Направо към съдържанието

Ема Томпсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ема Томпсън
Emma Thompson
английска актриса
Ема Томпсън (2014)
Ема Томпсън (2014)
Родена
15 април 1959 г. (67 г.)
Националност Англия
 Великобритания
Учила вКеймбриджки университет
Работилаактриса
Актьорска кариера
Активност1980 –
ОскариНай-добра женска роля:
1992 „Имението „Хауърдс Енд““
Най-добър адаптиран сценарий:
1995 „Разум и чувства“
Награди ЕмиГостуваща актриса в сериал – комедия:
1997 „Елън“
Златен глобусНай-добра актриса в драма:
1992 „Имението „Хауърдс Енд““
Най-добър сценарий:
1995 „Разум и чувства“
БАФТАНай-добра телевизионна актриса:
1987 „Тути Фрути“, „Съкровищата на войната“
Най-добра актриса:
1992 „Имението „Хауърдс Енд““
1995 „Разум и чувства“
Други наградиКомандор на Ордена на Британската империя, 2018
Семейство
БащаЕрик Томпсън
МайкаФилида Лоу
Братя/сестриСофи Томпсън
СъпругКенет Брана
(1989 – 1995; развод)
Грег Уайз
(2003 – )
Деца2
Уебсайт
Ема Томпсън в Общомедия

Дейм Ема Томпсън (на английски: Emma Thompson) е английска актриса, комик, сценаристка и писателка. Носителка е на два Оскара, две награди Златен глобус и три награди на БАФТА. Известна е с ролите си в „Имението „Хауърдс Енд““ (1992), „Остатъците от деня“ (1993) и „В името на Отца“ (1993), както и с адаптирания сценарий и главната роля във филма „Разум и чувства“ (1995).[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 15 април 1959 г. в квартал Падингтън, Лондон в семейството на актьорите Ерик Томпсън и Филида Лоу. Има една сестра – Софи Томпсън, която също е актриса.[2]

От 1977 г. учи в Кеймбриджкия университет.[3] По покана на президента на клуба „Footlights“ – Мартин Бергман, Ема Томпсън се включва в трупата, занимаваща се със скеч комедия,[4] ставайки първата жена член.[5] По същото време в „Footlights“ членуват и Стивън Фрай и Хю Лори, с втория от които Ема има връзка.[4][6]

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Първи роли и пробив (1980 – 1989)

[редактиране | редактиране на кода]

По време на следването си в Кеймбридж Томпсън участва в комедиен сериал на BBC Radio 4, наречен „Injury Time“, който е записан и излъчван от 1980 до 1982 г.[7][8]

Томпсън получава първата си професионална роля през 1982 г. в театрална версия на „Не новините от девет часа“.[9] След това се насочва към телевизията, където много от ранните ѝ проекти са заедно с колегите ѝ от „Footlights“ Хю Лори и Стивън Фрай. Регионалният комедиен сериал на Ай Ти Ви „Няма нищо за притеснение!“ (1982) е първата им продукция, последвана от еднократното предаване на Би Би Си „Кристалният куб“ (1983).[10] „Няма нищо за притеснение!“ по-късно се завръща като мрежово скеч шоу „Алфреско“ (1983 – 84), което се излъчва в два сезона с участието на Томпсън, Фрай, Лори, Бен Елтън и Роби Колтрейн.[9][10] По-късно тя отново си сътрудничи с Фрай и Лори в известния сериал на BBC Radio 4 „Събота вечер, Фрай“ (1988).

Първият съпруг на Томпсън, Кенет Брана (на снимката през 2011 г.), си сътрудничи с нея в началото на кариерата ѝ.

През 1985 г. Томпсън е избрана за възраждането на мюзикъла „Me and My Girl“ в Уест Енд, с участието на Робърт Линдзи. Представлението получава възторжени отзиви и осигурява пробив в кариерата ѝ.[9][11] Тя играе ролята на Сали Смит в продължение на 15 месеца, което я изтощава; както отбелязва по-късно: „Мислех си, че ако изпълня още веднъж шибаната песен „The Lambeth Walk“, ще повърна.“[12] В края на 1985 г. тя написва и играе в собствен филм за Канал 4, „Emma Thompson: Up for Grabs“.[13]

Томпсън постига втори пробив през 1987 г.,[9] с главните роли в два телевизионни минисериала: „Fortunes of War“, драма за Втората световна война с участието на Кенет Брана, и „Tutti Frutti“, черна комедия за шотландска рок група с Роби Колтрейн.[11] За тези изпълнения Томпсън печели наградата на Британската академия за най-добра актриса.[14] На следващата година тя пише и участва в собствен скеч комедиен сериал за BBC, „Thompson“, но той е слабо приет.[15] През 1989 г. тя и Брана, с когото са започнали романтична връзка, участват в сценична възстановка на „Look Back in Anger“, режисирана от Джуди Денч и продуцирана от театралната компания „Renaissance“ на Брана.[11][16] По-късно същата година двамата участват в телевизионна версия на пиесата.[9][16]

Първата поява на Томпсън в киното е в романтичната комедия „The Tall Guy“ (1989), дебютният пълнометражен филм на Ричард Къртис.[11] В него Джеф Голдблум играе актьор от Уест Енд, а Томпсън играе медицинска сестра, в която героят се влюбва. Филмът не е широко разпространен,[17] но изпълнението на Томпсън е похвалено в „Ню Йорк Таймс“, където Карин Джеймс я нарича „изключително многостранна комична актриса“.[18] След това Томпсън се насочва към Шекспир, играейки принцеса Катерина в екранизацията на „Хенри V“ (1989) на Брана. Филмът получава голямо признание от критиката.[19]

Хауърдс Енд и световно признание (1990 – 1993)

[редактиране | редактиране на кода]

Американският писател и критик Джеймс Монако смята, че Томпсън и Брана предвождат т.нар. „британска кинематографична атака“ от 90-те години на XX век.[20] Тя продължава да експериментира с Шекспир през новото десетилетие, появявайки се с Брана в неговите сценични постановки на „Сън в лятна нощ“ и „Крал Лир“.[11][16] В рецензия за последната, Chicago Tribune хвали „изключителното“ ѝ изпълнение на ролята на „куцащия, прегърбен глупак “.[21] Томпсън се завръща в киното през 1991 г., играейки „фриволна аристократка“ в „Импромптю с Джуди Дейвис и Хю Грант.[9] Тя е номинирана за най-добра поддържаща женска роля на наградите Independent Spirit Awards.[22] Втората ѝ продукция от 1991 г. е пореден дует с Брана, който освен това и режисира, в базирания в Лос Анджелис филм ноар „Dead Again“. Тя играе жена, забравила самоличността си.[23] В началото на 1992 г. Томпсън има гостуване в епизод на „Бар Наздраве“ като първата съпруга на Фрейзър Крейн.[24]

Антъни Хопкинс (на снимката през 1992 г.) участва с Томпсън в „Имението Хауърдс Енд“ (1992) и „Остатъкът от деня“ (1993).

