Джоузеф Конрад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джоузеф Конрад
Joseph Conrad
200
Снимка на Конрад от 1904 г.
(фотограф : Джордж Чарлз Бересфорд)
Роден 3 декември 1857 г.
Починал 3 август 1924 г. (66 г.)
Професия писател
Националност британец
Активен период 1895 – 1923
Жанр модернизъм, психологически романи

Съпруга Джеси Джордж
Деца 2
Подпис Joseph Conrad signatue 1925.svg
Уебсайт Страница в IMDb
Джоузеф Конрад в Общомедия

Джоузеф Конрад (на английски: Joseph Conrad), с рождено име Ю̀зеф Тео̀дор Ко̀нрад Коженьо̀вски, герб Наленч (на полски: Józef Teodor Konrad Korzeniowski, на руски: Иосиф Корженёвский) е британски писател – романист от полски произход.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб „На̀ленч"

Роден е в Бердичев, Руската империя (днешна Житомирска област, Украйна) на 3 декември 1857 г. в шляхтишкото семейството на Ева (с моминско име Бобровска) и Аполо Коженьовски.[2] Баща му – разорен аристократ[3], писател, преводач и борец за национално освобождение – е арестуван заради революционната му дейност и изпратен на каторга във Вологда (северно от Москва), последван от майка му и малкия Юзеф. Баща му успява да измоли да го преместят на юг в Чернигов, Украйна заради влошеното здраве на майка му, но скоро след това тя почива от туберкулоза. Баща му заминава за Краков и умира 4 години по-късно.[4]

Впоследствие Конрад е отгледан от вуйчо си Тадеуш Бобровски в Швейцария. Напуска училище на 17 години и става моряк във френския търговски флот. Води авантюристичен живот – отплава от Марсилия и се замесва в контрабанда на оръжие и политически заговори. През 1878 г., след опит за самоубийство, Конрад постъпва на работа на британски кораб, за да се отърве от военна служба във Франция. Взема диплома за капитан на търговски плавателен съд, научава английски преди 21-ата си година и през 1884 г. става натурализиран британец. Тогава си сменя името на Джоузеф Конрад. Първоначално живее в Лоустофт, Съфолк, а по-късно – близо до Кентърбъри, Кент.

Конрад пътува много. Трупа впечатления от най-различни екзотични места по света и после ги използва в романите си. Посещава Австралия, няколко острова в Индийския и Тихия океан, дори плава по река Конго в Африка. През 1894 г., на 36 години, Конрад решава да остави мореплаването и заживява в Англия. След 2 години се жени за англичанката Джеси Джордж, с която по-късно има двама синове.

Гробът на Конрад в Кентърбърийското гробище

Джоузеф Конрад умира от разрив на сърцето на 3 август 1924 г. Погребан е в Кентърбърийското гробище. На надгробната му плоча името му е изписано с цели 3 грешки.

Аполо Коженьовски, бащата на Конрад, е бил писател, виден борец за свободата на Полша и инициатор на Градския комитет (тайна организация, която подготвя избухването на Януарското въстание). Конрад си спомня, че съзнателният му живот започва от Десетия павилион на варшавската цитадела. Килията, в която е затворен баща му, се намира до килията на Ромуалд Tраугут, който две години по-късно бива обесен. В същата килия поколение по-късно бил затворен и Юзеф Пилсудски.

Конрад Коженьовски, бъдещият английски писател Джоузеф Конрад, е на едва на 17 години, когато напуска Полша. Няма намерение да емигрира завинаги, обаче така се случва. Това, което отнася със себе си, са спомените за бруталното насилие и липсата на свобода, преживени по време на изгнанието; и още: съзнанието за унижение и поквара, които води след себе си робството. Всичко това допълнително изостря чувството му за самота, което го измъчва до края на живота.

С такъв „емоционален багаж“ потегля към широкия свят. Опознава различни страни и цивилизации, включително и такива, които са отдалечени от Европа. Убеждава се, че човешките общности са много различни, но хората по своята същност са равни. В ерата на разрастващия се колониализъм и теорията за превъзходството на бялата раса – Коженьовски, който по паспорт е гражданин на най-могъщата страна на света, в „Сърцето на мрака“ се оказва най-суровия критик срещу ролята на белите колониалисти в Африка. В друг шедьовър, великия роман „Ностромо“, дава израз на разрушителния характер на американския империализъм в страните от Латинска Америка.

