Кърт Вонегът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кърт Вонегът
Kurt Vonnegut
Kurt Vonnegut 1972.jpg
Кърт Вонегът през 1972 г.
Роден 11 ноември 1922 г.
Починал 11 април 2007 г. (84 г.)
Професия писател
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активен период 1952 – 2007
Жанр сатира, научна фантастика
Известни творби Кланица 5“ (1969), „Закуска за шампиони“ (1973)
Съпруга Джейн Мари Кокс (1945 – 1971)
Джил Кременц (1979 – 2007)
Деца Марк Вонегът
Едит Вонегът
Нанет Вонегът
Уебсайт Страница в IMDb
Кърт Вонегът в Общомедия

Кърт Вонегът (също Курт Вонегът, Курт Вонигът) (пълно име: Кърт Вонегът младши, на английски: Kurt Vonnegut, Junior) е американски писател, романист и сатирик, който се изявява и в сферата на изобразителното изкуство.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Индианаполис на 11 ноември 1922 година. Студент е в Корнелския университет в Итака, щата Ню Йорк в периода 1941 – 1943 година, където е колумнист в студентския вестник. Занимава се с журналистика, преди да влезе в редиците на американската армия, взела участие във Втората световна война. Писателят е жив свидетел на бомбардировката над германския град Дрезден през 1945 (взела над 60 000 човешки жертви), където е военнопленник. Това става повод и за написването на един от неговите бестселъри Кланица 5. След войната Вонегът завършва Чикагския университет, специалност антропология, и започва работа като полицейски репортер. Впоследствие напуска Чикаго и се заселва в град Скънектади, щат Ню Йорк, работейки за Дженеръл Електрик.

През март 2007 г. Вонегът претърпява битова злополука в дома си в Манхатън и получава черепно-мозъчна травма. 84-годишният писател не успява да се възстанови и умира на 11 април 2007 г. в Ню Йорк.

Творчески похвати[редактиране | редактиране на кода]

Кърт Вонегът е прочут с оригиналния си творчески стил и чести нецензурни заигравания с думи, контекст и рисунки в книгите си (пример: Закуска за шампиони). Езикът му е увлекателен и неклиширан, спечелвайки си определението „вонегътизъм“. В произведенията си Вонегът интегрира научно-фантастични елементи, като пътуване във времето (виж: Кланица 5), а много от героите му се появяват епизодично или трайно в различни негови творби.

Фантастични сюжети[редактиране | редактиране на кода]

Романите на Вонегът изобразяват реалността, съпоставяйки я с фантастични антиутопии. Най-често изполвана е планетата Тралфамадор, населена от еднооки същества-роботи, които могат свободно да пътуват напред и назад във времето. Историята на планетата е своебразна критика на индустриалното и технократско общество – някога тя била населена от нормални живи същества, но постепенно те били изместени от машини, толкова съвършени, че за жителите на Тралфамадор животът загубил смисъла си.

Пътуванията във времето и пространството са достъпни и за героите на Вонегът, но при тях тази възможност е резултат на преживяна травма. Друга техника от този вид е съчетаването на сюжетната линия на романа с кратките фантастични разкази на писателя Килгор Траут.

Повтарящи се герои[редактиране | редактиране на кода]

Много от героите на Вонегът преминават от един роман в друг, биографиите им се обогатяват и развиват, или пък се добавят подробности, които постепенно изграждат образа, при което редовните читатели биха могли да откриват във всеки следващ роман неочаквани продължения на познатите сюжетни линии.

По-известни повтарящи се герои на Вонегът са:

  • писателят-фантаст Килгор Траут, продавач на алуминиева дограма; публикуват разказите му като пълнеж в порнографски списания.
  • милионерът-филантроп Елиът Розуотър, почитател на Траут.
  • художникът-авангардист Рабо Карабекян, чиито картини се разпадат, тъй като са рисувани с некачествени бои.

Социални и политически утопии[редактиране | редактиране на кода]

Сравняват романите на Вонегът със знаменитата политическа сатира Пътешествията на Гъливер. Подобно на Суифт, Вонегът често описва фантастични общества, за да демонстрира по-ярко политическите и социални недъзи на своето съвремие.

Основни теми на политическата му сатира са нехуманността на технократското общество, самотата, социалното неравенство, отчуждението, екологичните катастрофи. Фантастичните социални светове на Вонегът обикновено са антиутопии, където недъзите са достигнали крайна форма.

Редките случаи на утопии са по-скоро връщане към миналото. В романа Никога вече самота обществото е преодоляло самотата чрез образуване на изкуствени роднински връзки и възстановяване на феодални или робовладелски социални структури. В Галапагос хората претърпяват обратна еволюция, превръщат се в нещо като тюлени, загубват всички атрибути на цивилизацията, за да се възстанови загубената хармония с природата.

Творческа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Player Piano (1952)
    Механично пиано, изд.: „Ера“ (1997, 2009), прев. Боян Николаев
  • The Sirens of Titan (1959)
    Сирените на Титан, изд.: „Весела Люцканова“ (1994); „Прозорец“ (2011), прев. Владимир Германов
  • Mother Night (1961)
    Майка нощ, изд.: „Весела Люцканова“ (1994); „Прозорец“ (2011), прев. Владимир Германов
  • Cat's Cradle (1963)
    Котешка люлка, изд.: „Отечествен фронт“ (1977); „Весела Люцканова“ (1994); „Прозорец“ (2009), прев. Аглика Маркова
  • God Bless You, Mr. Rosewater, or Pearls Before Swine (1965)
    Бог да Ви поживи, мистър Розуотър, или Не хвърляйте бисери на свинете, изд.: „Георги Бакалов“ (1982); „Отечествен фронт“ (1985), прев. Божидар Стойков
  • Slaughterhouse-Five, or The Children's Crusade: A Duty-Dance with Death (1969)
    Кланица 5, или Кръстоносният поход на децата, изд.: „Военно издателство“ (1982); „Весела Люцканова“ (1994); „Колибри“ (2013), прев. Владимир Филипов
  • Breakfast of Champions, or Goodbye Blue Monday (1973)
    Закуска за шампиони, или Сбогом, черен понеделник, изд.: „Отечествен фронт“ (1977); „Весела Люцканова“ (1999), прев. Людмила Харманджиева
  • Slapstick, or Lonesome No More! (1976)
    Фарс или никога вече самота, изд.: „Отечествен фронт“ (1979); „Отечествен фронт“ (1985); „Труд“ (2000), прев. Божидар Стойков
  • Jailbird (1979)
    Затворникът, изд.: „Народна култура“ (1981); „Анимар“ (2004), прев. Христо Кънев
  • Deadeye Dick (1982)
    Точния мерник, изд.: „Народна култура“ (1990); „Колибри“ (2013), прев. Петрушка Томова
  • Galápagos (1985)
    Галапагос, изд.: „Прозорец“ (2009), прев. Огняна Иванова
  • Bluebeard, the Autobiography of Rabo Karabekian (1916 – 1988) (1987)
    Синята брада, изд.: „Весела Люцканова“ (1994), прев. Веселин Лаптев
  • Hocus Pocus (1990)
    Фокус бокус, изд.: „Летера“ (1994); „Фама“ (2012), прев. Ирина Васева
  • Timequake (1997)
    Времетръс, изд.: „Весела Люцканова“ (1997,2010), прев. Владимир Германов

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

Есета[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Happy Birthday, Wanda June (1970)

Филмови адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. 25399 Vonnegut (1999 VN20). // Jet Propulsion Labratory: California Institute of Technology. Посетен на 2007-04-12.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]