Замъкът Отранто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Замъкът Отранто
The Castle of Otranto
CastleOtranto.png
Корица на третото издание
Автор Хорас Уолпоул
Първо издание 1764 г.
Оригинален език английски
Жанр готически роман

Издателство в БГ ДИ „Народна култура“ 1986
Преводач Жечка Георгиева
Замъкът Отранто в Общомедия

Замъкът Отранто (на английски: The Castle of Otranto) от 1764 г. е роман на Хорас Уолпоул. Като цяло се счита за първият готически роман, основавайки литературен жанр, който става изключително популярен в каят на  18-ти век и началото на 19 век, с автори като Чарлз Матурин, Ан Радклиф, Брам Стокър, Едгар Алън По и Дафни дю Морие.

Авторът споделя в свое писмо, че замъкът му се явил насън, видял в съня си и гигантска ръка в желязна ръкавица. Това е достатъчно, за да разпали въображението му и той написва книгата за 2 месеца. Всъщност, мечтата за красивата неоготическа сграда отдавна преследва писателя. Още в 1749 г. той започва да строи вила в готически стил върху територията на своето неголямо имение „Строубъри хил“, недалеч от Лондон. В нейното подземие монтира печатарска машина, на която собственоръчно отпечатва първите 60 екземпляра на романа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално пълното заглавие е „The Castle of Otranto, A Story. Translated by William Marshal, Gent. From the Original Italian of Onuphrio Muralto, Canon of the Church of St. Nicholas at Otranto“. Уолпоул го представя в предговора на това първо издание, като превод въз основа на ръкопис отпечатан в Неапол през 1529 г. и наскоро преоткрит в библиотеката на "старо католическо семейство в северната част на Англия". Този италиански ръкопис, заедно с предполагаемият автор "Онфинио Муралто", са били измислени творения на  Уолпол, и "Уилям Маршал" неговият псевдоним.

Въпреки опасенията му, книгата е посрещната много добре и още следващата година има второ издание. След второто и следващите издания, Уолпол признава авторството над творбата. Първото издание е добре прието от някои критици, които разбират романа като принадлежащ към средновековната фантастика", между 1095 г., ерата на Първия кръстоносен поход, и 1243 г., датата на последният"; а някои посочват Уолпол като "гениален преводач". След като разбират, че  Уолпол е автор на романът обаче, много критици се въздържат с похвалите си за работата му и го отхвърлят като абсурдна, "пухкава" и романтична фантастика.

Историята в романа съдържа препратки към Шекспир, но се долавят и следи от личната родова история на автора. Перипетиите на повествованието се разстилат като разклонения на средновековен лабиринт, а коварните убийства, преследванията из подземията, свръхестествените явления въздействат шоково, рушат стереотипите на възприемане, възпитани от романа на 18 век.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът Отранто разказва историята на Манфред, господарят на замъка и семейството му. Книгата започва на сватба на болнавият му  син Конрад и принцеса Изабела. Малко преди сватбата, обаче, Конрад е премазан до смърт от гигантска каска, която пада върху него. Това необяснимо събитие е особено зловещо в светлината на древно пророчество "че замъкът и господството на Отранто трябва да премине от настоящото семейството, когато истинският собственик се завърне". Манфред ужасена, че смъртта на Конрад е сигнал за началото на края за неговата линия, решава да предотврати унищожаването се ожени Изабела сам и да се разведе със  сегашната си съпруга Хиполита, която той обвинява че не е успяла да роди негов наследник.

Преди Мамфред да се ожени за Изабела тя бяга от замъкът с помощта на затворник на име Теодор. Манфред заповядва да убият Теодор, докато говори с монаха Джером, който гарантира безопасността на Изабела в църквата. Когато Теодор премахва ризата си, за да бъде убит, Джером познава маркировка под рамото му и идентифицира Теодор, както собствения си син. Джером моли за живота на сина си, но Манфред казва на Джером, че трябва или да се откажат от принцесата или живота на сина си. Те са прекъснати от вестоносци от друго кралство, които искат Мамфред да освободи Изабела. Това води рицарите и Манфред към състезание кой от тях ще намери Изабела пръв. С помощта на дъщерята на Манфред — Матилда Теодор успява да избяга от кулата в която е затворен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]