Близо 20 години е моряк. Служи предимно на ветроходни кораби. Работата е била тежка и по-опасна, а по-ниско платена, отколкото на параход. Битовите условия на тогавашните кораби са много примитивни. Периодът на морската служба се оказва не толкова интересен и не толкова успешен в професионален план. Има също така проблеми с взимането на изпитите за офицер, а по-късно и с намирането на работа на подходяща длъжност. Изкачва се по професионалната стълбица, достигайки до ниво капитан, но само веднъж успява да ръководи кораб.

Многократното разминаване със смъртта го кара да се замисли за смисъла на живота. Научава се да уважава труда и хората на физическия труд. Свиква с това, че високите доходи не са пропорционални нито на усилията, нито на степента на опасност.

По време на своите „морски“ години научава английски. Като читател владее езика прекрасно; говори свободно, но винаги с много силен акцент. На 29 години се отказва от руското си гражданство и получава британски паспорт, след това живее сред англичани.

Чете много преди да започне да представя света на прелома между XIX и XX век в своите творби. Бил е изключително начетен, макар да не завършва дори и гимназия. В младите си години чете полските романтични поети, а по-късно великите френски реалисти. И не само. Познава от книгите и от близо различни европейски култури. Възприема постиженията на целия ни континент като нещо много ценно. 

Потопен в традицията, откровено безразличен към литературната мода, Джоузеф Конрад е смело експериментиращ новатор в своята проза. През 1924 г., когато фигурата му се откроява все по-силно на литературната карта, тогавашният министър-председател на Обединеното кралство Рамзи Макдоналд му предлага да приеме благородническата титла баронет („Knighthood“). Коженьовски по изключително изтънчен, но решителен начин, отказва предложението.

Малко по-рано, през 1923 г., когато едно от английските издателства подготвя сборно издание на творбите му, Конрад се обръща към своята братовчедка и преводачка, Аниела Загорска да му изпрати полския гербовник, тъй като иска да сложи на корицата нещо подобно на неговия семеен герб – „Наленч“. Това не е случайно. Юзеф Теодор Конрад Коженьовски цени много повече своя герб отколкото английската благородническа титла. Израз на принадлежността му към шляхтишкия произход се среща многократно в неговата кореспонденция, а също така и в литературните му творби на автобиографична основа.

Въпросът защо Конрад твори на своя трети език, а не първи или втори, е задаван много пъти и с различни конотации. След като Полша възвръща своята независимост, претенциите към Конрад, че пише на английски изчезват. Свободата дава чувство за сила, а комплексите изчезват. Изведнъж Конрад става потребен за Полша – като мореплавател. В собствената си родина Коженьовски бива отъждествяван предимно с произведенията му на морска тематика. Полските читатели имат по-особено отношение към „писателя-сънародник“, както го нарича Стефан Жеромски през 1925 г. Те търсят в неговите творби послания, адресирани специално до тях.

Паметник на писателя в град Гдиня, Полша

Това едностранчиво приемане се превръща в основа за широката популярност на Конрад в Полша, като излиза далеч извън кръга на обикновените читатели на сериозна литература. Книгите на Конрад се превръщат в прозорец към големия свят. В тях виждаме лицето на моралист, който поставя героите в безнадеждни ситуации, който пише за нуждата от защитаването на честта дори с цената на живота, за верността дори при липсата на надежда, за изискванията на етикета без значение от настроението и последиците. Това лице се разкрива, сякаш мимоходом, измежду красивите сцени от природата.

Забраната за публикуване на неговите книги спира дискусиите за Конрад. След 1956 г. забраната е премахната, но именно произведенията на Коженьовски, които предизвикват най-голямо внимание по това време от страна на читатели и критици, неговите политически романи (като „Таен агент“ и „В очите на Запада“), остават забранени в Полша, а така също и неговите публицистични изяви за революцията и за Русия.

