Мишел Пфайфър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мишел Пфайфър
Michelle Pfeiffer
американска филмова актриса и продуцентка
Michelle Pfeiffer Ant-Man & The Wasp premiere.jpg
Пфайфър през 2018 г.
Родена
Мишел Мари Пфайфър
29 април 1958 г. (64 г.)
Религия Протестантство
Националност  САЩ
Учила в Колеж „Голдън Уест“
„Бевърли Хилс Плейхаус“
Награди Златен глобус за най-добра актриса в драматичен филм (1990)
Актьорска кариера
Активност от 1978 г.
Награди Златен глобус Най-добра актриса в драма:
1990: „Знаменитите Бейкър бойс“
Награди на БАФТА Най-добра актриса в поддържаща роля:
1988: „Опасни връзки“
Семейство
Съпруг Питър Хортън (1981 – 1988)
Дейвид Е. Кели (от 1993 г.)
Деца Клаудия Роуз Пфайфър
Джон Хенри Кели
Уебсайт
Мишел Пфайфър в Общомедия

Мишел Мари Пфайфър (на английски: Michelle Marie Pfeiffer, прибл. произн. „Файфър“) е американска актриса, продуцентка и бизнес дама. Ролите ѝ в различни филмови жанрове печелят редица признания и отличия, сред които една награда „Златен глобус“ (1990 г.), наградата на Британската академия за филмово изкуство (1990 г.) и „Сребърна мечка“ за най-добра актриса (1993 г.) на Берлиналето. Номинирана е шест пъти за наградата „Златен Глобус“, три пъти за наградата „Оскар“ (1989, 1990 и 1993 г.) и един път за „Еми“ (2017 г.).[1]

Актьорската ѝ кариера стартира през 1978 г. Получава първата си главна роля в музикалния филм „Брилянтин 2“ (1982). Разочарована от това, че получава само роли на типична красавица, актрисата активно преследва по-сериозни участия. Тя прави своя пробив като гангстерската приятелка Елвира Ханкок в криминалния филм „Белязаният“ (1983). По-нататъшен успех постига с главните роли във фентъзи филма „Жената ястреб“ (1985) и „Вещиците от Истуик“ (1987), и криминалната комедия „Омъжена за мафията“ (1988). Ролите ѝ в „Опасни връзки“ (1988) и „Знаменитите Бейкър бойс“ (1989) получават две поредни номинации за „Оскар“, съответно за най-добра поддържаща актриса и за най-добра актриса; ролята на певицата Сюзи Даймънд във втория от двата филма е една от най-аплодираните в кариерата ѝ.

Следват ролите на Жената-котка (Селина Кайл) във филма за супергерои на Тим Бъртън „Батман се завръща“ (1992). Същата година идва и третата номинация на Пфайфър за „Оскар“ за ролята ѝ на разстроена домакиня в „Поле на любовта" (1992). Тя продължава да печели похвали за изпълненията си в драмите „Невинни години“ (1993) и „Белият олеандър“ (2002), и за филмите на ужасите „Вълк“ (1994) и „Потайно минало“ (2000). През това време тя продуцира и поредица филми чрез продуцентската си компания Via Rosa Productions. През 1996 г. участва във филма „Поверително и лично“, който проследява истинската история на Джесика Савич – новинарка, която през 1970-те г. става първата жена – водеща на тв новини в Америка.

След прекъсване на актьорската си кариера през 2002 г. Пфайфър се завръща с музикалния филм „Лак за коса“ (2007), в който си партнира с Джон Траволта, и с фентъзи филма „Звезден прах“ (2007) с Робърт де Ниро и Питър О'Туул. От 2008 г. се снима в няколко филма, сред който „Лично“ заедно с Аштън Кътчър, и „Шери“ (2009), в който играе ролята на съблазнителка, влюбена в два пъти по-млад от нея мъж. Във филма ѝ партнират носителката на „Оскар“ Кати Бейтс и британският актьор Рупърт Френд, а негов режисьор е Стивън Фриърс. През 2012 г. участва във филма „Тъмни сенки“, в който си партнира с Джони Деп.[2] Актрисата получава първата си номинация за наградата „Еми“ за ролята на Рут Мейдоф в телевизионния филм на HBO „Магьосникът на лъжите“ (2017), продължава ролите си във филма „Убийство в Ориент Експрес“ (2017) и дебютира във филмовия свят на Марвел Комикс в образа на Осата в „Ант-Мен и Осата“ (2018).

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Мишел Мари Пфайфър е родена в Санта Ана, Калифорния, САЩ на 29 април 1958 г. като второто от четирите деца на Ричард Пфайфър (1933 – 1998) – доставчик на климатици[3] и Дона Джийн Таверна (1932 – 2018) – домакиня.[4] Мишел има един по-голям брат Рик (роден през 1955 г.) и две по-малки сестри: Дороти Даян „Диди“ Пфайфър (родена през 1964 г., телевизионна и филмова актриса[5]) и Лори Пфайфър (родена през 1965 г. и омъжена за Джуд Лоу от 1993 г.).[6] И двамата ѝ родители са от Северна Дакота.[7] Нейният дядо по бащина линия е от немски произход, а баба ѝ по бащина линия е от английски, уелски, френски, ирландски и холандски произход. Дядо ѝ по майчина линия е от швейцарско-немски произход, а баба ѝ по майчина линия е от шведски произход.[8][9] Семейството се премества в Мидуей Сити – друга общност на окръг Ориндж на около 11 км от мястото, където Пфайфър прекарва първите си няколко години.[10]

Пфайфър посещава гимназия Fountain Valley в град Фаунтън Вали, Калифорния, която завършва през 1976 г.[7] През 1974 г. работи като касиерка в супермаркет Vons в Южна Калифорния. В продължение на една година посещава колежа Golden West в Хънтингтън Бийч, Калифорния,[11] където е член на общноста „Алфа Делта Пи“. След кратко обучение за съдебна стенографка тя решава да се заеме с актьорска кариера.[12] Печели конкурса за красота на окръг Ориндж през 1978 г. и участва в конкурса за Мис Калифорния същата година, завършвайки на шесто място.[13] След участието си в тези конкурси тя се сдобива с актьорски агент и започва да ходи на телевизионни и филмови прослушвания.[14]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Края на 70-те и 80-те години[редактиране | редактиране на кода]

Първата ѝ работа като изпълнителка е в ролята на Алиса от Алиса в страната на чудесата (1951) в Дисниленд на Електрическия парад на главната улица в средата на 70-те години.[15]

Пфайфър прави своя актьорски дебют през 1978 г. в един от епизодите на фентъзи телевизионния сериал Fantasy Island на телевизия Ей Би Си.[7] Следват участия в други телевизионни сериали като ситкомът Delta House, криминалният CHiPs, екшън комедийният Enos и полицейският екшън сериал B.A.D. Cats (за когото взима уроци по карате от Майк Стоун, с когото има връзка няколко месеца).[15]

Актрисата преминава към филми с телевизионния филм „Самотният мъж“ (The Solitary Man) (1979), последван от игралния филм „Холивудски рицари“ (The Hollywood Knights) (1980), където си партнира с Тони Данца в ролята на влюбени гимназисти. Впоследствие играе поддържащи роли във филмите „Отново влюбени“ (Falling in Love Again) (1980) със Сузана Йорк и „Чарли Чан и проклятието на Кралицата на драконите“ (Charlie Chan and the Curse of the Dragon Queen) (1981), като нито един от тях не е успешен. Появява се е в телевизионна реклама за сапун Lux.[16] Взима уроци по актьорско майсторство в театралната школа Beverly Hills Playhouse в Бевърли Хилс, Калифорния,[17] преди да се появи в три телевизионни филма от 1981 г. – Callie & Son с Линдзи Уагнър, „Изоставените деца“ (The Children Nobody Wanted) и „Великолепие в тревата“ (Splendor in the Grass).

Актрисата получава първата си голяма филмова роля като главна женска роля в „Брилянтин 2“ (Grease 2) (1982) – продължение на хитовия музикален филм „Брилянтин“ (1978).[18] С няколкото си телевизионни роли и малките си киноучастия 23-годишна Пфайфър е неизвестна актриса на кастинга за ролята, но според режисьорката Патриша Бърч я печели, защото „има куриозно качество, което не очакваш".[19] Филмът се оказва провал за зрители и критици, но вестник Ню Йорк Таймс отбелязва: „Макар че е относително нова на екрана, госпожица Пфайфър успява да изглежда много по-непринудена и удобно от всички останали в актьорския състав.“[20] Въпреки че успява да избегне разрушителната критика, нейният агент по-късно признава, че връзката ѝ с филма означава, че „тя не може да си намери работа. Никой не искаше да я наеме."[18] За ранните си екранни роли актрисата заявява: „Трябваше да се науча как да действам ... Междувременно играех мацка и печелех пари с външния си вид“.[21]

Актрисата през 1985 г.

След като гледа „Брилянтин 2“ режисьорът Брайън Де Палма отказва да прослуша Пфайфър за криминалния филм „Белязаният“ (Scarface) (1983), но отстъпва по настояване на продуцента на филма Мартин Брегман. Актрисата получава ролята на пристрастена към кокаина гангстерска съпруга на име Елвира Ханкок.[22] Критиците считат филма за прекалено изпълнен с насилие, но той се превръща в комерсиален успех и става култов в следващите години.[23] Пфайфър получава положителни отзиви: Ричард Корлис от сп. „Тайм“ пише, че „по-голямата част от големия актьорски състав е добър, но Мишел Пфайфър е още по-добра...",[24] а Доминик Дън в статията си за сп. Vanity Fair, озаглавена „Руса амбиция“, пише: „тя е на ръба да се превърне в звезда. На езика на индустрията тя е секси.“.[25]

След „Белязаният“ Пфайфър играе в ролите на Даяна в комедията на Джон Ландис „В нощта“ (Into the Night) (1985) заедно с Джеф Голдблум, на Изабо д’Анджу във фентъзи филма на Ричард Донър „Жената ястреб“ (Ladyhawke) (1985) заедно с Рютгер Хауер и Матю Бродерик, на Фейт Хили във филма на Алън Алда „Сладка свобода“ (Sweet Liberty) (1986) с Майкъл Кейн и на Бренда Ландърс в част от научно-фантастичната пародия на филма от 1950 г. „Амазонки на Луната“ (Amazon Women on the Moon) (1987). Тези роли, макар че се радват на скромен търговски успех, ѝ помагат да се наложи като актриса. Най-накрая тя постига голям касов хит с ролята си на Сюки Риджмънт във „Вещиците от Истуик" (The Witches of Eastwick) – филмова адаптация на романа на Джон Ъпдайк с Джак Никълсън, Шер и Сюзън Сарандън. Филмът печели над 63,7 млн. щатски долара в САЩ, равняващи се на 143,5 млн. през 2019 г.[26] След като похвалва комедийния елемент, Роджър Ебърт пише, че Пфайфър и нейните съ-звезди „се забавляват вкусно с ролите си“,[27] а филмовият критик на в. „Лос Анджелис Таймс“ Шийла Бенсън заявява, че Пфайфър превръща героинята си в „топъл и неустоим характер.“[28]

В контраст с нейния обичаен типаж Пфайфър е избрана за роля на вдовица на убит мафиот в мафиотската комедия на Джонатан Деми „Омъжена за мафията“ (Married to the Mob) (1988), където си партнира с Матю Модин, Дийн Стокуел и Мерцедес Рюл. За ролята на Анджела де Марко тя носи перука на къдрава брюнетка и говори с бруклински акцент.[6] Актрисата получава първата си номинация за наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса във филмов мюзикъл или комедия, стартирайки 6-годишна поредица от подобни номинации за същата награда.[1] След това играе шикозната ресторантьорка Джо Ан Валенари в „Текила на разсъмване“ (Tequila Sunrise) (1988), където си партнира с Мел Гибсън и Кърт Ръсел. Пфайфър има творчески и лични контрасти с режисьора Робърт Таун, който по-късно я определя като „най-трудната“ актриса, с която е работил някога.[29]

По лична препоръка на режисьора Джонатан Деми[18] Пфайфър се присъединява към актьорския състав на драмата „Опасни връзки“ (Dangerous Liaisions) (1988) на режисьора Стивън Фриърс заедно с Глен Клоуз и Джон Малкович. В него тя играе мадам Мари дьо Турвел – добродетелна жертва на съблазняване. Изпълнението ѝ печели широкото признание: Хал Хинсън от в. „Вашингтон Поуст“ вижда ролята ѝ като „най-малко очевидната, но и най-трудната. Нищо не е по-трудно от това да се играе добродетелта, а Пфайфър е достатъчно умна, за да не опита. Вместо това тя я въплъщава. Нейната красива порцеланова кожа е голямо предимство в това отношение и начинът, по който тя е използвана, изглежда като аспект на нейната духовност."[30] Тя печели наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство за най-добра актриса в поддържаща роля[31] и получава номинация за Оскар за най-добра поддържаща женска роля.[32]

След това Пфайфър играе ролята на Сюзи Даймънд – кораво бивше момиче на повикване, превърнало се в певица, в „Знаменитите Бейкър бойс“ (The Fabulous Baker Boys) (1989), където си партнира с Джеф Бриджис и Бо Бриджис в ролята на Бейкър бойс. Тя се подлага на интензивно вокално обучение за ролята в продължение на четири месеца и изпълнява всички песни на героинята си.[33] Филмът постига скромен успех, като печели 18,4 милиона долара в САЩ (еквивалентни на 38 млн. през 2019 г.).[34] Нейната интерпретация на Сюзи предизвика страхотни отзиви от критиците. Критикът Роджър Ебърт я сравнява с Рита Хейуърт в „Гилда“ и с Мерилин Монро в „Някои го предпочитат горещо“, като добавя, че филмът е „един от филмите, които ще бъде използван като документ след години, когато започнат да проследяват стъпките, по които Пфайфър е станала голяма звезда".[35] В сезона на наградите 1989/90 г. Пфайфър доминира в категорията „Най-добра актриса“ на всяка голяма церемония по награждаването, печелейки наградите „Златен глобус“, наградите на National Board of Review, на Националното общество на филмовите критици, на Нюйоркския кръг на филмовите критици, Наградата на Асоциацията на филмовите критици на Лос Анджелис за най-добра актриса и на Асоциацията на чикагските филмови критици. Изпълнението ѝ на Сюзи се смята за най-аплодираното от критиката в цялата ѝ кариера.[36][37]

90-те години[редактиране | редактиране на кода]

Актрисата през 1990 г. на 62-то издание на Оскарите.