Повратен момент в кариерата на Томпсън[11] настъпва, когато тя е избрана да играе заедно с Антъни Хопкинс и Ванеса Редгрейв в драмата на компания Мърчант-Айвъри (Merchant Ivory) „Хауърдс Енд“ (1992), базирана на романа на Едуард Морган Форстър. Филмът изследва социалната класова система в едуардианска Великобритания, като Томпсън играе идеалистична интелектуалка, далновидна жена, която случайно се свързва с привилегировано и дълбоко консервативно семейство. Тя активно преследва ролята, като пише на режисьора Джеймс Айвъри, който се съгласява на прослушване и след това ѝ я дава.[25] Според критика Винсънт Кенби филмът позволява на Томпсън „да се самоутвърди“ далеч от Брана.[26] След прожекцията Роджър Ебърт пише, че тя е „превъзходна в централната роля: тиха, иронична, наблюдателна, но със стомана отвътре“.[27] „Хауърдс Енд“ е широко хвален,[28] „изненадващ хит“[29] и получава девет номинации за Оскар.[30] Сред трите му получени награди е трофеят за най-добра актриса за Томпсън, която е удостоена и със Златен глобус и БАФТА за изпълнението си.[9] Размишлявайки върху ролята, The New York Times пише, че актрисата „е постигнала международен успех почти за една нощ“.[9]

В следващите си два филма Томпсън се завръща към сътрудничеството си с Брана. В „Приятелите на Питър“ (1992) двамата участват със Стивън Фрай, Хю Лори, Имелда Стонтън и Тони Слатъри като група възпитаници на Кеймбридж, които се събират отново десет години след дипломирането си. Комедията получава добри отзиви,[31] а Десън Хау от „Вашингтон Поуст“ пише, че Томпсън е нейният фокус: „Дори като доста едноизмерен герой, тя излъчва грация и умело чувство за комична трагедия.“[32] След това тя прави екранизацията на Брана на „Много шум за нищо“ (1993). Двамата играят ролите на Беатрис и Бенедикт, а в актьорския състав са още Дензъл Уошингтън, Киану Рийвс и Майкъл Кийтън. Томпсън получава похвали за екранната химия с Брана и естествената лекота, с която играе,[33][34] което отбелязва още един успех за Томпсън.[35] Изпълнението ѝ ѝ носи номинация за най-добра женска главна роля на наградите Independent Spirit.[22]

Томпсън се събира отново с Мърчант-Айвъри и Антъни Хопкинс, за да заснеме „Останките от деня“ (1993), който е описван като „класика“ и най-добрият филм на продуцентския екип.[36][37] Базиран на романа на Казуо Ишигуро за историята на икономка и иконом в богато имение в междувоенна Великобритания, филмът е приветствана заради изследването си на самотата и потискането на емоциите. Томпсън е особено заинтересована да разгледа „деформацията, която робството нанася на хората“, тъй като баба ѝ е работила като прислужница и е правила много жертви.[25] „Останките от деня“ жъне критически и търговски успех,[36] получавайки осем номинации за „Оскар“, включително за най-добър филм и втора номинация за най-добра актриса за Томпсън.[38]

Наред с номинацията си за най-добра актриса на 66-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, Томпсън е номинирана и в категорията за най-добра поддържаща актриса, което я прави осмата актриса в историята, номинирана за два Оскара в една и съща година.[39] Наградата ѝ идва за ролята на адвоката Гарет Пиърс в „В името на Отца“ (1993), драма за Гилдфордската четворка с участието на Даниъл Дей-Люис. Филмът е вторият ѝ хит за годината, печелейки 65 милиона долара и похвали от критиката, и е номиниран за най-добър филм заедно с „Останките от деня“.[40][41]

Разум и чувства и утвърждаване (1994 – 1999)

[редактиране | редактиране на кода]

През 1994 г. Томпсън дебютира в Холивуд, играейки шантава докторка заедно с Арнолд Шварценегер и Дани Де Вито в Джуниър. Въпреки че историята за мъжката бременност е зле приета от повечето критици и се проваля в боксофиса,[42] Мик Ласал от San Francisco Chronicle хвали изпълненията на главното трио.[43] Томпсън се завръща в независимото кино за главната роля във филма „Carrington“, който изследва платоничната връзка между художничката Дора Карингтън и писателя Литън Стрейчи (в ролята Джонатан Прайс). Роджър Ебърт отбеляза, че Томпсън е „станала специалистка в ролите за несподелена любов“,[44] а TV Guide Film & Video Companion коментира, че нейните „неврастенични маниери, които обикновено ни подлудяват, тук са подходящи“.[45]

Къщата Ефорд в Холбетън, която изобразява вилата Бартън в „Разум и чувства“ (1995)

Успехът на Томпсън в Академията продължава с „Разум и чувства“ (1995), който обикновено се смята за най-популярната и автентична от многобройните филмови адаптации на романите на Джейн Остин, направени през 90-те години на XX век.[46][47][48] Томпсън – от малка почитателка на творчеството на Остин – е наета да напише сценария за филма, базиран на скечове от епохата в нейната поредица „Томпсън“.[49] Нужни са и пет години да разработи сценария[50] и поема ролята на сестрата Елинор Дашууд, въпреки че е на 35 години (с 16 години по-възрастна от литературната героиня).[51] Режисиран от Анг Лий и с участието на Кейт Уинслет, „Разум и чувства“ получава широко признание от критиката и се нарежда сред най-касовите филми в кариерата на Томпсън.[52][53] Шели Фром отбелязва, че тя проявява „голям афинитет към стила и остроумието на Джейн Остин“,[54] а Греъм Фулър от Sight and Sound я вижда като автора на филма.[55] Томпсън получава трета номинация за най-добра актриса и печели наградата за най-добър адаптиран сценарий, което я прави единствения човек в историята, спечелил Оскар както за актьорска игра, така и за сценарий.[56] Тя печели и втора награда БАФТА за най-добра актриса и награда „Златен глобус“ за най-добър сценарий.[9]

Томпсън отсъства от екраните през 1996 г., но се завръща на следващата година с режисьорския дебют на Алън Рикман „The Winter Guest“. Действието на драмата, развиваща се в един ден в шотландско крайбрежно селце, позволява на Томпсън и майка ѝ (Филида Лоу) да играят майка и дъщеря на екрана.[57] След това тя се завръща в Америка, за да се появи в епизод на сериала „Елън“, а самопародиращата ѝ игра получава награда „Еми“ за най-добра гост-актриса в комедиен сериал.[11][58]

За втората си холивудска роля, Томпсън участва с Джон Траволта във филма на Майк Никълс „Primary Colors“ (1998), където играят двойка, базирана на Бил и Хилъри Клинтън.[59] Героинята на Томпсън, Сюзън, е описана като „амбициозна, многострадална съпруга“, която трябва да се справи с изневярата на съпруга си.[60] Филмът е добре приет от критиката, но не печели много в боксофиса.[61][62] Според Кевин О'Съливан от Daily Mirror, американците са „изумени“ от нейното изпълнение и акцент, а водещи холивудски продуценти започват да се интересуват все повече от нейното участие.[63] Томпсън отхвърля много от предложенията, изразявайки опасения относно живота в Лос Анджелис зад стени с телохранители, и заявява: „Лос Анджелис е прекрасен, стига да знаеш, че можеш да си тръгнеш“. Тя също така признава, че се чувства уморена и разочарована от индустрията, което повлиява на решението ѝ да напусне филмовата индустрия за една година.[64] След „Primary Colors“, Томпсън играе агент на ФБР срещу Рикман в лошо приетия трилър „Judas Kiss“ (1998).[65]

По-нататъшно признание (2000 – 2011)

[редактиране | редактиране на кода]
Томпсън на премиерата на „Бавачката Макфий“ през 2005 г.

