Алиса в Страната на чудесата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алиса в Страната на чудесата.

Алиса в Страната на чудесата
Alice's Adventures in Wonderland
Teaparty.png
Илюстрация от първото издание (1865) от Джон Тениъл.
Оригинален език английски
Автор Луис Карол
Илюстратор Джон Тениъл
Създаден 1962 г.
Англия
Първо издание 4 юли 1865 г.
Англия
Издателство Macmillan
Жанр Детска литература
Вид роман
Следваща Алиса в Огледалния свят

Преводач Лазер Голдман, 1939
ISBN ISBN 954-8053-01-2
Алиса в Страната на чудесата в Общомедия

„Алиса в Страната на чудесата“ (на английски: Alice's Adventures in Wonderland) е детски роман написан от английския писател и математик Чарлз Латуидж Доджсън, под псевдонима Луис Карол, и излязал за първи път през 1865 г.

Книгата представлява приказна история, изобилстваща със сатира, символизъм и абстракции, което го прави един от най-характерните представители на литературния нонсенс. Главен персонаж в сюжета е малко момиченце на име Алиса, което, следвайки говорещ бял заек, попада в непознат и напълно объркан свят, пълен с причудливи и фантастични персонажи, много от които са алюзия към личните приятел на Доджсън. Самата Алиса е вдъхновена от реално съществуващо момиче, близка на автора. През 1871 г. излиза продължението на романа, озаглавено „Алиса в Огледалния свят“.

Произведението се смята за изключително популярно и влиятелно в литературата, превръщайки се в една от най-обичаните книги като от деца, така и от възрастни. Неговите повествователни линия и структура оказват огромно влияние върху жанровото развитие на фентъзито. По приказната творба са създадени безброй театрални, филмови и телевизионни адаптации.

На 4 юли 1862 г. Чарлз Доджсън извежда своята малка приятелка Алиса Лидел, заедно с двете ѝ сестри Лорина и Едит, на разходка с лодка по река Темза. Момичетата помолили придружителя да им разкаже забавна приказка, измислена от него. Тогава младият професор съчинил „Алиса в страната на чудесата“. После по молба на децата написал приказката в тетрадка, която украсил със свои рисунки и им я поднесъл като коледен подарък още същата година. Случайно ръкописа попада в ръцете на писателя за деца Джордж Макдоналд, който убеждава Доджсън да издаде книгата.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Първа глава: В заешката дупка[редактиране | редактиране на кода]

Илюстрация на Джон Тенъл

Алиса седи заедно със сестра си на скамейка. Сестрата чете книга, която е безинтересна на малкото момиче, понеже няма нито картинки, нито диалози. Неочаквано един Бял Заек изкача пред тях. Заекът изважда часовник от джоба на жилетката си, поглежда го и забързва нанякъде. Алиса последва животното през полето и вижда, че се шмугва в една голяма заешка дупка. Момичето се спуска подире му. Дупката върви донякъде направо, но изведнъж тръгва надолу. Любопитното дете пропада в нещо като кладенец, който е изключително дълбок. Докато пада Алиса оглежда тунела, по чийто стени има шкафове и лавици, пълни с книги. Падащото момиче успява да вземе един буркан с портокалово сладко, който се оказва празен. Пропадането протича толкова дълго, че Алиса почва да говори със себе си.

Накрая момичето се стоварва безопасно върху купчина от съчки и сухи листа. Вижда Белия Заек, все така забързан. Втурва се пак към него, но говорещото животно изчезва зад ъгъла. Момичето се озовава в дълга ниска зала, осветена от няколко лампи. Наоколо са разположени редица врати, всяка от които заключена. По средата на залата седи стъклена маса, а върху нея златен ключ. Алиса обаче не успява с ключето да отвори нито една от вратите, освен една малка, ок. 40 см, скрита зад мъничка завеса. Вратата води към прекрасна градина, която се достига през миша дупка. За да стане малка, Алиса изпива шишенце, разположено на стъклената масичка. На него пише приканващо: „Изпий ме“. Момичето се смалява до 25 см, но забравя ключа на масата. Опитва се да се покатери по един от стъклените крака. Не след дълго тъжното дете открива кутия, в която е разположена баничка, на чийто повърхност, със стафиди, е написано: „Изяж ме“. Отхапва от храната и наблюдава дали ще се смали или порасни. Нищо не се случва. Момичето изяжда цялата баничка.