Херман Мелвил

Херман Мелвил Herman Melville
американски писател
Роден	1 август 1819 г. Манхатън, Ню Йорк, САЩ
Починал	28 септември 1891 г. Ню Йорк, САЩ
Погребан	Ню Йорк, САЩ
Националност	САЩ
Работил в	писател, учител, моряк, лектор, поет
Литература
Жанрове	пътеписи, готически романи, алегория
Направление	романтизъм, скептицизъм
Течение	Романтизъм
Известни творби	„Моби Дик“ (1851)
Семейство
Съпруга	Елизабет Нап Шоу
Деца	Малкълм (1849 – 1867) Стонуикс (1851 – 1886) Елизабет (1853 – 1908) Франсис (1855 – 1938)
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
Херман Мелвил в Общомедия

Херман Мелвил (на английски: Herman Melville, също и Хърман Мелвил, 1819 – 1891) е американски писател, известен с романа си „Моби Дик“ (1851).

Биография и творчество

Роден е в Ню Йорк, 3-то от 8 деца в семейството на преуспяващ търговец на вносни стоки. Поредица от несполуки в бизнеса довеждат бащата до умствено разстройство и ранна смърт. Мелвил е принуден да работи от 13-годишна възраст, като същевременно учи.

На 18 години завършва образованието си и става учител в начално училище, но скоро напуска, за да опита силите си в журналистиката. Не успява и на 19 години се качва като моряк на търговски кораб до Ливърпул и обратно. След завръщането си за кратко се установява в Илинойс.

Карта на Маркизките острови, 1846

Доведен до отчаяние от непрекъснати финансови затруднения, на 21 години Мелвил отново се качва на кораб – този път на китоловен. Маршрутът на китоловците минава покрай Южна Америка, през Тихия океан към Южните морета. Капитанът е жесток човек, условията на работа са непоносими и 18 месеца след качването си Мелвил, заедно с друг моряк, избягва от кораба на Маркизките острови. Там прекарва месец сред племе от канибали, които се отнасят неочаквано добре с него. Преживяванията от китоловния му опит дават богат материал за първия му роман „Тайпи“ (1846) – смесица от истински и измислени случки, разказани занимателно и с майсторска лекота.

С публикуването на „Тайпи“ Мелвил изведнъж става любимец на публиката. Окуражен от първоначалния си успех, Мелвил използва екзотичните си преживявания по море, за да напише цяла серия приключенски морски романи: „Ому“ (1847) и „Марди“ (1849) за полинезийските островитяни, „Обгорял от слънцето“ (Redburn) (1849) – романизирана история на пътуването му до Ливърпул, „Белият мундир“ (White Jacket) (1850) – алегорична история за живота по море на борда на военен кораб.

През погледа на литературната история обаче днес всички тези романи се считат за чирачески период в сравнение с шедьовъра му – „Моби Дик, или китът“, който се появява през 1851 г. На пръв поглед „Моби Дик“ е роман за вманиачен капитан на борда на китоловен кораб, но всъщност е много повече – това е свръхчовешко произведение, представлявящо едновременно наръчник на китоловеца и дълбоко философска алегория за живота. Никоя свещена тема не е пощадена в тази сурова и язвителна критика на света; последователно и в градация, Мелвил поглежда от необичаен ъгъл и създава сатирична картина на религиозните традиции, моралните ценности, литературните и политически фигури на деня.

При написването на „Моби Дик“ Херман Мелвил е силно повлиян от Натаниел Хоторн – автора на „Алената буква“, с когото се запознава през 1850 г. Мелвил се възхищава от психологическата дълбочина и готическата атмосфера на мрачна обреченост в творчеството на Хоторн и му посвещава „Моби Дик“. Върху този многостранен роман влияние са оказали също и текстове от Библията, Шекспир и Джон Милтън, както и фолклорни жанрове, като например моряшки разкази. А за да опише точно анатомията на спермацетния кит, Мелвил ползва и трудове по естествени науки и енциклопедии.

