Алиса в Страната на чудесата

Вижте пояснителната страница за други значения на Алиса в Страната на чудесата.

---

Алиса в Страната на чудесата
Alice's Adventures in Wonderland
Корица на първото издание от 1865 г.
Автор	Луис Карол
Илюстратор	Джон Тениъл за бълг. издания: Петър Чуклев, 1965 Борис Стоилов, 1999 Виктор Паунов, 2002 Ясен Гюзелев, 2010 Милена Радева, 2016 Максим Митрофанов, 2019 Евгения Чистотина, 2021
Създаден	1862 Англия
Първо издание	4 юли 1865 г. Лондон, Англия
Издателство	Macmillan
Оригинален език	английски
Жанр	Детска литература, литературен нонсенс
Вид	роман
Страници	От 98* до 116**
Следваща	„Алиса в Огледалния свят“
Издателство в България	Хермес, 1999
Преводач	Лазар Голдман, 1933 Любен Сечанов, 1943 Милен Спириев, 1993 Теменуга Маринова, 1993 (стихове) Павлина Чохаджиева, 1995 Христо Кънев, 1999 Венера Атанасова, 1999 (стихове) Светлана Комогорова-Комата, 1997 Ирина Димитирова, 2006 Любомир Николов-Нерви, 2016 Невена Ангелова, 2022 Елка Виденова, 2022 Петър Тушков. 2025
Начало	Alice was beginning to get very tired of sitting by her sister on the bank, and of having nothing to do: once or twice she had peeped into the book her sister was reading, but it had no pictures or conversations in it, “and what is the use of a book,” thought Alice, “without pictures or conversations?”
Край	Lastly, she pictured to herself this same little sister of hers would, in the after-time, be herself a grown woman; […] and how she would feel with all their simple sorrows, and find a pleasure in all their simple joys, remembering her own child-life, and the happy summer days.
бележки *Брой страници от изданието на „Хермес“ ′15**Брой страници от издание на „Софтпрес“ ′16
Алиса в Страната на чудесата в Общомедия

„Алиса в Страната на чудесата“ (на английски: Alice in Wonderland), известна и като „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ (Alice's Adventures in Wonderland), е роман за деца, написан от английския писател и математик Чарлз Латуидж Доджсън под псевдонима „Луис Карол“, и публикуван за първи път през 1865 г.

Книгата представлява приказна история, чийто главен персонаж е момиченце на име Алиса, което, следвайки говорещ бял заек, попада в непознат и напълно объркан свят, пълен с причудливи и фантастични персонажи, много от които са алюзия към личните приятели на Доджсън. Самата Алиса е вдъхновена от реално съществуващо момиче – Алис Плезанс Лидъл, близка на автора.

Произведението получава положителни отзиви след излизането си и днес е едно от най-известните произведения на викторианската литература. То се смята за изключително популярно и влиятелно в световната литература, главно насочено към малките читатели, но обичано еднакво и от по-възрастните. Изобилства със сатира, символизъм и абстракции, което го прави един от най-характерните представители на литературния нонсенс. Повествователната линия и структура на романа оказват огромно влияние върху жанровото развитие на фентъзито. Художникът Джон Тениъл създава 42 илюстрации за случая.

Книгата никога не е била изчерпана от печат и е преведена на 174 езика, вкл. и на български. Нейното наследство включва екранизации, адаптации за радио, визуални изкуства, балет, опера и мюзикъл, както и тематични паркове, настолни игри и видеоигри.

През 1871 г. писателят публикува продължение, озаглавено „Алиса в Огледалния свят“ (Through the Looking-Glass), а през 1890 г. – съкратената версия за малки деца, „Детската „Алиса“ (Nursery Alice).