Когато става майка през 1999 г., Томпсън взема съзнателно решение да намали работното си натоварване и през следващите години много от участията ѝ са във второстепенни роли.[25] Тя не се появява отново на екрана до 2000 г., когато с малка роля в британската комедия „Maybe Baby“ прави лична услуга на режисьора, нейния приятел Бен Елтън.[66]

За телевизионния филм на HBO „Wit“ (2001) обаче Томпсън играе главната роля във филм, който смята за „един от най-добрите сценарии, произлезли от Америка“.[67] Адаптиран от пиесата на Маргарет Едсън, носител на наградата „Пулицър“, филмът изобразява самодостатъчна професорка от Харвардския университет, чиито ценности са поставени под въпрос, когато е диагностицирана с рак на яйчниците. Томпсън играе ключова роля в привличането на Майк Никълс като режисьор на проекта и двамата прекарват месеци в репетиции, за да уловят сложния образ.[68] Тя е привлечена от „предизвикателната“ роля,[69] и не се колебае да си обръсне косата.[70] В рецензията си за изпълнението ѝ Роджър Ебърт е трогнат от „начина, по който тя се противи на всяка капка човечност, за да запази самоуважението си“, и през 2008 г. го нарича най-добрата работа на Томпсън.[71] Карин Джеймс от „Ню Йорк Таймс“ също го описва като „едно от най-блестящите ѝ изпълнения“, добавяйки, че „сякаш надничаме в душа, също толкова измъчвана, колкото и тялото ѝ“.[72] Филмът печели номинации за Томпсън на наградите „Златен глобус“, „Еми“ и „Наградите на Гилдията на екранните актьори“.

Единствената роля на Томпсън през 2002 г. е в „Планетата на съкровищата“ на Дисни, адаптация на „Островът на съкровищата“, където тя озвучава капитан Амелия. Анимацията печели далеч по-малко от големия си бюджет и е смятана за „бокс офис катастрофа“.[73] Този провал е компенсиран на следващата година от един от най-големите търговски успехи на Томпсън, романтичната комедия „Наистина любов“ на Ричард Къртис.[53] Като част от актьорски състав, включващ Лиъм Нийсън, Кийра Найтли и Колин Фърт, тя играе съпруга от средната класа, която открива, че съпругът ѝ (игран от Алън Рикман) ѝ изневерява. Сцената, в която нейната непоколебима героиня се срива, е описана от един критик като „най-добрият плач на екрана досега“,[74] а през 2013 г. Томпсън споменава, че получава похвали за тази роля повече от всяка друга.[75] Тя обяснява: „Имам толкова много опит да плача в спалнята, а после да излизам и да се веселя, да събирам парченцата от сърцето си и да ги прибирам в чекмедже.“[76] Изпълнението ѝ получи номинация за наградата БАФТА за най-добра поддържаща актриса.[77]

Томпсън продължава с поддържащи роли в драмата от 2003 г. „Imagining Argentina“, където играе дисидент-журналист, отвлечена от диктаторския режим на страната през 70-те години на XX век. Антонио Бандерас играе съпругът, който я търси, Филмът не се харесва от повечето критици.[78] Филмът е освиркван и осмиван на прожекцията му на филмовия фестивал във Венеция, и получава остра статия в The Guardian.[79] Томпсън има по-голям успех през същата година, когато работи с HBO за втори път в аплодирания минисериал „Angels in America“ (2003).[11] Сериалът, в който участват още Ал Пачино и Мерил Стрийп, разглежда епидемията от СПИН в Америка по времето на Рейгън. Томпсън играе три роли. – медицинска сестра, бездомна жена и главната роля – и отново е номинирана за награда „Еми“.[58]

През 2004 г. тя играе ексцентричната учителка по пророкуване Сибил Трелони в третия филм за Хари Потър, „Затворникът от Азкабан“, като нейната героиня е описана като „хипи професорка, която преподава гадаене“.[80] По-късно тя отново играе ролята в „Орден на феникса“ (2007) и „Даровете на смъртта“. – Част 2 (2011),[11] и описва времето си, прекарано в работа по популярния франчайз, като „страхотно забавление“.[81]

През 2005 Томпсън реализира проект, над който работи от девет години.[82] Той се основана на разказите за бавачката Матилда, които е чела като дете. Сценарият на Бавачката Макфийразказва за мистериозна, грозновата бавачка, който трябва да възпита няколко деца. Томпсън взема и главната роля и играе заедно с Колин Фърт и Анджела Лансбърив този дълбоко личен проект.[25] Филмът е много успешен и става номер 1 в боксофиса в Обединеното кралство и печели 122 милиона долара по света.[83][84]

На следващата година Томпсън се появява в сюрреалистичната американска комедийна драма „Не може да бъде“, играейки писателка, чийто последен герой (изигран от Уил Феръл) е истински човек, който чува нейния разказ в главата си. Отзивите за филма като цяло са благоприятни.[85] След кратка, непосочена в надписите роля в постапокалиптичния блокбъстър „Аз съм легенда“ (2007),[86] Томпсън играе благочестивата католичка лейди Марчмейн във филмова адаптация от 2008 г. на „Завръщане в Брайдсхед“. Критиците не са възхитени от филма,[87] но неколцина изтъкват изпълнението на Томпсън като негово постижение.[88][89] Марк Кермоуд казва: „Ема Томпсън до известна степен се превръща в новата Джуди Денч, която идва за 15 минути и е брилянтна.“ ... [но след това], когато тя си тръгва, останалата част от филма има истински проблем да преодолее мощта на нейното присъствие".[90]

Томпсън получава наградата „Кристал“ на Световния икономически форум през 2008 г.

Томпсън получава допълнително признание за работата си в лондонския романс „Последен шанс Харви“ (2008), където тя и Дъстин Хофман играят самотна двойка на средна възраст, която предпазливо започва връзка. Критиците хвалят химията между двамата главни герои и двамата получават номинации за „Златен глобус“ за изпълненията си.[91][92] Двата филма на Томпсън от 2009 г. се развиват в Обединеното кралство през 60-те години на XX век и в двата тя има епизодични роли: като директорка в хвалената от критиката драма „Образование[93] и като „пийваща майка“ в „Рок радио (The Boat That Rocked)“ на Ричард Къртис.[94]

Пет години след оригинала, Томпсън повтаря ролята на бавачката Макфий с филма от 2010 г. „Бавачката Макфий и Големият взрив“. Нейният сценарий пренася историята във Великобритания по време на Втората световна война. Надграждайки успеха на първия филм, той става поредният номер едно в боксофиса във Великобритания, а продължението е възприето като подобрение.[95] Същата година Томпсън играе отново с Алън Рикман в телевизионния филм на BBC „The Song of Lunch“, в който двама неназовани героя се срещат в ресторант 15 години след края на връзката им. Изпълнението на Томпсън ѝ носи четвърта номинация за награда „Еми“.[58]

Прогрес на кариерата и блокбъстъри (след 2012)

[редактиране | редактиране на кода]