Гробът на Мелвил в Бронкс

Въпреки изключителното тематично и стилистично богатство, а може би и именно заради това, „Моби Дик“ не е приет от широката читателска аудитория. Само 3000 бройки се продават и публикуването на романа се превръща не само във финансова загуба, но и в загуба на читателската любов и доверие. Публиката е очаквала познатите занимателни истории, а се е сблъскала с нещо невиждано и нечувано дотогава – роман-енциклопедия, роман-епика, роман, изпреварил времето си. Неразбирането е пълно и от страна на критиците, някои доброжелателно съветват Мелвил да не си губи времето с такива експерименти. Отговорът на Мелвил е нова серия от романи – един от друг по-експериментални. Всички те са търговски катастрофи. Накрая се отказва да пише проза и се отдава на поезия. Когато умира през 1891 г. много хора са учудени – мислели са, че отдавна е починал.

„Моби Дик“ остава забравен до 1920-те год., когато е преоткрит от литературните историци. Те откриват в него оригинално произведение върху класически американски теми, като съдба, религия, икономическа експанзия; модернистично произведение от ранга на „Одисей“ на Джеймс Джойс, появило се в средата на ХІХ век – странно и чудато до степен на нечетивност, но отворено към безкрайни тълкувания и литературно-философски открития.

Произведения

Самостоятелни романи

Грегъри Пек в кадър от филма Моби Дик, 1956

• Mardi (1849)
  Марди, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев.
• Redburn (1849)
• White-Jacket (1850)
• Moby Dick (1851)
  Белият кит: Моби Дик, изд. „Т. Ф. Чипев“ (1935), прев. Лазар Голдман
  Моби Дик или Белия кит, изд.: „Народна младеж“, София (1962), прев. Невяна Розева
  Моби Дик, изд.: „Народна култура“, София (1977), прев. Невяна Розева
  Моби Дик, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев.
  Моби Дик, изд.: „Вестникарска група България“, София (2009), прев. Невяна Розева
  Моби Дик: капитан Ахав преследва белия кит, изд.: „Емас“, София (2009), прев. Ваня Пенева
  Моби Дик, изд.: „Изток-Запад“, София (2014), прев. Невяна Розева

Чарлз Нолте в сцена от бродуейска постановка по Били Бъд, 1951

• Pierre (1852)
• Bartleby the Scrivener (1853)
  Бартълби, писарят в „Омагьосаните острови и други новели“, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Надя Сотирова
  Бартълби, писарят: история от Уолстрийт, изд.: ИК „Критика и хуманизъм“, София (2013), прев. Тодор Петков
• Israel Potter (1855)
  Израил Потър, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1984), прев.
• The Confidence-Man (1857)
• Billy Budd, Sailor (1924) – издаден и като „Billy Budd“
  Били Бъд, морякът: свидетелски разказ, изд.: ИК „Критика и хуманизъм“, София (2013), прев. Тодор Петков

Сборници

• Benito Cereno (1855)
  Омагьосаните острови и други новели, изд.: „Народна младеж“, София (1975), прев. Надя Сотирова
  Омагьосаните острови, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев. Белин Тончев
• The Piazza Tales (1856)
• Uncollected Prose (1856) – поезия
• Battle Pieces (1866) – поезия
• Clarel (1876) – поезия
• John Marr and Other Sailors (1888) – поезия
• Timoleon (poems) (1891)

Документалистика

Огъстъс Шюте, Илюстрация към Тайпи, 1892

• Typee: A Peep at Polynesian Life (1846)
  Тайпи: Роман за живота на полинезийците, изд.: „Народна култура“, София (1967), прев. Никола Милев
  Тайпи, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1983), прев.
• Omoo: A Narrative of Adventures in the South Seas (1847)
  Ому: Приключения из Южните морета, изд. „Георги Бакалов“ Варна (1980), прев. Борис Миндов

Книги за писателя

• Melville the poet (1946) – от Робърт Пен Уорън
• Melville (1962) – от Робърт Пен Уорън
• In Search of Moby Dick (1999) – от Тим Северин

Екранизации

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Източници

• ((en)) Биография и библиография във „Fantasticfiction“
• ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
• ((en)) Биография в „Biography“
• ((en)) Информация в „Енциклопедия Британика“

Външни препратки

• Произведения на Херман Мелвил в Моята библиотека
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Херман Мелвил, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). (архив)
• Херман Мелвил в Internet Movie Database