Стига се до следната парадоксална ситуация: Джоузеф Конрад, писател сънародник, морален авторитет в миналото, после забранен автор, след това писател романист, който бие рекорди по преиздадени книги – в Полша присъства по-малко както в книжарниците, така и в интелектуалния живот, отколкото във Франция, Англия или Италия.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първи значими творби[редактиране | редактиране на кода]

Литературното творчество на Конрад е мостът между класическата литература на Чарлз Дикенс и Фьодор Достоевски и зараждащия се модернизъм. Любопитно е, че Конрад не харесва нито Достоевски, нито руските писатели, като изключение прави единствено Иван Тургенев.

Първия си роман „Лудостта на Алмайър“ издава през 1895 г. През следващите 30 години пише още 14 романа и 8 тома с разкази. Първоначално става известен с творбите си на морска тематика. Произведения като „Негърът от „Нарцис” и „Тайфун“ са смятани за едни от водещите на морска тематика. Никой друг не успява да опише толкова добре коварното очарование на морето и тежката работа на моряците.

Проблематиката в романите на Конрад може да бъде определена като психологическо-морална. Действието на тези произведения се извършва сред морето и моряците, сред екзотичната природа на Индийския океан, в страните от Далечния Изток, Африка, Латинска Америка, а най-често Франция, Англия и различни страни в Европа. Героите на Конрад са англичани, французи, италианци, германци, поляци, норвежци, испанци, холандци. Затова можем да наречем Коженьовски европейски писател, тъй като разглежда важни и характерни за нашия континент теми. 

Специфичните условия на живот на моряците се превръщат във фон за размишления на тема морални и етични граници. Конрад задава въпроси, на които не е лесно да се отговори. Какви са границите на човешката отговорност когато сме изправени пред лицето на опасността? Дали трябва сляпо да се спазват моралните принципи и принципите, които определя професионалната етика, дори когато живота ни е застрашен? Какво е значението на човешката солидарност? Как в този трагичен, разкъсван от противоречия, свят да спасим човешкото достойнство. Търсейки отговори, в своите романи Конрад прави връзка с традицията на рицарския епос. Моралистиката на Конрад, и особено необходимостта да се взимат трудни решения в екстремни ситуации, търсенето на границите между добро и зло, между истината и лъжата, търсенето на отговори за това какво представлява човешката чест – всичко това има надвременно измерение. От тук идва популярността на неговите творби.

Особености на Конрадовата проза[редактиране | редактиране на кода]

Всички почитатели на Конрад познават особеностите на неговата проза. Типични са – така както в „Сърцето на мрака“ или „Господарят Джим“ – разкази поместени в рамките на романа. Конкретна фигура ни предава своята информация за останалите герои на творбата, представя това, което е разбрала за случващото се, повтаря това, което е чула от останалите. Разказите не се случват хронологично, напротив, навлизаме в средата на действието, после се връщаме, после отново прескачаме по-натам. Разкриваме фабулата от различни перспективи, както лични, така и времеви. Това изглежда затруднява читателите, но точно по същия начин опознаваме света и хората в реалния живот.

Конрад се опитва да направи своите читатели съучастници, да ги тласне към по-активно четене, към възпроизвеждане на случващото се и търсене на смисъла. Обръщайки се към читателя, авторът се измъква от собствената изолация. Подтикнат към съдействие читателят също престава да бъде самотен.

Вярата във възможностите и необходимостта от човешка солидарност е особено значима за Конрад. Макар че в своите книги подхваща трудна и амбициозна проблематика, макар че смело формира нови литературни форми, никога не е искал да бъде писател само за избрани, за елита. С осезаеми усилия се опитва да достигне до всички читателски кръгове. Като творец иска да бъде едновременно „един от нас“. Пречупва самотността си за нас, неговите читатели.

Джоузеф Конрад Коженьовски е човек на три култури – полска, френска и английска.

„Господарят Джим“ (1900)

Най-известният, особено в Полша, негов роман е „Господарят Джим“: разказ за един офицер, който напуска поверения му кораб, засяга проблема за загубената и възстановена чест. Излиза през 1900 г. и е една от ключовите творби на световната проза на XX в. – майсторски изградена, с очарователен главен герой, чиято фигура придобива митични размери. Главният герой минава по същия път, който преди това изминават Яцек Соплица и Анджей Кмичиц.

„Автокрация и война“ (1905)

От днешна перспектива интерес представляват възгледите на Конрад за европейското единство. През 1905 г. в своята творба „Автокрация и война“, в която предвещава избухването на Първата световна война, очертава визията на „Европа без граници“, Европа основана на общи институции. Само така, според него, може да се намали опасността от империалистическа агресия от страна на силни държави като Германия. И само такава Европа, „изградена на основи, по-малко крехки от материалните изгоди“ може да осигури постоянен мир между народите на нашия континент.

Политически романи[редактиране | редактиране на кода]

„Ностромо“, разказ за Костагуана, измислена страна в Южна Америка, заема челно място сред творбите на английската проза и е един от най-добрите политически романи написани на английски език. Политически романи са също така: „Тайният агент“, където герой е руски агент, който организира терористична атака в Лондон; роман за международния тероризъм, който след толкова години е едновременно пророчески и остава модел за описание на преплитането между политическата провокация и политическия бунт, света на престъпниците със света на полицаите; „В очите на Запада“, роман за предателството и шпионажа, за сблъсъка на жестокото руско самодържавие с не по-малко жестоката руска революция. 

„Ностромо“ (1904)

През XX в. писатели и философи се връщат към темата за мястото на човека в историята – тема разглеждана от Стендал, Флобер и Толстой. Конрад я засяга в два романа. Първият е „Ностромо“ (1904), за голямата, написана с епически размах панорама на измислената южноамериканска република Костагуана. Измисляйки тази страна, Конрад създава за себе си и за читателя нещо като огромна експериментална лаборатория, но при едно по-дълбоко вникване в книгата ни убеждава колко солидно тя е вкоренена в реалиите на западния свят в края на XIX и началото на XX в. „Ностромо“, чийто главен герой е „човекът от народа“, който отъждествява репутацията си със своята индивидуалност – „верен на себе си“, но неверен на другите, загива от ръката на приятел, припознат за друг. Другият главен герой, предприемачът идеалист Чарлз Гулд, смята, че „материалните интереси“ могат да се използват като средство за постигане на морални цели (политическото възстановяване на Костагуана); но се оказва, че служат единствено за лични цели. В „Ностромо“ Конрад разказва за ролята на големия международен капитал, за упоритата борба между либералния традиционализъм и революционната анархия и за победата на „прогресивния“ ред, вменен от силата на „материалните интереси“, ред, който носи относително благосъстояние, но с цената на робство и духовна нищета.

„В очите на Запада“ (1911)
Конрад през 1915 г. Фотография Уил Кадби.

Темата на втория исторически роман на Конрад е бъдещето на Русия. „В очите на Запада“ (1911) десетилетия наред е недостъпен в Полша – забранен като антиреволюционен и антируски роман. Главен герой е петербургският студент Кирил Разумов, който се интересува единствено от своята собствена университетска кариера, на когото конспираторът Виктор Халдин, оказва неочаквано доверие. Разумов издава колегата си, като обосновава своето действие с интересите на държавата, които изискват запазване на автократичната система.

„В очите на Запада“ говори за смъртоносния конфликт между потискащото всяка свобода самодържавие и революцията; конфликт, в който циничният апарат на властта се сблъсква с наивния идеализъм, устремен към избавлението. Разказва за Русия, която не може да намери изход от дилемата: ред, с цената на безправие и насилие, или свобода постигната чрез бунт и унищожения. Конрад пише този роман въз основа на собствените мисли и преживявания, които предизвикват в него избухването и крахът на революцията през 1905 г. През 1920 г, знаейки хода на поредната революция, която променя съдбата на Европа и света за следващите седемдесет години, Конрад коментира: „Жестокостта и глупостта на автократичния ред, който отхвърля всякакви правни норми и се основава в крайна сметка на пълна морална анархия, предизвикват не по-малко глупавата реакция на утопичния революционизъм, който се оставя да бъде унищожен, без да променя своята странна вяра, че в резултат на разпадането на съществуващия ред трябва да настъпи фундаментална промяна в сърцата.“ Тази „странна вяра“ се появява и днес. А въпросът за бъдещето на Русия все още остава отворен.