Предистория

Златният следобед

Книгата е замислена на 4 юли 1862 г., когато Луис Карол и преподобният Робинсън Дъкуърт гребат нагоре по река Айзис с трите малки дъщери на Хенри Лидъл, приятел на писателя: Лорина Шарлот, на 13 г. – „Първа“ (Prima) в уводното стихотворение на книгата, Алис Плезанс, на 10 г. – „Втора“ (Secunda), и Едит Мери – на 8 г., „Трета“ (Tertia). Пътуването започва от Фоли Бридж, Оксфорд, и завършва на 8 km нагоре по течението при Годстоу, Оксфордшър. По време на пътуването Карол разказва на момичетата история, която описва в дневника си като „Приключенията на Алиса под земята“ и която се е заел да напише за Алис. Алис Лидъл си спомня, че е помолила Карол да я запише: за разлика от други истории, които той ѝ бил разказвал, тя пожелала именно тази да бъде запазена. Тя получава ръкописа след повече от две години.

4 юли е известен като „златният следобед“, представен в пролога на романа като стихотворение. Всъщност времето около Оксфорд на 4 юли е било хладно и влажно, макар че някои учени оспорват това твърдение. Учените спорят дали Карол наистина е измислил Алиса по време на „златния следобед“ или историята е била развивана постепенно в продължение на по-дълъг период.

Карол се запознава с децата на семейство Лидъл през март 1856 г., когато се сприятелява с Хари Лидъл. През юни 1856 г. той води децата на реката. Робърт Дъглас-Феърхърст, който написва литературна биография на Карол, предполага, че Карол е предпочитал Алис Плезанс Лидъл, по-специално защото името ѝ било подходящо за алюзии. „Pleasance“ означава „удоволствие“, а името „Алис“ се появява в съвременни произведения, включително стихотворението „Алис Грей“ (Alice Gray) от Уилям Мий, на което Карол пише пародия; Алис е героиня и в „Деца-мечта: Блян“ (Dream-Children: A Reverie) – прозаично произведение от Чарлз Ламб. Карол, фотограф-любител от края на 50-те години на XIX век, създава много фотографски портрети на децата на Лидъл, и особено на Алис, от които 20 са запазени до наши дни.

Ръкопис: „Приключенията на Алиса под земята“

Луис Карол

Карол започва да пише ръкописа на историята още на следващия ден, макар че най-ранната версия е изгубена. Момичетата и Карол предприемат още едно пътуване с лодка месец по-късно, когато той разказва историята на Алис, а през ноември започва сериозно да работи по текста. За да добави финалните щрихи, той проучва естествената история на животните, включени в книгата, а след това дава ръкописа да бъде разгледан от други деца – особено от тези на Джордж Макдоналд. Въпреки че Карол добавя свои собствени илюстрации към оригиналното копие, при публикуването му е посъветван да намери професионален илюстратор, за да бъде книгата по-привлекателна за читателите. Впоследствие той се обръща към Джон Тениъл, за да пресъздаде идеите му чрез собствения си художествен стил, като му казва, че историята се е харесала на децата.

Карол започва да планира печатното издание на историята за Алиса през 1863 г. На 9 май 1863 г. той пише, че семейството на Макдоналд му е предложило да публикува „Алиса“. В дневника му от 2 юли е записано, че е получил образец на страница от печатното издание. На 26 ноември 1864 г. Карол подарява на Алис Лидъл ръкописа на „Приключенията на Алиса под земята“ (Alice's Adventures Under Ground), със свои илюстрации и с посвещението: „Коледен подарък за едно скъпо дете в памет на един летен ден“.

Публикуваната версия на „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата“ е около два пъти по-дълга от „Приключенията на Алиса под земята“ и включва епизоди като „Чаеното парти на Лудия шапкар“ (или „Лудото чаено парти“), които не се появяват в ръкописа. Единственото известно ръкописно копие на „Приключенията на Алиса под земята“ се съхранява в Британската библиотека.