Пфайфър играе ролята на съветската издателка на книги Катя Орлова в екранизацията на филма от 1990 г. на режисьора Джон льо Каре „Отдел „Русия““ (The Russian House), в който участва и Шон Конъри. За ролята тя трябва да се научи да говори с руски акцент. За усилията си е възнаградена с номинация за „Златен глобус“ за най-добро изпълнение на актриса във филм – драма.[38] След това получава ролята на увредената сервитьорка Франки във „Франки и Джони“ (Frankie and Johnny) на Гари Маршал (1991) – екранизация на бродуейската пиеса на Терънс Макнали Frankie and Johnny in the Clair de Lune. Филмът я събира отново със звездата от „Белязания“ Ал Пачино. Мнозина смятат, че кастингът е противоречив, тъй като Пфайфър е смятана за твърде красива, за да играе „обикновена“ сервитьорка.[39] Кати Бейтс, оригиналният Франки на Бродуей, също изразява разочарование от избора на продуцентите.[40] Самата Пфайфър заявява, че е приела ролята, защото „не е това, което хората биха очаквали от [нея]".[41] Тя отново е номинирана за наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса във филмова драма.

През 1990 г. на Пфайфър е предложена главната женска роля във филма „Хубава жена“, но тя е отхвърля поради това, че не харесва тона на сценария. Ролята отива у Джулия Робъртс.[15] През същата година актрисата сформира собствена продуцентска компания за 'бутикови' филми – Via Rosa Productions, която съществува в продължение на 10 години. Компанията ѝ позволява да продуцира и/или да участва във филми, пригодени за силни жени. Тя моли близката си приятелка Кейт Гуинзбург да бъде нейна продуцентка в компанията. Двете се запознават на снимачната площадка на филма „Сладка свобода“ през 1986 г. Кейт е координатор на продукцията във филма и се сближава с Пфайфър по време на снимките. Via Rosa Productions сключва филмова сделка с Тъчстоун Пикчърс, филмов лейбъл на Уолт Дисни Студиос. Първият филм, продуциран от дуета, е независимата драма „Поле на любовта“ (Love Field), която излиза в края на 1992 г. Рецензентите одобряват филма: в. „Ню Йорк Таймс“ пише, че Пфайфър „отново демонстрира, че е толкова фина и изненадваща, колкото и красива“.[42] За ролята си на ексцентричната домакиня от Далас тя печели номинации за наградата „Оскар“ за най-добра актриса и за „Златен глобус“ за най-добра актриса в драма, и наградата „Сребърна мечка“ за най-добра актриса на 43-ия Берлински международен кинофестивал.[43]

Пфайфър е в ролята на Жената-котка във филма на Тим Бъртън „Батман се завръща" (Batman Returns) (1992) с Майкъл Кийтън и Дани Де Вито, след като Анет Бенинг се оттегля поради бременност. За ролята тя тренира бойни изкуства и кикбокс. Актрисата получава универсално признание за интерпрецацията си. Критици и фенове постоянно наричат нейното изображение на Жената-котка най-великото за всички времена. Освен това то е и едно от най-добре оценяваните изпълнения в кариерата ѝ.[44][45][46][47] Сп. Premiere го хвали ретроспективно: „Може би изключителната злодейка от ерата на Тим Бъртън – смъртоносното коте Мишел Пфайфър с камшик донесе секса в обикновения кастриран франчайз. Нейният съшит черен лакиран костюм, базиран на скица на Бъртън, остава най-емблематичният външен вид на героинята. Мишел Пфайфър преодолява непохватни феминистка диалог в „Батман се завръща“, за да предостави ръмжащо, жестоко изпълнение."[48] Филмът постига голям касов успех, като печели над 282 млн. долара по целия свят.[49] През същата година Пфайфър отхвърля ролята на Катрин Трамъл в „Първичен инстинкт“ поради голите сцени и тя е дадена на Шарън Стоун.[15]

В драмата на Мартин Скорсезе „Невинни години“ (The Age of Innocence) (1993) – екранизация на романа на Едит Уортън от 1920 г., Пфайфър играе с Даниъл Дей-Люис и Уинона Райдър. Тя е в ролята на графиня в нюйоркското висше общество през 70-те г. на 19 век. За ролята си тя получава наградата Elvira Notari на Венецианския филмов фестивал и номинация за „Златен глобус“ за най-добра актриса в игрален филм. Също през 1993 г. тя е отличена от Лосанджелиската асоциация на филмовите жени с „Кристална награда“ за изключителни жени, които чрез своята издръжливост и отлични постижения в работата си спомагат за разширяването на ролята на жените в развлекателната индустрия.[50]

След създаването на собствена продуцентска компания през 1990 г. актрисата се радва на нарастващо професионално развитие като продуцентка. Докато продължава да действа стабилно през цялото десетилетие, тя и нейната партньорка продуцент Гунзбург се радват на успешна серия от филми под лейбъла на Via Rosa Productions. Във филма на ужасите от 1994 г. „Вълк“ (Wolf) Пфайфър играе с Джак Никълсън, изобразявайки язвителната и изпълнена с желание любима на писател, който става върколак през нощта, след като е ухапан от същество. Филмът има смесен критичен прием.[51] В. „Ню Йорк Таймс“ пише: „Ролята на г-жа Пфайфър е застрахована, но изпълнението ѝ е достатъчно експертно, за да направи дори недоверието убедително“.[52] Филмът постига търговски успех, спечелвайки 65 млн. долара (еквивалентни на 112,1 млн. долара през 2019 г.) в САЩ и 131 млн. долара по света (еквивалентни на 226 млн. долара).[53]

Следващата роля на Пфайфър е тази на гимназиалната учителка и бивша морска пехотинка на САЩ ЛуАн Джонсън в драмата „Опасен ум“ (Dangerous Minds) (1995),[54] продуцирана съвместно с нейната компания Via Rosa Productions. Тя се появява като героинята си в музикалния видеоклип към водещия сингъл на саундтрака – Gangsta's Paradise на певеца Кулио с участието на LV. Песента печели наградата „Грами“ за най-добро соло рап изпълнение през 1996 г.,[55] а видеоклипът – наградата MTV Video Music Award за най-добър рап видеоклип.[56] Въпреки че филмът получава отрицателни отзиви, той печели 179,5 млн. щатски долара по целия свят.[57]

На актрисата е предложена ролята на Ева Перон в „Евита“ (1996) и за целта тя взима няколко месеца вокални уроци. Ролята отива у Мадона.[15]

През 1996 г. Пфайфър играе Сали Атуотър в романтичната драма „Поверително и лично“ (Up Close & Personal), в която участва и Робърт Редфорд. Тя е в ролята и на Джилиан Луис в „На Джилиан за нейния 37-и рожден ден“ (To Gillian on Her 37th Birthday) (1996), филмова адамптация на съпруга ѝ Дейвид Кели на едноименната пиеса на Майкъл Брейди.[58] Актрисата освен това озвучава Сепфора в анимационния филм „Принцът на Египет“ (The Prince of Egypt) (1998). Тя прави продуцентския си дебют (като изпълнителна продуцентка) и играе ролята на разведената самотна майка архитект Мелани Паркър в романтичната комедия „Един прекрасен ден“ (One Fine Day) (1996) с Джордж Клуни.[59] Следващите ѝ изпълнения включват ролята на Роуз Кук Луис в продуцирания от нея филм „Хиляда акра“ (A Thousand Acres) – филмова адаптация от 1997 г. на едноименния роман на носителката на наградата „Пулицър“ Джейн Смайли с участието на Джесика Ланг и Дженифър Джейсън Лий.[60] През 1998 г. актрисата играе ролите на Бет Кападора в продуцирания от нея филм „Океанът на живота“ (The Deep End of the Ocean) (1998) – филм за семейна двойка, която намира отвлечения си преди девет години син.[61] Пфайфър е Титания – кралицата на феите в „Сън в лятна нощ“ (A Midsummer's Night Dream) (1999) с Кевин Клайн, Рупърт Евърет и Стенли Тучи,[62] и Кейти Джордан в комедията на Роб Райнър „Разделени заедно“ (The Story of Us) (1999) с Брус Уилис.[63]

2000-те години[редактиране | редактиране на кода]

Пфайфър избира да започне разпускането на продуцентската си компания през 1999 г. и да се оттегли отчасти от актьорската игра, за да прекара повече време с децата и семейството си. Тя продължава да участва във филми спорадично през 2000-те г. и след това. Пфайфър връчва на продуцентската си партньорка Гуинцбург последния филм, който ще бъде продуциран от Via Rosa Productions: „Първороден грях“ (2001) с Анджелина Джоли и Антонио Бандерас. Първоначално ролята е предназначена за самата нея, но тя по-късно променя решението си, защото се опитва за известно време да работи по-малко.

В трилъра а ла Хичкок „Прозрачно минало“ (What Lies Beneath) (2000) Пфайфър и Харисън Форд играят ролята на заможна двойка, която преживява срещата със странен дух, който разкрива тайни за миналото им. Въпреки че реакцията на критиците към филма е разнопосочна, той се изкачва в боксофиса през юли 2000 г.[64] и постига 291 млн. щатски долара печалба по целия свят.[65] След това актрисата приема ролята на Рита Харисън, крайно неспокойна адвокатка, помагаща на баща с интелектуална недостатъчност (в ролята: Шон Пен), в драмата „Аз съм Сам“ (I Am Sam) (2001).[66] Въпреки спечелените 97,8 милиона долара по света.[67] филмът получава неблагоприятни отзиви.[68] Онлайн вестникът Seattle Post-Intelligencer пише: „Пфайфър, очевидно възпрепятствана от блудкавите клишета, които подкрепят нейната лигава роля, дава нейното най-плоско, най-лъжливо представяне до този момент“.[69] Междувременно Сан Франциско Кроникъл отбелязва: „В една от сцените тя избухва в сълзи, докато е успокоявана от него за нещастния си живот. Трудно е да не се присвиеш, гледайки как тази емоционално подготвена актриса се хвърля с главата напред в такава фалшива материя."[70]

Пфайфър влиза в ролята на художничката – убийца Ингрид Магнусен в драмата „Белият олеандър“ (White Oleander) (2002), в който участват и Алисън Ломан (като неин филмов дебют), Рене Зелуегър и Робин Райт. Филмът постига успех и Пфайфър събира значително количество похвали от критиците. Стивън Холдън от в. „Ню Йорк Таймс“ пише, че „г-жа Пфайфър, представяйки най-сложното екранно представяне в кариерата си, прави нейната олимпийска съблазнителка едновременно неустоима и дяволска."[71] Кенет Туран от в. „Лос Анджелис Таймс“ я описва като „нажежаема жичка“ внасяща „сила и непоклатима воля в ролята ѝ на майка-майстор манипулатор" в „заковаващо, безупречно изпълнение“.[72] Тя печели награди за най-добра поддържаща актриса не Обществото на филмовите критици в Сан Диего и на Кръга на филмовите критици от Канзас Сити, както и номинация за награда на Гилдията на екранните актьори.

Пфайфър озвучава богинята на хаоса Ерида в „Синдбад: Легендата за седемте морета“ (Sinbad: Legend of the Seven Seas) (2003) – анимационен филм с участието на Брад Пит като гласа на Синдбад Мореплавателят. Тя има затруднения с това да открие злодейството на героинята. Първоначално персонажът е „твърде сексуален", след което му липсва забавност. След третото пренаписване Пфайфър се обажда на продуцента Джефри Каценберг и му казва, че може направо да я уволни, но той я уверява, че това е просто част от процеса.[73] След излизането на филма тя си взима 4-годишна пауза от актьорски участия и остава до голяма степен извън очите на обществеността, за да посвети време на съпруга и децата си.[74] По това време тя отказва ролята на Бялата вещица във фентъзи филма „Хрониките на Нарния: Лъвът, вещицата и дрешникът“ (2005), която отива у Тилда Суинтън.[75]

На премиерата на „Звезден прах“ през 2007 г.

Пфайфър се завръща на екрана през 2007 г. с ролята на злодейка в два големи летни блокбъстъра – „Лак за коса“ (Hairspray) и „Звезден прах“ (Stardust). Във филмовата адаптация на мюзикъла от Бродуей „Лак за коса“ тя участва с Джон Траволта, Кристофър Уокън, Зак Ефрон и Куин Латифа[76] и е в ролята на Велма Фон Тасъл – расистка мениджърка на телевизионна станция. Траволта поисква тя да изиграе ролята на злодейката, която е първата ѝ филмова роля от пет години насам. При излизането му филмът се радва на доста позитивен прием и прави впечатляващите 118,9 млн. долара печалба в САЩ и 202,5 млн. долара по целия свят.[77] Актьорският му състав е номиниран за наградата на Гилдията на киноактьорите за най-добър актьорски състав в кинофилм, но печели наградата на Асоциацията на избора на критиката (CCA) за най-добър актьорски състав, наградата на Холивудския филмов фестивал за състав на годината и наградата на Международния филмов фестивал в Палм Спрингс за актьорски състав. В другия филм тя играе старата вещица Ламия и си партнира с Клеър Дейнс, Чарли Кокс и Робърт Де Ниро.[78] „Звезден прах“ е заснет преди „Лак за коса“, но премиерата на филма е три седмици по-късно. Той събира предимно положителни отзиви, но с бюджета си от 70 млн. щатски долара прави скромните 135,5 млн. печалби в световен мащаб.[79]

Пфайфър участва в романтичната комедия на Ейми Хекърлинг „Гаджето на майка ми“ (I Could Never Be Your Woman) (2007) с Пол Ръд и Сърша Ронан и е в образа на Роузи – 40-годишна разведена майка, работеща като сценаристка и продуцентка за телевизионно шоу, която се влюбва в много по-млад от нея мъж (Ръд). Отчетената ѝ заплата е 1 милион щатски долара, с аванс от 15 процента от бруто. Филмът обаче се разпространява само на американските видеопазари.[80] Отзивите за него са умерено положителни.[81] Критикът Джеймс Берардинели открива, че Пфайфър и Ръд „имат адекватна химия, за да извадят романтиката“ в онова, което той определя като „приятна романтична комедия, която има достатъчно неща, за които да си заслужава да я препоръчаш".[82] След това актрисата участва в „Лично“ (Personal Effects) (2009) заедно с Ащън Къчър: те са в ролята на двама скърбящи хора, които се справят с болката и разочарованието от загубата си, а връзката им поражда невероятна романтика.[83]

