Херман Мелвил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Херман Мелвил
Herman Melville
Herman Melville.jpg
Роден
Починал
Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия писател, учител, моряк, лектор, поет
Литература
Жанрове пътеписи, готически романи, алегория
Направление романтизъм, скептицизъм

Подпис Herman Melville signature.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Херман Мелвил в Общомедия

Херман Мелвил (на английски: Herman Melville, също и Хърман Мелвил, 1819 – 1891) е американски писател, най-известен с романа си Моби Дик (1851).

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Херман Мелвил е роден в Ню Йорк, трето от осем деца в семейството на преуспяващ търговец на вносни стоки. Поредица от несполуки в бизнеса довеждат бащата до умствено разстройство и ранна смърт. Мелвил е принуден да работи от 13-годишна възраст, като същевременно учи. На 18 години завършва образованието си и става учител в начално училище, но скоро напуска, за да опита силите си в журналистиката. Не успява и на 19 години се качва като моряк на търговски кораб до Ливърпул и обратно. След завръщането си за кратко се установява в Илиноис.

Доведен до отчаяние от непрекъснати финансови затруднения, на 21 години Мелвил отново се качва на кораб – този път на китоловен. Маршрутът на китоловците минава покрай Южна Америка, през Тихия океан към Южните морета. Капитанът е жесток човек, условията на работа са непоносими и 18 месеца след качването си Мелвил, заедно с един друг моряк, избягва от кораба на Маркизките острови. Там прекарва месец сред племе от канибали, които се отнасят неочаквано добре с него. Преживяванията от китоловния му опит дават богат материал за първия му роман, „Тайпи“ (1846) – смесица от истински и измислени случки, разказани занимателно и с майсторска лекота.

С публикуването на „Тайпи“ Мелвил изведнъж става любимец на публиката. Окуражен от първоначалния си успех, Мелвил използва екзотичните си преживявания по море, за да напише цяла серия приключенски морски романи: „Ому“ (1847), „Марди“ (1849) – и двата за полинезийските островитяни, „Обгорял от слънцето“ (Redburn) (1849) – романизирана история на пътуването му до Ливърпул, „Белият мундир“ (White Jacket) (1850) – алегорична история за живота по море на борда на военен кораб.

През погледа на литературната история обаче днес всички тези романи се считат за чирачески период в сравнение с шедьовъра му – „Моби Дик, или китът“, който се появява през 1851. На пръв поглед „Моби Дик“ е роман за един вманиачен капитан на борда на китоловен кораб, но всъщност е много повече – това е свръхчовешко произведение, представлявящо едновременно наръчник на китоловеца и дълбоко философска алегория за живота. Нито една свещена тема не е пощадена в тази сурова и язвителна критика на света; последователно и в градация, Мелвил поглежда от необичаен ъгъл и създава сатирична картина на религиозните традиции, моралните ценности, литературните и политически фигури на деня.

При написването на „Моби Дик“ Херман Мелвил е силно повлиян от Натаниел Хоторн – автора на „Алената буква“, с когото се запознава през 1850 г. Мелвил се възхищава от психологическата дълбочина и готическата атмосфера на мрачна обреченост в творчеството на Хоторн и му посвещава „Моби Дик“. Върху този многостранен роман влияние са оказали също и текстове от Библията, Шекспир и Джон Милтън, както и фолклорни жанрове, като например моряшки разкази. А за да опише точно анатомията на спермацетния кит, Мелвил ползва и трудове по естествени науки и енциклопедии.

Въпреки изключителното тематично и стилистично богатство, а може би и именно заради това, „Моби Дик“ не е приет от широката читателска аудитория. Само 3 000 бройки се продават и публикуването на романа се превръща не само във финансова загуба, но и в загуба на читателската любов и доверие. Публиката е очаквала познатите занимателни истории, а се е сблъскала с нещо невиждано и нечувано дотогава – роман-енциклопедия, роман-епика, роман, изпреварил времето си. Неразбирането е пълно и от страна на критиците, някои доброжелателно съветват Мелвил да не си губи времето с такива експерименти. Отговорът на Мелвил е нова серия от романи – един от друг по-експериментални. Всички те са търговски катастрофи. Накрая се отказва да пише проза и се отдава на поезия. Когато умира през 1891, много хора са учудени – мислели са, че отдавна е починал.

„Моби Дик“ остава забравен до 1920-те, когато е преоткрит от литературните историци. Те откриват в него оригинално произведение върху класически американски теми, като съдба, религия, икономическа ескпанзия; модернистично произведение от ранга на „Одисей“ на Джеймс Джойс, появило се в средата на 19 век – странно и чудато до степен на нечетивност, но затова пък отворено към безкрайни тълкувания и литературно-философски открития.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Mardi (1849)
    Марди, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев.
  • Redburn (1849)
  • White-Jacket (1850)
  • Moby Dick (1851)
    Белият кит : Моби Дик, изд. „Т. Ф. Чипев“ (1935), прев. Лазар Голдман
    Моби Дик или Белия кит, изд.: „Народна младеж“, София (1962), прев. Невяна Розева
    Моби Дик, изд.: „Народна култура“, София (1977), прев. Невяна Розева
    Моби Дик, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев.
    Моби Дик, изд.: „Вестникарска група България“, София (2009), прев. Невяна Розева
    Моби Дик : капитан Ахав преследва белия кит, изд.: „Емас“, София (2009), прев. Ваня Пенева
    Моби Дик, изд.: „Изток-Запад“, София (2014), прев. Невяна Розева
  • Pierre (1852)
  • Bartleby the Scrivener (1853)
    Бартълби, писарят в „Омагьосаните острови и други новели“, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Надя Сотирова
    Бартълби, писарят : история от Уолстрийт, изд.: ИК „Критика и хуманизъм“, София (2013), прев. Тодор Петков
  • Israel Potter (1855)
    Израил Потър, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1984), прев.
  • The Confidence-Man (1857)
  • Billy Budd, Sailor (1924) – издаден и като „Billy Budd“
    Били Бъд, морякът : свидетелски разказ, изд.: ИК „Критика и хуманизъм“, София (2013), прев. Тодор Петков

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • Benito Cereno (1855)
    Омагьосаните острови и други новели, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Надя Сотирова
    Омагьосаните острови, изд.: „Георги Бакалов”, Варна (1983), прев. Белин Тончев
  • The Piazza Tales (1856)
  • Uncollected Prose (1856) – поезия
  • Battle Pieces (1866) – поезия
  • Clarel (1876) – поезия
  • John Marr and Other Sailors (1888) – поезия
  • Timoleon (poems) (1891)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Typee: A Peep at Polynesian Life (1846)
    Тайпи : Роман за живота на полинезийците, изд.: „Народна култура“, София (1967), прев. Никола Милев
    Тайпи, изд.: „Георги Бакалов”, Варна (1983), прев.
  • Omoo: A Narrative of Adventures in the South Seas (1847)
    Ому : Приключения из Южните морета, изд. „Георги Бакалов“ Варна (1980), прев. Борис Миндов

Книги за писателя[редактиране | редактиране на кода]

Екранизации[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]