Хенри Джеймс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хенри Джеймс
Henry James
американски писател
Фотография на Хенри Джеймс от Алис Бътън, преди 1916 г.
Фотография на Хенри Джеймс от Алис Бътън, преди 1916 г.

Роден
Починал
Националност Флаг на САЩ САЩ (1843-1915)
Флаг на Великобритания Великобритания (1915-1916)
Професия писател, драматург
Литература
Жанрове роман, разказ, пиеса

Подпис Henry James signature (1907).png
Уебсайт Страница в IMDb
Хенри Джеймс в Общомедия

Хенри Джеймс (на английски: Henry James) е американски писател, написал 20 романа, 112 разказа, 12 пиеси и голямо количество литературна критика. Авторите, от които се учи, са Чарлз Дикенс, Оноре дьо Балзак и Натаниел Хоторн.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хенри Джеймс е роден на 15 април 1843 г. в Ню Йорк в заможно семейство. Баща му, Хенри Джеймс старши, е един от най-известните интелектуалци на Америка в средата на 19-ти век, сред чиито приятели са Торо, Емерсън и Хоторн. Брат на Хенри Джеймс е Уилям Джеймс (1842 – 1910) – известен философ прагматист.

Животът на Джеймс преминава предимно в Европа. През детските си години пътува из цяла Европа с баща си и брат си. Преподават му частни учители в Женева, Лондон, Париж, Болоня и Бон. На деветнадесетгодишна възраст за кратко време следва право в Харвард, но интересите му са повече в областта на литературата, отколкото на правото. Джеймс публикува първия си разказ „Трагедия от грешки“ на 21-годишна възраст и оттогава се посвещава на литературата.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

От ранни години Джеймс чете в оригинал класически произведения на английската, американската, френската и немската литература, както и руски класици в превод. Първият му роман – „Пази и защищавай“ (Watch and Ward) (1871) – е за един ерген, който осиновява 12-годишно момиченце и планира да се ожени за него.

След като живее известно време в Париж, Джеймс се премества в Лондон, а оттам в Рай, Съсекс. По време на първите си самостоятелни години в Европа Джеймс пише романи, които описват живота на американци, живеещи в чужбина. Едва през 1905 г. Джеймс посещава отново САЩ.

Между 1906 и 1910 г. Джеймс ревизира много от разказите и романите си за т. нар. Нюйоркско издание на събраните му произведения. Автобиографията му, „Едно малко момче и другите“ (1913) е последвана от продължение – „Бележки на един син и брат“ (1914). Третият том, „Средна възраст“, се появява посмъртно през 1917. Избухването на Първата световна война е шок за Джеймс и през 1915 той става британски гражданин в знак на вярност към втората си родина и като протест срещу отказа на САЩ да влезе във войната. Джеймс получава удар през декември 1915 г. В очакване на смъртта възкликва: „Е, това е то най-сетне, известното нещо!“ Умира в Рай след три месеца на 28 февруари 1916 г. Два романа остава недовършени – „Слоновата кула“ и „Усет за миналото“ (1917).

Основни теми[редактиране | редактиране на кода]

Характерно за романите на Джеймс е психологията, разбирането, чувствително нарисуваните портрети на дами. Неговите главни теми са невинността на новия свят в конфликт с корупцията и мъдростта на стария. Сред неговите шедьоври е „Дейзи Милър“ (1879), където младата и невинна американка Дейзи намира своите ценности в конфликт със сложните европейски условности. В „Портрет на една дама“ (1881) млада американска жена е измамена по време на пътуванията ѝ из Европа. Окончателната версия на романа се появява през 1908. Главната героиня Изабел Арчър, безпарично сираче, отива в Англия при своите леля и чичо и техният туберкулозен син, Ралф. Изабел наследява пари, отхвърля едно добро предложение за брак и необмислено се жени за Гилбърт Озмънд, сноб вдовец, преждевременно състарен, с млада дъщеря, Пензи. Очаква я голямо разочарование.

„Бостънци“ (BOSTONIANS) (1886) – написан в период на надигащ се феминизъм, е основан на романа на Алфонс Доде „Евангелистът“. „Това, което знаеше Мейси“ (1897) обрисува младо момиче, което трябва да избира между родителите и майчински нежната си стара гувернантка. В „Крилата на гълъба“ (1902) наследството разрушава любовта на млада двойка. Джеймс смята „Посланиците“ (1903) за свое „най-съвършено“ произведение на изкуството. Романът рисува опитите на Ламбърт Стретчър да убеди Чад, сина на мисис Нюсъм, да се върне от Париж обратно в Съединените щати. Възможността Стретчър да се ожени за мисис Нюсъм е изпусната, но той все пак остава доволен в ролята си на вдовец и наблюдател.

Едно от най-прочутите произведения на Джеймс е The Turn of the Screw, преведен на български като „Примката на призрака“. Тази новела е написана под формата на дневник, останал от гувернантка, която е работила в заможно, изолирано имение в Англия. Тя се опитва да спаси две невинни и разглезени деца от демони и призраци, за които до края не става ясно къде се появяват – в къщата ли или в болното съзнание на гувернантката.

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че Джеймс е най-добре известен с романите си, неговите есета с литературна критика днес привличат читатели и извън ерудираните познавачи. В ранната си критика Джеймс смята, че британските и американски романи са скучни и безформени, а френската литература е „непоносимо нечиста“. „Мосю Зола е великолепен, но той прави впечатление на невеж пред английския читател, той сякаш работи на тъмно; ако притежаваше толкова много светлина, колкото енергия, неговите резултати щяха да бъдат с най-висока стойност.“. Х. Дж. Уелс използва Джеймс като прототип за моделиране за Джордж Бун в своя роман „Бун“ (1915). Когато главният герой спори, че романите трябва да бъдат използувани за пропаганда, а не за изкуство, Джеймс изпраща писмо до Уелс: „Изкуство е това, което създава живот, събужда интерес, придава важност, и аз не познавам никакъв заместител на силата и красота на този процес. Никога не бих могъл да бъда Бун“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Хенри Джеймс от Джон Сарджънт, 1913 г.
Романи
  • Watch and Ward (1871)
  • Roderic Hudson (1875)
  • The American (1877)
  • „Европейците“ („The Europeans“, (1878)
  • Confidence (1879)
  • „Уошингтън Скуеър“ („Washington Square“, 1880)
  • „Портрет на една дама“ („The Portrait of a Lady“, 1881)
  • The Bostonians (1886)
  • The Princess Casamassima (1886)
  • The Reverberator (1888)
  • The Tragic Muse (1890)
  • The Other House (1896)
  • The Spoils of Poynton (1897)
  • „Какво знаеше Мейзи“ („What Maisie Knew“, 1897)
  • The Awkward Age (1899)
  • The Sacred Fount (1901)
  • „Посланиците“ („The Ambassadors“, 1901)
  • „Крилете на гълъбицата“ („The Wings of the Dove“, 1902)
  • „Златната делва“ („The Golden Bowl“, 1904)
  • The Whole Family (в съавторство, 1908)
  • The Outcry (1911)
  • The Ivory Tower (незавършен, публ. 1917)
  • The Sense of the Past (незавършен, публ. 1917)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]