Конрад в киното[редактиране | редактиране на кода]

Романите на Конрад, макар да се свързват с литературата на XIX в., са изключително актуални и днес. Творбите му се интерпретират отново и отново в контекста на съвременните цивилизационни проблеми. Пример за това е екранизацията на „Сърцето на мрака“ (Апокалипсис сега на Франсис Форд Копола), „Късче сянка“ на Анджей Вайда („Smuga cienia“), а по романа „Тайният агент“ Хичкок заснема филма Саботаж

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1895 г. – „Лудостта на Алмайър“, роман
  • 1896 г. – „Дегенерат“
  • 1897 г. – „Негърът от „Нарцис“
  • 1898 г. – „Тревожни истории“: новелата „Младост“
  • 1899 г. – „Сърцето на мрака“
  • 1900 г . – „Господарят Джим“, роман
  • 1902 г. – „Младост“, „Сърцето на мрака“, „На края на силите“, новели
  • 1903 г. – „Тайфун и други новели“
  • 1904 г. – „Ностромо“
  • 1907 г. – „Тайният агент“
  • 1908 г. – „Шест истории“
  • 1909 г. – „Спомени“
  • 1911 г. – „В очите на Запада“
  • 1912 г. – „Между морето и сушата“ 
  • 1915 г. – „Победа“
  • 1917 г. – „Късче сянка“
  • 1919 г. – „Златната стрела“
  • 1920 г. – „Избавление“, роман
  • 1923 г. – „Корсар“, „Между морето и сушата“

Филмови адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Театрални адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Тадеуш Берд композира музикална драма по новелата на Конрад „Утре“ от тома „Тайфун и други новели“. Предпремиерата е била на 19 септември 1966 г. във Варшава.

През 60-те години на XX в. Полската телевизия приготвя и излъчва поредица от представления базирани на творбите на Конрад. Това са били славните Вечери с Конрад, а някои от излъчените творби са „Корсар“, „Негърът от „Нарцис“, „Тайният агент“ и „Късче сянка“. Театралните адаптации по прозата на Конрад са известни в Полша благодарение на режисьора Зигмунт Хюбнер. През 1980 г. представя на сцената на Театр Повшехни във Варшава Конспиратори („Spiskowcy“), базирана на романа „В очите на Запада“.

Музей на Джоузеф Конрад Коженьовски в Бердичев, Украйна[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на много години Полското Конрадовско общество, подкрепяно от The Joseph Conrad Society и Société Conradienne Française правят опити да се създаде музей на Конрад Коженьовски в неговото родно място. Тази инициатива получава подкрепа и от страна на Украйна, а също така и от полското Министерство на културата и националното наследство. За място на музея е избран манастирът на Босите кармелити. Благодарение на общите усилия на полските и украински власти и след ремонт на манастира се стига до финализиране на проекта.

Музеят разказва не само за съдбата и творчеството на писателя, но също така и за историята на неговото семейство.

Посмъртно признание[редактиране | редактиране на кода]

По искане на Министерството на културата и националното наследство, предложено от Полския комитет по въпросите на ЮНЕСКО, 150-та годишнина от рождението на Джоузеф Конрад е вписана в календара с годишнини на ЮНЕСКО за 2007 г.

През 2007 г. по случай 150-та годишнина от рождението на писателя Полската народна банка издава юбилейни монети (с номинал 2 зл., 10 зл, 200 зл.).

На 28 април 2013 г. във Вологда, на мястото, на което някога е бил домът, в който по време на изгнание живеят семейство Коженьовски, е поставен паметник на Конрад. В местната библиотека се помещава постоянна изложба посветена на писателя.

Сеймът на Република Полша определя 2017 г. за Година на Джоузеф Конрад Коженьовски. 

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Joseph Conrad. // Encyclopædia Britannica.
  2. Биография на Конрад на сайта http://loki.stockton.edu (посетен на 21.05.2014 г.)
  3. John Stape, The Several Lives of Joseph Conrad, p 2.
  4. Zdzisław Najder. Joseph Conrad: A Life. Camden House, 2007. ISBN 978-1-57113-347-2. с. 11–12.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]