Сюжет

Алис Лидъл

Първа глава. В заешката дупка

Алиса, малко момиче, седи отегчено заедно със сестра под едно дърво. Сестрата чете книга, която е безинтересна на малкото момиче, понеже няма нито картинки, нито диалози. Неочаквано пред тях изскача бял заек. Той изважда часовник от джоба на жилетката си, поглежда го и забързва нанякъде. Алиса го проследява през полето и вижда, че се шмугва в една голяма заешка дупка. Момичето се спуска подире му. Дупката върви донякъде направо, но изведнъж тръгва надолу. Любопитното дете пропада в нещо като кладенец, който е изключително дълбок. Докато пада, Алиса оглежда тунела, по чийто стени има шкафове и лавици, пълни с книги. Падащото момиче успява да вземе един буркан с портокалово сладко, който се оказва празен. Пропадането е толкова дълго и отегчително, че Алиса започва да си говори сама.

Накрая момичето се стоварва върху купчина от съчки и сухи листа. Вижда Белия заек, все така забързан. Втурва се пак към него, но той изчезва зад ъгъла. Момичето се озовава в дълга ниска зала, осветена от няколко лампи. Наоколо са разположени редица врати, всяка от които заключена. По средата на залата седи стъклена маса, а върху нея златен ключ. Алиса пробва ключа на всяка от вратите, но то се оказва прекалено малко или прекалено голямо за ключалките. Единствено пасва на вратичка, голяма ок. 40 см и скрита зад мъничка завеса, която води към прекрасна градина, разделена от миша дупка. Копнеейки да отиде в градината, Алиса изпива шишенце, разположено на стъклената масичка. На него пише приканващо: „Изпий ме“. Момичето се смалява до 25 см, но забравя ключа на масата. След като безуспешно се опитва да се покатери по нея, тъжното дете открива кутия, в която се крие баничка, на чийто повърхност, със стафиди, е изписано: „Изяж ме“. Отхапва от храната и наблюдава дали ще се смали или порасни. Нищо не се случва. Момичето изяжда цялата баничка.

Втора глава. Водата на сълзитe

Алиса започва да се издължава „като грамаден далекоглед“. Нозете ѝ едва се виждат и тя се замисля как ще ги обуе с нови чорапи и обувки. Докато крои планове, тя си удря главата в свода на залата. Детето уточнява, че сега е високо три метра. Взема малкия ключ и отключва вратата, водеща към градината. Поглежда през нея с едното си око. Непосилна да премине през вратата, момичето сяда на пода и започва да плаче. Сълзите ѝ са с обем колкото кофа с вода и скоро около плачещото дете се образува вада с около десет сантиметра дълбочина, простираща се до половината на залата.

След малко се чуват ситни стъпчици. Алиса забелязва отново Белия заек, този път великолепно нагизден. Животното си мърмори нещо под носа, че закъснява за някаква херцогиня. После Белия заек се плаши от размера на Алиса и побягва в тъмнината, като изпуска белите си ръкавици от ярешка кожа и голямото ветрило. Момичето вдига ветрилото и започва да си вее с него. Докато тя си мисли затова, че може да е някой друг, а не себе си, неочаквано надява една от ръкавиците. Оказва се, че ветрилото е вълшебно и смалява онзи, който го използва. Алиса захвърля магическия предмет, преди да изчезне съвсем. Сега тя уточнява, че е висока около две стъпки.

Както по-рано, малката врата е затворена, а ключът е на стъклената маса. Алиса пада в солената вода, образувана от нейните сълзи, дълбока три метра. Недалеч от момичето изплува причудлива мишка. Детето се опитва да я заговори, като ѝ обяснява за домашната ѝ котка Дайна и едно куче от родния дом. Плуващото животно обаче се страхува и от двете. За да покаже защо има страх от котки и кучета, мишката отвежда Алиса на един сух бряг, гъмжащ от разни птици и животни. Сред тях са птица Додо, Райски папагал и орле.