През август 2007 г. Пфайфър получава своя звезда на Холивудската алея на славата (на номер 6801 на бул. Холивуд).[15][84]

Следващият филм на Пфайфър – „Шери“ (Cherie), по едноименното произведение на Колет (2009), я събира отново с режисьора (Стивън Фриърс) и сценариста (Кристофър Хемптън) на „Опасни връзки“ (1988). Тя е в ролята на остаряващата бивша куртизанка Леа дьо Лонвал, и във филма си партнира с Рупърт Френд в главната роля и с Кати Бейтс като майка му. Премиерата на лентата е на Международния филмов фестивал в Берлин през 2009 г., където получава номинация за наградата „Златна мечка“.[85] Лондонският вестник „Таймс“ гледа на филма положително, описвайки сценария на Хамптън като „постоянен поток от сух сарказъм и остри шеги“, а изпълнението на Пфайфър като „магнетично и фино, нейната светска небрежност като маска срещу уязвимостта и сърдечната болка".[86] Роджър Еберт от „Чикаго Съндей Таймс“ пише, че е „очарователно да се наблюдава как Пфайфър контролира лицето и гласа си при болезнени наранявания“.[87] Кенет Туран от в. „Лос Анджелис Таймс“ хвали „безсловесните сцени, които обхващат Леа неочаквано, като само камерата вижда отчаянието и съжалението, които тя крие от света. Това е вид изискано, деликатно актьорско представяне, което Пфайфър владее толкова добре, и допълнително ни напомня за това колко много ни е липсвала, докато я е нямало."[88] Продуцентка на филма е актрисата Джесика Ланг, която е свързана с проекта продължение на няколко години и е спрягана за ролята на Леа дьо Лонвал.[15]

Името ѝ е спрягано за главната женска роля в музикалния филм Mamma Mia! (2008), но ролята е дадена на Мерил Стрийп.[15]

2010 – 2020 година[редактиране | редактиране на кода]

След двегодишно отсъствие от актьорската сцена Пфайфър участва с голям актьорски състав в романтичната комедия на Гари Маршал „Новогодишна нощ“ (New Year's Eve) (2011), второто ѝ сътрудничество с режисьора след „Франки и Джони“. Филмът, с участието на Хали Бери, Джесика Бийл, Робърт Де Ниро, Джош Дъмел, Зак Ефрон, Сара Джесика Паркър, София Вергара и др., я вижда в поддържащата роля на Ингрид Уидърс – съкрушена секретарка, която се сприятелява с доставчик (Ефрон). Въпреки че филмът е подложен на критики, той печели 142 млн. долара по целия свят.[89] През 2012 г. актрисата играе с Крис Пайн и Елизабет Банкс в драмата „Хора като нас“ (People Like Us) в ролята на майка на борещ се корпоративен търговец в Ню Йорк (Пайн). Сп. „Ролинг Стоун“ я намира за „сияйна“ във филма,[90] а в. „Ню Йорк Таймс“, изказвайки положително мнение за Пфайфър и Банкс и отбелязва, че техните изпълнения „частично компенсират дупките в една история, чийто е труден за преглъщане“.[91] Филмът печели 4,26 милиона щатски долара, описани като „оскъдни“ от Box Office Mojo, и печели едва 12 млн. щатски долара в Северна Америка.[92]

Пфайфър си сътрудничи отново с Тим Бъртън, режисьорът на „Батман се завръща“, в „Тъмни сенки“ (Dark Shadows) (2012), базиран на едноименната готическа телевизионна сапунена опера. Във филма с участието на Джони Деп, Ева Грийн, Хелена Бонам Картър и Клоуи Грейс Морец тя играе Елизабет Колинс Стодард, матриархът на семейство Колинс. Критичният отговор към филма е смесен, но писателите приветстват изпълненията на актьорите, най-вече на Деп и Пфайфър. IGN казва, че Пфайфър е авторитетна в ролята си и мисли, че главните герои са „изиграни от един от най-добрите състави на Бъртън досега“.[93] Докато филмът печели скромните 79,7 млн. щатски долара в Северна Америка, в световен мащаб те са 245,5 млн.[94] В мафиотската комедия „Коза Ностра“ (The Family) (2013) на Люк Бесон с участието на Робърт Де Ниро, Томи Лий Джоунс, Диана Агрон и Джон Ди’Лео, Пфайфър играе „твърдата майка“ в мафиотско семейство, която иска да промени живота си с Програмата за защита на свидетелите.[95][96] Въпреки че отзивите за филма са разнопосочни, вестник „Хъфингтън пост“ смята, че „Де Ниро, Пфайфър и Джоунс са дали 100% в ролите си“.[97] Филмът печели 78,4 милиона щатски долара по целия свят.[98]

"Мисля, че единственото колебание беше, че приех за даденост колко хубаво е да не съм под светлините на прожекторите и просто да имам живот. Спомням си, че си помислих: „Наистина ли искам да се върна към това?“ И просто разбрах, че не съм приключила. Имам още много да свърша и много повече да кажа. Никога няма да се пенсионирам."

—Пфрейфър през 2017 г. относно завръщането си[99]

Актрисата заявява, че отдалечаването ѝ от актьорската игра през 2000-те г. се дължи на нейните деца[100] и сега, когато и двете деца са в колеж, тя възнамерява да „работи много“.[101] Тя коментира, че чувства, че най-добрата ѝ роля е „все още вътре в нея“ и че смята, че именно това я поддържа.[102] Множеството филми, които следват през 2017 г., карат медиите да нарекат възраждането на кариерата ѝ „Pfeiffer-sance“.[103][104] В независимата драма „Къде е Кира?“ (Where Is Kyra?) тя се снима като чувствителна и крехка жена, която губи майка си и се изправя пред криза, в която трябва да намери средство за оцеляване, като през цялото време крие борбите си от новия си любовник. Премиерата на филма е на Филмовия фестивал в Сънданс на 23 януари 2017 г. и има ограничена прожекция на 6 април 2018 г.[105] с признание на критиката.[106][107][108] Ролята ѝ като Кира е наречена „изпълнение на живота ѝ“ от Билге Патен от американския вестник за култура Village Voice,[109] и „изпълнението на кариерата ѝ“ от сп. „Ролинг Стоун“.[110]

Пфайфър получава ролята на Рут Мейдоф в драмата на HBO Films „Магьосникът на лъжите“ (The Wizard of Lies), базирана на едноименната книга. Филмът, режисиран от Бари Левинсън, я обединява с актьора Робърт Де Ниро, който играе нейния съпруг – опозореният финансист Бърнард Мейдоф.[111] Премиерата на филма е по HBO на 20 май 2017 г., като събира благоприятни отзиви от критици и аудитория от 1,5 млн. зрители, най-голямата зрителска аудитория на HBO за филм от четири години насам.[112] Толукан Таймс отбеляза, че Пфайфър „краде шоуто като съпругата на Мейдоф, Рут, и забележително прилича на нея“.[113] Вестник „Лос Анджелис Таймс“ твърди: „Като Рут Пфайфър убедително изобразява разглезена жена, останала без абсолютно нищо – тя е загубила домовете си, статуса си и най-важното – връзката със синовете си.“[114] Пфайфър печели първата си номинация за „Еми“ за изпълнението си в категорията „Изключителна поддържаща актриса в ограничен сериал или филм“.[115]

На прескоференцията във Венеция за филма „Майко!“

В психологическия филм на ужасите на Дарън Аронофски „Майко!“ (Madre!) (2017), с Дженифър Лорънс и Хавиер Бардем,[116] Пфайфър играе един от мистериозните гости, нарушаващи спокойния живот на двойка. Докато филмът остава зрителите поляризирани и предизвика масово напускане на прожекциите, той е по-добре приет от критиците.[117][118] Те единодушно хвалят приноса на Пфайфър[119][120] и някои от тях считат, че нейното изпълнение е достойно за номинация за „Оскар“.[121] Сп. Vulture отбелязва: „Има гравитация в изпълнението на Пфайфър, което ѝ позволява да успее там, където другите главни актьори се провалят, с изключение на кратки изблици – тя стои на границите между това да въплъти символ и да предостави на персонажа достатъчно вътрешен свят, за да се почувства той жена от плът и кръв."[122]

Пфайфър играе поддържаща роля във филма от 2017 г. „Убийство в Ориент Експрес“ (Murder on the Orient Express) на режисьора Кенет Брана – четвъртата адаптация на едноименния роман на Агата Кристи от 1934 г. Филмът е мистерия – драма с актьорски състав и проследява световноизвестния детектив Еркюл Поаро, който се опитва да разкрие убийство в известния европейски влак през 30-те години на 20 век. Пфайфър играе застаряваща светска дама и си партнира с Джони Деп, Пенелопе Крус и Джуди Денч.[123] Тя пее песента „Никога не забравяй“, която се чува в заключителните надписи на филма и се появява в официалния саундтрак към него. Филмът събира 351,7 млн. щатски долара по цял свят и получава прилични отзиви от критиката, с похвали за актьорското изпълнение, но и с критики за това, че не е добавил нищо ново към предишните адаптации.[124] Въпреки че повечето критици се съгласяват, че актьорският състав не е бил достатъчно използван, изпълнението на Пфайфър печели положителни отзиви, а Ричард Роупър от в. „Чикаго Сън-Таймс“ заявява, че тя има най-добрата игра във филма.[125] Антъни Лейн от сп. „Ню Йоркър“ счита, че Пфайфър е единствената от актьорите, която изглежда да се наслаждава на своята материя.[126] Дейвид Еделщайн от Vulture я обрисува като „измамница и половина... крадяща всяка сцена".[127] Мик Ласал, пишещ за „Сан Франциско Кроникъл“, дефинира Пфайфър като „най-интересната част от кастинга“ на филма, напомняйки, че тя е една от най-добрите филмови актриси в днешно време.[128]

Пфайфър играе ролята на Джанет ван Дайн в „Ант-Мен и Осата“ (Ant-men and Waps) на Марвъл Студио, режисиран от Пейтън Рийд. Филмът излиза по кината на 6 юли 2018 г.[129] По мнението на критиката актрисата използва добре ограниченото си време на игра. Оуен Глайберман от сп. „Върайъти“ описва присъствието ѝ като „прекрасно“ и „замислено“.[130] Джош Шпигел от блога /Film пише, че филмът страда от липсата на актрисата, описвайки я като „по-малко персонаж и повече МакГъфин" (МакГъфин е обект, устройство или събитие, необходими за сюжета и мотивацията на героите, но незначителни); той определя изпълнение ѝ като „ужасно кратко".[131] Актрисата повтаря ролята си на Джанет ван Дайн в „Отмъстителите: Краят“ (Avengers: Endgame) (2019), в който участват Майкъл Дъглас, и Еванджелин Лили.

През октомври 2019 г. Пфайфър участва в мрачното фентъзи продължение „Господарка на злото 2“ (Maleficient 2: Mistress of Evil) като злодейската кралица Ингрид.[132] През същия месец тя започва работа по тъмната комедия French Exit, режисирана от Азазел Джейкъбс и базирана на едноименния аплодиран роман на Патрик деВит.[133][134] Във филма участват Лукас Хеджис и Трейси Летс.[135] На 11 май 2019 г. е обявено, че Пфайфър ще си партнира с актрисата Анет Бенинг в психологическия трилър Turn of Mind, чийто режисьор е Гидиън Раф.[136]

Актьорски стил и прием[редактиране | редактиране на кода]

Пфайфър твърди, че няма официално актьорско образование.[137] Казва, че режисьорът Милтън Кацелас я е научил как да разпознава разликата между това как един актьор смята, че даден герой би се държал в определена сцена и как самият той би се държал в същата сцена.[138] Американското културно списание Vulture и Анджелика Джейд Бастиан я описват като „актриса с такава дълбочина, ширина и здравина", че това „прави излишен аргумента, че един необучен актьор има по-малко възможности от обучените му колеги."[139] През 1992 г. Гери Хърши от сп. „Ролинг Стоун“ нарича Пфайфър character actress (характерна актриса[140]), която се чувства удобно и в грозни костюми. Забележително изключение прави образът на Сюзи Даймънд от филма „Невероятните Бейкър бойс“ по време на излизането на филма. Пфайфър твърди, че рядко приема традиционно бляскави роли, защото намира малко неща в тях за интересни и избира вместо това да играе герои, които я вълнуват: „Знам, че ако мога да чуя героя, докато чета, това има някаква връзка [с мен]."[141] Филмов критик я описва като „характерна актриса в тялото на екранна сирена“,[138] с което е съгласен и нейният приятел Ал Пачино – неин колега от „Белязаният“.[141] Ценена за способността си да прикрива истинските си чувства и емоции, Пфайфър често използва тази техника в своя полза в историческите драматически филми – жанр, превърнал се в нейна запазена марка. Самата тя признава, че е квалифицирана в тази конкретна област, но също така вярва, че прикриването на чувства не е необичайно, размишлявайки, че „така се държат повечето хора. Може да не сме толкова възпитани или толкова добри, колкото хората през 19 век, но много рядко говорим това, което наистина мислим."[138] Пфайфър нарича актьорската професия „садомазохизъм“ поради това, че според нея понякога тя може да бъде наистина брутална.[142]

През 80-те години Пфайфър обикновено играе умни, забавни, сексуално привлекателни и силни жени.[143] Адам Плат от сп. New Woman отбелязва, че героините ѝ са склонни да „играят света най-вече от разстояние и често носят повече мъдрост за годините си. Те влизат в романтични отношения, но не са откровено романтични. Те може да са долнопробни..., но всички запазват вид на неуязвимост, известно класическо хладнокръвие."[144] Във филмов преглед за Miami New Times режисьорът и филмов критик Билге Ебири отбелязва, че Пфайфър „често играе жени, които са били донякъде премахнати от света“, уточнявайки: „Тя не толкова предава недостъпност или надменност, колкото резервираност, което предполага... меланхолия, болка, отложени мечти“, дори в някои от по-комедийните ѝ изпълнения.[145] Сравнявайки резюмето ѝ с това на актрисата Барбара Стануик, Елизабет Кей от американския новинарски сайт The Daily Beast пише, че уязвимите персонажи на Пфайфър споделят една обща тема: „единственото разумно очакване е да не се очаква много“.[143]