Романтичната комедия „The love punch“ (2013) дава на Томпсън втората ѝ поредна главна роля, където тя играе жената от разведена двойка, която се събира отново, за да открадне диамант от бившия шеф на мъжа.[96] През март 2014 г. тя прави първата си сценична изява от 24 години. – и дебют в Ню Йорк – в продукцията на Линкълн център на „Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт“. Тя играе пет вечери в мюзикъла, а „игривото“ ѝ изпълнение на г-жа Ловет е високо оценено. Критикът Кайла Епщайн пише, че тя „не само се е справила редом с по-опитни вокалисти, но и е откраднала шоуто“.[97] За телевизионното изпълнение тя получава шестата си номинация за награда „Еми“ в праймтайма, по-специално за изключителна главна актриса в минисериал или филм.[98] През 2014 г. Томпсън озвучава диктора в комедийно-драматичния филм на Джейсън Райтман „Мъже, жени и деца“.[99]

Историческата драма „Ефи Грей“, е проект, върху който тя работи от много години. Базиран на истинската история за катастрофалния брак на Джон Ръскин, сценарият става обект на дело за авторски права. Американският драматург Грегъри Мърфи заявява, че сценарият на Томпсън е плагиатство на неговата пиеса и сценарий „Графинята“, които той твърди, че е предоставил поотделно на Томпсън през 2003 г., за да обмисли ролята на Елизабет Ийстлейк във филм по неговата пиеса, и на съпруга и, Грег Уайз, чрез кастинг директор, за да обмисли ролята на Джон Ръскин в продукция на пиесата в Уест Енд през 2005 г.[100] През 2008 г. Томпсън заявява, че тя и Уайз „са написали заедно сценарий за Джон Ръскин, викторианския арт критик, който искаме да превърнем във филм“.[101] След среща на двете страни за уреждане на иска му, на Мърфи е предложен хонорар за сценария и кредит за съвместно писане с Томпсън.[101] Това предложение за споразумение по-късно е изоставено от Томпсън, Грег Уайз и техния партньор Доналд Розенфелд, когато тяхната компания Sovereign Films поема производството на филма и завежда дело, като създава независима компания Effie Film, LLC, която да ги представлява.[102][103]

През март 2013 г. съдия Томас П. Гриза, след като е позволил на Томпсън да представи през ноември 2011 г. като доказателство по делото втори, преработен сценарий, (от който Мърфи твърди, че „някои от най-проблемните пасажи“ са премахнати),[104] постановява, че макар и да си приличат, сценариите са „доста различни в подхода си към изобразяването на едни и същи исторически събития“.[105] Съдията завърши решението си, като заявява, че филмът на Томпсън няма да наруши авторските права на Мърфи „само... ако не се отклонява съществено от сценария от 29 ноември 2011 г.“, датата на втория преработен сценарий на Томпсън.[106] През май 2013 г. премиерата на „Ефи Грей“ на филмовия фестивал в Кан е отменена. През октомври 2013 г. филмът е изтеглен и от филмовия фестивал в Мил Вали в Калифорния поради „непредвидени обстоятелства“ според продуцента Розенфелд.[107][108] През декември 2013 г. Томпсън казва за все още неиздадения филм „Ефи Грей“, че „времето му вероятно е отминало“, сравнявайки го с друг неин проект, който „също не се е състоял“.[109] „Ефи Грей“ излиза на екран през октомври 2014 г., но получава скромни отзиви.[110] Томпсън играе Елизабет Ийстлейк, а Грег Уайз играе Джон Ръскин. И двамата отказват да рекламират филма.[111][112] Камила Лонг, в рецензия на „Ефи Грей“ в The Sunday Times, пише, че „нищо не се връзва“ и „никой не изглежда да знае защо са направили този филм. Къде е страстта и отдадеността на Томпсън или поне някакъв намек за това, което е възнамерявала да постигне“.[113] Манола Даргис в рецензията си в The New York Times нарича „Ефи Грей“ „кинематографичен еквивалент на бразилски восък, филмът пропуска голяма част от най-интересното от историята, за да създаде нещо, което е приемливо денатурирано“.[114]

Първият филм на Томпсън през 2015 г. е комедията „A Walk in the Woods“, адаптирана по книгата на Бил Брайсън, в която тя си партнира с Робърт Редфорд и Ник Нолти. След това участва в „The Legend of Barney Thomson“ в ролята на 77-годишна, мръсна, пушеща цигара от цигара бивша проститутка от Глазгоу, майка на главния герой. Нито един от тези филми не постига критичен успех, въпреки че последният получава някои положителни отзиви, а списание „Емпайър“ пише, че Томсън е „незабравима“.[115][116][117] По-късно същата година тя играе поддържаща роля във филма „Burnt. През 2016 г. тя участва в драмата за Втората световна война „Alone in Berlin“, базирана на историята на Ото и Елиз Хампел. Тя е и съавтор на сценария за Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта и играе лекар във филма.

Томпсън (в центъра) на премиерата на „Историите на Майеровиц“ на филмовия фестивал в Кан през 2017 г.

През 2017 г. Томпсън има поддържаща роля в адаптацията на Дисни Красавицата и Звяра. Филмът има положителни отзиви и печели 1,2 милиарда долра по цял свят, става втори по размер на пприходите за 2017 г. и 17 поред за всички врамена. Томпсън играе и второстепенна роля в „Историите на Майеровиц“, чиято премиера се състои на филмовия фестивал в Кан и критиците го оценяват високо. Следва главна роля в семейната драма The Children Act.

През 2018 г. кралицата я удостоява с рицарско звание Dame Commander of the Order of the British Empire (DBE) за постиженията ѝ в театъра.[118] Същата година играе в Johnny English Strikes Again като министър-председател на Обединеното кралство в партньорство с Роуън Аткинсън.

През 2021 г. Томпсън участва заедно с Ема Стоун като главната злодейка в „Круела“, игрален филм/рестарт на „Сто и един далматинци“ на Дисни, режисиран от Крейг Гилеспи, който излиза на 28 май 2021 г. с положителни отзиви и носи брутни приходи от 233 милиона долара по целия свят срещу бюджет от 100 милиона долара.,[119] Тя получава похвали от критиците за ролята на баронесата, като Алонсо Дюралде от The Wrap пише: „Томпсън забива зъби в роля, която е наполовина Миранда Пристли и наполовина Рейнолдс Уудкок .“[120] През 2022 г. Томпсън участва срещу Дарил Маккормак в секс комедийната драма Успех, Лио Гранд!, написана от Кейти Бранд и режисирана от Софи Хайд.[121][122]

През 2022 г. Томпсън играе авторитарната директорка госпожица Трънчбул във филмовата адаптация на мюзикъла „Матилда“, от своя страна е базиран на едноименния роман на Роалд Дал. Режисьор е Матю Уорчус, сценарият е написан от Денис Кели, а песните са композирани от Тим Минчин.[123] След световната си премиера на Лондонския филмов фестивал BFI на 5 октомври 2022 г. филмовият критик Роби Колин от The Telegraph пише, че превъплъщението на Томпсън е „умопомрачен злодей, който ще се запомни“.[124] Критикът на The Guardian Питър Брадшоу заявява, че „ухилено лукавите комедийни сродни души на Томпсън и Минчин се обединяват, за да формират основата на филма – пакостите“.[125] През 2022 г. тя участва и заедно с Лили Джеймс и Саджал Али в романтичната комедия „What's Love Got to Do with It?“[126]

Томпсън на 78-ия филмов фестивал в Локарно (2025)

Томпсън играе във филма „Dead_of_Winter“, режисиран от Брайън Кърк, заснет през зимата на 2024 г. в Северна Карелия, Финландия,[127][128]. Тя изрично хвали уменията на местния работен екип,[129] дори пише хвалебствено писмо за финландците, публикувано от Helsingin Sanomat.[128][130] В отговор финландският президент Александър Стуб лично се обажда на Томпсън и благодари „за красивите ѝ думи, доверието във финландците и я приветства обратно във Финландия“.[128][131]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

