизогинията става обект на световно внимание след реч на австралийския министър-председател Джулия Гилард, известна като „Речта за мизогинията“, в която тя обвинява политическите си опоненти в двоен стандарт и сексистки нападки.
Религия
[редактиране | редактиране на кода]Древна Гърция
[редактиране | редактиране на кода]В „Мизогиния: Най-старият предразсъдък в света“ Джак Холанд твърди, че гръцката митология съдържа доказателства за мизогиния. Според Хезиод човечеството е живяло в мир, преди създаването на жените. След като Прометей открадва огъня от боговете, Зевс наказва хората, като създава Пандора — първата жена. Тя отваря съд (по-късно наречен „кутията на Пандора“) и освобождава в света всички злини — труд, болести, старост и смърт.[15]
Будизъм
[редактиране | редактиране на кода]Професор Бърнард Фор твърди, че будизмът не е нито толкова сексистки, нито толкова равнопоставен, колкото често се предполага. Някои учени подчертават мизогинистичните елементи в традицията, докато други виждат в нея потенциал за еманципация.[16]
Християнство
[редактиране | редактиране на кода]Някои автори, като Катрин М. Роджърс, твърдят, че ранното християнство съдържа мизогинистични идеи, особено в посланията на апостол Павел. Тертуллиан например нарича жената „врата към дявола“.[17]
Други богослови обаче подчертават стихове като Галатяни 3:28 („няма мъжки пол, ни женски“), които подкрепят равенството.
Ислям
[редактиране | редактиране на кода]Сура 4 от Корана („Жените“) често е обект на феминистка критика, особено стих 34, който описва мъжете като настойници на жените. Някои учени твърдят, че мизогинистичните тълкувания произлизат от мъжката доминация в религиозната интерпретация.[18]
Мизогинистични идеи сред западни мислители
[редактиране | редактиране на кода]Много влиятелни философи са изразявали възгледи, определяни като мизогинистични, включително:[19]
- Аристотел — описва жените като „деформирани мъже“ и по природа по-нисши.
- Жан-Жак Русо — твърди, че жените трябва да се подчиняват на волята на мъжете.
- Артур Шопенхауер — в есето „За жените“ описва жените като предназначени да се подчиняват.
- Фридрих Ницше — известен с израза: „Отиваш ли при жените? Не забравяй камшика.“
Насилие
[редактиране | редактиране на кода]Фемицидът представлява убийство на жени поради пола им. Мизогинистичният тероризъм включва атаки като масовото убийство в Исла Виста (2014) и нападението с микробус в Торонто (2018), свързани с инсел-идеологията.[20]
Онлайн мизогиния
[редактиране | редактиране на кода]Онлайн мизогинията включва координирани кампании за тормоз като Gamergate, както и заплахи, обиди и сексуализирано насилие срещу жени в публичното пространство.[21]
Инсели
[редактиране | редактиране на кода]Инселите (от involuntary celibates – „неволни безбрачни“) представляват онлайн общност от мъже, които вярват, че не могат да създадат хетеросексуални връзки. Те споделят убеждението, че жените избират партньори единствено въз основа на външния вид, и поради собствената си непривлекателност са обречени да останат сами завинаги. Поради това възприятие те развиват омраза към жените и вярват, че мъжете са системно дискриминирани.[22]
Инселите поддържат широка мрежа от сайтове, насочени към разпространение на омраза към жените, дискриминация и мизогинистични идеи. В тази форма на мизогиния всички жени са обект на омраза, а жените от малцинствени расови групи са подложени едновременно на сексизъм и расизъм. Някои инсел общности са свързани с подкрепа за масово насилие, включително нападението в Исла Виста през 2014 г., което вдъхновява други подобни актове.[23]
Психологическо въздействие
[редактиране | редактиране на кода]Жени, които преживяват вътрешно усвоена мизогиния (internalised misogyny), могат да я проявяват чрез омаловажаване на стойността на жените, недоверие към тях и убеждението, че половите пристрастия облагодетелстват мъжете. Честа проява е т.нар. „латерално насилие“ — агресия между жени, породена от вътрешно възприети сексистки нагласи.[24]
Мизогинията може да се проявява като сексуален тормоз, както и да допринася за физическо, сексуално и емоционално насилие над момчета, които не се вписват в традиционните представи за мъжественост.
Феминистка теория
[редактиране | редактиране на кода]„Добри“ срещу „лоши“ жени
[редактиране | редактиране на кода]Много феминистки авторки твърдят, че категориите „добра“ и „лоша“ жена служат като механизъм за контрол. Жените, които се подчиняват или приемат собственото си потисничество, могат да бъдат определяни като „добри“, докато онези, които се противопоставят или изразяват сексуалност и автономия, се заклеймяват като „лоши“.[25]
Т.нар. дихотомия „Мадона–курва“ (или „девица–курва“) разделя жените на чисти и достойни за уважение или неморални и заслужаващи наказание. Според феминистката перспектива тази дихотомия оправдава контрола върху поведението на жените.[26]
Андреа Дворкин анализира традиционните приказки и твърди, че в тях „добрите“ жени са пасивни и безсилни (като Снежанка или Спящата красавица), докато жените с власт често са представени като зли. Това според нея показва, че при мизогинията само безвластните жени могат да бъдат възприемани като „добри“.
Философката Кейт Ман разглежда мизогинията не като обща омраза към всички жени, а като система, която възнаграждава „добрите“ жени и наказва „лошите“.[27]
Патриархална сделка
[редактиране | редактиране на кода]Теоретиците на феминизма от втората вълна твърдят, че мизогинията е както причина, така и следствие от патриархалните социални структури.[28]
Икономистката Дениз Кандийоти въвежда понятието „патриархална сделка“, според което мъжете в колонизирани общества са получавали пълна власт над жените в замяна на политическа лоялност към колониалната власт. Това е довело до засилване на мизогинистичните структури.
Презрение към женствеността
[редактиране | редактиране на кода]Според Джулия Серано мизогинията не е само омраза към жените, а и тенденция към омаловажаване и подигравка с женствеността. В тази перспектива мизогинията стои и в основата на хомофобията срещу гей мъжете, които често са стереотипно възприемани като „женствени“, както и на трансфобията срещу трансжени.[29]
Културата често възнаграждава черти, считани за „мъжествени“, и обезценява онези, възприемани като „женствени“. Момчетата биват възпитавани да се дистанцират от всичко женствено, за да докажат своята мъжественост. Това може да доведе до презрение както към жените, така и към всяка проява на женственост.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Misogyny в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||