Пфайфър е една от най-популярните актриси през 80-те и 90-те години на 20 век.[146][147] През 2002 г. Ейми Лонгсдорф от американския вестник The Morning Call я нарича „една от най-популярните и аплодирани от критиката филмови звезди в света“.[148] С изключение на „Вещиците от Истуик“, много малко нейни филми от този период постигат касов успех.[143] Пфайфър никога не е споменавала този факт пред ръководителите на филмовите студия от страх, че ще спрат да я назначават. Изпълненията ѝ обаче продължават да събират постоянно положителни отзиви въпреки слабите продажби на билети и няколкото филма, отхвърлени от критиците.[141][149] Пфайфър успява да се утвърди като голяма звезда, макар че все още не е получила най-големите печалби от филм.[143] Въпреки това през 1999 г. американското списание Variety я нарича „женската филмова звезда с най-голямата вероятност да увеличи боксофисния си чар“.[150] Пфайфър остава една от най-търсените актриси в Холивуд в продължение на четири десетилетия.[151]

Тя е всепризната за една от най-талантливите актриси на Холивуд[128][152][153][154] и за една от най-големите актриси от нейното поколение.[139][155][156] Въпреки че забелязва, че ѝ липсва високопоставена филмография, подобна на тази на съвременничките ѝ Анжелика Хюстън и Мерил Стрийп, Бастиен смята, че лайтмотивът (through line) на Пфайфър е най-очарователният сред поколението ѝ актриси.[139] Филмовият критик на канадското списание Maclean Брайън Д. Джонсън твърди, че тя никога не е имала възможност да демонстрира истинския си актьорски диапазон, и вярва, че Пфайфър потенциално може да бъде уважавана като Стрийп, ако ѝ се дадат същите възможности.[157] Романистът Стив Ериксън, пишещ в американското списание Los Angeles Magazine, твърди, че Пфайфър „е заплашвала да се превърне в една от четирите или петте велики американски филмови актриси от нейното поколение“ през трийсетте си години, въпреки че е „преминала възрастта на старлетка“.[158] Считана за една от най-завладяващите актриси в индустрията от сайта The Daily Beast,[159] Пфайфър е особено известна със своята гъвкавост[160][161] и може да се похвали с разнообразна филмография, обхващаща исторически филми, романтика, фентъзи, музика, комедия и драма.[137][162] През 2016 г. Чарлз Тейлър от сайта Salon казва, че нито един актьор от последното десетилетие „не се е доближил до Мишел Пфайфър поради очевидната ѝ гъвкавост".[161] В друго ревю за Vulture.com Бастиен пише, че „величието на Пфайфър като актриса почива на няколко противоречия", заключавайки: „Никоя друга модерна актриса не събужда така добре богатото напрежението между разбирането за стойността на голямата красота и отвращението от това изобщо да бъдеш видян."[163] Междувременно Джонсън твърди, че изпълненията ѝ понякога са възпрепятствани от красотата ѝ и от привидната „липса на амбиция“, склонна да приема „безопасни, неизискващи роли".[157] Той обаче смята, че същата липса на амбиция на актрисата „е и това, което я прави толкова добра", описвайки нейния подход като „изключително скромен“.[157] По същия начин Мик Ласал от „Сан Франциско Кроникъл“ отбелязва, че скромността на самата Пфайфър „лесно забравя“, че тя е „велика актриса на екрана – не просто добра или много добра, или интересна, а наистина страхотна, както и една от най-добрите, с които разполагаме.“.[128]

Кинорежисьори и звезди са съгласни, че Пфайфър е изключително отдадена на работата си[141] и има „репутация на компетентност, контрол и свръхподготовка“.[144] Актьорските ѝ способности продължават да привлича похвалите на режисьорите, с които си сътрудничи през цялата си кариера.[164] Мартин Скорсезе я описва като „актриса, която може да изобрази вътрешния конфликт с очите и лицето си по-добре от която и да е друга филмова звезда от нейното поколение“.[165] Джонатан Деми заявява: „Трудно ми е да си представя някой, който на ниво качество, има предимство пред нея."[164] Актрисата е описвана като трудна за работа понякога,[166] особено от Робърт Таун, който я е режисирал в „Текила на разсъмване“. Известно е, че той я нарича „най-трудната актриса в Холивуд".[166][167][168] По отношение на това Пфайфър признава, че може да изглежда трудна, но най-вече „зависи с кого говориш“.[142] Тя отказва да гледа собствената си работа, описвайки себе си като „перфекционист и няма нищо перфектно в онова, което правя“.[169] Пфайфър винаги изхвърля стари сценарии, на които е писала обширни бележки за своите героини, и не пази рецензии за филми, изрезки от списания или корици за своята работа или изпълнения.[141]

Медиен образ[редактиране | редактиране на кода]

Пфайфър дълго време е считана за една от най-красивите актриси в Холивуд.[170][171][172] Мик Браун от в. „Дейли телеграф“ счита това определение едновременно за „дефинираща характеристика на нейната актьорска кариера ... и за нейното проклятие". Първоначално Пфайфър се мъчи да убеди режисьорите да я приемат насериозно като актриса, защото те понякога се съмняват, че тя е нещо повече от едно привлекателно лице.[138] Талантът ѝ продължава да бъде засенчван от външността ѝ дори няколко години след нейното пробивно изпълнение в „Белязаният“.[173] Тя реагира на това, като преследва роли, в които красотата не е изискване.[141] Елизабет Кей от новинарския сайт „Дейли Бийст“ признава Пфайфър за рядка холивудска красавица, вярвайки, че настина е възможно да бъдеш както физически красива, така и сериозна; журналистката счита, че актрисата постига това, „присаждайки чувствителността на една модерна жена върху блясъка на икона от 30-те години на 20 век“.[174] Гери Хърши от сп. „Ролинг Стоун“ се съгласява, че ролите на Пфайфър съчетават „куража на 90-те години с блясъка на 30-те".[141] Ниша Лилия Диу – друга сътрудничка на „Дейли Телеграф“, заявява: „Не че изглежда по-млада, отколкото е... но това е симетрията на нейната костна структура, блестящите аквамаринови очи и тези устни, горната толкова по-пълна от долната. Това е онази красота, на която неволно отделяте момент, за да ѝ се възхитите в средата на разговора."[175] Поне два от филмите на актрисата – „Звезден прах“ (2007) и „Шери“ (2009), изследват темата за красивите жени, които се борят срещу стареенето. Пфайфър лично се идентифицира с темата за „нашата мания за младостта и за нелепите нива, до които жените ще стигнат, за да си я върнат“, изобразени и в двата филма. Актрисата твърди, че не иска да изглежда по-млада, отколкото е, и все още трябва да се подложи на пластична операция, въпреки че признава, че „никога няма да каже „никога“ на процедура,[175] обяснявайки: „Аз съм за пипване по малко тук и там." Тя обаче изразява неодобрението си към актьори, които хирургически модифицират външния си вид до неузнаваемост.[171] Тя отхвърля твърдението, че е „невероятно красива“, настоявайки, че е само „конвенционално красива“.[176] Пфайфър оценява собствения си външен вид, сравнявайки се с аниманционния герой на Марвъл Комикс Хауърд патицата.[141]

Енциклопедия Британика пише, че актрисата е „известна със своята красота и изражение на уязвимост“.[177] Тя също така е редовно наричана „една от най-красивите жени в света“.[178][179] Класирайки Пфайфър сред най-красивите, талантливи и известни актриси в историята, американското списание „Гламур“ я нарича „вероятно най-съвършеното лице на сребърния екран“.[180] Списанието я класира сред най-великите стилни икони от 80-те години на 20 век, наричайки я „момичето на 80-те години на големите студия“ и „една от любимите ни богини за всички времена“.[181] Сътрудникът на сп. „Вог“ Алис Нюболд смята, че нейната „пепеляворуса коса, пронизващи сини очи и порцеланова кожа“ е нейната запазена черта – черти, които тя е поддържала през цялата си кариера.[182] Сп. „Харпърс Базаар“ я класира на 4-то място като бляскава „икона на красотата“ от 80-те години.[183]

През 90-те години Пфайфър привлича значителни коментари в медиите за своята красота. През 1990 г. тя се появява на корицата на сп. „Пийпъл“ в първия брой с „50 най-красивите хора на света“. Тя отново е представена на корицата на годишния брой през 1999 г., след като е списъка с най-красивите цели шест пъти за десетилетието (1990, 1991, 1992, 1993, 1996 и 1999 г.). Пфайфър е първата знаменитост, която се появява два пъти на корицата на годишния брой, и единственият човек, представен на корицата два пъти през 90-те години на 20 век.[184] Сп. „Менс Хелт“ я класира на 45-то място в списъка им за „Най-горещите 100 жени на всички времена“.[185] През 1995 г. списание „Импайър“ прави списък с най-сексапилните филмови звезди за всички времена: Пфайфър е на 3-то място след Джони Деп и Мерилин Монро.[15]

Известна е с това, че е срамежлива с пресата и сдържана относно личния си живот, подобно на персонажите, които изобразява.[84][186] Тя не харесва интервюта, като нарича себе си „най-лошият интервюиран за всички времена“;[173] нейните интервюта често включват дискусии за това колко я изнервя процесът на интервюиране.[141][186] Пфайфър разкрива, че да бъде интервюирана за промоцията на филмите ѝ едновременно я кара да се чувства нервно и неудобно, но тя винаги е „владеела изкуството“ да има сдържано и учтиво поведение, когато изпълнява подобни задължения.[138] Тя обаче казва: „все още не вярвам и никога няма да повярвам, че отговорността за продажбата на един филм е на актьорите“.[141]

Културните коментатори отбелязват, че през 2014 г. Пфайфър, която по онова време не популяризира филми, се е превърнала в „муза на поп музиката“.[187][188] Името ѝ е споменато в песента на Vance Joy от 2013 г. Riptide, където се пее: I swear she's destined for the screen, closest thing to Michelle Pfeiffer that you've ever seen („Кълна се, че тя е предназначена за екрана, най-близкото нещо до Мишел Пфайфър, което някога сте виждали").[189] Джой казва пред журналисти, че моментът от филма на Пфайфър, който го е накарал да включи нейното име в своята песен, е нейната роля на Селина Кайл в „Завръщането на Батман“: „Тя се връща в апартамента си, след като е била изхвърлена от прозореца от Кристофър Уокън, и полудява. Апартаментът ѝ е изцяло розов и красив, и някакси зловещ и инфантилен, след което тя просто разбива всичко и напръсква нещата със спрей, и се превръща в Жената-котка. Това е наистина един вид сексуална сцена; невероятно е." Пфайфър е спомената и в песента на Марк Ронсън и Бруно Марс от 2014 г. Uptown Funk: „This hit, That ice cold, Michelle Pfeiffer, That white gold“ („Този хит, Този леден студ, Мишел Пфайфър, Това бяло злато").[190] В интервю Ронсън казва на репортер, че любимият му филм на Пфайфър е „Знаменитите Бейкър бойс“. Харесах я и в „Белязания“ и в „Текила на разсъмване“. Тя беше такова маце."[191] Хип-хоп певецът Mahawam издава песента Michelle Pfeiffer през 2019 г.[192]

Австралийските играчи на крикет говорят за „Взимане на Мишел“, когато вземат пет уикета на ининг. На крикет език това се нарича „пет за“, звучащо почти като „Файфър“, което води до прякора „Мишел“.[193]

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

По време на уроците си по актьорско майсторство в Лос Анджелис през 70-те г. Пфайфър е приета от привидно приятелска двойка, която ръководи култа Breatharianism, свързан с Новата епоха и вегетарианството, който следва убеждението, че човек може да живее без храна и вода, получавайки храна само от въздуха и слънчевата светлина.[15] Двойката ѝ помага да спре да пие, да пуши и да се дрогира, и с течение на времето поемат контрола над целия ѝ живот. Голяма част от парите ѝ отиват за групата. „Промиха ми мозъка... Дадох им огромна сума пари.", казва тя.

1-вият съпруг на актрисата Питър Хортън през 1988 г. на връчването на наградите „Еми“.

В класа си по актьорско майсторство, воден от американския режисьор и продуцент Милтън Кацелас в Лос Анджелис, Пфайфър се запознава с колегата си начинаещ актьор Питър Хортън (р. 20 август 1953) и двамата започват да излизат заедно. Сключват брак в Санта Моника на 5 октомври 1981 г. и именно по време на медения им месец актрисата открива, че е спечелила главната роля в „Брилянтин 2“[138] Хортън я режисира през 1985 г. в специалната емисия One Too Many по телевизионния канал Ей Би Си, в която играе гимназиалната приятелка на студент алкохолик (Вал Килмър).[194] През 1987 г. актрисата и съпругът ѝ играят екранна двойка в сегмента „Болница“ на комедийната компилация на Джон Ландис „Амазонки на Луната“.

През 1988 г. Пфайфър има връзка с Джон Малкович – нейният партньор в „Опасни връзки“, който по това време е женен за Глен Хедли.[195][196][197]

Актрисата и 2-ият ѝ съпруг Дейвид Е. Кели през 1994 г. на връчването на наградите „Еми“.

Пфайфър и Хортън решават да се разделят през 1988 г. и се развеждат през 1990 г. Впоследствие Хортън отдава това на тяхната отдаденост на работата им, а не на брака им.[22] След брака си Пфайфър има 3-годишна връзка с актьора и продуцента Фишър Стивънс. Те се запознават, когато актрисата прави своя театрален дебют през 1989 г. на Шекспировия фестивал в Сентръл Парк в Ню Йорк в „Дванадесета нощ“, в която Стивънс играе ролята на сър Андрю Чикчирик.[198]

На 13 ноември 1993 г. Пфайфър се жени за телевизионния сценарист и продуцент Дейвид Е. Кели (р. 4 април 1956) .[199] Тя прави кратка неспомената епизодична поява в епизод от телевизионния сериал на Кели Picket Fences и изиграва главната героиня в игралния филм „На Джилиан за нейния 37-и рожден ден“, чийто сценарист е бъдещият ѝ съпруг.[200] Преди да се запознае с него, Пфайфър е започнала процедура по осиновяване на дете.[201] През март 1993 г. тя осиновява новородената Клаудия Роуз,[202] която е кръстена на сватбения ден на Пфайфър и Кели.[203] През 1994 г. Пфайфър ражда син на име Джон Хенри Кели.[204]

Почти 10 години семейството живее в градчето Удсайд в Калифорния. През 2018 г. тя и съпругът ѝ купуват къща от 10 329 квадратни метра за 22,5 млн. долара в Пасифик Палъсейдс (един от западните райони на Лос Анджелис между Брентуд, Малибу, Топанга и Санта Моника).[205][206]

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

През 2005 г. Пфайфър служи като лице на пролетната кампания на Джорджо Армани. Дизайнерът често я облича за публични изяви.[207] В броя на списание InStyle от март 2019 г. тя обявява намерението си да пусне колекция от фини аромати, наречена Henry Rose.[208] Линията стартира през април 2019 г.[209]

Среща на Пфайфър със сенаторката Даян Фаинщайн в подкрепа на Закона за безопасност на продуктите за лична хигиена през 2019 г.

