Направо към съдържанието

Мишел Пфайфър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мишел Пфайфър
Michelle Pfeiffer
американска актриса и продуцент
Пфайфър през 2018 г.
Родена
Мишел Мари Пфайфър
29 април 1958 г. (68 г.)
Религияпротестантство
Националност САЩ
Учила вКолеж „Голдън Уест“
„Бевърли Хилс Плейхаус“
Актьорска кариера
Активностот 1978 г.
Златен глобусНай-добра актриса в драма:
1990: „Знаменитите Бейкър збойс“
БАФТАНай-добра актриса в поддържаща роля:
1988: „Опасни връзки“
Други наградиЗлатен глобус за най-добра актриса в драматичен филм (1990)
Семейство
СъпругПитър Хортън (1981 – 1988)
Дейвид Е. Кели (от 1993 г.)
ДецаКлаудия Роуз Пфайфър
Джон Хенри Кели
Уебсайт
Мишел Пфайфър в Общомедия

Мишел Мари Пфайфър (на английски: Michelle Marie Pfeiffer, прибл. произн. „Файфър“) е американска актриса, продуцентка и бизнес дама. Тя е сред най-известните холивудски изпълнителки от края на XX и началото на XXI век, отличаваща се с участия в разнообразни филмови жанрове.

Кариерата ѝ е съпътствана от множество признания и отличия. Пфайфър е носителка на награда „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм (1990), наградата на Британската академия за филмово изкуство (1990) и „Сребърна мечка“ за най-добра актриса (1993). Тя е номинирана шест пъти за „Златен Глобус“, три пъти за „Оскар“ и един път за „Еми“.[1]

Биография и кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Мишел Мари Пфайфър е родена на 29 април 1958 г. в Санта Ана, Калифорния, САЩ, като второ от четирите деца на Ричард Пфайфър (1933 – 1998), доставчик на климатици[2], и Дона Джийн Таверна (1932 – 2018), домакиня.[3] Тя има един по-голям брат – Рик (роден през 1955 г.) и две по-малки сестри – Дороти Даян „Диди“ (родена през 1964 г., телевизионна и филмова актриса[4]) и Лори (родена през 1965 г. и съпруга на Джуд Лоу).[5] Родителите ѝ произхождат от Северна Дакота.[6] Нейният дядо по бащина линия е от немски произход, а баба ѝ по бащина линия е от английски, уелски, френски, ирландски и холандски произход. Дядо ѝ по майчина линия е от швейцарско-немски произход, а баба ѝ по майчина линия е от шведски произход.[7][8]

В детството ѝ семейството ѝ се премества в Мидуей Сити, окръг Ориндж, на около 11 км от родния ѝ град, където Пфайфър прекарва първите си няколко години.[9] През 1974 г., още като ученичка, тя работи като касиерка в супермаркет „Вонс“ в Южна Калифорния.

Завършва гимназия „Фаунтън Вали“ в град Фаунтън Вали през 1976 г.[6] В продължение на една година учи в колежа „Голдън Уест“ в Хънтингтън Бийч, Калифорния,[10] където е член на студетнската общност „Алфа Делта Пи“. След кратко обучение за съдебна стенографка решава да се насочи към актьорска кариера.[11]

През 1978 г. печели конкурса за красота на окръг Ориндж и участва в конкурса „Мис Калифорния“, където се класира на шесто място.[12] Това ѝ осигурява актьорски агент и достъп до телевизионни и филмови прослушвания, които поставят началото на професионалния ѝ път.[13]

Края на 70-те и 80-те години

[редактиране | редактиране на кода]

Първата ѝ работа като актриса е в ролята на Алиса от романа „Алиса в страната на чудесата“ в Електрическия парад на главната улица в Дисниленд, Калифорния, в средата на 70-те години.[14]

През 1978 г. Пфайфър прави своя актьорски дебют в епизод от фентъзи сериала Fantasy Island на телевизия Ей Би Си.[6] Следват участия в други телевизионни сериали, сред които ситкомът Delta House, криминалният сериал CHiPs, екшън комедийният сериал Enos и полицейският екшън сериал B.A.D. Cats (за който взима уроци по карате от приятеля си Майк Стоун).[14]

Първите ѝ филмови роли са в телевизионния филм „Самотният мъж“ (The Solitary Man) (1979), последван от игралния филм „Холивудски рицари“ (The Hollywood Knights) (1980), където си партнира с Тони Данца. Впоследствие играе поддържащи роли в неуспешните филми „Отново влюбени“ (Falling in Love Again) (1980) със Сузана Йорк и „Чарли Чан и проклятието на Кралицата на драконите“ (Charlie Chan and the Curse of the Dragon Queen) (1981). Появява се е в телевизионна реклама за сапун Lux.[15] Паралелно посещава курсове по актьорско майсторство в театралната школа Beverly Hills Playhouse в Бевърли Хилс, Калифорния,[16] и участва в три телевизионни филма от 1981 г. – Callie & Son с Линдзи Уагнър, „Изоставените деца“ (The Children Nobody Wanted) и „Великолепие в тревата“ (Splendor in the Grass).

Първата ѝ голяма роля в киното е като главна женска роля в „Брилянтин 2“ (Grease 2) (1982) – продължение на хитовия музикален филм „Брилянтин“ (1978).[17] Въпреки че филмът се оказва комерсиален и критически провал, изпълнението на Пфайфър е оценено положително от критиката.[18] Въпреки това участието ѝ в продукцията временно затруднява професионалното ѝ развитие, като агентът ѝ по-късно признава, че „никой не искаше да я наеме“.[17] По-късно самата актриса коментира ранните си роли с думите: „Трябваше да се науча как да играя... Междувременно играех мацка и печелех пари с външния си вид“.[19]

Актрисата през 1985 г.

След участието си в „Брилянтин 2“ (1982) Пфайфър получава първата си значима роля в криминалния филм „Белязаният“ (Scarface) (1983) на Брайън Де Палма, където играе Елвира Ханкок – съпруга на гангстер, пристрастена към кокаина.[20] Макар филмът да е критикуван за прекомерно насилие, той се превръща в комерсиален успех и култова продукция. Изпълнението на Пфайфър е оценено положително от критиците.[21][22][23]

През следващите години Пфайфър е в ролите на Даяна в комедията на Джон Ландис „В нощта“ (Into the Night) (1985), заедно с Джеф Голдблум, на Изабо д’Анджу във фентъзи филма на Ричард Донър „Жената ястреб“ (Ladyhawke) (1985), заедно с Рютгер Хауер и Матю Бродерик, на Фейт Хили във филма на Алън Алда „Сладка свобода“ (Sweet Liberty) (1986), с Майкъл Кейн, и на Бренда Ландърс в част от научнофантастичната пародия на филма от 1950 г. „Амазонки на Луната“ (Amazon Women on the Moon) (1987). Макар да постигат умерен търговски успех, тези роли допринасят за утвърждаването ѝ като актриса. Големият ѝ касов пробив идва с „Вещиците от Истуик" (The Witches of Eastwick) (1987) – филмова адаптация на романа на Джон Ъпдайк, където си партнира с Джак Никълсън, Шер и Сюзън Сарандън. Филмът печели над 63,7 млн. долара в САЩ (равняващи се на 143,5 млн. през 2019 г.)[24], а критиците хвалят нейното изпълнение като „топло и неустоимо“.[25][26]

През 1988 г. Мишел Пфайфър е избрана за главната роля в мафиотската комедия „Омъжена за мафията“ (Married to the Mob) (1988) на Джонатан Деми, където си партнира с Матю Модин, Дийн Стокуел и Мерцедес Рюл. В образа на Анджела де Марко тя използва перука на къдрава брюнетка и говори с бруклински акцент.[5] Ролята ѝ носи първата номинация за наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса във филмов мюзикъл или комедия, поставяйки началото на шестгодишна поредица от номинации за същата категория.[1]

Същата година Пфайфър участва в„Текила на разсъмване“ (Tequila Sunrise), където играе ресторантьорката Джо Ан Валенари и си партнира с Мел Гибсън и Кърт Ръсел. По време на снимките тя има творчески и лични различия с режисьора Робърт Таун, който по-късно я определя като „най-трудната“ актриса, с която е работил.[27]

По лична препоръка на режисьора Джонатан Деми[17] Пфайфър се присъединява към актьорския състав на драмата „Опасни връзки“ (Dangerous Liaisions) (1988) на Стивън Фриърс, заедно с Глен Клоуз и Джон Малкович. В продукцията тя изпълнява ролята на мадам Мари дьо Турвел – добродетелна жена, станала жертва на съблазняване. Критиката оценява високо нейното изпълнение.[28] За тази роля актрисата печели наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство за най-добра актриса в поддържаща роля[29] и получава номинация за „Оскар“ в същата категория.[30]

През 1989 г. Мишел Пфайфър изпълнява ролята на Сюзи Даймънд – бивше момиче на повикване, превърнало се в певица, във филма „Знаменитите Бейкър Бойс“ (The Fabulous Baker Boys), където си партнира с Джеф Бриджис и Бо Бриджис. За подготовката си актрисата преминава четиримесечно вокално обучение и изпълнява всички песни на героинята.[31] Филмът има умерен комерсиален успех, като печели 18,4 милиона долара в САЩ (еквивалентни на 38 млн. през 2019 г.).[32] Изпълнението й обаче получава изключително положителни оценки от критиката.[33]

В сезона на наградите 1989/90 г. Пфайфър печели „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм, както и отличия от National Board of Review, Националното общество на филмовите критици, Нюйоркския кръг на филмовите критици, Асоциацията на филмовите критици на Лос Анджелис и Асоциацията на чикагските филмови критици. Ролята на Сюзи Даймънд се счита за едно от най-аплодираните изпълнения в кариерата ѝ.[34][35]

90-те години

[редактиране | редактиране на кода]
Актрисата през 1990 г. на 62-то издание на Оскарите.

През 1990 г. Пфайфър изпълнява ролята на съветската издателка на книги Катя Орлова във филмовата адаптация на романа на Джон льо Каре „Отдел „Русия““ (The Russian House), където си партнира с Шон Конъри. За ролята тя усвоява руски акцент и получава номинация за „Златен глобус“ за най-добро изпълнение на актриса в драматичен филм.[36]

През 1991 г. участва във филма „Франки и Джони“ (Frankie and Johnny) на Гари Маршал – екранизация на бродуейската пиеса на Терънс Макнали Frankie and Johnny in the Clair de Lune. В продукцията тя играе Франки – сервитьорка с трудна житейска съдба, като си партнира с Ал Пачино, с когото вече е работила в „Белязаният“. Кастингът предизвиква дискусии, тъй като някои критици смятат Пфайфър за твърде красива за ролята на „обикновена“ сервитьорка.[37][38] Самата актриса заявява, че е приела ролята, защото „не е това, което хората биха очаквали от [нея]".[39] За изпълнението си е номинирана за наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм.

През 1990 г. актрисата основава собствена продуцентска компания за „бутикови“ филми – Via Rosa Productions, която функционира в продължение на десет години. Компанията ѝ дава възможност да продуцира и/или да участва във филми, насочени към силни женски персонажи. За продуцентка тя избира своя близка приятелка Кейт Гуинзбург, с която се запознава по време на снимките на Sweet Liberty (1986). Via Rosa Productions сключва договор с Тъчстоун Пикчърс, филмов лейбъл на Уолт Дисни Студиос. Първият филм, продуциран от компанията, е независимата драма „Поле на любовта“ (Love Field) (1992), който получава одобрението на критиците.[40] За изпълнението си на ексцентричната домакиня от Далас тя получава номинации за „Оскар“ за най-добра актриса и за „Златен глобус“ за най-добра актриса в драматичен филм, както и наградата „Сребърна мечка“ за най-добра актриса на 43-ия Берлински международен кинофестивал.[41]

През 1992 г. актрисата е в ролята на Жената-котка във филма на Тим Бъртън „Батман се завръща" (Batman Returns) (1992), заедно с Майкъл Кийтън и Дани Де Вито. За подготовката си Пфайфър тренира бойни изкуства и кикбокс. Изпълнението ѝ получава универсално признание от критиците и феновете, като често е определяно като най-доброто екранно изображение на персонажа и едно от най-успешните в кариерата ѝ.[42][43][44][45][46] Филмът постига значителен комерсиален успех, като реализира над 282 млн. долара в световния боксофис.[47]

През 1993 г. участва в драмата на Мартин Скорсезе „Невинни години“ (The Age of Innocence) – екранизация на романа на Едит Уортън от 1920 г., заедно с Даниъл Дей-Люис и Уинона Райдър. Тя е в ролята на графиня в нюйоркското висше общество през 70-те г. на XIX век. За ролята тя получава наградата Elvira Notari на Венецианския филмов фестивал и номинация за „Златен глобус“ за най-добра актриса в игрален филм. Същата година тя е отличена от Лосанджелиската асоциация на филмовите жени с „Кристална награда“ за изключителни жени, които чрез своята издръжливост и отлични постижения в работата си спомагат за разширяването на ролята на жените в развлекателната индустрия.[48]

След основаването на продуцентската компания Via Rosa Productions през 1990 г. Пфайфър развива паралелна кариера като продуцентка. Заедно със своята партньорка Кейт Гуинзбург тя реализира редица успешни филми през десетилетието. Сред тях е и хорърът „Вълк“ (Wolf), в който Пфайфър си партнира с Джак Никълсън. Тя изпълнява ролята на любимата на писател, превърнал се във върколак след ухапване. Филмът получава смесени критики[49][50] Въпреки това продукцията постига търговски успех, реализирайки 65 млн. долара в САЩ (еквивалентни на 112,1 млн. долара през 2019 г.) и 131 млн. долара по света (еквивалентни на 226 млн. долара)[51]

През 1995 г. Пфайфър изпълнява ролята на гимназиалната учителка и бивша морска пехотинка на САЩ ЛуАн Джонсън в драмата „Опасен ум“ (Dangerous Minds),[52] продуцирана съвместно с нейната компания Via Rosa Productions. Тя се появява като героинята си в музикалния видеоклип към водещия сингъл на саундтрака – Gangsta's Paradise на певеца Кулио с участието на LV. Песента печели наградата „Грами“ за най-добро соло рап изпълнение през 1996 г.,[53] а видеоклипът – наградата на Ем Ти Ви Видео Мюзик за най-добър рап видеоклип.[54] Въпреки че филмът получава отрицателни отзиви на критиците, той печели 179,5 млн. щатски долара по целия свят.[55]

През 1996 г. Пфайфър играе Сали Атуотър в романтичната драма „Поверително и лично“ (Up Close & Personal), с Робърт Редфорд. Същата година тя играе Джилиан Луис във филма „На Джилиан за нейния 37-и рожден ден“ (To Gillian on Her 37th Birthday) – адаптация на едноименната пиеса на Майкъл Брейди, режисирана от съпруга ѝ Дейвид Кели.[56]

Пфайфър прави продуцентския си дебют като изпълнителна продуцентка и участва в романтичната комедия „Един прекрасен ден“ (One Fine Day) (1996) с Джордж Клуни.[57]

През 1997 г. тя играе Роуз Кук Луис в продуцирания от нея филм „Хиляда акра“ (A Thousand Acres) – адаптация на едноименния роман на носителката на наградата „Пулицър“ Джейн Смайли, с участието на Джесика Ланг и Дженифър Джейсън Лий.[58]

През 1998 г. Пфайфър изпълнява ролята на Бет Кападора в драмата „Океанът на живота“ (The Deep End of the Ocean), продуцирана от нея, която разказва историята на семейна двойка, открила отвлечения си преди девет години син.[59] Същата година тя озвучава Сепфора в анимационния филм „Принцът на Египет“ (The Prince of Egypt).

През 1999 г. тя е Титания – кралицата на феите в „Сън в лятна нощ“ (A Midsummer's Night Dream), с Кевин Клайн, Рупърт Евърет и Стенли Тучи,[60] както и Кейти Джордан в комедията на Роб Райнър „Разделени заедно“ (The Story of Us), с Брус Уилис.[61]

2000-те години

[редактиране | редактиране на кода]

През 1999 г. Мишел Пфайфър започва постепенното закриване на продуцентската си компания Via Rosa Productions и се оттегля частично от актьорската игра, за да прекара повече време със семейството си. Тя продължава да участва спорадично във филми през 2000-те години. Последният проект на компанията е „Първороден грях“ (2001) с Анджелина Джоли и Антонио Бандерас, но тя се отказва от ролята, за да намали професионалната си активност.

През 2000 г. актрисата участва в трилъра „Прозрачно минало“ (What Lies Beneath), с Харисън Форд, където двамата играят заможна двойка, изправена пред свръхестествени събития. Филмът получава смесени критически отзиви, но постига значителен комерсиален успех,[62] реализирайки 291 млн. щатски долара в световния боксофис.[63]

През 2001 г. Пфайфър изпълнява ролята на адвокатката Рита Харисън в драмата „Аз съм Сам“ (I Am Sam), където си партнира с Шон Пен.[64] Филмът печели 97,8 млн. долара по света,[65] но е посрещнат с неблагоприятни критики.[66][67][68]

През 2002 г. Мишел Пфайфър изпълнява ролята на художничката и убийца Ингрид Магнусен в драмата „Белият олеандър“ (White Oleander), с Алисън Ломан, Рене Зелуегър и Робин Райт. Филмът постига успех и изпълнението на Пфайфър е високо оценено от критиката.[69][70] За ролята си тя печели награди за най-добра поддържаща актриса от Обществото на филмовите критици в Сан Диего и Кръга на филмовите критици от Канзас Сити, както и номинация за награда на Гилдията на екранните актьори.

През 2003 г. Пфайфър озвучава богинята на хаоса Ерида в анимационния филм „Синдбад: Легендата за седемте морета“ (Sinbad: Legend of the Seven Seas), с Брад Пит като гласа на Синдбад Мореплавателят. Тя има трудности при изграждането на персонажа, като първоначално героинята е определяна като „твърде сексуална“, а по-късно като лишена от забавност. След няколко пренаписвания Пфайфър обсъжда с продуцента Джефри Каценберг възможността да бъде заменена, но той я уверява, че това е част от творческия процес.[71] След излизането на филма актрисата си взима четиригодишна пауза от актьорската игра, за да се посвети на семейството си.[72]

На премиерата на „Звезден прах“ през 2007 г.

През 2007 г. Мишел Пфайфър се завръща на екрана с роли на злодейки в два големи летни блокбъстъра – „Лак за коса“ (Hairspray) и „Звезден прах“ (Stardust). В адаптацията на бродуейския мюзикъл Hairspray тя играе Велма фон Тасъл – расистка мениджърка на телевизионна станция, заедно с Джон Траволта, Кристофър Уокън, Зак Ефрон и Куин Латифа.[73] Филмът е първата ѝ роля от пет години и постига значителен успех, реализирайки 118,9 млн. долара в САЩ и 202,5 млн. долара по света.[74] Актьорският състав получава номинация за наградата на Гилдията на киноактьорите за най-добър актьорски състав, както и отличия от Асоциацията на избора на критиката, Холивудския филмов фестивал и Международния филмов фестивал в Палм Спрингс. В Stardust Пфайфър изпълнява ролята на вещицата Ламия, заедно с Клеър Дейнс, Чарли Кокс и Робърт Де Ниро.[75] Филмът събира предимно положителни отзиви и реализира 135,5 млн. долара в световния боксофис при бюджет от 70 млн. долара.[76]

Същата година актрисата участва в романтичната комедия „Гаджето на майка ми“ (I Could Never Be Your Woman) на Ейми Хекърлинг, с Пол Ръд и Сърша Ронан, където играе Роузи – 40-годишна разведена майка и сценаристка, която се влюбва в по-млад мъж (Пол Ръд). Филмът е разпространен само на видеопазара в САЩ, а критическите отзиви са умерено положителни.[77][78][79] През 2009 г. тя се снима в драмата „Лично“ (Personal Effects), с Ащън Къчър, в която двамата играят скърбящи хора, чиито взаимоотношения прерастват в романтична връзка.[80]

През август 2007 г. Пфайфър получава своя звезда на Холивудската алея на славата (№ 6801 на булевард „Холивуд“).[14][81]

През 2009 г. тя участва във филма „Шери“ (Cherie), базиран на едноименното произведение на Колет, който я събира отново със Стивън Фриърс и Кристофър Хемптън – режисьор и сценарист на „Опасни връзки“ (1988). Тя е в ролята на Леа дьо Лонвал – остаряващата бивша куртизанка , като си партнира с Рупърт Френд в главната роля и с Кати Бейтс като майка му. Филмът има премиера на Международния филмов фестивал в Берлин през 2009 г., където получава номинация за наградата „Златна мечка“.[82] Критиците оценяват високо нейното изпълнение.[83][84][85]

2011 – 2019 година

[редактиране | редактиране на кода]

След двегодишно отсъствие от актьорската сцена Пфайфър участва в романтичната комедия на Гари Маршал „Новогодишна нощ“ (New Year's Eve) (2011), второто ѝ сътрудничество с режисьора след „Франки и Джони“. Филмът, с участието на Хали Бери, Джесика Бийл, Робърт Де Ниро, Джош Дъмел, Зак Ефрон, Сара Джесика Паркър, София Вергара и др., я вижда в поддържащата роля на Ингрид Уидърс – съкрушена секретарка, която се сприятелява с доставчик (Зак Ефрон). Въпреки критическите отзиви, продукцията реализира 142 млн. долара в световния боксофис.[86]

През 2012 г. участва в драмата „Хора като нас“ (People Like Us), с Крис Пайн и Елизабет Банкс, изпълнявайки ролята на майка на борещ се корпоративен търговец в Ню Йорк (Крис Пайн). Въпреки полителния прием на критиците,[87][88] филмът постига ограничен комерсиален успех, реализирайки 4,26 млн. долара в Северна Америка и общо 12 млн. долара в световния боксофис.[89]

През 2012 г. Мишел Пфайфър си сътрудничи отново с режисьора Тим Бъртън, с когото работи в „Батман се завръща“, във филма „Тъмни сенки“ (Dark Shadows), базиран на едноименната готическа телевизионна сапунена опера. Във филма, с участието на Джони Деп, Ева Грийн, Хелена Бонам Картър и Клоуи Грейс Морец, тя играе ролята на Елизабет Колинс Стодард – матриарх на семейство Колинс. Критическият отговор към филма е смесен, но изпълненията на актьорите, особено на Деп и Пфайфър, са високо оценени.[90] Докато филмът печели скромните 79,7 млн. щатски долара в Северна Америка, в световен мащаб те са 245,5 млн.[91]

През 2013 г. Пфайфър участва в мафиотската комедия „Коза Ностра“ (The Family) на Люк Бесон, с Робърт Де Ниро, Томи Лий Джоунс, Диана Агрон и Джон Ди’Лео. Тя изпълнява ролята на „твърда майка“ в мафиотско семейство, което се опитва да промени живота си чрез Програмата за защита на свидетелите.[92][93] Въпреки разнопосочните отзиви на критиците[94] филмът печели 78,4 милиона щатски долара по целия свят.[95]

Мишел Пфайфър заявява, че отдалечаването ѝ от актьорската игра през 2000-те години се дължи на грижите за децата ѝ.[96] След като и двете постъпват в колеж, тя споделя, че възнамерява да „работи много“ и че вярва, че най-добрата ѝ роля „все още е вътре в нея“[97][98] Множеството филми, в които участва през 2017 г., карат медиите да нарекат възраждането на кариерата ѝ „Pfeiffer-sance“.[99][100]

В независимата драма „Къде е Кира?“ (Where Is Kyra?) (2017) Пфайфър изпълнява ролята на чувствителна и крехка жена, която губи майка си и се изправя пред тежка житейска криза, като крие трудностите си от новия си партньор. Филмът има премиера на Филмовия фестивал в Сънданс на 23 януари 2017 г. и ограничена прожекция на 6 април 2018 г.[101] Продукцията е посрещната с признание от критиката.[102][103][104][105][106]

През 2017 г. Пфайфър изпълнява ролята на Рут Мейдоф в телевизионния филм на HBO Films „Магьосникът на лъжите“ (The Wizard of Lies), базирана на едноименната книга. Филмът, режисиран от Бари Левинсън, я обединява с актьора Робърт Де Ниро, който играе нейния съпруг – опозореният финансист Бърнард Мейдоф.[107] Премиерата на филма е по HBO на 20 май 2017 г. и събира благоприятни отзиви от критици и аудитория от 1,5 млн. зрители, най-голямата зрителска аудитория на HBO за филм от четири години насам.[108][109][110] За изпълнението си Пфайфър получава първата си номинация за награда „Еми“ в категорията „Изключителна поддържаща актриса в ограничен сериал или филм“.[111]