• 
  Белия заек поглежда своя часовник
• 
  Алиса открива скритата врата
• 
  Алиса отпива от шишенцето
• 
  Алиса се издължава
• 
  Алиса взима магическото ветрило на Белия заек

Трета глава. Свободно надбягване и една дълга история

Чудноватата дружина от птици, целите измокрени до кости, се събират на съвет, за да решат как да се изсушат. Алиса се сприятелява с тях и дори започва да води спор с Райския папагал, който настоява че е по-прав от нея. Мишката твърди, че знае как да се изсушат и всички се събират в кръг около нея. Тя започва да цитира най-сухата и досадна история за Уилям Завоевателя. Райската птица и патицата я прекъсват няколко пъти. Мишката пита Алиса: „как се чувства“, а тя отвръща, че е „все така мокра“. Тогава птицата Додо предлага да направят свободно бягане. Алиса е любопитна какво представлява това. Додо набързо ѝ показва, като набелязва голям кръг. Участниците се нареждат по кръга и започват хаотично надбягване. След като всички се изсушават, птицата Додо прекратява състезанието. Уморените състезатели зачакват наградата си. Додо казва, че ще получат своите възнаграждения от Алиса. Малкото момиче притеснено бърка в джоба си и намира кутията с бисквитки и един напръстник. Бисквитките са раздадени на птиците, а Алиса получава напръстника, връчен лично от птицата Додо. Печелившите намират известни трудности в изяждането на наградите си.

Всички насядат отново в кръг около Мишката и я замолват да разкаже още една история. Алиса предлага на разказвача да разкаже защо се страхува от котки и кучета, както ѝ е било обещано. Мишката предупреждава, че тази история е тъжна и дълга, и започва да рецитира стихотворение за това как една котка я е осъдила несправедливо на смърт. Алиса мисли казаното за твърде усукано, с което обижда Мишката и тя напуска ядосано. Птиците и един рак се възмущават от нейното нетърпение. Момичето отново почва да мечтае гласно за Дейна, която била отличен ловец на птици. Това уплашва останалите и те се разотиват, оставяйки Алиса сама. Детето се разплаква, но скоро чува ситни стъпчици, които мисли, че са на Мишката.

Четвърта глава. Заекът изпраща едно Перце

Стъпките се оказват на Белия заек, който търси ветрилото и ръкавиците си. Алиса се включва в търсенето, осъзнавайки че голямата зала е напълно изчезнала. Заекът припознава момичето със своята прислужница Мери Ан и ѝ заповядва да му донесе ръкавиците и ветрилото от къщата му. Алиса влиза в спретната къща, на чийто втори етаж намира търсеното от Белия заек, както и едно малко шишенце без надпис. Любопитното момиче изпива половината от шишето и започва да расте бързо – едната ѝ ръка излиза от прозореца, а кракът – през комина. Белият заек пожелава да влезе в дома си. Когато опитва да направи това през прозореца, ръката на Алиса го хвърля в един цветарник. След като момичето, отново без да иска, хвърля заека, този път със слугата му Пат, пак в цветарник, стопанинът на дома извиква гущер на име Перцето да влезе в къщата през комина, с помощта на стълба. Когато нещастното животно се спуска по комина, Алиса ритва с крака и то се изстрелва във въздуха, падайки в един плет. След инцидента, порой от камъчета се изсипват върху приклещеното момиченце. Тя забелязва, че хвърлените камъчета, лежащи на пода, започват да се превръщат в малки банички. Мислейки, че те могат да я направят по-малка, Алиса глътва една от тях и почва да се смалява. Вече достатъчно малка, за да премине през вратата, момичето избягва от къщата. Отвън я подгонват Перцето, заедно с две морски свинчета.

Скоро Алиса се озовава в гъста гора. Момичето си оформя две цели: да намери чудната градина и да възвърне обикновени си ръст. Тя неочаквано се натъква на грамадно кутре. Уплашеното дете се опитва да се отърве от него, като му подхвърля пръчка. Накрая Алиса се отървава от животното и навлиза още по-навътре в гората. