Закуска за шампиони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За американския филм от 1999 вижте Закуска за шампиони (филм).
Закуска за шампиони
Breakfast of Champions
Други имена Сбогом, черен понеделник
Автор Кърт Вонегът
Първо издание 1973 г.
САЩ
Издателство Delacorte Press
Оригинален език английски
Жанр роман

Закуска за шампиони е роман на Кърт Вонегът, издаден през 1973 г. Второто заглавие на романа (традиционно романите на Вонегът имат 2 заглавия) е Сбогом, черен понеделник (Goodbye, Blue Monday).

Дуейн Хувър, застаряващ продавач на понтиаци, бавно навлиза в нервна криза. Когато прочита един от романите на неизвестния писател-фантаст Килгор Траут, Дуейн изпада в шизофреничен шок и напада пристигналите гости на откриването на новопостроеният Център по изкуствата в Средноград.

Една от сюжетните линии на романа описва бавното побъркване на Дуейн, останало незабелязано от близките и колегите му. В същото време Траут се придвижва към Средноград. По пътя той наблюдава или се сблъсква с най-тъжните страни на американската действителност, пародирани в собствените му фантастични разкази, които намира в долнопробни павилиони за порнографски списания.

Центърът на изкуствата е закупил скъпата картина Изкушението на Свети Антоний на художника авангардист Рабо Карабекян. Когато в бара на Центъра избухва скандал, провокиран от завистта към Карабекян и подигравателното му отношение към Средноград, той защитава произведението си с блестяща реч, която е същинската кулминация на книгата и вероятно изразява естетически и морални възгледи на самия Вонегът.

Ето част от речта на Карабекян, обвинен, че картината му може да бъде нарисувана по-добре от всяко петгодишно дете:

... Картината не съществуваше, преди да я създам. И сега, когато тя вече съществува, за мен няма да има по-голямо щастие да гледам как всички петгодишни деца във вашия град я копират и рисуват все по-хубава и по-хубава. Ще се радвам много, ако вашите деца открият, докато си играят, онова, което търсих години наред ... Тя е нематериалната същност на всяко животно - онова "аз", към което се отправят всички послания... А то си остава неизменно и чисто, каквито и нелепи премеждия да ни сполетяват. Затова образът на Свети Антоний в неговата свещена самота се предава с една вертикална нетрепкаща ивица светлина. Ако край него се навъртат хлебарка или келнерка от бар, в картината ще присъстват две такива светлинни ивици. Нашето съзнание е всичко онова, което е още живо и може би свято у всекиго от нас ...

Филм[редактиране | редактиране на кода]

Романът е филмиран през 1999 г. Ролите се изпълняват от Брус Уилис, Алберт Фини, Ник Нолти и Омар Еп. Филмът не е точно представяне на романа.