Бидейки пушачка от 10 години и с племенница, страдаща от левкемия, Пфайфър решава да подкрепи Американското общество за борбата с рака.[210] Нейната благотворителна дейност включва също подкрепата ѝ за Хуманното общество (Humane Society)[19] – група, целяща да спре жестокостта към животните. През 2016 г. Пфайфър присъства и на Галавечерята в Лос Анджелис на Healthy Child Healthy World за ръководителите на организациите за детско здраве и защита на най-уязвимите.[211] През декември същата година Пфайфър, която е веган, се присъединява към Борда на директорите на Работната група по околната среда (Environmental Working Group) – американска активистка група, специализирана в научните изследвания и застъпничеството в областта на земеделските субсидии, токсичните химикали, замърсителите на питейната вода и корпоративната отчетност, със седалище във Вашингтон.[212]

Пфайфър обича да рисува с маслени бои. Един от любимите ѝ филми е „Магьосникът от Оз“ (1939) с Джуди Гарланд. Почитателка е на Мерил Стрийп, Кейт Бланшет, Ан Хатауей и Джуди Денч.[15]

През 2019 г. актрисата създава свой профил в Инстаграм.[213]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Игрални и телевизионни филми
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор филмов жанр забележки
1979 The Solitary Man Триша Джон Мокси драма тв филм
1980 Отново влюбени (Да се влюбиш отново) Falling in Love Again Сю Уелингтън Стивън Пол драма, романтика
Холивудски рицари The Hollywood Knights Сюзи Кю Флойд Мътръкс комедия
1981 Чарли Чан и проклятието на Кралицата на драконите Charlie Chan and the Curse of the Dragon Queen Корделия Фаренингтън Клайв Донър комедия, мистерия
Callie & Son Сю Лин Бордо Варис Хюсейн драма тв филм
Великолепие в тревата Splendor in the Grass Джини Стемпър Ричард К. Сарафиан драма тв филм
Изоставените деца The Children Nobody Wanted Дженифър Уилямс Ричард Майкълс драма тв филм
1982 Брилянтин 2 Grease 2 Стефани Дзиноне Патриша Бърч комедия, драма, музикален
1983 Белязаният Scarface Елвира Хенкок Брайън Де Палма криминален, драма
1985 В нощта Into the Night Даяна Джон Ландис екшън
1985 Жената ястреб Ladyhawke Изабел д'Анжу Ричард Донър фентъзи, драма
1986 Сладка свобода Sweet Liberty Фейт Хили Алън Алда комедия
1987 Вещиците от Истуик The Witches of Eastwick Сюки Риджмънт Джордж Милър комедия, фентъзи
Амазонки на Луната Amazon Women on the Moon Бренда Ландърс Джон Лендис и др. научнофантастичен част Hospital
1988 Омъжена за мафията Married to the Mob Анджела де Марко Джонатан Деми криминален, комедия
Текила на разсъмване Tequila Sunrise Джо Ан Валенери Робърт Таун криминален, драма
Опасни връзки Dangerous Liaisons Мадам дьо Турвел Стивън Фриърс драма, романтичен
1989 Знамените Бейкър Бойс The Fabulous Baker Boys Сюзи Даймънд Стив Кловис драма, комедия
1990 Отдел „Русия“ (Руска къща) The Russia House Катя Орлова Фред Скепизи драма, романтичен
1991 Франки и Джони Frankie and Johnny Франки Гари Маршал драма, комедия
1992 Батман се завръща Batman Returns Селина Кайл / Жената-котка Тим Бъртън екшън, фентъзи
1992 Поле на любовта Love Field Лурин Холет Джонатан Каплан драма
1993 Невинни години The Age of Innocence графиня Елена Оленска Мартин Скорсезе драма, романтичен
1994 Вълк Wolf Лора Олдън Майк Никълс драма, ужаси
1995 Опасен ум Dangerous Minds Луан Джонсън Джон Н. Смит драма
1996 Поверително и лично Up Close & Personal Тали Етуотър Джон Авнет драма, романтичен
На Джилиън за 37-ия рожден ден To Gillian on Her 37th Birthday Джилиън Луис Майкъл Пресман драма, фентъзи
Един прекрасен ден One Fine Day Мелани Паркър Майкъл Хофман драма, романтичен и продуцентка
1997 Хиляда акра A Thousand Acres Роуз Кук Люис Джослин Морхауз драма и продуцентка
1999 Океанът на живота The Deep End of the Ocean Бет Кападора Улу Гросбард драма и продуцентка
Сън в лятна нощ A Midsummer Night's Dream Титания Майкъл Хофман фентъзи, комедия
Разделени заедно The Story of Us Кейти Джордан Роб Райнър драма, комедия
2000 Прозрачно минало What Lies Beneath Клер Спенсър Робърт Земекис драма, ужаси, трилър
2001 Аз съм Сам I Am Sam Рита Харисън Уилямс Джеси Нелсън драма
2002 Белият олеандър White Oleander Ингрид Магнусен Питър Козмински драма
2007 Гаджето на майка ми I Could Never Be Your Woman Роузи Ейми Хекерлинг драма, комедия, романтичен
Лак за коса Hairspray Уилма фон Тасъл Адам Шанкман драма, комедия, мюзикъл
Звезден прах Stardust вещицата Ламия Матю Вон фентъзи
2009 Шери Chérie Лиа Стивън Фриърс комедия, драма
Лично Personal Effects Линда Дейвид Холандър драма, романтичен
2011 Новогодишна нощ New Year's Eve Ингрид Гари Маршал комедия, романс сегмент Resolution Tour
2012 Хора като нас People Like Us Лилиан Алекс Курцман драма, комедия
Тъмни сенки Dark Shadows Елизабет Колинс Стодарт Тим Бъртън фентъзи, комедия
2013 Коза Ностра The Family Маги Блейк / Ливия Манцони Люк Бесон криминален, трилър
2017 Къде е Кира? Where Is Kyra? Кира Андрю Досумну драма
Майко! Madre! жена Дарен Аронофски драма, мистерия
Магьосникът на лъжите The Wizard of Lies Рут Мейдоф Бари Ливинсън биографичен, криминален, драма тв филм
Убийство в Ориент експрес Murder on the Orient Express Керълайн Хъбърд Кенет Брана криминален, драма
2018 Ант-мен и Осата Ant-men and Waps Джанет Ван Дайн (Осата) Пейтън Рид екшън, приключенски
2019 Отмъстителите: Краят Avengers: Endgame Джанет Ван Дайн Антъни и Джо Русо екшън, приключенски
Господарка на злото 2 Maleficent: Mistress of Evil кралица Ингрид Юахим Рьонинг фентъзи
2020 French Exit Франсис Прайс Азазел Джейкъбс драма, комедия
2022 Wild Four O'Clocks Питър Крейг предпродукция
2023 Ant-Man and the Wasp: Quantumania Джанет Ван Дайн Пейтън Рид екшън, приключенски постпродукция
Телевизионни сериали
година оригинално

заглавие

епизоди роля режисьор филмов жанр
1978 и

1981

Fantasilandia еп.10/сезон 2: The Island of Lost Women/The Flight of Great Yellow Bird

еп.11/сезон 4: Elizabeth's Baby/The Artist and the Lady

Атина

Дебора Деър

Джон Певни

Май Вейар

приключеснки, комедия, драма
1979 Delta House в 12 епизода Секс символът състав комедия
Chips еп. 11/сезон 3: The Watch Commander Джобина Дон Вайс драма
1980 Enos еп. 1 и 2/сезон 1: Enos; Uncle Jesse's Visit Джой Род Амато екшън, комедия
B.A.D. Cats във всички 10 епизода Саманта 'Съншайн' Дженсън състав драма, криминален
1985 ABC Afterschool Specials еп.7/сезон 3: One Too Many Ени Питър Хортън приключенски, комедия
1987 Great Perfomances Tales from the Hollywood Hills: Natica Jackson Натика Джексън Пол Богарт драма, мюзикъл
1995 Picket Fences еп.11/ сезон 3: Freezer Burn клиентка (неизписано име) Джо Наполетано криминален, драма
2022 The First Lady в 10 епизода Бети Форд Аарън Кули драма, биографичен, исторически
Озвучаване
година заглавие оригинално

заглавие

епизод роля режисьор филмов жанр забележки
1993 Семейство Симпсън The Simpsons еп. 9/сезон 5: The Last Temptation of Homer Майнди Симънс Карлос Беза анимация, комедия тв сериал
1994 Discovering Women разказвач документален тв сериал
1998 Принцът на Египет The Prince of Egypt Сепфора Бренда Чапман, Стив Хийкнър и Саймън Уелс анимация, приключенски
2003 Синдбад: Легендата за седемте морета Sinbad: Legend of the Seven Seas Ерида Тим Джонсън и Патрик Гилмър анимация, приключенски
Музикални изпълнения
година оригинално

заглавие

част от забележки
1981 Happy Birthday to You Charlie Chan and the Curse of the Dragon Queen игрален филм
Everybody's Wild About Mabel Великолепие в тревата тв филм
„Happy Birthday to You“, „Deck the Halls“, „Good King Wenceslas“ Изоставените деца тв филм; неизписано име
1982 „Who's That Guy?“, „(Love Will) Turn Back the Hands of Time“, „Score Tonight“, „Girl for All Seasons“, „Rock-a-Hula-Luau (Summer Is Coming)“, „Cool Rider“, „We'll Be Together“ Брилянтин 2 игрален филм
1987 Someone To Watch Over Me Вещиците от Истуик игрален филм
1988 Zazueira (Pe de Boi Version) Омъжена за мафията игрален филм
1989 „The Pea Song“) / (performer: „Feelings“ (Pour Toi), „More Than You Know“, „Can't Take My Eyes Off You“, „Ten Cents a Dance“, „The Look of Love“, „Makin' Whoopee“, „The Pea Song“, „My Funny Valentine“ Невероятните Бейкър бойс игрален филм
1991 Voices That Care Voices That Care тв документален късометражен филм
1992 The Green Grass Grew All Around Поле на любовта тв филм; неизписанао име
1996 The Impossible Dream Поверително и лично игрален филм
„Do-Re-Mi / My Favorite Things“ Muppets Tonight тв. сериал, еп.1/сезон 1
1998 When You Believe Принцът на Египет анимационен филм
1999 The Bunny Song Океанът на живота игрален филм
2007 " (The Legend of) Miss Baltimore Crabs" (2002), „Big, Blonde and Beautiful (Reprise)“ Лак за коса игрален филм
Never Forget Убийство в Ориент експрес игрален филм
Документални филми и сериали
година оригинално

заглавие

роля режисьор забележки
1985 B.B. King: Into the Night Саксофонистката/Даяна Джон Ландис и Джеф Окюн късометражно видео;

неизписано име

1991 Omnibus (еп. 14/сезон 28 Inside the Russia House) себе си Ким Еванс тв сериал
Voices That Care себе си като хористка Дейвид С. Джаксън и Джеймс Юкич тв късометражен
1992 The Bat, the Cat and the Penguin себе си Майк Медоуз и Джон Патисън тв късометражен
Innocence and Experience: The Making of 'The Age of Innocence' себе си Лора Дейвис тв късометражен
1993 Hollywood (еп. 1/сезон 1 Women Glitz and Glamour) себе си тв минисериал
Hollywood's Leading Ladies with David Sheehan себе си Роб Кац и Дейвид Шиан тв филм
1997 The American Film Institute Salute to Martin Scorsese себе си Луис Дж. Хорвиц TV Special
1998 Bravo Profiles: The Entertainment Business себе си тв минисериал
The Uttmost себе си Даяна Чой
1999 Telling the Story of Us себе си Джеръми Симънс тв късометражен
2000 2000 Blockbuster Entertainment Awards себе си TV Special
2002 Becoming Sam себе си Кристин Фугате видео късометражен
2003 The Making of 'Sinbad: Legend of the Seven Seas' себе си видео късометражен
2004 Biography (еп. Catwoman: Her Many Lives) себе си тв сериал
2005 Shadows of the Bat: The Cinematic Saga of the Dark Knight – Dark Side of the Knight себе си Константин Насър видео късометражен
Batman Returns Villains: Catwoman себе си видео късометражен
1998, 2000, 2002, 2003 и 2007 HBO First Look (в 5 епизода) себе си тв късометражен сериал
2007 Get Away (еп. 31/сезон 16) себе си като ВИП пътешественик Майк Конърти тв сериал
You Can't Stop the Beat: The Long Journey of 'Hairspray' себе си Кейти Лей и Джефри Шварц видео
The Search for Tracy Turnblad себе си Дейвид Ноъл видео късометражен
It's 'Hairspray'! Дейвид Ноъл
Hairspray: Inside the Recording Booth Дейвид Ноъл
'Hairspray' Extentions Кейти Лей
2009 TV Land Moguls (еп. 6/сезон 1 The 90s) себе си тв минисериал
2013 Don't Say No Until I Finish Talking: The Story of Richard D. Zanuck себе си акто интервюирана Лоран Бозро
2017 The Wizard of Lies: Cast interviews себе си като актриса и Рут Мейдоф видео късометражен

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Към ноември 2021 г. филмовата онлайн база данни IMDB посочва 27 спечелени награди,[214] сред които:

Година Награда Творба Роля
1982 Награда „Браво Ото“ (Германия) за най-добра актриса Сюзи Даймънд
1989 Награди на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за най-добра актриса Знаменитите Бейкър Бойс Сюзи Даймънд
Награди на Националния съвет на кинокритиците (САЩ) за най-добра актриса
Награди на Националния съвет на кинокритиците (САЩ) за най-добра актриса
Награди на Кръга на филмовите критици в Ню Йорк за най-добра актриса
1990 Награди на Националното дружество на филмовите критици (САЩ) за най-добра актриса
Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – драма
Награди на Асоциацията на филмовите критици в Чикаго за най-добра актриса
Награда на Филмови награди на Британската академия (БАФТА) за Най-добра актриса в поддържаща роля Опасни връзки Мадам дьо Турвел
1993 Сребърна мечка за най-добра актриса на Международния филмов фестивал в Берлин Поле на любовта Лурин Холет
Награда „Елвира Нотари“ на Международния филмов фестивал във Венеция Невинни години Елена Оленска
Награда „Кристал“ на Women in Film Crystal Awards
1994 Награда ShoWest на ShoWest Convention (САЩ) за Женска звезда на годината
1995 Hasty Pudding Theatricals (САЩ) за Жена на годината
1996 Награди „Жените в Холивуд“ на сп. Ел за Икона
Награди на Блокбъстър Ентъртеймънт за Любима актриса – драма Опасни връзки Мадам дьо Турвел
1997 Награди на Блокбъстър Ентъртеймънт за Любима актриса – Комедия/Романс Един прекрасен ден Мелани Паркър
1999 Филмов фестивал „Верона Love Screens“ за най-добра актриса Хиляда акра Роуз Кук Люис
2001 Награди на Блокбъстър Ентъртеймънт за Любима актриса – Съспенс Прозрачно минало Клер Спенсър
2002 Награди на обществото на филмовите критици в Сан Диего за Най-добра поддържаща женска роля Белият олеандър Ингрид Магнусен
Награди на кръга на филмовите критици в Канзас Сити за Най-добра поддържаща женска роля
2007 Звезда на Холивудската алея на славата
Холивудска филмова награда за Състав на годината Лак за коса състав
2008 Награда на Международния филмов фестивал в Палм Спрингс за Състав на годината
2011 Награди „Жените в Холивуд“ на сп. Ел за Жена на годината
2012 Награда CinemaCon (САЩ)
2021 Канадски филмови награди за Най-добра актриса в главна роля French Exit Франсис Прайс

Към ноември 2021 г. филмовата онлайн база данни IMDB посочва 60 номинации,[214] сред които:

Година Номинация Творба Роля
1983 Награди за млади актьори за най-добра актриса във филм Брилянтин 2 Стефани Дзиноне
1986 Награди „Сатурн“ на Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за Най-добра актриса Жената ястреб Изабел д'Анжу
1989 Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – мюзикъл или комедия Омъжена за мафията Анджела де Марко
Награда на филмовата академия на САЩ (Оскар) за Най-добра актриса в поддържаща роля Опасни връзки Мадам дьо Турвел
Награди на Националното дружество на филмовите критици (САЩ) за най-добра актриса в поддържаща роля
1990 Награда на Филмови награди на Британската академия (БАФТА) за Най-добра актриса в поддържаща роля
Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – драма Отдел „Русия“ Катя Орлова
Награда на филмовата академия на САЩ за Най-добра актриса в главна роля Знаменитите Бейкър Бойс Сюзи Даймънд
Американски комедийни награди за Най-смешна актриса в главна роля
1991 Награда на Филмови награди на Британската академия (БАФТА) за Най-добра актриса в главна роля
Награда „Изборът на зрителите“ (САЩ) за Любима киноактриса
1992 Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – мюзикъл или комедия Франки и Джони Франки
Награди Awards Circuit Community за Най-добра актриса в поддържаща роля Батман се завръща Жената-котка
Награди на кръга на филмовите критици в Ню Йорк за най-добра актриса Поле на любовта Лорин Холет
1993 Награда на филмовата академия на САЩ за Най-добра актриса в главна роля
Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – драма
Награда „Блимп“ на Наградите Kids' Choice за най-любима филмова актриса Батман се завръща Жената-котка
Филмови награди на MTV за най-добра целувка (споделена)
Филмови награди на MTV за най-желана жена Опасен ум Луан Джонсън
1994 Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – драма Невинни години Елена Оленска
Давид на Донатело за Най-добра чуждестранна актриса
Награди на филмовите критици на Далас-Форт Уорт за Най-добра актриса
1995 Награди „Сатурн“ на Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за Най-добра актриса Вълк Лора Олдън
1996 Награда „Блимп“ на Наградите Kids' Choice за най-любима актриса Един прекрасен ден Мелани Паркър
Награда „Браво Ото“ за най-добра актриса
Филмови награди на MTV за най-желана жена и за Най-добро женско изпълнение Опасен ум Луан Джонсън
1999 Филмова награда на Онлайн филмовата и телевизионна асоциация за Най-добра музика за оригинална песен (споделена) When You Believe" в „Принцът на Египет“
2001 Награди „Сатурн“ на Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за Най-добра актриса Прозрачно минало Клер Спенсър
2002 Награди на Асоциацията на филмовите критици от Вашингтон за най-добра актриса в поддържаща роля Белият олеандър Ингрид Магнусен
2003 Награди на Гилдията на екранните актьори за Изключителна актриса в поддържаща роля
Италиански онлайн филмови награди за Най-добра поддържаща актриса
2007 Награди „Скрийм“ за най-лош злодей Звезден прах вещицата Ламия
2008 Награди „Сатурн“ на Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за Най-добра поддържаща женска роля
Награди на Гилдията на екранните актьори за Изключителен актьорски състав – филм Лак за коса Уилма фон Тасъл
Награди Gold Derby за групово изпълнение състав
Награда „Жорж“ на Руските национални филмови награди за Най-добра чуждестранна актриса
2009 Награда „ЕДА Женски фоус“ на Алианса на филмовите журналистки (САЩ) за Актрисата, противопоставяща се на възрастта и ейджизма Лично Линда
2010 Награда „Феликс“ на Наградите 20/20 за най-добра актриса Знаменитите Бейкър Бойс Сюзи Даймънд
2013 Награда „Изборът на зрителите“ (САЩ) за Любима киноикона
2014 Награда „Жорж“ на Руските национални филмови награди за Най-добра чуждестранна актриса на десетилетието
2016 All Def филмови награди за най-отзивчив бял човек Опасен ум Луан Джонсън
2017 Награда „Одисей“ за Най-добра актриса в поддържаща роля Майко! жена
Награди Fright Meter за Най-добра актриса в поддържаща роля
Праймтайм награди „Еми“ за Изключителна поддържаща актриса – ограничен сериал или филм Магьосникът на лъжите Рут Мейдоф
2018 Награди „Златен глобус“ за Най-добра поддържаща женска роля – телевизия
Награди „Сателит“ за Най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм
Асоциация на филмовите критици от Индиана (САЩ) за най-добра актриса Къде е Кира? Кира
Награди „Готам“ за независим филм за за най-добра актриса
2019 Американски филмови награди за най-добра актриса
2020 Награди CinEuphoria за най-добра актриса в поддържаща роля – международен конкурс Господарката на злото 2 Кралица Ингрид
2021 Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – мюзикъл или комедия French Exit Франсис Прайс
Награди „Сателит“ за Най-добра актриса в игрален филм – мюзикъл или комедия