По време на снимките на телевизионния сериал „Fortunes of War“ през 1987 г. Ема Томпсън се запознава с Кенет Брана, с когото през 1989 г. сключва брак. Двамата се разделят през 1995 г.[132]

През 1995 г. Ема Томпсън започва връзка с актьора Грег Уайз, с когото си партнира във филма „Разум и чувства“. Двойката има дъщеря – Гия, зачената чрез инвитро, която се ражда през 1999 г. Томпсън и Уайз сключват брак през 2003 г.[133], а по-късно същата година неофициално осиновяват бежанеца от Руанда Тиндиебуа Агабу.[134]

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]

Кино

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1989 Хенри V Henry V Екатерина Валоа Кенет Брана
1989 The Tall Guy Кейт Лемън Кенет Брана
1989 Dead Again Грейс / Маргарет Щраус Кенет Брана
1991 Импромтю Impromptu херцогиня д’Антан Джеймс Лепин
1992 Имението „Хауърдс Енд“ Howards End Маргарет Шлегел Джеймс Айвъри
1992 Приятелите на Питър Peter's Friends Маги Честър Кенет Брана
1993 Много шум за нищо Much Ado About Nothing Беатриче Кенет Брана
1993 Остатъците от деня The Remains of the Day госпожица Кентън Джеймс Айвъри
1993 В името на Отца In the Name of the Father Гарет Пиърс Джим Шеридан
1994 Джуниър Junior Даяна Редин Айвън Райтман
1995 Карингтън Carrington Дора Карингтън Кристофър Хемптън
1995 Разум и чувства Sense and Sensibility Елинър Дашуд Анг Лий
1997 Неочакван гост The Winter Guest Франсис Алън Рикман
1997 Първични цветове Primary Colors Сюзан Стантън Майк Никълс
1998 Целувката на Юда Judas Kiss Сейди Хокинс Себастиан Гутиерес
2000 Може би, бейби Maybe Baby Друсила Бен Елтън
2002 Планетата на съкровищата Treasure Planet Амелия (глас) Рон Клементс
2003 Представяйки си Аржентина Imagining Argentina Сесилия Кристофър Хемптън
2003 Наистина любов Love Actually Карън Ричард Къртис
2004 Хари Потър и Затворникът от Азкабан Harry Potter and the Prisoner of Azkaban Сибила Трелони Алфонсо Куарон
2005 Бавачката Макфий Nanny McPhee бавачката Макфий Кърк Джонс
2006 Не може да бъде! Stranger than Fiction Карън Айфел Марк Форстър
2007 Хари Потър и Орденът на феникса Harry Potter and the Order of the Phoenix Сибила Трелони Дейвид Йейтс
2007 Аз съм легенда I Am Legend доктор Алис Крипин Франсис Лоурънс
2008 Завръщане в Брайдсхед Brideshead Revisited лейди Марчмейн Джулиън Джаролд
2008 Последен шанс, Харви Last Chance Harvey Кейт Уокър Джоел Хопкинс
2009 Съзряване An Education директорката Лоне Шерфиг
2009 Рок радио The Boat That Rocked Шарлот Ричард Къртис
2010 Бавачката Макфий и големият взрив Nanny McPhee and the Big Bang бавачката Макфий Сюзан Уайт
2011 Хари Потър и Даровете на Смъртта: Втора част Harry Potter and the Deathly Hallows Part 2 Сибила Трелони Дейвид Йейтс
2012 Мъже в черно 3 Men in Black III агент О Бари Зоненфелд
2012 Храбро сърце Brave кралица Елинор (глас) екип
2013 Прелестни създания Beautiful Creatures Г-жа Линкълн / Сарафин Ричард Лагравенезе
2013 Любовният удар The Love Punch Кейт Джоел Хопкинс
2013 Спасяването на мистър Банкс Saving Mr. Banks Памела Травърз Джон Лий Ханкок
2014 Ефи Грей Effie Gray лейди Истлейк Ричард Лекстън
2015 Разходка в гората A Walk in the Woods Катрин Брайсън Кен Куапис
2015 Легендата за Барни Томсън The Legend of Barney Thomson Кемолина Робърт Карлайл
2015 Повелителят на кухнята Burnt д-р Росхилд Джон Уелс
2016 Повелителят на кухнята Alone in Berlin Ана Квангел Венсан Перес
2016 Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта Bridget Jones's Baby д-р Роулингс Шарън Магуайър
2017 Красавицата и звярът Beauty and the Beast г-жа Потс Бил Кондон
2018 Законът на децата The Children Act г-жа Фиона Ричард Еър
2021 Круела Cruella баронеса вон Хелман Крейг Гилеспи
2022 Любов на повикване Good Luck to You, Leo Grande Нанси Стоукс / Сюзън Робинсън Софи Хайд

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
ГодинаПродукцияНаградаРезултат
1988„Tutti Frutti“
„Fortunes of War“		Награда на БАФТА за най-добра телевизионна актрисанаграда
1993„Имението „Хауърдс Енд““Оскар за най-добра женска ролянаграда
Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна ролянаграда
Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филмнаграда
1994„Остатъците от деня“Оскар за най-добра женска роляноминация
Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роляноминация
Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филмноминация
„В името на Отца“Оскар за най-добра поддържаща женска роляноминация
Златен глобус за най-добра поддържаща актрисаноминация
1995„Джуниър“Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедияноминация
1996„Разум и чувства“Оскар за най-добър адаптиран сценарийнаграда
Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна ролянаграда
Златен глобус за най-добър сценарийнаграда
Оскар за най-добра женска роляноминация
Награда на БАФТА за най-добър адаптиран сценарийноминация
Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филмноминация
1997„The Winter Guest“Европейска филмова награда за най-добра актрисаноминация
1998„Ellen“Еми за най-добра гостуваща актриса в сериал – комедиянаграда
2001„Wit“Еми за най-добър сценарий за минисериал или телевизионен филмноминация
Еми за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филмноминация
2002Златен глобус за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филмноминация
Сателит за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филмноминация
2004„Наистина любов“Емпайър за най-добра британска актрисанаграда
Награда на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роляноминация
Сателит за най-добра актриса в поддържаща роля в мюзикъл или комедияноминация
„Angels in America“Еми за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филмноминация
Сателит за най-добра актриса в поддържаща телевизионна роляноминация
2007„Не може да бъде!“Сатурн за най-добра актриса в поддържаща роляноминация
2008„Завръщане в Брайдсхед“Сателит за най-добра актриса в поддържаща роляноминация
2009„Последен шанс, Харви“Златен глобус за най-добра актриса в мюзикъл или комедияноминация
2012„The Song of Lunch“Еми за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филмноминация
2013„Спасяването на мистър Банкс“Сателит за най-добра актрисаноминация
2014Емпайър за най-добра актрисанаграда
Награда на БАФТА за най-добра актриса в главна роляноминация
Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филмноминация
Сатурн за най-добра актрисаноминация
2015„Sweeney Todd – Live from Lincoln Center“Еми за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филмноминация