На прескоференцията във Венеция за филма „Майко!“

През 2017 г. Мишел Пфайфър участва в психологическия филм на ужасите „Майко!“ (Madre!) на Дарън Аронофски, с Дженифър Лорънс и Хавиер Бардем.[112] Тя изпълнява ролята на един от мистериозните гости, нарушаващи спокойния живот на двойка. Макар филмът да предизвиква поляризирани реакции сред зрителите, критиците го оценяват по-положително и единодушно хвалят изпълнението на Пфайфър,[113][114][115][116][117] като някои от тях считат, че нейното изпълнение е достойно за номинация за „Оскар“.[118]

Същата година тя играе поддържаща роля в „Убийство в Ориент Експрес“ (Murder on the Orient Express) на Кенет Брана – четвъртата адаптация на едноименния роман на Агата Кристи от 1934 г. Пфайфър изпълнява ролята на застаряваща светска дама и си партнира с Джони Деп, Пенелопе Крус и Джуди Денч.[119] Тя изпълнява и песента „Never Forget“, включена в заключителните надписи и официалния саундтрак. Филмът реализира 351,7 млн. долара в световния боксофис и получава смесени отзиви, като критиците хвалят актьорските изпълнения, но отбелязват липса на нов принос спрямо предишните адаптации.[120] Изпълнението на Пфайфър е високо оценено.[121][122][123][124]

През 2018 г. Пфайфър играе ролята на Джанет ван Дайн в „Ант-Мен и Осата“ (Ant-men and Waps) на Марвъл Студио, режисиран от Пейтън Рийд.[125] По мнението на критиката актрисата използва добре ограниченото си време на игра.[126][127] Тя повтаря ролята си в „Отмъстителите: Краят“ (Avengers: Endgame) (2019), с Майкъл Дъглас и Еванджелин Лили.

През октомври 2019 г. Пфайфър участва в „Господарката на злото 2“ (Maleficent: Mistress of Evil), където изпълнява ролята на злодейската кралица Ингрид.[128] Същия месец тя започва работа по тъмната комедия French Exit, режисирана от Азазел Джейкъбс и базирана на едноименния роман на Патрик Девит,[129][130] с Лукас Хеджис и Трейси Летс.[131]

2020 – 2024 година

[редактиране | редактиране на кода]

През 2020 г. Мишел Пфайфър изпълнява главната роля в черната комедия French Exit, режисирана от Азазел Джейкъбс и базирана на едноименния роман на Патрик де Уит.[132] [133] Във филма, с участието на Лукас Хеджис и Трейси Летс, тя играе вдовица, която се премества в Париж със сина си и котката си, оказала се прероденият ѝ съпруг.[134] Премиерата е на Нюйоркския филмов фестивал, където е приет положително.[135][136][137] За ролята си тя получава номинация за наградата „Златен глобус“ за най-добра актриса в мюзикъл или комедия.[138]

През 2022 г. Пфайфър играе бившата първа дама Бети Форд в антологичния драматичен сериал „Първата дама“ (The Firts Lady) на Шоутайм.[139][140] През 2023 г. тя отново изпълнява ролята на Джанет ван Дайн в „Ант-Мен и Oсата: Квантомания“.[141]

Сред предстоящите проекти на Пфайфър са психологическият трилър Turn of Mind на режисьора Гидиън Раф, където ще си партнира с Анет Бенинг,[142] както и филмът Wild Four O'Clocks (2022), написан и режисиран от Питър Крейг, продуциран от Марк Плат и Адам Сийгъл.[143]

На 18 март 2024 г. е обявено, че Пфайфър ще участва в празничната комедия на Amazon MGM Oh. What. Fun. (2025).[144] На 8 август 2024 г. става ясно, че тя ще играе и ще бъде изпълнителен продуцент на спин-офа на Yellowstone – The Madison.[145] На 23 септември 2024 г. е съобщено, че Пфайфър ще участва заедно с Никол Кидман и Ел Фанинг в телевизионния сериал на Apple TV+ Margo's Got Money Troubles.[146]

Актьорски стил и прием

[редактиране | редактиране на кода]

Пфайфър твърди, че няма официално актьорско образование.[147] Според нея режисьорът Милтън Кацелас я е научил как да разпознава разликата между това как един актьор смята, че даден герой би се държал в определена сцена и как самият той би се държал в същата сцена.[148]

Американското културно списание Vulture и критичката Анджелика Джейд Бастиан я описват като „актриса с такава дълбочина, ширина и здравина“, че това „прави излишен аргумента, че един необучен актьор има по-малко възможности от обучените му колеги“.[149] През 1992 г. Гери Хърши от сп. „Ролинг Стоун“ я нарича character actress – героийна актриса, т.е. поддържаща актриса, която играе необичайни, интересни или ексцентрични персонажи, и която се чувства удобно и в грозни костюми. Забележително изключение прави образът на Сюзи Даймънд във филма „Знаменитите Бейкър Бойс“ по време на излизането на филма.

Пфайфър твърди, че рядко приема традиционно бляскави роли, като предпочита персоанажи, които я вълнуват: „Знам, че ако мога да чуя героя, докато чета, това има някаква връзка [с мен]."[150] Филмов критик я описва като „характерна актриса в тялото на екранна сирена“,[148] с което е съгласен и нейният колега и приятел Ал Пачино.[150]

Ценена за способността си да прикрива истинските си чувства и емоции, Пфайфър често използва тази техника в историческите драматични филми – жанр, превърнал се в нейна запазена марка. Тя признава, че е квалифицирана в тази област, но смята, че прикриването на чувства е обичайно за повечето хора: „Може да не сме толкова възпитани или толкова добри, колкото хората през XIX век, но много рядко говорим това, което наистина мислим.“[148]

Пфайфър определя актьорската професия като „садомазохизъм“, тъй като според нея понякога тя може да бъде изключително брутална.[151]

През 80-те години Пфайфър обикновено изпълнява роли на умни, забавни, сексуално привлекателни и силни жени.[1] Адам Плат от списание New Woman отбелязва, че героините ѝ „играят света най-вече от разстояние и често носят повече мъдрост за годините си. Те влизат в романтични отношения, но не са откровено романтични. Те може да са долнопробни..., но всички запазват вид на неуязвимост, известно класическо хладнокръвие“.[152]

Във филмов преглед за „Маями Ню Таймс“ режисьорът и филмов критик Билге Ебири отбелязва, че Пфайфър „често играе жени, които са били донякъде премахнати от света“, като уточнява: „Тя не толкова предава недостъпност или надменност, колкото резервираност, което предполага... меланхолия, болка, отложени мечти“, дори в някои от по-комедийните ѝ изпълнения.[153]

Сравнявайки резюмето ѝ с това на актрисата Барбара Стануик, Елизабет Кей от американския новинарски сайт „Дейли Бийст“ пише, че уязвимите персонажи на Пфайфър споделят една обща тема: „единственото разумно очакване е да не се очаква много“.[154]

Пфайфър е една от най-популярните актриси през 80-те и 90-те години на XX век.[155][156] През 2002 г. Ейми Лонгсдорф от американския вестник „Морнинг Кол“ я нарича „една от най-популярните и аплодирани от критиката филмови звезди в света“.[157] С изключение на „Вещиците от Истуик“, много малко нейни филми от този период постигат касов успех.[154] Пфайфър никога не е споменавала този факт пред ръководителите на филмовите студия от страх, че ще спрат да я назначават. Изпълненията ѝ обаче продължават да събират постоянно положителни отзиви въпреки слабите продажби на билети и няколкото филма, отхвърлени от критиците.[150][158] Пфайфър успява да се утвърди като голяма звезда, макар че все още не е получила най-големите печалби от филм.[154] Въпреки това през 1999 г. американското списание „Върайъти“ я нарича „женската филмова звезда с най-голямата вероятност да увеличи боксофисния си чар“.[159] Пфайфър остава една от най-търсените актриси в Холивуд в продължение на четири десетилетия.[160]

Тя е всепризната за една от най-талантливите актриси на Холивуд[124][161][162][163] и за една от най-големите актриси от своето поколение.[149][164][165] Въпреки че самата тя отбелязва липсата на високопоставена филмография, сравнима с тази на съвременничките ѝ Анжелика Хюстън и Мерил Стрийп, критичката Анджелика Джейд Бастиен смята, че лайтмотивът на Пфайфър е най-очарователният сред поколението ѝ актриси.[149]

Филмовият критик Брайън Д. Джонсън от канадското списание „Маклийн“ твърди, че Пфайфър никога не е имала възможност да демонстрира пълния си актьорски диапазон, но вярва, че тя би могла да бъде уважавана наравно със Стрийп, ако ѝ се дадат същите възможности.[166] Романистът Стив Ериксън, пишещ в списание „Лос Анджелис Магазин“, твърди, че Пфайфър „е заплашвала да се превърне в една от четирите или петте велики американски филмови актриси от нейното поколение“ през трийсетте си години, въпреки че е „преминала възрастта на старлетка“.[167]

Считана за една от най-завладяващите актриси в индустрията от уебсайта „Дейли Бийст“,[168] Пфайфър е особено известна със своята гъвкавост[169][170] и може да се похвали с разнообразна филмография, обхващаща исторически филми, романтика, фентъзи, музика, комедия и драма.[147][171] През 2016 г. Чарлз Тейлър от уебсайта „Салон“ казва, че нито един актьор от последното десетилетие „не се е доближил до Мишел Пфайфър поради очевидната ѝ гъвкавост".[170] В друго ревю за Vulture.com Бастиен пише, че „величието на Пфайфър като актриса почива на няколко противоречия", заключавайки: „Никоя друга модерна актриса не събужда така добре богатото напрежението между разбирането за стойността на голямата красота и отвращението от това изобщо да бъдеш видян."[172] Междувременно Джонсън твърди, че изпълненията ѝ понякога са възпрепятствани от красотата ѝ и от привидната „липса на амбиция“, склонна да приема „безопасни, неизискващи роли".[166] Той обаче смята, че същата липса на амбиция на актрисата „е и това, което я прави толкова добра", описвайки нейния подход като „изключително скромен“.[166] По същия начин Мик Ласал от „Сан Франциско Кроникъл“ отбелязва, че скромността на самата Пфайфър „лесно забравя“, че тя е „велика актриса на екрана – не просто добра или много добра, или интересна, а наистина страхотна, както и една от най-добрите, с които разполагаме.“.[124]

Кинорежисьори и звезди са единодушни, че Пфайфър е изключително отдадена на работата си[150] и има „репутация на компетентност, контрол и свръхподготовка“.[152] Актьорските ѝ способности продължават да привлича похвалите на режисьорите, с които си сътрудничи през цялата си кариера.[173] Мартин Скорсезе я описва като „актриса, която може да изобрази вътрешния конфликт с очите и лицето си по-добре от която и да е друга филмова звезда от нейното поколение“.[174] Джонатан Деми заявява: „Трудно ми е да си представя някой, който на ниво качество, има предимство пред нея."[173] Пфайфър понякога е описвана като трудна за работа,[175] особено от Робърт Таун, който я режисира в „Текила на разсъмване“. Известно е, че той я нарича „най-трудната актриса в Холивуд".[175][176][177] По отношение на това Пфайфър признава, че може да изглежда трудна, но най-вече „зависи с кого говориш“.[151] Тя отказва да гледа собствената си работа, описвайки себе си като „перфекционистка и няма нищо перфектно в онова, което правя“.[178] Пфайфър винаги изхвърля стари сценарии, върху които е писала бележки за своите героини, и не пази рецензии, изрезки от списания или корици, свързани с нейната работа.[150]

Личен живот

[редактиране | редактиране на кода]

По време на уроците си по актьорско майсторство в Лос Анджелис през 70-те години Мишел Пфайфър е приета от двойка, която ръководи култа Breatharianism, свързан с движенията на Новата епоха и вегетарианството. Култът проповядва убеждението, че човек може да живее без храна и вода, като се „храни“ единствено от въздуха и слънчевата светлина[14] Двойката помага на Пфайфър да спре употребата на алкохол, цигари и наркотици, но постепенно поема контрол над живота ѝ. Значителна част от средствата ѝ отиват за групата.[179]

Пфайфър експериментира с растителна диета в продължение на няколко години, но по-късно добавя месо към диетата си и се застъпва за палелоистка диета.[180].[181][182][183]

1-вият съпруг на актрисата Питър Хортън през 1988 г. на връчването на наградите „Еми“.

По време на уроците си по актьорско майсторство в Лос Анджелис, водени от режисьора и продуцент Милтън Кацелас, Мишел Пфайфър се запознава с начинаещия актьор Питър Хортън (р. 1953). Двамата започват връзка и сключват брак в Санта Моника на 5 октомври 1981 г. По време на медения си месец Пфайфър научава, че е получила главната роля в „Брилянтин 2“.[148] Хортън я режисира през 1985 г. в специалната емисия One Too Many по телевизионния канал Ей Би Си, в която тя играе гимназиалната приятелка на студент алкохолик (Вал Килмър).[184] През 1987 г. Пфайфър и Хортън участват заедно като екранна двойка в сегмента „Hospital“ от комедийната компилация на Джон Ландис „Амазонки на Луната“ (Amazon Women on the Moon). Двамата решават да се разделят през 1988 г., а разводът им е финализиран през 1990 г. Хортън отдава причината на тяхната отдаденост към професионалната работа, а не към брака им.[20]

През 1988 г. Пфайфър има връзка с актьора Джон Малкович – нейният партньор във филма „Опасни връзки“, който по това време е женен за актрисата Глен Хедли.[185][186][187]

Актрисата и 2-ият ѝ съпруг Дейвид Е. Кели през 1994 г. на връчването на наградите „Еми“.

След развода си Пфайфър има 3-годишна връзка с актьора и продуцента Фишър Стивънс, с когото се запознава през 1989 г. по време на своя театрален дебют на Шекспировия фестивал в Сентръл Парк в Ню Йорк в „Дванадесета нощ“, където Стивънс играе ролята на сър Андрю Чикчирик.[188]

На 13 ноември 1993 г. Пфайфър се омъжва за телевизионния сценарист и продуцент Дейвид Е. Кели (р. 4 април 1956) .[189] Тя прави кратка неспомената епизодична поява в епизод от телевизионния сериал на Кели Picket Fences и изиграва главната героиня в игралния филм „На Джилиан за нейния 37-и рожден ден“, чийто сценарист е бъдещият ѝ съпруг.[190] Преди да се запознае с него, Пфайфър започва процедура по осиновяване на дете[191] и през март 1993 г. осиновява новородената Клаудия Роуз,[192] която е кръстена на сватбения ден на Пфайфър и Кели.[193] През 1994 г. Пфайфър ражда син – Джон Хенри Кели II,[194] кръстен на дядо си и тъст на Пфайфър, треньорyt Джон Хенри „Джак“ Кели в Залата на славата на хокея на САЩ.[195] През септември 2025 г. Пфайфър разкрива, че е станала баба през 2024 г.[196]

Семейството живее близо десет години в градчето Удсайд, Калифорния. През 2018 г. тя и съпругът ѝ купуват къща от 10 329 м2 за 22,5 млн. долара в Пасифик Палъсейдс – един от западните райони на Лос Анджелис, между Брентуд, Малибу, Топанга и Санта Моника.[197][198]

През 2005 г. Пфайфър е лице на пролетната кампания на Джорджо Армани, като дизайнерът често я облича за публични изяви.[199]

През 2019 г.[200] тя пуска колекция от фини аромати, наречена Хенри Роуз (Henry Rose).[201]

Среща на Пфайфър със сенаторката Даян Фаинщайн в подкрепа на Закона за безопасност на продуктите за лична хигиена през 2019 г.

След като е пушила в продължение на десет години и поради факта, че нейна племенница страда от левкемия, Пфайфър решава да подкрепи Американското общество за борбата с рака.[202] Нейната благотворителна дейност включва също подкрепата ѝ за Хуманното общество (Humane Society)[203] – група, целяща да спре жестокостта към животните. През 2016 г. Пфайфър присъства и на Галавечерята в Лос Анджелис на Healthy Child Healthy World за ръководителите на организациите за детско здраве и защита на най-уязвимите.[204] Същата година, като веганка, тя се присъединява към Борда на директорите на Environmental Working Group – американска организация със седалище във Вашингтон, занимаваща се с научни изследвания и застъпничество в областта на земеделските субсидии, токсичните химикали, замърсяването на питейната вода и корпоративната отчетност.[205]

Пфайфър обича да рисува с маслени бои. Един от любимите ѝ филми е „Магьосникът от Оз“ (1939) с Джуди Гарланд. Почитателка е на Мерил Стрийп, Кейт Бланшет, Ан Хатауей и Джуди Денч.[14]

През 2019 г. създава свой профил в Инстаграм.[206]

Участия

[редактиране | редактиране на кода]
Игрални и телевизионни филми
година заглавие оригинално заглавие роля режисьор филмов жанр бележки
1979 The Solitary Man Триша Джон Мокси драма тв филм
1980 Отново влюбени (Да се влюбиш отново) Falling in Love Again Сю Уелингтън Стивън Пол драма, романтика
Холивудски рицари The Hollywood Knights Сюзи Кю Флойд Мътръкс комедия
1981 Чарли Чан и проклятието на Кралицата на драконите Charlie Chan and the Curse of the Dragon Queen Корделия Фаренингтън Клайв Донър комедия, мистерия
Callie & Son Сю Лин Бордо Варис Хюсейн драма тв филм
Великолепие в тревата Splendor in the Grass Джини Стемпър Ричард К. Сарафиан драма тв филм
Изоставените деца The Children Nobody Wanted Дженифър Уилямс Ричард Майкълс драма тв филм
1982 Брилянтин 2 Grease 2 Стефани Дзиноне Патриша Бърч комедия, драма, музикален
1983 Белязаният Scarface Елвира Хенкок Брайън Де Палма криминален, драма
1985 В нощта Into the Night Даяна Джон Ландис екшън
1985 Жената ястреб Ladyhawke Изабел д'Анжу Ричард Донър фентъзи, драма
1986 Сладка свобода Sweet Liberty Фейт Хили Алън Алда комедия
1987 Вещиците от Истуик The Witches of Eastwick Сюки Риджмънт Джордж Милър комедия, фентъзи
Амазонки на Луната Amazon Women on the Moon Бренда Ландърс Джон Лендис и др. научнофантастичен част Hospital
1988 Омъжена за мафията Married to the Mob Анджела де Марко Джонатан Деми криминален, комедия
Текила на разсъмване Tequila Sunrise Джо Ан Валенери Робърт Таун криминален, драма
Опасни връзки Dangerous Liaisons Мадам дьо Турвел Стивън Фриърс драма, романтичен
1989 Знамените Бейкър Бойс The Fabulous Baker Boys Сюзи Даймънд Стив Кловис драма, комедия
1990 Отдел „Русия“ (Руска къща) The Russia House Катя Орлова Фред Скепизи драма, романтичен
1991 Франки и Джони Frankie and Johnny Франки Гари Маршал драма, комедия
1992 Батман се завръща Batman Returns Селина Кайл / Жената-котка Тим Бъртън екшън, фентъзи
1992 Поле на любовта Love Field Лурин Холет Джонатан Каплан драма
1993 Невинни години The Age of Innocence графиня Елена Оленска Мартин Скорсезе драма, романтичен
1994 Вълк Wolf Лора Олдън Майк Никълс драма, ужаси
1995 Опасен ум Dangerous Minds Луан Джонсън Джон Н. Смит драма
1996 Поверително и лично Up Close & Personal Тали Етуотър Джон Авнет драма, романтичен
На Джилиън за 37-ия рожден ден To Gillian on Her 37th Birthday Джилиън Луис Майкъл Пресман драма, фентъзи
Един прекрасен ден One Fine Day Мелани Паркър Майкъл Хофман драма, романтичен и продуцент
1997 Хиляда акра A Thousand Acres Роуз Кук Люис Джослин Морхауз драма и продуцент
1999 Океанът на живота The Deep End of the Ocean Бет Кападора Улу Гросбард драма и продуцент
Сън в лятна нощ A Midsummer Night's Dream Титания Майкъл Хофман фентъзи, комедия
Разделени заедно The Story of Us Кейти Джордан Роб Райнър драма, комедия
2000 Прозрачно минало What Lies Beneath Клер Спенсър Робърт Земекис драма, ужаси, трилър
2001 Аз съм Сам I Am Sam Рита Харисън Уилямс Джеси Нелсън драма
2002 Белият олеандър White Oleander Ингрид Магнусен Питър Козмински драма
2007 Гаджето на майка ми I Could Never Be Your Woman Роузи Ейми Хекерлинг драма, комедия, романтичен
Лак за коса Hairspray Уилма фон Тасъл Адам Шанкман драма, комедия, мюзикъл
Звезден прах Stardust вещицата Ламия Матю Вон фентъзи
2009 Шери Chérie Лиа Стивън Фриърс комедия, драма
Лично Personal Effects Линда Дейвид Холандър драма, романтичен
2011 Новогодишна нощ New Year's Eve Ингрид Гари Маршал комедия, романс сегмент Resolution Tour
2012 Хора като нас People Like Us Лилиан Алекс Курцман драма, комедия
Тъмни сенки Dark Shadows Елизабет Колинс Стодарт Тим Бъртън фентъзи, комедия
2013 Коза Ностра The Family Маги Блейк / Ливия Манцони Люк Бесон криминален, трилър
2017 Къде е Кира? Where Is Kyra? Кира Андрю Досумну драма
Майко! Madre! жена Дарен Аронофски драма, мистерия
Магьосникът на лъжите The Wizard of Lies Рут Мейдоф Бари Ливинсън биографичен, криминален, драма тв филм
Убийство в Ориент експрес Murder on the Orient Express Керълайн Хъбърд Кенет Брана криминален, драма
2018 Ант-мен и Осата Ant-men and Waps Джанет Ван Дайн (Осата) Пейтън Рид екшън, приключенски
2019 Отмъстителите: Краят Avengers: Endgame Джанет Ван Дайн Антъни и Джо Русо екшън, приключенски
Господарка на злото 2 Maleficent: Mistress of Evil кралица Ингрид Юахим Рьонинг фентъзи
2020 French Exit Франсис Прайс Азазел Джейкъбс драма, комедия
2023 Ант-Мен и Осата: Квантомания Ant-Man and the Wasp: Quantumania Джанет Ван Дайн Пейтън Рид екшън, приключенски
2025 Ох. К’ъв. Кеф. Oh. What. Fun. Клер Майкъл Шоууолтър комедия
Телевизионни сериали
година оригинално заглавие епизоди роля режисьор филмов жанр
1978 и

1981

 Fantasilandia еп.10/сезон 2: The Island of Lost Women/The Flight of Great Yellow Bird