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Michelle Pfeiffer Awards. // IMBD.com. Посетен на 18 януари 2021.
  2. ↑ www.imdb.com
  3. ↑ The Unstoppable Michelle Pfeiffer – Most Beautiful, Michelle Pfeiffer. People. Time, Inc. Посетен на 19 януари 2021 г.
  4. ↑ Donna Jean Taverna Pfeiffer. // findagrave.com. Посетен на 19 януари 2021.
  5. ↑ DeDee Pfeiffer – Movie and Film Biography and Filmography. // Imdb.com. Посетен на 19 януари 2021.
  6. ↑ а б Michelle Pfeiffer biography. // Yahoo Movies. Yahoo!. Посетен на April 27, 2011.
  7. ↑ а б в Egan, Tim. Michelle Pfeiffer, Sensuous to Sensible. // The New York Times. August 6, 1995. Посетен на 19 януари 2021.
  8. ↑ Michelle Pfeiffer – Pfeiffer: 'I'm A Multi-Cultural Mutt'. // Contact Music. Посетен на 19 януари 2021.
  9. ↑ Michelle Pfeiffer. // IMDb. Посетен на 19 януари 2021.
  10. ↑ Epting, Chris. Orange County: Then & Now. Arcadia Publishing, 2011. ISBN 978-0-7385-8115-6. Посетен на 19 януари 2021.
  11. ↑ Tierney, Tom. Glamorous Movie Stars of the Eighties Paper Dolls. Courier Dover Publications, 2002. ISBN 978-0-486-42191-9.
  12. ↑ Michelle Pfeiffer biography. Hello! Magazine. HELLO Ltd. Посетен на 19 януари 2021 г.
  13. ↑ Burbank Gal is Chosen as State Titlist. // Merced-Sun Star. The McClatchy Company, April 17, 1978. Посетен на July 18, 2011.
  14. ↑ Erickson, Steve (November 2002). Beauty and the Beast. Los Angeles Magazine. Vol. 47 no. 11. Emmis Communications. ISSN 1522 – 9149
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л Michelle Pfeiffer Trivia, in Imdb.com. Посетен на 20 януари 2021 г.
  16. ↑ Weekly Review. No. 1186. Weekly Review Ltd. 1983. p. 96.
  17. ↑ Alumni videos: Beverly Hills Playhouse. // Beverly Hills Playhouse. Посетен на 10 юли 2011.
  18. ↑ а б в Thompson, Douglas. Pfeiffer: Beyond the Age of Innocence. Warner Futura, 1995. ISBN 978-0-7515-1030-0.
  19. ↑ а б Michelle Pfeiffer Bio. // Архивиран от оригинала. she has a quirky quality you don't expect Архив на оригинала от 2018-11-27 в Wayback Machine.
  20. ↑ Maslin, Janet. Grease 2 (1982): More Grease. // The New York Times. June 11, 1982. Посетен на 19 януари 2021. [A]lthough she is a relative screen newcomer, Miss Pfeiffer manages to look much more insouciant and comfortable than anyone else in the cast
  21. ↑ Egan, Tim. Michelle Pfeiffer, Sensuous to Sensible. // The New York Times. The New York Times Company, August 6, 1995. Посетен на July 16, 2011. "I needed to learn how to act ... in the meantime, I was playing bimbos and cashing in on my looks."
  22. ↑ а б Michelle Pfeiffer Biography. // Talk Talk. Tiscali UK Limited trading. Посетен на October 23, 2008. Michelle, renowned as the most beautiful actress in the world ...
  23. ↑ Gottdiener, Mark. New forms of consumption: consumers, culture, and commodification. Rowman & Littlefield, 2000. ISBN 978-0-8476-9570-6.
  24. ↑ Corlis, Richard (December 5, 1983). Say Good Night to the Bad Guy. TIME. most of the large cast is fine: Michelle Pfeiffer is better ...
  25. ↑ Dunne, Dominick. Blonde Ambition. // Vanity Fair 47. 1984. с. 58.
  26. ↑ The Witches of Eastwick. // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021.
  27. ↑ Ebert, Roger. The Witches of Eastwick. // RogerEbert.com. Посетен на 19 януари 2021. "have a delicious good time with their roles"
  28. ↑ Benson, Sheila. Movie Review: 'Witches' Curse Goes to the Devil. // Los Angeles Times. Посетен на 19 януари 2021. "a warm, irresistible character."
  29. ↑ Tequila Sunrise: Michelle Pfeiffer. // Pfeiffertheface.com. Посетен на 23 октомври 2008. Архив на оригинала от 2008-11-01 в Wayback Machine.
  30. ↑ Dangerous Liaisons. // The Washington Post. January 13, 1989. Посетен на 19 януари 2021. "the least obvious and the most difficult. Nothing is harder to play than virtue, and Pfeiffer is smart enough not to try. Instead, she embodies it. Her porcelain-skinned beauty, in this regard, is a great asset, and the way it's used makes it seem an aspect of her spirituality."
  31. ↑ 1989 BRITISH ACADEMY FILM AWARDS. // British Academy of Film and Television Arts. Посетен на 19 януари 2021.
  32. ↑ 61st Academy Awards winners. // Academy of Motion Picture Arts and Sciences. Посетен на 19 януари 2021.
  33. ↑ 150 Greatest movie performances of all time. // TotalFilm.com. Посетен на April 28, 2011.
  34. ↑ The Fabulous Baker Boys (1989). // Box Office Mojo. Future Publishing Limited. Посетен на 19 януари 2021.
  35. ↑ Ebert, Roger. The Fabulous Baker Boys. // Chicago Sun-Times. October 13, 1989. Посетен на 19 януари 2021. "one of the movies they will use as a document, years from now, when they begin to trace the steps by which Pfeiffer became a great star"
  36. ↑ Gorman, Allison. The Roles of a Lifetime: Michelle Pfeiffer. // Paste. Посетен на May 17, 2018.
  37. ↑ Haskell, Robert. Michelle Pfeiffer is Back (as if She Ever Left). // InStyle. Посетен на 19 януари 2021. The Fabulous Baker Boys – in which she gave her most widely lauded performance, as the lounge singer Susie Diamond
  38. ↑ Smith, Richard. The Russia House. // Turner Classic Movies. Time Warner Company. Посетен на April 28, 2011.
  39. ↑ Salon Brilliant Careers #124; The dazzling versatility of Michelle Pfeiffer. // Salon.com. Посетен на October 23, 2008.
  40. ↑ Denby, David (September 23, 1991). Frankie and Johnny brings outrageous romance to a wounded city. New York magazine. Vol. 24 no. 37. New York Media, LLC. ISSN 0028 – 7369
  41. ↑ Michelle Pfeiffer. Inside the Actors Studio. Season 13. Episode 16. August 5, 2007.
  42. ↑ Rich, Frank. Review/Theater; Night of Stars, and Also Shakespeare. // The New York Times. July 10, 1989. Посетен на 19 януари 2021. Pfeiffer was again demonstrating that she is as subtle and surprising as she is beautiful
  43. ↑ Love Field – Awards. // AllMovie. Rovi Company. Посетен на 19 януари 2021.
  44. ↑ Cotter, Padraig. Batman: Why Michelle Pfeiffer Is The Best Catwoman. // ScreenRant. Посетен на 19 януари 2021.
  45. ↑ Melrose, Kevin. Michelle Pfeiffer's Catwoman Is Still Batman's Best Movie Villain. // Comic Book Resources. Посетен на 19 януари 2021. it's Selina's story that imbues Batman Returns with a depth that lifts it above its predecessor, and establishes Pfeiffer's Catwoman as the Caped Crusader's most compelling movie villain of all time.
  46. ↑ Diaz, Eric. Michelle Pfeiffer Shows Why She's Still The Best Catwoman. // Nerdist. Посетен на 19 яануари 2021.
  47. ↑ Bastién, Angelica Jade. 25 Years Later, Michelle Pfeiffer's Catwoman Is Still the Best Superhero Movie Villain. // Vulture. Посетен на 19 януари 2021. Pfeiffer's Catwoman is widely seen as the best cinematic take on the character
  48. ↑ "The Best and Worst Batman Villains". Premiere Magazine. Hachette Filipacchi Media U.S., Inc. Arguably the outstanding villain of the Tim Burton era, Michelle Pfeiffer's deadly kitten with a whip brought sex to the normally neutered franchise. Her stitched-together, black patent leather costume, based on a sketch of Burton's, remains the character's most iconic look. And Michelle Pfeiffer overcomes Batman Returns' heavy-handed feminist dialogue to deliver a growling, fierce performance.
  49. ↑ Batman Returns Worldwide box-office. // WorldwideBoxoffice. Посетен на June 26, 2020.
  50. ↑ Galbraith, Jane. Pfeiffer spices up award show. // Los Angeles Times. June 14, 1993. Посетен на 19 януари 2021.
  51. ↑ Wolf Movie Reviews, Pictures. // Rotten Tomatoes. Посетен на May 1, 2011.
  52. ↑ Maslin, Janet. Wolf (1994) Review/Film; Wolf Bites Man; Man Sheds His Civilized Coat. // The New York Times. June 17, 1994. Посетен на 19 януари 2021. "Ms. Pfeiffer's role is underwritten, but her performance is expert enough to make even diffidence compelling."
  53. ↑ Wolf at Box Office Mojo. // Box Office Mojo. IMDb Company. Посетен на 19 януари 2021.
  54. ↑ "Movies to See". Jet. Vol. 88 no. 15. Johnson Publishing Company. August 21, 1995.
  55. ↑ Big Winners at 38th Grammy Awards Ceremony in Los Angeles. // Jet 89. March 18, 1996. Посетен на 19 януари 2019.
  56. ↑ "Rap star Coolio, Fugees with win at MTV Awards". Jet. Vol. 90 no. 19. Johnson Publishing Company. September 23, 1996
  57. ↑ Dangerous Minds (1995) – Box Office Mojo. // www.boxofficemojo.com. Посетен на 19 януари 2021.
  58. ↑ Maslin, Janet. To Gillian on Her 37th Birthday (1996). // The New York Times. October 18, 1996. Посетен на 20 януари 2021.
  59. ↑ One Fine Day. // AllMovie. Посетен на 20 януари 2021.
  60. ↑ A Thousand Acres Movie Reviews, Pictures. // Rotten Tomatoes. Посетен на 20 януари 2021.
  61. ↑ Howe, Desson. 'The Deep End of the Ocean' (PG-13). // The Washington Post. The Washington Post Company, March 12, 1999. Посетен на May 1, 2011.
  62. ↑ Maslin, Janet. 'A Midsummer Night's Dream': A 'Dream' of Foolish Mortals. // The New York Times. May 14, 1999. Посетен на 20 януари 2021.
  63. ↑ The Story of Us (film). // AllMovie. Посетен на 20 януари 2021.
  64. ↑ What Lies Beneath. // The Numbers.com. Nash Information Services, LLC. Посетен на 20 януари 2021.
  65. ↑ What Lies Beneath (2000). // Box Office Mojo. Посетен на 20 януари 2021.
  66. ↑ I Am Sam. // AllMovie. Посетен на 20 януари 2021.
  67. ↑ I Am Sam (2001). // Box Office Mojo. Посетен на November 13, 2017.
  68. ↑ I Am Sam. // Metacritic. CBS Interactive Inc.. Посетен на 20 януари 2021.
  69. ↑ Axmaker, Sean. 'I am Sam' wallows in melodramatic mush. // Seattle Post-Intelligencer. Hearst Communications Inc., January 24, 2002. Посетен на May 1, 2011. "Pfeiffer, apparently stymied by the bland clichés that prop up her screechy role, delivers her flattest, phoniest performance ever."
  70. ↑ LaSalle, Mick. Penn plays sad 'Sam' / He's full of integrity as retarded father. // Seattle Post-Intelligencer. January 25, 2002. Посетен на 20 януари 2021. "In one scene, she breaks down in tears as she unburdens herself to him about her miserable life. It's hard not to cringe, watching this emotionally ready actress fling herself headlong into false material."
  71. ↑ Holden, Stephen. Slowly, A Princess Turns Into An Urchin. // New York Times. The New York Times Company, October 11, 2002. Посетен на 20 януари 2021. "Ms. Pfeiffer, giving the most complex screen performance of her career, makes her Olympian seductress at once irresistible and diabolical."
  72. ↑ Turan, Kenneth. Artful 'Oleander' needs more compelling voice. // Los Angeles Times. Tribune Company, October 11, 2002. Посетен на 20 януари 2021. "Ms. Pfeiffer, giving the most complex screen performance of her career, makes her Olympian seductress at once irresistible and diabolical."
  73. ↑ Sinbad: Legend of the Seven Seas Preview. // Entertainment Weekly. April 25, 2003. Посетен на 20 януари 2021.
  74. ↑ Michelle Pfeiffer's Eternal Beauty. // CBS News. CBS Interactive Inc.. Посетен на 20 януари 2021.
  75. ↑ Swildon, Tilda. White Witch shares her love potion with two men. // The Sunday Times. Times Newspapers Ltd, February 17, 2008. Посетен на July 20, 2011.
  76. ↑ Hairspray. // AllMusic. Посетен на 20 януари 2021.[неработеща препратка]
  77. ↑ Hairspray (2007). // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021.
  78. ↑ Stardust. // AllMovie. Посетен на 19 януари 2021.
  79. ↑ Stardust Box Office Mojo. // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021. Production Budget: $70 million
  80. ↑ Schwartz, Missy. Would You Dump This Woman?. // Entertainment Weekly. Посетен на 19 януари 2021.
  81. ↑ I Could Never Be Your Woman. // Rotten Tomatoes. Посетен на 19 януари 2021.
  82. ↑ Review: I Could Never Be Your Woman. // Reel Views.net. Посетен на 19 януари 2021. Pfeiffer and Rudd to have adequate chemistry to pull off the romance in what he described as an enjoyable romantic comedy that has enough going for it to make it worth a recommendation
  83. ↑ Meredith, Luke. 2011 Movie preview: 'No strings attached'. // USA Today. Gannett Company, Inc., December 12, 2008. Посетен на 19 януари 2021.
  84. ↑ а б Michelle Pfeiffer. // Turner Classic Movies. Посетен на 19 януари 2021. Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine.
  85. ↑ Michelle Pfeiffer beweist in Chéru Mut zur Falte. // Die Welt. Axel Springer AG, February 10, 2009. Посетен на 19 януари 2021.
  86. ↑ Dalton, Stephen. Chéri review. // The Times. London, February 11, 2009. Посетен на March 1, 2009. a steady flow of dry quips and acerbic one-liners and Pfeiffer's performance as magnetic and subtle, her worldly nonchalance a mask for vulnerability and heartache.
  87. ↑ Ebert, Roger. Chéri review. // Chicago Sun-Times. June 24, 2009. Посетен на August 6, 2009. it was fascinating to observe how Pfeiffer controls her face and voice during times of painful hurt
  88. ↑ Turan, Kenneth. Chéri review. // Los Angeles Times. June 26, 2009. Посетен на August 6, 2009. "wordless scenes that catch Léa unawares, with the camera alone seeing the despair and regret that she hides from the world. It's the kind of refined, delicate acting Pfeiffer does so well, and it's a further reminder of how much we've missed her since she's been away."
  89. ↑ New Year's Eve (2011). // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021.
  90. ↑ People Like Us. // Rolling Stone. Посетен на 19 януари 2021.
  91. ↑ Holden, Stephen. 'People Like Us,' With Chris Pine. // New York Times. June 28, 2012. Посетен на 19 януари 2021. "partly compensate for the holes in a story whose timing is hard to swallow"
  92. ↑ Weekend Report: 'Ted' Gets High, 'Mike' Scores. // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021.
  93. ↑ Vejvoda, Jim. Dark Shadows Review. // IGN. Посетен на 19 януари 2021.
  94. ↑ Dark Shadows (2012). // Box Office Mojo. Посетен на November 13, 2017.
  95. ↑ "Michelle Pfeiffer in Talks to Join Robert De Niro in 'Malavita'" Overallsite. Посетен на 19 янаури 2021 г.
  96. ↑ The Family. // IMDb. Посетен на 19 януари 2021.
  97. ↑ Kit, Zorianna. Just Seen It: The Family Movie Review. // Huffington Post. Посетен на 19 януари 2021. "De Niro, Pfieffer and Jones all brought 100% to their roles."
  98. ↑ The Family (2013). // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021.
  99. ↑ Michelle Pfeiffer: 'I'm Always Afraid of Failing'. // The New York Times, November 2, 2017. Посетен на 19 яануари 2021.
  100. ↑ Live with Kelly and Michael. September 11, 2013. ABC.
  101. ↑ Michelle Pfeiffer 'Dreading' Her Soon-To-Be-Empty Nest. // Access Hollywood. Посетен на November 13, 2017. Архив на оригинала от 2013-09-26 в Wayback Machine.
  102. ↑ Michelle Pfeiffer: 'My best performance is still in me'. // zap2it.com. Посетен на 19 януари 2021.
  103. ↑ Sundance Report: Gloomy 'Where Is Kyra?' Marks Michelle Pfeiffer's Latest Big Screen Comeback. // Yahoo News!. Посетен на 19 януари 2021.
  104. ↑ Darren Aronofsky: mother! is close to Black Swan 'in spirit'. // Entertainment Weekly. Посетен на 19 януари 2021.
  105. ↑ Patten, Dominic. Sundance 2017: Robert Redford, New Rashida Jones Netflix Series, 'Rebel In The Rye' & More On Premiere, Docu, Midnight & Kids Slates. // Deadline.com. Посетен на 19 януари 2021.
  106. ↑ Edelstein, David. Michelle Pfeiffer Is Stunning in Where Is Kyra?. // Vulture. Посетен на 19 януари 2021.
