Едуард Морган Форстър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Едуард Морган Форстър
Edward Morgan Forster
E. M. Forster von Dora Carrington, 1924-25.jpg
Портрет от Дора Карингтън, около 1924 г.
Роден 1 януари 1879 г.
Починал 7 юни 1970 г. (91 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Англия Англия,
Флаг на Великобритания Великобритания
Активен период 1901–1970
Жанр любовен роман, съвременен роман
Направление реализъм, символизъм, модернизъм

Подпис E M Forster signature.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Едуард Морган Форстър в Общомедия

Едуард Морган Форстър (на английски: Edward Morgan Forster) е английски писател. Издаден е и като Е. М. Форстър.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Едуард Морган Форстър е роден на 1 януари 1879 г. в Мерилеборн, Лондон, Англия, в семейството на Едуард Форстър и Алис Уичело. Баща му умира, когато е на 2 години. Наследява значителна за времето си сума от бащината си пралеля Мариане Торнтън, което позволява на семейството да живее и да поддържа бъдещата си кариера. Учи в училище „Тонбридж“ в Кент, и в Кралския колеж в Кеймбридж в периода 1897-1901 г. В колежа се присъединява към интелектуалното дискусионно общество известно като „Кръг Блумсбъри“.

След дипломирането си пътува с майка си в континентална Европа, а през 1914 г. посещава Египет, Германия и Индия. През това време написва всичките си произведения, макар някои от тях да са публикувани значително по-късно.

Първият му роман, „И ангелите не смеят да пристъпят“, е публикуван през 1905 г. Следват още няколко – „The Longest Journey“, „Стая с изглед“ и „Хауардс Енд“, в които иронично и задълбочено показва класовата разлика и лицемерието на британското общество в началото на 20-ти век. Личният му порив към разбиране и съпричастност може да бъде сполучливо обобщен в епитафията на романа „Хауардс Енд“ – „Само свържете ...„.

По време на Първата световна война е доброволец към Международния червен кръст и служи в Александрия, Египет.

През 1920 г. отново посещава Индия като частен секретар на махарджата на Девас. След завръщането си в Англия завършва последния си роман „A Passage to India“ (Пътуване до Индия) публикуван през 1924 г. В романа разглежда връзката между Изтока и Запада, видян през призмата на Индия в по-късните дни на британския Радж. С него постига най-големия си успех и е удостоен с мемориалната литературна награда „Джеймс Тейт Блек“.

В периода на 30-те и 40-те години е успешен водещ на Радио Би Би Си. По време на Втората световна война прави седмична рецензия на книги по поръчка на Джордж Оруел. В този период от творческата си кариера се насочва главно към документалната литература, биографичната литература и мемоаристиката.

През 1946 г. е избран за почетен сътрудник на Кралския колеж в Кеймбридж.

Вижданията на Форстър като светски хуманист са в основата на работата му, като често изобразява преследването на лични връзки, въпреки ограниченията на съвременното общество. Отбелязва се употребата на символизма като техника в романите му и е критикуван за привързаността си към мистицизма. За произведенията си е удостоен с орден за заслуги от кралица Елизабет през 1969 г.

Едуард Морган Форстър умира след серия от инсулти на 7 юни 1970 г. в Ковънтри, Уоруикшир, Англия.

Част от произведенията му са публикувани посмъртно. Последният му роман „Морис“ с хомосексуална тематика е издаден малко след смъртта му, а романът „Arctic Summer“, който остава незавършен, през 1980 г.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

Рукс Нест Хаус, Стивънейдж, къщата, в която Форстър прекарва част от детството си (между 1883 и 1893 г.) и която му служи за прототип на имението Хауардс Енд в едноименния роман.
  • Where Angels Fear to Tread (1905)
    И ангелите не смеят да пристъпят, изд. ИК „Народна култура“, София (1981), прев. Мариана Коракова
  • The Longest Journey (1907)
  • A Room with a View (1908)
  • Howards End (1910)
    Хауардс Енд, изд. ИК „Христо Г. Данов“, Пловдив (1984), прев. Божидар Стойков
  • The Story of the Siren (1920)
  • A Passage to India (1924)
  • Maurice (1970)
  • Arctic Summer (1980)

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • The Consolations of History
  • The Machine Stops (1909)
  • The Celestial Omnibus (1911)
  • The Curate's Friend (1911)
  • Other Kingdom (1911)
  • The Other Side of the Hedge (1911)
  • The Road from Colonus (1911)
    По пътя от колон нататък, изд. Алманах „Панорама“ (1993), прев. Деян Кюранов
  • The Story of a Panic (1911)
  • Co-ordination (1928)
  • The Eternal Moment (1928)
  • Mr Andrews (1928)
    Г-н Андрюс, изд. Алманах „Панорама“ (1993), прев. Деян Кюранов
  • The Point of It (1928)
    Смисълът, изд. Алманах „Панорама“ (1993), прев. Деян Кюранов
  • The Story of the Siren (1928)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Форстър на гърба на църквата „Св. Николай“ в Стивънейдж.
  • The Eternal Moment: And Other Stories (1928)
  • Abinger Harvest (1936)
  • Collected Short Stories (1947)
  • The Machine Stops: And Other Stories (1947)
  • Albergo Empedocle and Other Writings (1971)
  • The Life to Come: And Others Stories (1973)
  • The Collected Tales of E. M. Forster (1986)
  • The New Collected Short Stories (1989)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Pharos and Pharillon: A Novelist's Sketchbook of Alexandria Through the Ages (1923)
  • Aspects of the Novel (1927)
  • What I Believe (1939)
  • Nordic Twilight (1940)
  • The Development of English Prose Between 1918 and 1939 (1945)
  • Two Cheers for Democracy (1951)
  • The Hill of Devi (1953)
  • Battersea Rise (1955)
  • Marianne Thornton: A Domestic Biography 1797-1887 (1956)
  • Goldsworthy Lowes Dickinson (1962)
  • Alexandria: A History And a Guide (1974)
  • Selected Letters of E.M. Forster: Volume One 1879-1920 (1983)
  • Selected Letters: 1921-70 (1985)

Книги за Е. М. Форстър[редактиране | редактиране на кода]

  • The Writings of E.M. Forster (1938) – от Роуз Маколи
  • Forster: A Collection of Critical Essays (1966) – от Малкълм Бредбъри
  • E. M. Forster and His World (1978) – от Франсис Кинг
  • E. M. Forster (1999) – от Никълъс Ройл

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]