Канибализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Средновековна илюстрация на канибализъм

Канибализмът (от на френски: cannibale; на испански: canibal) е хранене с организми от същия вид.

При липса на храна животните често нападат себеподобни. Например гладен хамстер изяжда малките си или друг хамстер. Канибализмът е разпространен сред много голям брой месоядни животни. Среща се и сред редица групи от птиците. Най-често е наблюдаван сред дневните грабливи птици и совите.[1]

Ворарефилия е названието на желание да изядеш някого или нещо или да бъдеш изяден. В антропологията за означение на феномена се използва термина антропофагия. Най-често терминът се използва при случаите, когато човек яде човешко месо, независимо дали по принуда (глад) или поради друга причина. В тези случаи за хранещия се със себеподобните си се използва и думата людоед.

В повечето развити цивилизации канибализмът е табу. По тази причина проявите му се смятат за признак на душевно и/или сексуално разстройство.

Според някои източници, канибализмът е бил често срещано явление по време на глада в Украйна през 30-те години на 20 век (Гладомор), по време на Обсадата на Ленинград през Втората световна война и по време на Китайската гражданска война и Големия скок напред в Китай.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, З. 1983. Канибализмът при птиците. – Природа, БАН, 5: 49-53.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]