  107. ↑ Weitzman, Elizabeth. 'Where Is Kyra?' Film Review: Michelle Pfeiffer Shines in Dark Indie Drama. // The Wrap. Посетен на 19 янаури 2021.
  108. ↑ Kinane, Ruth. Michelle Pfeiffer is brilliant in bleak drama Where Is Kyra?: EW review. // Entertainment Weekly. Посетен на 19 януари 2021.
  109. ↑ Patten, Bilge. Michelle Pfeiffer Gives the Performance of Her Life in Where Is Kyra?. // The Village Voice.
  110. ↑ Fear, David. 'Where Is Kyra?' Review: Michelle Pfeiffer Gives the Performance of Her Career. // The Village Voice. Посетен на 19 януари 2021.
  111. ↑ "HBO's 'Wizard Of Lies' Madoff Movie A Go With Michelle Pfeiffer, Alessandro Nivola Joining Robert De Niro; Barry Levinson To Direct" Deadline
  112. ↑ Andreeva, Nellie. Madoff Movie 'Wizard Of Lies' Draws Largest Premiere Viewership For HBO Film In 4 Years. // Deadline.com. Посетен на 19 януари 2021.
  113. ↑ The Wizard of Lies. // tonymedley.com. Посетен на 19 януяри 2021.
  114. ↑ Ali, Lorraine. Robert De Niro plays an oddly convincing Madoff in HBO's 'Wizard of Lies'. // Los Angeles Times. Посетен на 19 януари 2021.
  115. ↑ She's Back, People: Michelle Pfeiffer Scores First Emmy Nomination For HBO's 'Wizard Of Lies'. // Moviepilot.com. Посетен на July 15, 2017. Архив на оригинала от 2017-09-04 в Wayback Machine.
  116. ↑ Michelle Pfeiffer, Domhnall Gleeson Joining Jennifer Lawrence in Darren Aronofsky Drama. // The Hollywood Reporter. Посетен на 19 януари 2021.
  117. ↑ mother! Buzz: Is Darren Aronofsky's Latest the Year's Most Controversial Movie?. // Посетен на 19 януари 2021.
  118. ↑ mother!. // Посетен на 19 януари 2021.
  119. ↑ Munzenrieder, Kyle. From Laura Dern to Michelle Pfeiffer, 2017 Was the Year of the Comeback. // W. Посетен на 19 януари 2021. September's mother! may have been the most divisive movie of the year, but it seems the one thing we all could agree on was, 'You know, it's really nice to have Michelle Pfeiffer back.'
  120. ↑ Appelo, Tim. Michelle Pfeiffer: 'I Don't Need to Look Younger'. // AARP. Посетен на 19 януари 2021. [Pfeiffer] earned A-plus reviews in a baffling flick that got an F on Cinemascore.
  121. ↑ Donnelly, Matt. Paramount Pulls Brad Pitt's 'World War Z 2,' 'Friday the 13th' Reboot From Schedule. // TheWrap. Посетен на 19 януари 2021.
  122. ↑ Michelle Pfeiffer is the MVP of Mother!. // Посетен на 19 януари 2021. "There's a gravity to Pfeiffer's performance that allows her to succeed where the other main actors fail, save for brief spurts – she straddles the boundaries between embodying a symbol and granting the character enough interiority to feel like a flesh and blood woman, too."
  123. ↑ Emery, Dawn. 'Murder on the Orient Express': Kenneth Branagh, Michelle Pfeiffer Dish on All-Star Remake at London Premiere. // Variety. November 2, 2017. Посетен на May 22, 2019.
  124. ↑ Giles, Jeff. Murder on the Orient Express Mostly Stays on Track. // Rotten Tomatoes. Посетен на 19 януари 2021.
  125. ↑ Roeper, Richard. Others sent to back of train in Branagh's 'Murder on Orient Express'. // Chicago Sun-Times. Посетен на 19 януари 2021.
  126. ↑ Lane, Anthony. Murder on the Orient Express and Thelma. // The New Yorker. Посетен на 19 януари 2021.
  127. ↑ Edelstein, David. Murder on the Orient Express Is a Mild Ride. // Vulture. Посетен на 19 януари 2021.
  128. ↑ а б в LaSalle, Mick. A successful new stab at 'Murder on the Orient Express'. // San Francisco Chronicle. Посетен на 19 януари 2021.
  129. ↑ Ant-Man and the Wasp. // Box Office Mojo. Посетен на July 12, 2018.
  130. ↑ Gleiberman, Owen. Film Review: 'Ant-Man and the Wasp'. // Variety. Посетен на 19 януари 2021.
  131. ↑ Spiegel, Josh. 'Ant-Man and the Wasp' Review: Marvel Delivers a Fun and Funny Palate Cleanser. // /Film. Посетен на 19 януари 2021.
  132. ↑ Michelle Pfeiffer in Talks to Join Angelina Jolie in 'Maleficent 2' (EXCLUSIVE). // Variety. Посетен на 19 януари 2021.
  133. ↑ Michelle Pfeiffer to Star in Azazel Jacobs' Dark Comedy 'French Exit'. // Variety. Посетен на 19 януари 2021.
  134. ↑ Sony Pictures Classics Acquires Azazel Jacobs' 'French Exit' Starring Michelle Pfeiffer & Lucas Hedges. // Deadline. Посетен на 19 януари 2021.
  135. ↑ Michelle Pfeiffer, Lucas Hedges, Tracy Letts Join 'French Exit' Comedy. // Deadline. Посетен на 19 януари 2021.
  136. ↑ Annette Bening & Michelle Pfeiffer Team For Feature Adaptation Of Alice LaPlante's 'Turn Of Mind' – Cannes. // Deadline. Посетен на 19 януари 2021.
  137. ↑ а б Miller, Julie. Michelle Pfeiffer Reveals Why She 'Disappeared' from Hollywood. // Vanity Fair. Посетен на 19 януари 2021.
  138. ↑ а б в г д е Brown, Mick. Michelle Pfeiffer: interview. // The Daily Telegraph. April 20, 2009. Посетен на 19 януари 2021. [A]n actress who for so long has been regarded as the one of Hollywood's great beauties ...
  139. ↑ а б в Bastién, Angelica Jade. The 10 Essential Roles of Michelle Pfeiffer. // Vulture.com. Посетен на 19 януари 2021.
  140. ↑ С термина „характерен актьор“ се има предвид „поддържащ актьор, който играе необичайни, интересни или ексцентрични персонажи“.
  141. ↑ а б в г д е ж з и к Hirshey, Gerri. Michelle Pfeiffer: The Bat's Meow. // Rolling Stone. Посетен на 19 януари 2021.
  142. ↑ а б Stone, Peter; Kelsey, Colleen (May 9, 2012). New Again: Michelle Pfeiffer. Посетен на 19 януари 2021 г.
  143. ↑ а б в г Kaye, Elizabeth. The Stacks: Why It's So Hard to Be Michelle Pfeiffer. // The Daily Beast. April 2, 2016. Посетен на 19 януари 2021.
  144. ↑ а б Platt, Adam (May 1, 1997). Pfeiffer and Clooney get close – The real life of Michelle Pfeiffer. New Woman. Посетено на 19 януари 2021 г.
  145. ↑ Ebiri, Bilge. Is Where Is Kyra? the Best Michelle Pfeiffer Has Ever Been?. // Miami New Times. Посетен на 19 януари 2021.
  146. ↑ 200 Greatest Hollywood Actresses of the 80s and 90s. // ExpertsColumn.com. Посетен на 19 януари 2021.
  147. ↑ Michelle Pfeiffer – Biography. // Turner Classic Movies. Посетен на 19 януари 2021. Архив на оригинала от 2021-01-28 в Wayback Machine.
  148. ↑ Longsdorf, Amy. Her evergreen expectation. // The Morning Call. Посетен на February 6, 2019.
  149. ↑ Lindsey, Robert. Hard Work Is Moving Michelle Pfeiffer Closer To Stardom. // Chicago Tribune. Посетен на 19 януари 2021.
  150. ↑ Longsdorf, Amy. 'Deep' Thoughts Chic Michelle Pfeiffer Explains Attraction Of Flawed Character. // The Morning Call. Посетен на May 17, 2018.
  151. ↑ McCarthy, Lauren. Michelle Pfeiffer on the Radical Transparency of Her New Fragrance Brand. // W. Посетен на 19 януари 2021.
  152. ↑ Karasyov, Caroline Doyle (October 1, 2002). Michelle Pfeiffer Tells All – Michelle Gets Personal. Harper's Bazaar. Посетено на 19 януари 2021 г.
  153. ↑ Levine, Josh. David E. Kelley: The Man Behind Ally McBeal. Toronto, Ontario, Canada, ECW Press, 1999. ISBN 978-1-55022-372-9. с. 2.
  154. ↑ Longsdorf, Amy. Legally Mean. // The Morning Call. Посетен на May 17, 2018.
  155. ↑ Dunne, John Gregory. Monster: Living Off the Big Screen. New York City, Knopf Doubleday Publishing Group, 2012. ISBN 9780307817648.
  156. ↑ Tapan, Barbaros. Michelle Pfeiffer: A successful actress, mother and businesswoman. // Daily Sabah. Посетен на 19 януари 2021. Considered to be among the most talented actresses of her generation
  157. ↑ а б в Johnson, Brian D.. Courtesans gone wild in 'Cheri' and 'The Girlfriend Experience'. // Maclean's. Посетен на 19 януари 2021. Архив на оригинала от 2018-05-17 в Wayback Machine.
  158. ↑ Erickson, Steve. Beauty and the Beast. // Los Angeles Magazine. November 2002. с. 130 – 132. Посетен на 19 януари 2021.
  159. ↑ Kaye, Elizabeth. The Stacks: Why It's So Hard to Be Michelle Pfeiffer. // The Daily Beast. April 2, 2016. Посетен на April 22, 2017.
  160. ↑ Wittmer, Carrie. Michelle Pfeiffer explains why she 'disappeared' from Hollywood. // Business Insider. Посетен на 19 януари 2021.
  161. ↑ а б Taylor, Charles. The dazzling versatility of Michelle Pfeiffer. // Salon. Посетен на 19 януари 2021.
  162. ↑ Happy Birthday, Michelle Pfeiffer! Celebrates the Star's Milestone Birthday With Photos Through the Years. // Parade. Посетен на 19 януари 2021.
  163. ↑ Bastién, Angelica Jade. Michelle Pfeiffer Is the MVP of Mother!. // Vulture.com. Посетен на 19 януари 2021.
  164. ↑ а б She sings! She dances! She acts! – The Fabulous Pfeiffer Girl. Empire. February 1, 2010.
  165. ↑ Brown, Mick. Michelle Pfeiffer: interview. // The Daily Telegraph. April 20, 2009. Посетен на April 22, 2017. [A]n actress who for so long has been regarded as the one of Hollywood's great beauties ...
  166. ↑ а б Synnot, Siobhan. Michelle's difficult liaisons; Star loves doing things the hard way.. // Daily Record. June 12, 1998. Посетен на 19 януари 2021.
  167. ↑ Diu, Nisha Lilia. Interview: Michelle Pfeiffer, 'I was in a cult'. // The Daily Telegraph. November 5, 2013. Посетен на 19 януари 2021.
  168. ↑ Calvillo, Frank. Make it a Double: THE FATE OF THE FURIOUS & TEQUILA SUNRISE. // Cinapse. Посетен на 19 януари 2021.
  169. ↑ Haskell, Robert. Michelle Pfeiffer is Back (as if She Ever Left). // InStyle. Посетен на February 7, 2019.
  170. ↑ King, Duncan. The Amazing Law of Influence. New Orleans, Louisiana, Pelican Publishing Company, Inc, 2010. ISBN 9781455600212.
  171. ↑ а б I'm all for Botox, admits Michelle. // Independent Online. Посетен на 19 януари 2021.
  172. ↑ Berk, Philip. Michelle Pfeiffer makes a comeback after a 10-year hiatus. // The Jakarta Post. Посетен на 19 януари 2021. Once considered the most beautiful actress in Hollywood
  173. ↑ а б Aronofsky, Darren (March 28, 2017). "Michelle Pfeiffer". Interview. Посетено на 19 януари 2021 г.
  174. ↑ Kaye, Elizabeth. The Stacks: Why It's So Hard to Be Michelle Pfeiffer. // The Daily Beast. April 2, 2016. Посетен на 19 януари 2021. by grafting the sensibility of a modern woman onto the glamour of a '30s icon
  175. ↑ а б Diu, Nisha Lilia. Interview: Michelle Pfeiffer, 'I was in a cult'. // The Daily Telegraph. November 5, 2013. Посетен на 19 януари 2021. "It's not that she looks younger than she is ... it's the symmetry of her bone structure, the flashing aquamarine eyes and those lips, the top one so much fuller than the bottom. It's the kind of beauty you find yourself involuntarily taking a moment to marvel at mid-conversation." Pfeiffer personally identified with the topic of our obsession with youth and the ludicrous degrees to which women will go to reclaim it depicted both films.
  176. ↑ "She sings! She dances! She acts! – The Fabulous Pfeiffer Girl". Empire. February 1, 2010. Посетено на 19 януари 2021.
  177. ↑ Michelle Pfeiffer – American Actress. // Britannica.com. Посетен на 19 януари 2021.
  178. ↑ Michelle Pfeiffer: the actress for whom ageing holds no fear. // The National: International. Посетен на 19 януари 2021.
  179. ↑ Sieczkowski, Cavan. Michelle Pfeiffer On Aging In Hollywood: 'It Can Wreak Havoc On Your Psyche'. // HuffPost. Посетен на 19 януари 2021.
  180. ↑ McNamara, Natasha. The 45 most beautiful, talented and famous actresses of all time. // Glamour. Посетен на 19 януари 2021.
  181. ↑ The best 80s style icons to inspire your own retrospective (yet very modern!) wardrobe. // Glamour. Посетен на 19 януари 2021.
  182. ↑ Newbold, Alice. Michelle Pfeiffer's Prada Moment. // Vogue. Посетен на 19 януари 2021.
  183. ↑ Tunnel, Alexandra. TheLIST: '80s Beauty Icons. // Harper's Bazaar. Посетен на 19 януари 2021.
  184. ↑ "The Unstoppable Michelle Pfeiffer – Most Beautiful, Michelle Pfeiffer". People. Time, Inc. Посетен на 20 януари 2021 г.
  185. ↑ The 100 Hottest Women of All Time. // Men's Health. Посетен на 19 януари 2021.
  186. ↑ а б Stone, Peter; Kelsey, Colleen (May 9, 2012). New Again: Michelle Pfeiffer. Interview. Посетен на 19 януари 2021 г.
  187. ↑ Mallenbaum, Carly. Michelle Pfeiffer is the pop-music muse of the moment. // USA Today. December 2, 2014. Посетен на 19 януари 2021.
  188. ↑ Thompson, Clay. How is Catwoman slinking her way into song lyrics?. // The Arizona Republic. February 23, 2015. Посетен на 19 януари 2021.
  189. ↑ Vance Joy – Riptide Lyrics. // MetroLyrics. Посетен на 19 януари 2021.
  190. ↑ Mark Ronson – Uptown Funk lyrics. // directlyrics.com. Посетен на 19 януари 2021.
  191. ↑ Q&A: Mark Ronson Talks 'Uptown Funk,' Old New York City and Michelle Pfeiffer. // radio.com. Посетен на December 1, 2018.
  192. ↑ Mahawam Opens Up About Living With HIV in New Video for 'Michelle Pfieffer': Watch. // Billboard. Посетен на 19 януари 2021.
  193. ↑ Cricket diary: The bowler who bats and keeps wicket. // The Independent. September 12, 1998.
  194. ↑ Michelle Pfeiffer: interview. // Turner Classic Movies. Turner Broadcasting System. Посетен на May 8, 2011.[неработеща препратка]
  195. ↑ Sastry, Keertana. Scandals Onscreen: Celebrities Who Had Affairs Right In Front Of Our Eyes. // Business Insider. March 30, 2012. Посетен на 19 януари 2021.
  196. ↑ Hind, John. Did I say that?. // The Guardian. December 5, 2009. Посетен на July 11, 2015.
  197. ↑ Akbar, Arifa. John Malkovich: 'I don't need to be liked'. // The Independent. London, January 8, 2011. Посетен на May 12, 2015.
  198. ↑ Lipton, Michael A. The Two Lives of Catwoman – Couples, Batman Returns, Fisher Stevens, Michelle Pfeiffer. People.
  199. ↑ Encyclopedia Britannica. Посетено на 19 януари 2021 г.
  200. ↑ Michelle Pfeiffer biography and filmography. // Tribune.ca. Tribute Entertainment Media Group. Посетен на 19 януари 2021.
  201. ↑ Michelle Pfeiffer, in Hello Magazine. Посетено на 19 януари 2021 г.
  202. ↑ Pringle, Gill. Michelle Pfeiffer: The former beauty queen is back after a five-year break. // The Independent. London, Independent Print Limited, July 13, 2007. Посетен на 19 януари 2021.
  203. ↑ Michelle Pfeiffer Biography. // Tiscali.co.uk. Посетен на October 23, 2008. Архив на оригинала от 2008-09-26 в Wayback Machine.
  204. ↑ The Real Reason Michelle Pfeiffer 'Disappeared' from Hollywood, in Woman's Day. Посетено на 19 януари 2021 г.
  205. ↑ James McClain. Michelle Pfeiffer quietly lays down $8 million on the Pacific Palisades Riviera. // Посетен на 20 януари 2021.
  206. ↑ Michelle Pfeiffer Buys Home in Pacific Palisades for $22.5M. // 4 февруари 2020. Посетен на 20 януари 2021.
  207. ↑ Michelle Pfeiffer: Then and Now. // InStyle. Посетен на 19 януари 2021.
  208. ↑ Haskell, Robert. Michelle Pfeiffer is Back (as if She Ever Left). // InStyle. Посетен на 19 януари 2021.
  209. ↑ Henry Rose: 100% Transparent Fine Fragrances. // Henry Rose. Посетен на 19 януари 2021.
  210. ↑ "Star Portrait: Michelle Pfeiffer". GQ Magazine (in German). Nast Digital Network. Архивиран на 1 октомвир 2011 г.
  211. ↑ Michelle Pfeiffer, Bob Breech, David E. Kelley attend Healthy Child Healthy World's L.A. Gala. // guestofaguest. Посетен на 19 януари 2021.
  212. ↑ Michelle Pfeiffer: Why I became a vegan. // CNN. Посетен на 19 януари 2021.
  213. ↑ Michelle Pfeiffer Joins Instagram With An Awesome ‘Batman’ Throwback – Plus, See Every Actress to Play Catwoman!. // Closer Weekly. Посетен на 20 януари 2021.
  214. ↑ а б Michelle Pfeiffer Awards. // Imdb.com. Посетен на 10 ноември 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Michelle Pfeiffer“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мишел_Пфайфър&oldid=11465451“.