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.imdb.com
  2. ↑ Emma Thompson - Biography - Movies & TV - NYTimes.com // nytimes.com. Посетен на 16 септември 2015. (на английски)
  3. ↑ Emma Thompson: Doth the lady protest too much? // The Independent. 18 януари 2009. Посетен на 16 септември 2015. (на английски)
  4. 1 2 The Cambridge Footlights: First steps in comedy // The Independent. 28 януари 2009. Посетен на 16 септември 2015. (на английски)
  5. ↑ Bulman, James C. Shakespeare Re-dressed: Cross-gender Casting in Contemporary Performance. Associated University Presse, Януари 2008. ISBN 978-0-8386-4114-9. с. 152.
  6. ↑ Walker, Tim. Hugh Laurie's elemental about Emma Thompson // Telegraph.co.uk. 12 януари 2009. Посетен на 16 септември 2015. (на английски)
  7. ↑ Guide, British Comedy. Injury Time - Radio 4 Sketch Show // British Comedy Guide. Посетен на 30 ноември 2024.
  8. ↑ Emma Thompson: A Life in Pictures // Bafta. Посетен на 30 ноември 2024.
  9. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Rebecca Flint Marx. Emma Thompson // The New York Times. 2013. Архивиран от оригинала на 16 October 2013. Посетен на 12 October 2013.
  10. 1 2 Emma Thompson // British Film Institute. Архивиран от оригинала на 17 декември 2013. Посетен на 29 October 2013.
  11. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Emma Thompson – Biography // Yahoo! Movies. Посетен на 12 October 2013.
  12. ↑ Thorpe, Vanessa. Emma Thompson: the A-lister who sets her own rules // The Observer. 22 March 2014. Архивиран от оригинала на 27 March 2014. Посетен на 27 March 2014.
  13. ↑ Emma Thompson: Up for Grabs // British Film Institute. Архивиран от оригинала на 17 декември 2013. Посетен на 29 October 2013.
  14. ↑ Television Actress in 1988 // Bafta.org. Посетен на 12 October 2013.
  15. ↑ Lee, Alana. Emma Thompson interview // BBC Online. Посетен на 12 October 2013.
  16. 1 2 3 Renaissance Theatre Company Collection // ArchivesHub.ac.uk. Посетен на 16 October 2013.
  17. ↑ Lawson, Mark. It's Magic // The Guardian. 13 November 2003. Архивиран от оригинала на 12 September 2014. Посетен на 13 October 2013.
  18. ↑ James, Caryn. The Tall Guy (1989) // The New York Times. 21 September 1990. Архивиран от оригинала на 6 March 2016. Посетен на 13 October 2013.
  19. ↑ Henry V (1989) // Rotten Tomatoes. Посетен на 16 October 2013.
  20. ↑ Monaco, James. How to Read a Film:Movies, Media, and Beyond: Movies, Media, and Beyond. Oxford University Press, 8 May 2009. ISBN 978-0-19-975579-0. с. 414. Посетен на 27 February 2016.
  21. ↑ Christiansen, Richard. An Impressive King Lear Outshines A Flawed, Hilarious 'dream' // Chicago Tribune. 25 May 1990. Архивиран от оригинала на 17 October 2013. Посетен на 16 October 2013.
  22. 1 2 Emma Thompson – Awards // The New York Times. 2014. Архивиран от оригинала на 13 април 2014. Посетен на 28 October 2013..
  23. ↑ Dead Again (Weekend) // Box Office Mojo. Посетен на 16 October 2013.
  24. ↑ Cheers, Season 10, Episode 16: One Hugs, the Other Doesn't // TV.com. Посетен на 16 October 2013.
  25. 1 2 3 4 Hilton, Boyd. Emma Thompson: A Life in Pictures [interview] // BAFTA.
  26. ↑ Canby, Vincent. Howards End (1992) // The New York Times. 13 March 1992. Архивиран от оригинала на 13 November 2013. Посетен на 24 October 2013.
  27. ↑ Ebert, Roger. Howards End // Chicago Sun-Times. 1 May 1992. Архивиран от оригинала на 29 October 2013. Посетен на 24 October 2013.
  28. ↑ Howards End // Rotten Tomatoes. Посетен на 24 October 2013.
  29. ↑ De Vries, Hilary. Simply Put, It's Chemistry: Two actors, two Oscars, two tart tongues—Emma Thompson and Anthony Hopkins do the Tracy and Hepburn thing // The New York Times. 31 October 1993. Архивиран от оригинала на 29 October 2013. Посетен на 24 October 2013.
  30. ↑ Canby, Vincent. Howards End (1992) // The New York Times. 2014. Архивиран от оригинала на 4 March 2014. Посетен на 24 October 2013.
  31. ↑ Peter's Friends // Rotten Tomatoes. Посетен на 28 October 2013.
  32. ↑ Howe, Desson. Peter's Friends // The Washington Post. 25 December 1992. Архивиран от оригинала на 16 October 2015. Посетен на 28 October 2013.
  33. ↑ Gleiberman, Owen. Much Ado About Nothing (1993) // Entertainment Weekly. 14 May 1993. Архивиран от оригинала на 29 October 2013. Посетен на 28 October 2013.
  34. ↑ Dlugos, J. Michael. Mr. Mikey's Video Views; Volume One. Trafford Publishing, 1 January 2000. ISBN 978-1-55212-316-4. с. 151. Посетен на 27 February 2016.
  35. ↑ Much Ado About Nothing // Rotten Tomatoes. Посетен на 28 October 2013.
  36. 1 2 The Remains of the Day // Rotten Tomatoes. Посетен на 19 January 2014.
  37. ↑ The Remains of the Day // Film4.com. Посетен на 19 January 2014.
  38. ↑ Fox, David J. Oscar's Favorite 'List' : The Nominations : 'Schindler's' Sweeps Up With 12 Nods : 'The Piano' and 'The Remains of the Day' both receive eight nominations; 'Fugitive,' 'In the Name of the Father' earn seven // Los Angeles Times. 10 February 1994. Архивиран от оригинала на 3 December 2013. Посетен на 10 March 2019.
  39. ↑ Two in One Acting // awardsdatabase.oscars.org. Academy of Motion Picture Arts and Sciences. Посетен на 14 February 2013.
  40. ↑ In the Name of the Father // Rotten Tomatoes. Посетен на 19 January 2014.
  41. ↑ In the Name of the Father // Box Office Mojo. Посетен на 19 January 2014.
  42. ↑ Junior // Rotten Tomatoes. Посетен на 21 January 2014.
  43. ↑ La Salle, Mick. FILM REVIEW – Schwarzenegger Gets Sensitive in 'Junior' // The San Francisco Chronicle. 9 June 1995. Архивиран от оригинала на 8 December 2015. Посетен на 28 November 2015.
  44. ↑ Ebert, Roger. Carrington // Chicago Sun-Times. 17 November 1995. Архивиран от оригинала на 3 February 2014. Посетен на 19 January 2014.
  45. ↑ TV Guide Film & Video Companion. Barnes & Noble Books, 2004. ISBN 978-0-7607-6104-5. с. 146.
  46. ↑ Galperin, William H. The Historical Austen. University of Pennsylvania Press, 2003. ISBN 0-8122-3687-4. с. 109.