еп.11/сезон 4: Elizabeth's Baby/The Artist and the Lady

 Атина

Дебора Деър

 Джон Певни

Май Вейар

 приключеснки, комедия, драма
1979 Delta House в 12 епизода Секс символът състав комедия
Chips еп. 11/сезон 3: The Watch Commander Джобина Дон Вайс драма
1980 Enos еп. 1 и 2/сезон 1: Enos; Uncle Jesse's Visit Джой Род Амато екшън, комедия
B.A.D. Cats във всички 10 епизода Саманта 'Съншайн' Дженсън състав драма, криминален
1985 ABC Afterschool Specials еп.7/сезон 3: One Too Many Ени Питър Хортън приключенски, комедия
1987 Great Perfomances Tales from the Hollywood Hills: Natica Jackson Натика Джексън Пол Богарт драма, мюзикъл
1995 Picket Fences еп.11/ сезон 3: Freezer Burn клиентка (неизписано име) Джо Наполетано криминален, драма
2022 The First Lady в 10 епизода Бети Форд Аарън Кули драма, биографичен, исторически
Озвучаване
година заглавие оригинално заглавие епизод роля режисьор филмов жанр бел.
1993 Семейство Симпсън The Simpsons еп. 9/сезон 5: The Last Temptation of Homer Майнди Симънс Карлос Беза анимация, комедия тв сериал
1994 Discovering Women разказвач документален тв сериал
1998 Принцът на Египет The Prince of Egypt Сепфора Бренда Чапман, Стив Хийкнър и Саймън Уелс анимация, приключенски
2003 Синдбад: Легендата за седемте морета Sinbad: Legend of the Seven Seas Ерида Тим Джонсън и Патрик Гилмър анимация, приключенски
Музикални изпълнения
година оригинално заглавие част от бел.
1981 Happy Birthday to You Charlie Chan and the Curse of the Dragon Queen игрален филм
Everybody's Wild About Mabel Великолепие в тревата тв филм
„Happy Birthday to You“, „Deck the Halls“, „Good King Wenceslas“ Изоставените деца тв филм; неизписано име
1982 „Who's That Guy?“, „(Love Will) Turn Back the Hands of Time“, „Score Tonight“, „Girl for All Seasons“, „Rock-a-Hula-Luau (Summer Is Coming)“, „Cool Rider“, „We'll Be Together“ Брилянтин 2 игрален филм
1987 Someone To Watch Over Me Вещиците от Истуик игрален филм
1988 Zazueira (Pe de Boi Version) Омъжена за мафията игрален филм
1989 „The Pea Song“) / (performer: „Feelings“ (Pour Toi), „More Than You Know“, „Can't Take My Eyes Off You“, „Ten Cents a Dance“, „The Look of Love“, „Makin' Whoopee“, „The Pea Song“, „My Funny Valentine“ Знаменитите Бейкър бойс игрален филм
1991 Voices That Care Voices That Care тв документален късометражен филм
1992 The Green Grass Grew All Around Поле на любовта тв филм; неизписанао име
1996 The Impossible Dream Поверително и лично игрален филм
„Do-Re-Mi / My Favorite Things“ Muppets Tonight тв. сериал, еп.1/сезон 1
1998 When You Believe Принцът на Египет анимационен филм
1999 The Bunny Song Океанът на живота игрален филм
2007 " (The Legend of) Miss Baltimore Crabs" (2002), „Big, Blonde and Beautiful (Reprise)“ Лак за коса игрален филм
Never Forget Убийство в Ориент експрес игрален филм
Документални филми и сериали
година оригинално

заглавие

 роля режисьор забележки
1985 B.B. King: Into the Night Саксофонистката/Даяна Джон Ландис и Джеф Окюн късометражно видео;

неизписано име

1991 Omnibus (еп. 14/сезон 28 Inside the Russia House) себе си Ким Еванс тв сериал
Voices That Care себе си като хористка Дейвид С. Джаксън и Джеймс Юкич тв късометражен
1992 The Bat, the Cat and the Penguin себе си Майк Медоуз и Джон Патисън тв късометражен
Innocence and Experience: The Making of 'The Age of Innocence' себе си Лора Дейвис тв късометражен
1993 Hollywood (еп. 1/сезон 1 Women Glitz and Glamour) себе си тв минисериал
Hollywood's Leading Ladies with David Sheehan себе си Роб Кац и Дейвид Шиан тв филм
1997 The American Film Institute Salute to Martin Scorsese себе си Луис Дж. Хорвиц TV Special
1998 Bravo Profiles: The Entertainment Business себе си тв минисериал
The Uttmost себе си Даяна Чой
1999 Telling the Story of Us себе си Джеръми Симънс тв късометражен
2000 2000 Blockbuster Entertainment Awards себе си TV Special
2002 Becoming Sam себе си Кристин Фугате видео късометражен
2003 The Making of 'Sinbad: Legend of the Seven Seas' себе си видео късометражен
2004 Biography (еп. Catwoman: Her Many Lives) себе си тв сериал
2005 Shadows of the Bat: The Cinematic Saga of the Dark Knight – Dark Side of the Knight себе си Константин Насър видео късометражен
Batman Returns Villains: Catwoman себе си видео късометражен
1998, 2000, 2002, 2003 и 2007 HBO First Look (в 5 епизода) себе си тв късометражен сериал
2007 Get Away (еп. 31/сезон 16) себе си като ВИП пътешественик Майк Конърти тв сериал
You Can't Stop the Beat: The Long Journey of 'Hairspray' себе си Кейти Лей и Джефри Шварц видео
The Search for Tracy Turnblad себе си Дейвид Ноъл видео късометражен
It's 'Hairspray'! Дейвид Ноъл
Hairspray: Inside the Recording Booth Дейвид Ноъл
'Hairspray' Extentions Кейти Лей
2009 TV Land Moguls (еп. 6/сезон 1 The 90s) себе си тв минисериал
2013 Don't Say No Until I Finish Talking: The Story of Richard D. Zanuck себе си като интервюирана Лоран Бозро
2017 The Wizard of Lies: Cast interviews себе си като актриса и Рут Мейдоф видео късометражен

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]

Към декември 2025 г. филмовата онлайн база данни IMDB посочва 31 спечелени награди,[207] сред които:

Година Награда Творба Роля
1982 Награда „Браво Ото“ (Германия) за най-добра актриса Сюзи Даймънд
1989 Награди на Асоциацията на филмовите критици в Лос Анджелис за най-добра актриса Знаменитите Бейкър Бойс Сюзи Даймънд
Награди на Националния съвет на кинокритиците (САЩ) за най-добра актриса
Награди на Националния съвет на кинокритиците (САЩ) за най-добра актриса
Награди на Кръга на филмовите критици в Ню Йорк за най-добра актриса
1990 Награди на Националното дружество на филмовите критици (САЩ) за най-добра актриса
Награди „Златен глобус“ за най-добра актриса във филм – драма
Награди на Асоциацията на филмовите критици в Чикаго за най-добра актриса
Награда на Филмови награди на Британската академия (БАФТА) за най-добра актриса в поддържаща роля Опасни връзки Мадам дьо Турвел
1993 Сребърна мечка за най-добра актриса на Международния филмов фестивал в Берлин Поле на любовта Лурин Холет
Награда „Елвира Нотари“ на Международния филмов фестивал във Венеция Невинни години Елена Оленска
Награда „Кристал“ на Women in Film Crystal Awards
1994 Награда ShoWest на ShoWest Convention (САЩ) за Женска звезда на годината
1995 Hasty Pudding Theatricals (САЩ) за Жена на годината
1996 Награди „Жените в Холивуд“ на сп. „Ел“ за Икона
Награди на Блокбъстър Ентъртеймънт за любима актриса – драма Опасни връзки Мадам дьо Турвел
1997 Награди на Блокбъстър Ентъртеймънт за любима актриса – Комедия/Романс Един прекрасен ден Мелани Паркър
1999 Филмов фестивал „Верона Love Screens“ за най-добра актриса Хиляда акра Роуз Кук Люис
2001 Награди на Блокбъстър Ентъртеймънт за Любима актриса – Съспенс Прозрачно минало Клер Спенсър
2002 Награди на обществото на филмовите критици в Сан Диего за най-добра поддържаща женска роля Белият олеандър Ингрид Магнусен
Награди на кръга на филмовите критици в Канзас Сити за най-добра поддържаща женска роля
2007 Звезда на Холивудската алея на славата
Холивудска филмова награда за Състав на годината Лак за коса състав
2008 Награда на Международния филмов фестивал в Палм Спрингс за Състав на годината
2011 Награди „Жените в Холивуд“ на сп. „Ел“ за Жена на годината
2012 Награда CinemaCon (САЩ)
2021 Канадски филмови награди за най-добра актриса в главна роля French Exit Франсис Прайс

Към декември 2025 г. филмовата онлайн база данни IMDB посочва 63 номинации,[207] сред които:

Година Номинация Творба Роля
1983 Награди за млади актьори за най-добра актриса във филм Брилянтин 2 Стефани Дзиноне
1986 Награди „Сатурн“ на Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за най-добра актриса Жената ястреб Изабел д'Анжу
1989 Награди „Златен глобус“ за най-добра актриса във филм – мюзикъл или комедия Омъжена за мафията Анджела де Марко
Награда на филмовата академия на САЩ (Оскар) за най-добра актриса в поддържаща роля Опасни връзки Мадам дьо Турвел
Награди на Националното дружество на филмовите критици (САЩ) за най-добра актриса в поддържаща роля
1990 Награда на Филмови награди на Британската академия (БАФТА) за най-добра актриса в поддържаща роля
Награди „Златен глобус“ за най-добра актриса във филм – драма Отдел „Русия“ Катя Орлова
Награда на филмовата академия на САЩ за Най-добра актриса в главна роля Знаменитите Бейкър Бойс Сюзи Даймънд
„Американски комедийни награди“ за най-смешна актриса в главна роля
1991 Награда на Филмови награди на Британската академия (БАФТА) за най-добра актриса в главна роля
Награда „Изборът на зрителите“ (САЩ) за любима киноактриса
1992 Награди „Златен глобус“ за Най-добра актриса във филм – мюзикъл или комедия Франки и Джони Франки
Награди Awards Circuit Community за най-добра актриса в поддържаща роля Батман се завръща Жената-котка
Награди на кръга на филмовите критици в Ню Йорк за най-добра актриса Поле на любовта Лорин Холет
1993 Награда на филмовата академия на САЩ за Най-добра актриса в главна роля
Награди „Златен глобус“ за най-добра актриса във филм – драма
Награда „Блимп“ на Наградите Kids' Choice за най-любима филмова актриса Батман се завръща Жената-котка
Филмови награди на MTV за най-добра целувка (споделена)
Филмови награди на MTV за най-желана жена Опасен ум Луан Джонсън
1994 Награди „Златен глобус“ за най-добра актриса във филм – драма Невинни години Елена Оленска
Давид на Донатело за най-добра чуждестранна актриса
Награди на филмовите критици на Далас-Форт Уорт за най-добра актриса
1995 Награди „Сатурн“ на Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за най-добра актриса Вълк Лора Олдън
1996 Награда „Блимп“ на Наградите Kids' Choice за най-любима актриса Един прекрасен ден Мелани Паркър
Награда „Браво Ото“ за най-добра актриса
Филмови награди на MTV за най-желана жена и за най-добро женско изпълнение Опасен ум Луан Джонсън
1999 Филмова награда на „Онлайн филмовата и телевизионна асоциация“ за най-добра музика за оригинална песен (споделена) When You Believe" в „Принцът на Египет“
2001 Награди „Сатурн“ на „Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите“ за най-добра актриса Прозрачно минало Клер Спенсър
2002 Награди на Асоциацията на филмовите критици от Вашингтон за най-добра актриса в поддържаща роля Белият олеандър Ингрид Магнусен
2003 Награди на „Гилдията на екранните актьори“ за изключителна актриса в поддържаща роля
Италиански онлайн филмови награди за най-добра поддържаща актриса
2007 Награди „Скрийм“ за най-лош злодей Звезден прах вещицата Ламия
2008 Награди „Сатурн“ на Американска академия за научнофантастични, фентъзи и филми на ужасите за най-добра поддържаща женска роля
Награди на „Гилдията на екранните актьори“ за изключителен актьорски състав – филм Лак за коса Уилма фон Тасъл
Награди Gold Derby за групово изпълнение състав
Награда „Жорж“ на Руските национални филмови награди за най-добра чуждестранна актриса
2009 Награда „ЕДА Женски фоус“ на Алианса на филмовите журналистки (САЩ) за актрисата, противопоставяща се на възрастта и ейджизма Лично Линда
2010 Награда „Феликс“ на Наградите 20/20 за най-добра актриса Знаменитите Бейкър Бойс Сюзи Даймънд
2013 Награда „Изборът на зрителите“ (САЩ) за любима киноикона
2014 Награда „Жорж“ на Руските национални филмови награди за най-добра чуждестранна актриса на десетилетието
2016 All Def филмови награди за най-отзивчив бял човек Опасен ум Луан Джонсън
2017 Награда „Одисей“ за най-добра актриса в поддържаща роля Майко! жена
Награди Fright Meter за най-добра актриса в поддържаща роля
Праймтайм награди „Еми“ за изключителна поддържаща актриса – ограничен сериал или филм Магьосникът на лъжите Рут Мейдоф
2018 Награди „Златен глобус“ за най-добра поддържаща женска роля – телевизия
Награди „Сателит“ за най-добра актриса в минисериал или телевизионен филм
Асоциация на филмовите критици от Индиана (САЩ) за най-добра актриса Къде е Кира? Кира
Награди „Готам“ за независим филм за най-добра актриса
2019 Американски филмови награди за най-добра актриса
2020 Награди CinEuphoria за най-добра актриса в поддържаща роля – международен конкурс Господарката на злото 2 Кралица Ингрид
2021 Награди „Златен глобус“ за най-добра актриса във филм – мюзикъл или комедия French Exit Франсис Прайс
Награди „Сателит“ за най-добра актриса в игрален филм – мюзикъл или комедия

Източници и бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Michelle Pfeiffer Awards // IMBD.com. Посетен на 18 януари 2021.
  2. ↑ The Unstoppable Michelle Pfeiffer – Most Beautiful, Michelle Pfeiffer. People. Time, Inc. Посетен на 19 януари 2021 г.
  3. ↑ Donna Jean Taverna Pfeiffer // findagrave.com. Посетен на 19 януари 2021.
  4. ↑ DeDee Pfeiffer – Movie and Film Biography and Filmography // Imdb.com. Посетен на 19 януари 2021.
  5. 1 2 Michelle Pfeiffer biography // Yahoo Movies. Yahoo!. Посетен на April 27, 2011.
  6. 1 2 3 Egan, Tim. Michelle Pfeiffer, Sensuous to Sensible // The New York Times. August 6, 1995. Посетен на 19 януари 2021.
  7. ↑ Michelle Pfeiffer – Pfeiffer: 'I'm A Multi-Cultural Mutt' // Contact Music. Архивиран от оригинала на 27 септември 2013. Посетен на 19 януари 2021.
  8. ↑ Michelle Pfeiffer // IMDb. Посетен на 19 януари 2021.
  9. ↑ Epting, Chris. Orange County: Then & Now. Arcadia Publishing, 2011. ISBN 978-0-7385-8115-6. Посетен на 19 януари 2021.
  10. ↑ Tierney, Tom. Glamorous Movie Stars of the Eighties Paper Dolls. Courier Dover Publications, 2002. ISBN 978-0-486-42191-9.
  11. ↑ Michelle Pfeiffer biography. Hello! Magazine. HELLO Ltd. Посетен на 19 януари 2021 г.
  12. ↑ Burbank Gal is Chosen as State Titlist // Merced-Sun Star. The McClatchy Company, April 17, 1978. Посетен на July 18, 2011.[неработеща препратка]
  13. ↑ Erickson, Steve (November 2002). Beauty and the Beast. Los Angeles Magazine. Vol. 47 no. 11. Emmis Communications. ISSN 1522 – 9149
  14. 1 2 3 4 5 Michelle Pfeiffer Trivia, in Imdb.com. Посетен на 20 януари 2021 г.
  15. ↑ Weekly Review. No. 1186. Weekly Review Ltd. 1983. p. 96.
  16. ↑ Alumni videos: Beverly Hills Playhouse // Beverly Hills Playhouse. Архивиран от оригинала на 23 януари 2021. Посетен на 10 юли 2011.
  17. 1 2 3 Thompson, Douglas. Pfeiffer: Beyond the Age of Innocence. Warner Futura, 1995. ISBN 978-0-7515-1030-0.
  18. ↑ Maslin, Janet. Grease 2 (1982): More Grease // The New York Times. June 11, 1982. Посетен на 19 януари 2021. [A]lthough she is a relative screen newcomer, Miss Pfeiffer manages to look much more insouciant and comfortable than anyone else in the cast
  19. ↑ Egan, Tim. Michelle Pfeiffer, Sensuous to Sensible // The New York Times. The New York Times Company, August 6, 1995. Посетен на July 16, 2011. "I needed to learn how to act ... in the meantime, I was playing bimbos and cashing in on my looks."
  20. 1 2 Michelle Pfeiffer Biography // Talk Talk. Tiscali UK Limited trading. Посетен на October 23, 2008. Michelle, renowned as the most beautiful actress in the world ...
  21. ↑ Gottdiener, Mark. New forms of consumption: consumers, culture, and commodification. Rowman & Littlefield, 2000. ISBN 978-0-8476-9570-6.
  22. ↑ Corlis, Richard (December 5, 1983). Say Good Night to the Bad Guy. TIME. most of the large cast is fine: Michelle Pfeiffer is better ...
  23. ↑ Dunne, Dominick. Blonde Ambition // Vanity Fair 47. 1984. с. 58.
  24. ↑ The Witches of Eastwick // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021.
  25. ↑ Ebert, Roger. The Witches of Eastwick // RogerEbert.com. Посетен на 19 януари 2021. "have a delicious good time with their roles"
  26. ↑ Benson, Sheila. Movie Review: 'Witches' Curse Goes to the Devil // Los Angeles Times. Посетен на 19 януари 2021. "a warm, irresistible character."
  27. ↑ Tequila Sunrise: Michelle Pfeiffer // Pfeiffertheface.com. Архивиран от оригинала на 1 ноември 2008. Посетен на 23 октомври 2008.
  28. ↑ Dangerous Liaisons // The Washington Post. January 13, 1989. Посетен на 19 януари 2021. "the least obvious and the most difficult. Nothing is harder to play than virtue, and Pfeiffer is smart enough not to try. Instead, she embodies it. Her porcelain-skinned beauty, in this regard, is a great asset, and the way it's used makes it seem an aspect of her spirituality."
  29. ↑ 1989 BRITISH ACADEMY FILM AWARDS // British Academy of Film and Television Arts. Посетен на 19 януари 2021.
  30. ↑ 61st Academy Awards winners // Academy of Motion Picture Arts and Sciences. Посетен на 19 януари 2021.
  31. ↑ 150 Greatest movie performances of all time // TotalFilm.com. Посетен на April 28, 2011.
  32. ↑ The Fabulous Baker Boys (1989) // Box Office Mojo. Future Publishing Limited. Посетен на 19 януари 2021.
  33. ↑ Ebert, Roger. The Fabulous Baker Boys // Chicago Sun-Times. October 13, 1989. Посетен на 19 януари 2021. "one of the movies they will use as a document, years from now, when they begin to trace the steps by which Pfeiffer became a great star"
  34. ↑ Gorman, Allison. The Roles of a Lifetime: Michelle Pfeiffer // Paste. Архивиран от оригинала на 27 ноември 2018. Посетен на May 17, 2018.
  35. ↑ Haskell, Robert. Michelle Pfeiffer is Back (as if She Ever Left) // InStyle. Посетен на 19 януари 2021. The Fabulous Baker Boys – in which she gave her most widely lauded performance, as the lounge singer Susie Diamond
  36. ↑ Smith, Richard. The Russia House // Turner Classic Movies. Time Warner Company. Посетен на April 28, 2011.
  37. ↑ Salon Brilliant Careers #124; The dazzling versatility of Michelle Pfeiffer // Salon.com. Архивиран от оригинала на 8 февруари 2007. Посетен на October 23, 2008.
  38. ↑ Denby, David (September 23, 1991). Frankie and Johnny brings outrageous romance to a wounded city. New York magazine. Vol. 24 no. 37. New York Media, LLC. ISSN 0028 – 7369
  39. ↑ Michelle Pfeiffer. Inside the Actors Studio. Season 13. Episode 16. August 5, 2007.
  40. ↑ Rich, Frank. Review/Theater; Night of Stars, and Also Shakespeare // The New York Times. July 10, 1989. Посетен на 19 януари 2021. Pfeiffer was again demonstrating that she is as subtle and surprising as she is beautiful
  41. ↑ Love Field – Awards // AllMovie. Rovi Company. Посетен на 19 януари 2021.
  42. ↑ Cotter, Padraig. Batman: Why Michelle Pfeiffer Is The Best Catwoman // ScreenRant. Посетен на 19 януари 2021.
  43. ↑ Melrose, Kevin. Michelle Pfeiffer's Catwoman Is Still Batman's Best Movie Villain // Comic Book Resources. Посетен на 19 януари 2021. it's Selina's story that imbues Batman Returns with a depth that lifts it above its predecessor, and establishes Pfeiffer's Catwoman as the Caped Crusader's most compelling movie villain of all time.
  44. ↑ Diaz, Eric. Michelle Pfeiffer Shows Why She's Still The Best Catwoman // Nerdist. Посетен на 19 яануари 2021.
  45. ↑ Bastién, Angelica Jade. 25 Years Later, Michelle Pfeiffer's Catwoman Is Still the Best Superhero Movie Villain // Vulture. Посетен на 19 януари 2021. Pfeiffer's Catwoman is widely seen as the best cinematic take on the character
  46. ↑ "The Best and Worst Batman Villains". Premiere Magazine. Hachette Filipacchi Media U.S., Inc. Arguably the outstanding villain of the Tim Burton era, Michelle Pfeiffer's deadly kitten with a whip brought sex to the normally neutered franchise. Her stitched-together, black patent leather costume, based on a sketch of Burton's, remains the character's most iconic look. And Michelle Pfeiffer overcomes Batman Returns' heavy-handed feminist dialogue to deliver a growling, fierce performance.
  47. ↑ Batman Returns Worldwide box-office // WorldwideBoxoffice. Посетен на June 26, 2020.
  48. ↑ Galbraith, Jane. Pfeiffer spices up award show // Los Angeles Times. June 14, 1993. Посетен на 19 януари 2021.
  49. ↑ Wolf Movie Reviews, Pictures // Rotten Tomatoes. Архивиран от оригинала на 22 май 2010. Посетен на May 1, 2011.
  50. ↑ Maslin, Janet. Wolf (1994) Review/Film; Wolf Bites Man; Man Sheds His Civilized Coat // The New York Times. June 17, 1994. Посетен на 19 януари 2021. "Ms. Pfeiffer's role is underwritten, but her performance is expert enough to make even diffidence compelling."
  51. ↑ Wolf at Box Office Mojo // Box Office Mojo. IMDb Company. Посетен на 19 януари 2021.
  52. ↑ "Movies to See". Jet. Vol. 88 no. 15. Johnson Publishing Company. August 21, 1995.
  53. ↑ Big Winners at 38th Grammy Awards Ceremony in Los Angeles // Jet 89. March 18, 1996. Посетен на 19 януари 2019.
  54. ↑ "Rap star Coolio, Fugees with win at MTV Awards". Jet. Vol. 90 no. 19. Johnson Publishing Company. September 23, 1996
  55. ↑ Dangerous Minds (1995) – Box Office Mojo // www.boxofficemojo.com. Посетен на 19 януари 2021.
  56. ↑ Maslin, Janet. To Gillian on Her 37th Birthday (1996) // The New York Times. October 18, 1996. Посетен на 20 януари 2021.
  57. ↑ One Fine Day // AllMovie. Посетен на 20 януари 2021.
  58. ↑ A Thousand Acres Movie Reviews, Pictures // Rotten Tomatoes. Посетен на 20 януари 2021.
  59. ↑ Howe, Desson. 'The Deep End of the Ocean' (PG-13) // The Washington Post. The Washington Post Company, March 12, 1999. Посетен на May 1, 2011.
  60. ↑ Maslin, Janet. 'A Midsummer Night's Dream': A 'Dream' of Foolish Mortals // The New York Times. May 14, 1999. Посетен на 20 януари 2021.
  61. ↑ The Story of Us (film) // AllMovie. Посетен на 20 януари 2021.
  62. ↑ What Lies Beneath // The Numbers.com. Nash Information Services, LLC. Посетен на 20 януари 2021.[неработеща препратка]
  63. ↑ What Lies Beneath (2000) // Box Office Mojo. Посетен на 20 януари 2021.
  64. ↑ I Am Sam // AllMovie. Посетен на 20 януари 2021.
  65. ↑ I Am Sam (2001) // Box Office Mojo. Посетен на November 13, 2017.
  66. ↑ I Am Sam // Metacritic. CBS Interactive Inc. Посетен на 20 януари 2021.
  67. ↑ LaSalle, Mick. Penn plays sad 'Sam' / He's full of integrity as retarded father // Seattle Post-Intelligencer. January 25, 2002. Посетен на 20 януари 2021. "In one scene, she breaks down in tears as she unburdens herself to him about her miserable life. It's hard not to cringe, watching this emotionally ready actress fling herself headlong into false material."
  68. ↑ Axmaker, Sean. 'I am Sam' wallows in melodramatic mush // Seattle Post-Intelligencer. Hearst Communications Inc., January 24, 2002. Посетен на May 1, 2011. "Pfeiffer, apparently stymied by the bland clichés that prop up her screechy role, delivers her flattest, phoniest performance ever."
