Готически роман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Готически роман (още срещан и като готски роман[1]) е литературен жанр, възникнал в средата на 18-ти век в Англия и претърпял разцвет в началото на 19-ти век. Готическият роман съчетава елементи на ужаса, страшното, свръхестественото, фантастичното и възвишеното с мотиви за семейна/ родова тайна, преследване, драматична любовна връзка, инцестни отношения, двойници, привидения, зловещи съновидения и т. н. Обикновено действието протича във въображаемо средновековно минало или в католическо общество, сред потискащи средновековни руини, в манастири, замъци, катедрали, подземия, тайни коридори, лабиринти, високи планини, бездънни гори, гробища и др. Централни персонажи са девицата в беда, влюбеният в нея младеж, злодеят - властен мъж с тираничен поглед, плетящият интриги порочен монах. Повествованието често е усложнено със заплетени сюжетни линии и конфликти, смяна на разказвачите, вмъкване на разказ в разказ, мистифициране на авторството (представяне на произведението като "намерен ръкопис"), колебание относно достоверността на случващото се.

Редом с гробищната поезия и сантиментализма, готическият роман обичайно се определя като второстепенно явление, възникнало в противовес на прекомерния рационализъм на Просвещението и предшественик на Романтизма. Основополагащ за жанра е романът Замъкът Отранто (1764 г.) от Хорас Уолпоул, който във второто издание от 1765 г. поставя подзаглавието "Готическа история" ("A Gothic Story"). С този роман се поставя началото и на Готическото възраждане (Gothic Revival) в английската литература (1764-1820). Видни представители на жанра от този период са:

Тази форма на романа е била разпространена и в Германия. Т. нар. призрачни романи, разбойническите романи и рицарските романи също споделят някои мотиви с британския готически роман като магия, тайнствени места и средновековна обстановка. Въпреки че немското понятие Schauerroman (schauerlich - ужасен, бъдещ страх) се явява като еквивалент на британския готически роман, това не е напълно вярно. И двата жанра се основават на ужасяващата страна на средните векове, и двата включват едни и същи елементи (замъци, призраци, чудовища и т.н.), но немският Schauerroman съдържа и ключови елементи като некромантия и тайни общества и е доста по-песимистичен от британския готически роман (gothic novel).

Възходът на готическия роман е свързан с разширяване на понятието за естетика, което от една страна открива разновидностите на природата и нейното въздействие върху хората, а от друга - нейната опасна и страховита същност, възвишената и тъмната ѝ страна. Според Едмънд Бърк тъмнината и величествеността са решаващи също и за концепцията на човека вече да не се уповава само на рационализма, на балансираното човешко поведение и да поставя естетиката в центъра на всичко, а също и на ирационалното, мрачното и на разрушителните проявления на Аза, така че да се разкрие една дотогава непозната страна от отношението между човека, природата и културата.

Към 1825 г. разцветът на готическия роман затихва, но множество мотиви, присъщи за този жанр се използват в литературата на Романтизма. Възникват т. нар. тъмна романтика (черна романтика, ужасна романтика), криминалният роман и неговите подразделения - мистерия, трилър, които също взаимстват мотиви от готическия роман. Представители на тези жанрове са писатели като Едгар Алън По и Уилки Колинс. От друга страна се развива и хорър литературата (литература на ужаса) с представители като Стивън Кинг. Наследството на готическия роман оказва влияние и върху творчеството на Джордж Байрон, Уолтър Скот, Виктор Юго (неговият роман Парижката Света Богородица се определя като историко-готически), Е. Т. А. Хофман, Оноре дьо Балзак, Чарлз Дикенс, Едгар Алън По, Оскар Уайлд, Хауърд Лъвкрафт и други.

Ранни готически романи[редактиране | редактиране на кода]

Пример за ранен готически роман е „Старият английски барон” (1778) от Клара Рийв, който заимства главния сюжет от Замъкът Отранто. Рийв го адаптира към нуждите на времето, като намира баланса между фантастичните елементи и реализма от 18-ти век.

Ан Радклиф пък развива техниката на обяснение на свръхестественото като посочва нещо привидно свръхестествено, чийто причини евентуално биха могли да бъдат отнесени към природата. Заради успеха на стила си, тя имала много последователи. Освен това Радклиф представя и мрачния образ на готическия злодей в Сицилиански романс (1790). Нейните романи, особено „Потайностите на Удолфо” (1794), имат огромен успех. Писателката въвежда нова естетика в жанра в статията си „За фантастичното в поезията”, разграничавайки ужаса и страха в готическата фикция.

Пародия на готическия роман[редактиране | редактиране на кода]

Крайностите, стереотипите и абсурдите на традиционната готика я правят обширна територия за сатирата. Най-известната пародия на готическия роман е романът на Джейн Остин „Абатството Нортангър”' (1818), където главната героиня, след прекалено често четене на готически романи си внушава, че е героиня от роман на Ан Радклиф и си представя убийства и злодеяния навсякъде. Проучване на експерта по готически разкази Монтегю Съмърс установява, че заглавията, които Остин избира за книгите си, не са просто плод на нейното въображение, а действително са съществували преди това като заглавия на други текстове. Това стимулира интересът към готическото и тези текстове започват да се печатат на ново.

Друг пример за пародия на готическия роман е „Героинята”' (1813) на Итън Станърд Барет, в който образът на главната героиня наподобява този от романа на Остин. Барет моделира реалност според стереотипите и типичната сюжетна структура на готическия роман, които водят до поредица от абсурдни събития, прерастващи в катастрофи.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Готически романи, поредица „Световна класика“. София:Народна култура, 1986
  • Огнян Ковачев. Готическият роман. Генеалогия, жанр, естетика. София:ИК Еднорог, 2004, ISBN 9549745775
  • The Literary Gothic – Kurzbiographien, Essays und Links zu Autoren der Gothic Novel (englisch)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Богданов, И. Енциклопедичен речник на литературните термини. - София : „Петър Берон“, 1993

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]