  47. ↑ Flavin, Louise. Jane Austen in the Classroom: Viewing the Novel/reading the Film. Peter Lang, 1 January 2004. ISBN 978-0-8204-6811-2. с. 42. Посетен на 27 February 2016.
  48. ↑ Jones, Wendy S. Consensual Fictions: Women, Liberalism, and the English Novel. University of Toronto Press, 2005. ISBN 978-0-8020-8717-1. с. 101. Посетен на 27 February 2016.
  49. ↑ Kroll, Jack. Jane Austen does lunch // The Daily Beast. 17 December 1995. Архивиран от оригинала на 16 August 2011. Посетен на 30 January 2014.
  50. ↑ Thompson, Emma. The Diaries // Sense and Sensibility: The Screenplay and Diaries. Bloomsbury, 1995. ISBN 1-55704-782-0. с. 208.
  51. ↑ Miller, Frank. Sense and Sensibility // Turner Classic Movies. Посетен на 30 January 2014.
  52. ↑ Sense and Sensibility // Rotten Tomatoes. Посетен на 30 January 2014.
  53. 1 2 Emma Thompson // Box Office Mojo. Посетен на 30 January 2014.
  54. ↑ Frome, Shelly. The Art and Craft of Screenwriting: Fundamentals, Methods and Advice from Insiders. McFarland, 27 January 2009. ISBN 978-0-7864-8267-2. с. 105. Посетен на 27 February 2016.
  55. ↑ Shih, Shu-mei. Visuality and Identity: Sinophone Articulations Across the Pacific. University of California Press, 19 June 2007. ISBN 978-0-520-94015-4. Посетен на 27 February 2016.
  56. ↑ Johnson, Andrew. Emma Thompson: How Jane Austen saved me from going under // The Independent. 28 March 2010. Архивиран от оригинала на 26 January 2012. Посетен на 18 August 2011.
  57. ↑ Ebert, Roger. The Winter Guest // Chicago Sun-Times. 16 January 1998. Архивиран от оригинала на 4 February 2014. Посетен на 1 February 2014.
  58. 1 2 3 Emma Thompson – Emmy Awards, Nominations and Wins // Emmy Awards. Посетен на 31 January 2014.
  59. ↑ Ebert, Roger. Primary Colors // Chicago Sun-Times. 20 March 1998. Архивиран от оригинала на 11 October 2012. Посетен на 31 January 2014.
  60. ↑ Tunzelmann von, Alex. Primary Colors: fiction takes second place to fact // The Guardian. Посетен на 27 March 2014.
  61. ↑ Primary Colors // Rotten Tomatoes. Посетен на 31 January 2014.
  62. ↑ Primary Colors // Box Office Mojo. Посетен на 31 January 2014.
  63. ↑ O'Sullivan, Kevin. Film: First Lady Steps Down for A Year; Emma Thompson Is in Demand Following Her 'Hillary Clinton' Role in Primary Colors, but She's Taking a Year off Instead // Daily Mirror. 30 October 1998.
  64. ↑ Belcove, Julie L. TRUE WIT (interview with actress Emma Thompson) // WWD. 16 March 2001. Архивиран от оригинала на 11 June 2014. Посетен на 27 March 2014.
  65. ↑ Judas Kiss // Rotten Tomatoes. Посетен на 1 February 2014.
  66. ↑ Ben Elton live on our talkboards // The Guardian. Посетен на 1 February 2014.
  67. ↑ Kirwan, Sian. Emma Thompson interview: "Wit" - Edinburgh International Film Festival 2001 // BBC Online. Посетен на 2 February 2014.
  68. ↑ Belcove, Julie L. True Wit // WWD. Архивиран от оригинала на 11 юни 2014. Посетен на 13 March 2014.
  69. ↑ Klaus, Carl H. Letters to Kate: Life After Life. University of Iowa Press, 1 April 2006. ISBN 978-1-58729-669-7. с. 110.
  70. ↑ Lyall, Sarah. For 'Wit,' Emma Thompson Supplies a Wit of Her Own // The New York Times. 18 March 2001. Архивиран от оригинала на 20 June 2014. Посетен на 2 February 2014.
  71. ↑ Ebert, Roger. When a movie hurts too much // RogerEbert.com. Посетен на 2 February 2014.
  72. ↑ James, Caryn. TV WEEKEND; Death, Mighty Thou Art; So Too, a Compassionate Heart // The New York Times. 23 March 2001. Архивиран от оригинала на 28 July 2009. Посетен на 2 February 2014.
  73. ↑ Disney's Treasure Planet flops // BBC News. 6 December 2002. Архивиран от оригинала на 8 May 2021. Посетен на 4 February 2014.
  74. ↑ Hilton, Boyd. Emma Thompson: A Life in Pictures [interview] // BAFTA.Hilton, Boyd (24 November 2013).
  75. ↑ Emma Thompson: Live webchat, Wednesday 2 October, 8.15–9.15pm // Mumsnet. Архивиран от оригинала на 7 април 2014. Посетен на 4 February 2014.
  76. ↑ Emma Thompson Talks Kenneth Branagh's Alleged Affair With Helena Bonham Carter // HuffPost. 12 November 2013. Архивиран от оригинала на 8 December 2015. Посетен на 4 December 2015.
  77. ↑ BAFTA Awards Search: Emma Thompson // Bafta.com. Посетен на 4 February 2014.
  78. ↑ Imagining Argentina // Rotten Tomatoes. Посетен на 13 March 2014.
  79. ↑ Valck, Marijke de. Film Festivals: From European Geopolitics to Global Cinephilia. Amsterdam University Press, 2007. ISBN 978-90-5356-192-8. с. 159. Посетен на 27 February 2016.
  80. ↑ McCrum, Robert. Emma Thompson: English rose. Flower of Scotland. And all-round thorn in the side // The Guardian. 21 September 2016. Архивиран от оригинала на 16 November 2016. Посетен на 15 November 2016.
  81. ↑ Hilton, Boyd. Emma Thompson: A Life in Pictures [interview] // BAFTA.
  82. ↑ Hilton, Boyd. Emma Thompson: A Life in Pictures [interview] // BAFTA.Hilton, Boyd (24 November 2013).
  83. ↑ Nanny knocks Wallace off top spot // The Guardian. Посетен на 8 February 2014.
  84. ↑ Nanny McPhee // Box Office Mojo. Посетен на 8 February 2014.
  85. ↑ Stranger Than Fiction // Rotten Tomatoes. Посетен на 9 February 2014.
  86. ↑ Stevens, Dana. I Am Legend, reviewed // Slate. 14 December 2007. Архивиран от оригинала на 22 February 2014. Посетен на 9 February 2014.
  87. ↑ Brideshead Revisited // Rotten Tomatoes. Посетен на 9 February 2014.
  88. ↑ Gleiberman, Owen. Brideshead Revisited (2008) // Entertainment Weekly. 30 July 2008. Архивиран от оригинала на 22 February 2014. Посетен на 9 February 2014.
  89. ↑ Walker, Susan. Brideshead Revisited: A simpler version // Toronto Star. 25 July 2008. Архивиран от оригинала на 22 February 2014. Посетен на 9 February 2014.
  90. ↑ Brideshead Revisited reviewed by Mark Kermode // BBC Radio 5 live. Посетен на 9 February 2014.
  91. ↑ Last Chance Harvey // Rotten Tomatoes. Посетен на 17 February 2014.
  92. ↑ Travers, Peter. Last Chance Harvey // Rolling Stone. 22 January 2009. Архивиран от оригинала на 11 April 2014. Посетен на 17 February 2014.
  93. ↑ An Education // Rotten Tomatoes. Посетен на 17 February 2014.
  94. ↑ Bradshaw, Peter. The Boat That Rocked // The Guardian. 3 April 2009. Архивиран от оригинала на 10 March 2023. Посетен на 17 February 2014.