  69. ↑ Holden, Stephen. Slowly, A Princess Turns Into An Urchin // New York Times. The New York Times Company, October 11, 2002. Посетен на 20 януари 2021. "Ms. Pfeiffer, giving the most complex screen performance of her career, makes her Olympian seductress at once irresistible and diabolical."
  70. ↑ Turan, Kenneth. Artful 'Oleander' needs more compelling voice // Los Angeles Times. Tribune Company, October 11, 2002. Посетен на 20 януари 2021. "Ms. Pfeiffer, giving the most complex screen performance of her career, makes her Olympian seductress at once irresistible and diabolical."
  71. ↑ Sinbad: Legend of the Seven Seas Preview // Entertainment Weekly. April 25, 2003. Посетен на 20 януари 2021.
  72. ↑ Michelle Pfeiffer's Eternal Beauty // CBS News. CBS Interactive Inc. Посетен на 20 януари 2021.
  73. ↑ Hairspray // AllMusic. Архивиран от оригинала на 12 януари 2021. Посетен на 20 януари 2021.
  74. ↑ Hairspray (2007) // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021.
  75. ↑ Stardust // AllMovie. Посетен на 19 януари 2021.
  76. ↑ Stardust Box Office Mojo // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021. Production Budget: $70 million
  77. ↑ I Could Never Be Your Woman // Rotten Tomatoes. Посетен на 19 януари 2021.
  78. ↑ Schwartz, Missy. Would You Dump This Woman? // Entertainment Weekly. Посетен на 19 януари 2021.
  79. ↑ Review: I Could Never Be Your Woman // Reel Views.net. Посетен на 19 януари 2021. Pfeiffer and Rudd to have adequate chemistry to pull off the romance in what he described as an enjoyable romantic comedy that has enough going for it to make it worth a recommendation
  80. ↑ Meredith, Luke. 2011 Movie preview: 'No strings attached' // USA Today. Gannett Company, Inc., December 12, 2008. Посетен на 19 януари 2021.
  81. ↑ Michelle Pfeiffer // Turner Classic Movies. Архивиран от оригинала на 28 януари 2021. Посетен на 19 януари 2021.
  82. ↑ Michelle Pfeiffer beweist in Chéru Mut zur Falte // Die Welt. Axel Springer AG, February 10, 2009. Посетен на 19 януари 2021.
  83. ↑ Dalton, Stephen. Chéri review // The Times. London, February 11, 2009. Архивиран от оригинала на 16 юни 2011. Посетен на March 1, 2009. a steady flow of dry quips and acerbic one-liners and Pfeiffer's performance as magnetic and subtle, her worldly nonchalance a mask for vulnerability and heartache.
  84. ↑ Ebert, Roger. Chéri review // Chicago Sun-Times. June 24, 2009. Архивиран от оригинала на 7 май 2013. Посетен на August 6, 2009. it was fascinating to observe how Pfeiffer controls her face and voice during times of painful hurt
  85. ↑ Turan, Kenneth. Chéri review // Los Angeles Times. June 26, 2009. Архивиран от оригинала. Посетен на August 6, 2009. "wordless scenes that catch Léa unawares, with the camera alone seeing the despair and regret that she hides from the world. It's the kind of refined, delicate acting Pfeiffer does so well, and it's a further reminder of how much we've missed her since she's been away."
  86. ↑ New Year's Eve (2011) // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021.
  87. ↑ People Like Us // Rolling Stone. Посетен на 19 януари 2021.
  88. ↑ Holden, Stephen. 'People Like Us,' With Chris Pine // New York Times. June 28, 2012. Посетен на 19 януари 2021. "partly compensate for the holes in a story whose timing is hard to swallow"
  89. ↑ Weekend Report: 'Ted' Gets High, 'Mike' Scores // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021.
  90. ↑ Vejvoda, Jim. Dark Shadows Review // IGN. Посетен на 19 януари 2021.
  91. ↑ Dark Shadows (2012) // Box Office Mojo. Посетен на November 13, 2017.
  92. ↑ "Michelle Pfeiffer in Talks to Join Robert De Niro in 'Malavita'" Overallsite. Посетен на 19 януари 2021 г.
  93. ↑ The Family // IMDb. Посетен на 19 януари 2021.
  94. ↑ Kit, Zorianna. Just Seen It: The Family Movie Review // Huffington Post. Посетен на 19 януари 2021. "De Niro, Pfieffer and Jones all brought 100% to their roles."
  95. ↑ The Family (2013) // Box Office Mojo. Посетен на 19 януари 2021.
  96. ↑ Live with Kelly and Michael. September 11, 2013. ABC.
  97. ↑ Michelle Pfeiffer 'Dreading' Her Soon-To-Be-Empty Nest // Access Hollywood. Архивиран от оригинала на 26 септември 2013. Посетен на November 13, 2017.
  98. ↑ Michelle Pfeiffer: 'My best performance is still in me' // zap2it.com. Посетен на 19 януари 2021.
  99. ↑ Sundance Report: Gloomy 'Where Is Kyra?' Marks Michelle Pfeiffer's Latest Big Screen Comeback // Yahoo News!. Посетен на 19 януари 2021.
  100. ↑ Darren Aronofsky: mother! is close to Black Swan 'in spirit' // Entertainment Weekly. Посетен на 19 януари 2021.
  101. ↑ Patten, Dominic. Sundance 2017: Robert Redford, New Rashida Jones Netflix Series, 'Rebel In The Rye' & More On Premiere, Docu, Midnight & Kids Slates // Deadline.com. Посетен на 19 януари 2021.
  102. ↑ Edelstein, David. Michelle Pfeiffer Is Stunning in Where Is Kyra? // Vulture. Посетен на 19 януари 2021.
  103. ↑ Weitzman, Elizabeth. 'Where Is Kyra?' Film Review: Michelle Pfeiffer Shines in Dark Indie Drama // The Wrap. Посетен на 19 януари 2021.
  104. ↑ Patten, Bilge. Michelle Pfeiffer Gives the Performance of Her Life in Where Is Kyra? // The Village Voice. Архивиран от оригинала на 7 април 2023.
  105. ↑ Kinane, Ruth. Michelle Pfeiffer is brilliant in bleak drama Where Is Kyra?: EW review // Entertainment Weekly. Посетен на 19 януари 2021.
  106. ↑ Fear, David. 'Where Is Kyra?' Review: Michelle Pfeiffer Gives the Performance of Her Career // The Village Voice. Посетен на 19 януари 2021.
  107. ↑ "HBO's 'Wizard Of Lies' Madoff Movie A Go With Michelle Pfeiffer, Alessandro Nivola Joining Robert De Niro; Barry Levinson To Direct" Deadline
  108. ↑ Andreeva, Nellie. Madoff Movie 'Wizard Of Lies' Draws Largest Premiere Viewership For HBO Film In 4 Years // Deadline.com. Архивиран от оригинала на 25 май 2017. Посетен на 19 януари 2021.
  109. ↑ The Wizard of Lies // tonymedley.com. Посетен на 19 януяри 2021.
  110. ↑ Ali, Lorraine. Robert De Niro plays an oddly convincing Madoff in HBO's 'Wizard of Lies' // Los Angeles Times. Посетен на 19 януари 2021.
  111. ↑ She's Back, People: Michelle Pfeiffer Scores First Emmy Nomination For HBO's 'Wizard Of Lies' // Moviepilot.com. Архивиран от оригинала на 4 септември 2017. Посетен на July 15, 2017.
  112. ↑ Michelle Pfeiffer, Domhnall Gleeson Joining Jennifer Lawrence in Darren Aronofsky Drama // The Hollywood Reporter. Посетен на 19 януари 2021.
  113. ↑ mother! Buzz: Is Darren Aronofsky's Latest the Year's Most Controversial Movie? // Посетен на 19 януари 2021.
  114. ↑ Appelo, Tim. Michelle Pfeiffer: 'I Don't Need to Look Younger' // AARP. Посетен на 19 януари 2021. [Pfeiffer] earned A-plus reviews in a baffling flick that got an F on Cinemascore.
  115. ↑ mother! // Посетен на 19 януари 2021.
  116. ↑ Michelle Pfeiffer is the MVP of Mother! // Посетен на 19 януари 2021. "There's a gravity to Pfeiffer's performance that allows her to succeed where the other main actors fail, save for brief spurts – she straddles the boundaries between embodying a symbol and granting the character enough interiority to feel like a flesh and blood woman, too."
  117. ↑ Munzenrieder, Kyle. From Laura Dern to Michelle Pfeiffer, 2017 Was the Year of the Comeback // W. Посетен на 19 януари 2021. September's mother! may have been the most divisive movie of the year, but it seems the one thing we all could agree on was, 'You know, it's really nice to have Michelle Pfeiffer back.'
  118. ↑ Donnelly, Matt. Paramount Pulls Brad Pitt's 'World War Z 2,' 'Friday the 13th' Reboot From Schedule // TheWrap. Посетен на 19 януари 2021.
  119. ↑ Emery, Dawn. 'Murder on the Orient Express': Kenneth Branagh, Michelle Pfeiffer Dish on All-Star Remake at London Premiere // Variety. November 2, 2017. Посетен на May 22, 2019.
  120. ↑ Giles, Jeff. Murder on the Orient Express Mostly Stays on Track // Rotten Tomatoes. Посетен на 19 януари 2021.
  121. ↑ Roeper, Richard. Others sent to back of train in Branagh's 'Murder on Orient Express' // Chicago Sun-Times. Посетен на 19 януари 2021.
  122. ↑ Lane, Anthony. Murder on the Orient Express and Thelma // The New Yorker. Посетен на 19 януари 2021.
  123. ↑ Edelstein, David. Murder on the Orient Express Is a Mild Ride // Vulture. Посетен на 19 януари 2021.
  124. 1 2 3 LaSalle, Mick. A successful new stab at 'Murder on the Orient Express' // San Francisco Chronicle. Посетен на 19 януари 2021.
  125. ↑ Ant-Man and the Wasp // Box Office Mojo. Посетен на July 12, 2018.
  126. ↑ Gleiberman, Owen. Film Review: 'Ant-Man and the Wasp' // Variety. Посетен на 19 януари 2021.
  127. ↑ Spiegel, Josh. 'Ant-Man and the Wasp' Review: Marvel Delivers a Fun and Funny Palate Cleanser // /Film. Посетен на 19 януари 2021.
  128. ↑ Michelle Pfeiffer in Talks to Join Angelina Jolie in 'Maleficent 2' (EXCLUSIVE) // Variety. Посетен на 19 януари 2021.
  129. ↑ Michelle Pfeiffer to Star in Azazel Jacobs' Dark Comedy 'French Exit' // Variety. Посетен на 19 януари 2021.
  130. ↑ Sony Pictures Classics Acquires Azazel Jacobs' 'French Exit' Starring Michelle Pfeiffer & Lucas Hedges // Deadline. Посетен на 19 януари 2021.
  131. ↑ Michelle Pfeiffer, Lucas Hedges, Tracy Letts Join 'French Exit' Comedy // Deadline. Посетен на 19 януари 2021.
  132. ↑ Michelle Pfeiffer to Star in Azazel Jacobs' Dark Comedy 'French Exit' // Variety. Посетен на April 9, 2019.
  133. ↑ Sony Pictures Classics Acquires Azazel Jacobs' 'French Exit' Starring Michelle Pfeiffer & Lucas Hedges // Deadline. Посетен на September 7, 2019.
  134. ↑ Michelle Pfeiffer, Lucas Hedges, Tracy Letts Join 'French Exit' Comedy // Deadline. Посетен на May 11, 2019.
  135. ↑ Interview: Michelle Pfeiffer on 'French Exit,' her new business and what she hated about the Catwoman costume // The Morning Call. Посетен на March 16, 2021.
  136. ↑ Lang, Brent. 'French Exit' With Michelle Pfeiffer, Lucas Hedges to Close New York Film Festival // Variety. Посетен на February 21, 2021.
