Монахът

Тази статия е за романа на Матю Грегъри Луис. За филма на Адонис Киру вижте Монахът (филм).

---

Монахът
The Monk: A Romance
Заглавна страница на книга II от романа, 1796 г.
Автор	Матю Грегъри Луис
Създаден	1794 Нидерландия
Първо издание	1796 г. Великобритания
Издателство	Дж. Бел
Оригинален език	английски
Жанр	готически роман, трансгресия, еротика
Вид	роман
Издателство в България	Deja Book
Преводач	Слави Ганев
ISBN	ISBN 978-954-282-0000
Монахът в Общомедия

„Монахът: Романс“ (на английски: The Monk: A Romance) е готически роман, написан от английския писател, драматург и поет Матю Грегъри Луис през 1794 г., докато авторът е едва на 19 г. Излиза от печат в три тома, и то анонимно. Романът е типичен пример за готика, еволюирала в ужас. Добрите писателски умения на Луис, новаторството и изключителната популярност на книгата я правят едно от най-важните явления за историята на литературата, повлияло много други творци.

„Монахът“ е една от най-влиятелните книги в историята на човечеството, вдъхновила автори като: Ан Радклиф, Самюъл Тейлър Колридж, Едгар Алън По, Маркиз дьо Сад, Мери Шели, Шарл Бодлер, Уолтър Скот, Е. Т. А. Хофман, Ан Райс, Клайв Баркър, Стивън Кинг и много други.

История на публикацията

Книгата е написана през 1794 г. в холандския град Хага. По това време Матю Грегъри Луис е културен аташе в английското посолство. Скучната работа го кара често да посяга към книгите, което го подтиква и да осъществи писателските си наклонности. Книгата е написана за период едва от 10 седмици. За това съдим от кореспонденцията на автора и данните, които той ни дава за писването на книгата в предговорното си стихотворение.

Сюжет

Амброзио, доскоро образцов испански монах, събужда в себе си, а скоро и отприщва - плътска страст към своя ученик Розарио. Под монашеското расо обаче се крие красива жена, Матилда. Тя "въвежда" монаха в света на телесните удоволствия, но впоследствие не може да задоволи нарастващите му желания и Амброзио започва да се оглежда за нова жертва на сладострастията си. Той много държи да запази доброто си име, с което се слави в цял Мадрид; желае хората да продължават да се отнасят към него с уважение, да се прехласват по неговите беседи и красноречие с омая, да вижда страхопочитание в очите им. Така интересът му се насочва към младата и невинна Антония, която отпраща горещи молби към монаха да посети той дома й, където нейната майка Елвира лежи болна на легло. С насърченията и наставленията на Матилда, играеща роля вече на негова приятелка, на Амброзио се удава възможност да обезчести девойката, а в последствие и да отнеме нейния живот. Впоследствие романът разкрива, че именно Антония е родна сестра на Амброзио, Елвира - негова майка, а Матилда - пратеник на Сатаната, чиято цел била да изкуши благочестивия монах и да доведе до неговото грехопадение. В края на книгата той попада в ръцете на Инквизицията, но, за да се спаси от неизбежната смърт като наказание за делата му, той продава душата си на Луцифер.

Повествованието води паралелна сюжетна линия с друга двойка персонажи - дон Реймонд и Агнес, която също е засегната пряко от решенията на Амброзио да бъдат наказвани прегрешенията в женския метох "Св. Клара", където девойката е изпратена.

Персонажи

Първостепенни:

1. Амброзио - главният персонаж в романа, представен като 30-годишен. Като дете бил намерен пред портите на абатството, сякаш паднал от небето. Монасите го приели за дар от Дева Мария, дали му образование и го оставили на църковна длъжност.
2. Антония - невинно и срамежливо 15-годишно момиче. Заедно с майка си Елвира е доведена от стария дворец в Мурсия. Тя е обект на желанието на дон Лоренцо де Медина. Злите герои в романа се считат за по-добре написани от добродетелните, а образът на Антония е толкова добродетелен, че някои го намират за "смъртоносно скучен."
3. Матилда (Розарио) - първоначално появила се пред читателя като Розарио, младо момче, таящо дълбок респект към монаха, и лице, винаги скрито под плащта на расото. По-късно всъщност става ясно, че под дрехите се крие млада красива жена, която обича Амброзио. Тя твърди, че го е обичала още преди да постъпи в манастира и му подарява портрет на Мадоната, на който всъщност стоят нейните черти. Подаръкът виси на стената в стаята на монаха, той го съзерцава и си въобразява, че.... Тя съблазнява Амброзио
4. Агнес -

Второстепенни:

1. Елвира -
2. Леонела -
3. Дон Лоренцо де Медина -
4. Дон Реймонд -
5. Теодор -
6. Кървавата монахиня -
7. Луцифер -
8. Вирхиния де Виля-Франка -
9. Приорисата -

Теми в романа

черна магия, сатанизъм, трансвестизъм, сексуално насилие, инцест,

Deus ex machina в романа

С тази типична постройка авторът завършва романа. В края героите не могат да решат сами проблема, затова божеството бива "спуснато" пред тях, за да се оформи развръзката. Луцифер е онзи, който въздава справедливост. За автора границата между добро и зло е тънка и тук Бог е само част от демонологията.