  95. ↑ Nanny McPhee Returns // Rotten Tomatoes. Посетен на 3 March 2014.
  96. ↑ Barnes, Henry. The Love Punch: Toronto 2013 – first look review // The Guardian. 6 September 2013. Архивиран от оригинала на 9 November 2013. Посетен на 13 March 2014.
  97. ↑ Brown, Mark. Emma Thompson makes acclaimed New York debut in Sweeney Todd // The Guardian. 6 March 2014. Архивиран от оригинала на 8 March 2014. Посетен на 11 March 2014.
  98. ↑ Emma Thompson // Emmys.com. Посетен на 11 September 2015.
  99. ↑ Chitwood, Adam. Production Begins on Jason Reitman's MEN, WOMEN & CHILDREN Starring Adam Sandler and Rosemarie Dewitt; Full Cast Revealed // Collider. Посетен на 13 March 2014.
  100. ↑ Eden, Richard. Actress Emma Thompson is accused over failed marriage tale // The Telegraph. 10 April 2011. Архивиран от оригинала на 12 April 2023.
  101. 1 2 Eden, Richard. Emma Thompson and Greg Wise's portrait of a passionless marriage // The Telegraph. 4 October 2008. Архивиран от оригинала на 20 April 2024.
  102. ↑ Child, Ben. Emma Thompson wins Effie lawsuit // The Guardian. 19 December 2012. Архивиран от оригинала на 27 May 2022. Посетен на 8 June 2023.
  103. ↑ Balls, Katy. John Ruskin legal battle goes on for Emma Thompson // The Telegraph. 2 September 2013. Архивиран от оригинала на 11 June 2023. Посетен на 8 June 2023.
  104. ↑ Eden, Richard. Emma Thompson wins John Ruskin legal battle // The Telegraph. 24 March 2013. Архивиран от оригинала на 14 January 2024.
  105. ↑ Child, Ben. Emma Thompson's Effie cleared for release after winning second lawsuit // The Guardian. 21 March 2013. Архивиран от оригинала на 12 April 2023. Посетен на 27 March 2014.
  106. ↑ Effie Film, LLC v. Murphy, No. 1:2011cv00783 - Document 42 (S.D.N.Y. 2013), http://law.justia.com/cases/federal/district-courts/new-york/nysdce/1:2011cv00783/374801/42/
  107. ↑ Award-winning film 'Oh Boy' will replace 'Effie Gray' // mvff.squarespace.com. Mill Valley Film Festival. Архивиран от оригинала на 25 ноември 2018. Посетен на 25 November 2018.
  108. ↑ Walker, Tim. Emma Thompson's film about Effie Gray is withdrawn from film festival // The Telegraph. 15 October 2013. Архивиран от оригинала на 9 April 2023.
  109. ↑ Synnot, Siobhan. Emma Thompson on her role in Saving Mr Banks // The Scotsman. 3 December 2013.
  110. ↑ Effie Gray // Rotten Tomatoes. Посетен на 17 December 2014.
  111. ↑ Walker, Tim. Emma Thompson declines to plug her new film Effie Gray // The Telegraph. 7 October 2014. Архивиран от оригинала на 1 March 2024.
  112. ↑ Walker, Tim. Josh Hartnett is Tamsin Egerton's personal tutor // The Telegraph. 8 October 2014. Архивиран от оригинала на 3 February 2024.
  113. ↑ Long, Camilla. Effie Gray and '71 // The Times. 12 October 2014. Архивиран от оригинала на 17 September 2024.
  114. ↑ Dargis, Manohla. Review: Effie Gray' Stars Dakota Fanning as a Rejected Wife // The New York Times. 2 April 2015.
  115. ↑ A Walk in the Woods // Rotten Tomatoes. Посетен на 11 September 2015.
  116. ↑ The Legend of Barney Thompson // Rotten Tomatoes. Посетен на 17 September 2024.
  117. ↑ The Legend of Barney Thompson // Empire. Посетен на 11 September 2015.
  118. ↑ Birthday Honours 2018: Kenny Dalglish and Emma Thompson head list // BBC News. 9 June 2018. Архивиран от оригинала на 9 June 2018. Посетен на 11 June 2018.
  119. ↑ Bahr, Lindsey. In a Punk 'Cruella,' Dogs Play Second Fiddle to the Designs // NBC News. 28 May 2021. Архивиран от оригинала на 8 June 2021. Посетен на 30 May 2021.
  120. ↑ Duralde, Alonso. 'Cruella' Film Review: Emma Stone Generates Sympathy for the de Vil // The Wrap. Посетен на 6 June 2021.
  121. ↑ Kennedy, Lisa. 'Good Luck to You, Leo Grande' Review: Pleasure Principles // The New York Times. Посетен на 11 August 2022.
  122. ↑ Chang, Justin. Review: Emma Thompson gets (and gives) marvelous sex ed in 'Good Luck to You, Leo Grande' // Los Angeles Times. Посетен на 11 August 2022.
  123. ↑ Joe Anderton. New Matilda movie lands 2022 release date for UK cinemas and Netflix // Digital Spy. Посетен на 30 August 2021.
  124. ↑ Collin, Robbie. Emma Thompson gives Matilda The Musical a deranged villain to remember // The Telegraph. 24 November 2022. Архивиран от оригинала на 19 January 2024. Посетен на 22 November 2022.
  125. ↑ Bradshaw, Peter. Roald Dahl's Matilda the Musical review – all-singing, hall-dancing adaptation is by the book brilliance // The Guardian. 5 October 2022. Архивиран от оригинала на 28 January 2024. Посетен на 22 November 2022.
  126. ↑ Ramachandran, Naman. Rob Brydon, Shabana Azmi Board Lily James and Emma Thompson Comedy 'What's Love Got To Do With It?' // Variety. Посетен на 21 January 2021.
  127. ↑ Forsbacka, Jonas. Kolis skogar blir Minnesota i internationell storfilm // Hufvudstadsbladet. Посетен на 26 June 2024. (на шведски)
  128. 1 2 3 Presnal, Katja. Movie Star Emma Thompson Speaks Up Why Film Production in Finland Should Be Supported // Skimbaco Lifestyle. Посетен на 26 June 2024.
  129. ↑ Balaga, Marta. Emma Thompson Gushes Over Working With Finnish Crew on 'The Fisherwoman': 'They Cared for Us, and They Showed Us Where the Best Bars Were' // Variety. Посетен на 26 June 2024.
  130. ↑ Emma Thompsonin kirje suomalaisille // Helsingin Sanomat. Посетен на 26 June 2024.
  131. ↑ Lehtonen, Veli-Pekka. Presidentti Stubb soitti Suomea hehkuttaneelle brittinäyttelijä Emma Thompsonille // Aamulehti. Посетен на 26 June 2024. (на фински)
  132. ↑ Denworth, Lydia. One Pooped Pair // People, 16 октомври 1995. Посетен на 16 септември 2015.
  133. ↑ Johnson, Simon. Scottish independence: Emma Thompson attacks separation // Telegraph.co.uk. 7 август 2012. Посетен на 16 септември 2015. (на английски)
  134. ↑ Singh, Anita. Emma Thompson and her 'adopted' son meet Nelson Mandela // Telegraph.co.uk. 26 юни 2008. Посетен на 16 септември 2015. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Emma Thompson в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ема_Томпсън&oldid=12904014“.