  137. ↑ Debruge, Peter. 'French Exit' Review: Michelle Pfeiffer Makes a Clean Break, Delivering a Role for Which She'll Be Remembered // Variety. October 10, 2020. Посетен на February 21, 2021.
  138. ↑ Nominations for the 78th Golden Globe Awards (2021) Announced // Golden Globe Awards. Посетен на February 4, 2021.
  139. ↑ Michelle Pfeiffer To Star As Betty Ford In 'The First Lady', Susanne Bier To Direct Showtime Anthology Series // Deadline. Посетен на January 21, 2021.
  140. ↑ Baumgartner, Drew. Showtime's Anthology Series 'The First Lady,' About Three Iconic White House Women, Will Premiere in 2022 // Collider. Посетен на August 24, 2021.
  141. ↑ Ant-Man and the Wasp: Quantumania Star Michelle Pfeiffer Posts Intense Training Video // Comicbook.com. Посетен на May 16, 2022.
  142. ↑ Annette Bening & Michelle Pfeiffer Team For Feature Adaptation Of Alice LaPlante's 'Turn Of Mind' – Cannes // Deadline. Посетен на May 11, 2019.
  143. ↑ Ritman, Alex. Michelle Pfeiffer to Lead 'Wild Four O'Clocks' for 'The Batman' Writer Peter Craig and 'La La Land,' 'Drive' Producers // The Hollywood Reporter. Посетен на May 10, 2022.
  144. ↑ Grobar, Matt. Michelle Pfeiffer, Michael Showalter To Team For Amazon MGM Holiday Comedy 'Oh. What. Fun' // Deadline. Посетен на March 22, 2024.
  145. ↑ Petski, Denise. Michelle Pfeiffer Confirmed To Headline Taylor Sheridan's 'Yellowstone' Spinoff 'Madison' // Deadline Hollywood. Посетен на August 8, 2024.
  146. ↑ Otterson, Joe. Michelle Pfeiffer Joins Elle Fanning, Nicole Kidman in Apple TV+ Series 'Margo's Got Money Troubles' // Variety. Посетен на September 23, 2024.
  147. 1 2 Miller, Julie. Michelle Pfeiffer Reveals Why She 'Disappeared' from Hollywood // Vanity Fair. Посетен на 19 януари 2021.
  148. 1 2 3 4 Brown, Mick. Michelle Pfeiffer: interview // The Daily Telegraph. April 20, 2009. Посетен на 19 януари 2021. [A]n actress who for so long has been regarded as the one of Hollywood's great beauties ...
  149. 1 2 3 Bastién, Angelica Jade. The 10 Essential Roles of Michelle Pfeiffer // Vulture.com. Посетен на 19 януари 2021.
  150. 1 2 3 4 5 Hirshey, Gerri. Michelle Pfeiffer: The Bat's Meow // Rolling Stone. Посетен на 19 януари 2021.
  151. 1 2 Stone, Peter; Kelsey, Colleen (May 9, 2012). New Again: Michelle Pfeiffer. Посетен на 19 януари 2021 г.
  152. 1 2 Platt, Adam (May 1, 1997). Pfeiffer and Clooney get close – The real life of Michelle Pfeiffer. New Woman. Посетено на 19 януари 2021 г.
  153. ↑ Ebiri, Bilge. Is Where Is Kyra? the Best Michelle Pfeiffer Has Ever Been? // Miami New Times. Посетен на 19 януари 2021.
  154. 1 2 3 Kaye, Elizabeth. The Stacks: Why It's So Hard to Be Michelle Pfeiffer // The Daily Beast. April 2, 2016. Посетен на 19 януари 2021.
  155. ↑ 200 Greatest Hollywood Actresses of the 80s and 90s // ExpertsColumn.com. Архивиран от оригинала на 28 март 2023. Посетен на 19 януари 2021.
  156. ↑ Michelle Pfeiffer – Biography // Turner Classic Movies. Архивиран от оригинала на 28 януари 2021. Посетен на 19 януари 2021.
  157. ↑ Longsdorf, Amy. Her evergreen expectation // The Morning Call. Архивиран от оригинала на 9 февруари 2019. Посетен на February 6, 2019.
  158. ↑ Lindsey, Robert. Hard Work Is Moving Michelle Pfeiffer Closer To Stardom // Chicago Tribune. Архивиран от оригинала на 10 август 2018. Посетен на 19 януари 2021.
  159. ↑ Longsdorf, Amy. 'Deep' Thoughts Chic Michelle Pfeiffer Explains Attraction Of Flawed Character // The Morning Call. Архивиран от оригинала на 18 май 2018. Посетен на May 17, 2018.
  160. ↑ McCarthy, Lauren. Michelle Pfeiffer on the Radical Transparency of Her New Fragrance Brand // W. Посетен на 19 януари 2021.
  161. ↑ Karasyov, Caroline Doyle (October 1, 2002). Michelle Pfeiffer Tells All – Michelle Gets Personal. Harper's Bazaar. Посетено на 19 януари 2021 г.
  162. ↑ Levine, Josh. David E. Kelley: The Man Behind Ally McBeal. Toronto, Ontario, Canada, ECW Press, 1999. ISBN 978-1-55022-372-9. с. 2.
  163. ↑ Longsdorf, Amy. Legally Mean // The Morning Call. Архивиран от оригинала на 18 май 2018. Посетен на May 17, 2018.
  164. ↑ Dunne, John Gregory. Monster: Living Off the Big Screen. New York City, Knopf Doubleday Publishing Group, 2012. ISBN 9780307817648.
  165. ↑ Tapan, Barbaros. Michelle Pfeiffer: A successful actress, mother and businesswoman // Daily Sabah. Посетен на 19 януари 2021. Considered to be among the most talented actresses of her generation
  166. 1 2 3 Johnson, Brian D. Courtesans gone wild in 'Cheri' and 'The Girlfriend Experience' // Maclean's. Архивиран от оригинала на 17 май 2018. Посетен на 19 януари 2021.
  167. ↑ Erickson, Steve. Beauty and the Beast // Los Angeles Magazine. November 2002. с. 130 – 132. Архивиран от оригинала. Посетен на 19 януари 2021.
  168. ↑ Kaye, Elizabeth. The Stacks: Why It's So Hard to Be Michelle Pfeiffer // The Daily Beast. April 2, 2016. Посетен на April 22, 2017.
  169. ↑ Wittmer, Carrie. Michelle Pfeiffer explains why she 'disappeared' from Hollywood // Business Insider. Посетен на 19 януари 2021.
  170. 1 2 Taylor, Charles. The dazzling versatility of Michelle Pfeiffer // Salon. Посетен на 19 януари 2021.
  171. ↑ Happy Birthday, Michelle Pfeiffer! Celebrates the Star's Milestone Birthday With Photos Through the Years // Parade. Посетен на 19 януари 2021.
  172. ↑ Bastién, Angelica Jade. Michelle Pfeiffer Is the MVP of Mother! // Vulture.com. Посетен на 19 януари 2021.
  173. 1 2 She sings! She dances! She acts! – The Fabulous Pfeiffer Girl. Empire. February 1, 2010.
  174. ↑ Brown, Mick. Michelle Pfeiffer: interview // The Daily Telegraph. April 20, 2009. Посетен на April 22, 2017. [A]n actress who for so long has been regarded as the one of Hollywood's great beauties ...
  175. 1 2 Synnot, Siobhan. Michelle's difficult liaisons; Star loves doing things the hard way. // Daily Record. June 12, 1998. Посетен на 19 януари 2021.
  176. ↑ Diu, Nisha Lilia. Interview: Michelle Pfeiffer, 'I was in a cult' // The Daily Telegraph. November 5, 2013. Посетен на 19 януари 2021.
  177. ↑ Calvillo, Frank. Make it a Double: THE FATE OF THE FURIOUS & TEQUILA SUNRISE // Cinapse. Посетен на 19 януари 2021.[неработеща препратка]
  178. ↑ Haskell, Robert. Michelle Pfeiffer is Back (as if She Ever Left) // InStyle. Посетен на February 7, 2019.
  179. ↑ Duffin, Claire. Michelle Pfeiffer: The day I realised I was part of a cult // Посетен на March 7, 2022.
  180. ↑ Duffin, Claire. Michelle Pfeiffer: The day I realised I was part of a cult // Посетен на March 7, 2022.
  181. ↑ Walters, Meg. The Complete Evolution Of Michelle Pfeiffer // The List. Посетен на January 26, 2024.
  182. ↑ Hargrove, Hannah. Michelle Pfeiffer wows with swimsuit selfie inside garden of $22million mansion // Hello Magazine. Посетен на January 26, 2024.
  183. ↑ Forever Young // Woman's Way. Посетен на January 26, 2024.
  184. ↑ Michelle Pfeiffer: interview // Turner Classic Movies. Turner Broadcasting System. Посетен на May 8, 2011.[неработеща препратка]
  185. ↑ Sastry, Keertana. Scandals Onscreen: Celebrities Who Had Affairs Right In Front Of Our Eyes // Business Insider. March 30, 2012. Посетен на 19 януари 2021.
  186. ↑ Hind, John. Did I say that? // The Guardian. December 5, 2009. Посетен на July 11, 2015.
  187. ↑ Akbar, Arifa. John Malkovich: 'I don't need to be liked' // The Independent. London, January 8, 2011. Посетен на May 12, 2015.
  188. ↑ Lipton, Michael A. The Two Lives of Catwoman – Couples, Batman Returns, Fisher Stevens, Michelle Pfeiffer. People.
  189. ↑ Encyclopedia Britannica. Посетено на 19 януари 2021 г.
  190. ↑ Michelle Pfeiffer biography and filmography // Tribune.ca. Tribute Entertainment Media Group. Посетен на 19 януари 2021.
  191. ↑ Michelle Pfeiffer, in Hello Magazine. Посетено на 19 януари 2021 г.
  192. ↑ Pringle, Gill. Michelle Pfeiffer: The former beauty queen is back after a five-year break // The Independent. London, Independent Print Limited, July 13, 2007. Посетен на 19 януари 2021.
  193. ↑ Michelle Pfeiffer Biography // Tiscali.co.uk. Архивиран от оригинала на 26 септември 2008. Посетен на October 23, 2008.
  194. ↑ The Real Reason Michelle Pfeiffer 'Disappeared' from Hollywood, in Woman's Day. Посетено на 19 януари 2021 г.
  195. ↑ Michelle Pfeiffer Opens Up About Why She 'Disappeared' from Hollywood // Woman's Day.
  196. ↑ Michelle Pfeiffer Shares She's a Grandmother // E! News. Посетен на September 30, 2025.
  197. ↑ James McClain. Michelle Pfeiffer quietly lays down $8 million on the Pacific Palisades Riviera // Посетен на 20 януари 2021.
  198. ↑ Michelle Pfeiffer Buys Home in Pacific Palisades for $22.5M // 4 февруари 2020. Посетен на 20 януари 2021.
  199. ↑ Michelle Pfeiffer: Then and Now // InStyle. Посетен на 19 януари 2021.
  200. ↑ Henry Rose: 100% Transparent Fine Fragrances // Henry Rose. Посетен на 19 януари 2021.
  201. ↑ Haskell, Robert. Michelle Pfeiffer is Back (as if She Ever Left) // InStyle. Посетен на 19 януари 2021.
  202. ↑ "Star Portrait: Michelle Pfeiffer". GQ Magazine (in German). Nast Digital Network. Архивиран на 1 октомвир 2011 г.
  203. ↑ Michelle Pfeiffer Bio // Архивиран от оригинала. she has a quirky quality you don't expect Архив на оригинала от 2018-11-27 в Wayback Machine.
  204. ↑ Michelle Pfeiffer, Bob Breech, David E. Kelley attend Healthy Child Healthy World's L.A. Gala // guestofaguest. Посетен на 19 януари 2021.[неработеща препратка]
  205. ↑ Michelle Pfeiffer: Why I became a vegan // CNN. Архивиран от оригинала на 8 януари 2021. Посетен на 19 януари 2021.
  206. ↑ Michelle Pfeiffer Joins Instagram With An Awesome ‘Batman’ Throwback – Plus, See Every Actress to Play Catwoman! // Closer Weekly. Посетен на 20 януари 2021.
  207. 1 2 Michelle Pfeiffer Awards // Imdb.com. Посетен на 2025-12-1.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Мишел Пфайфър.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michelle Pfeiffer в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Мишел_Пфайфър&oldid=12848456“.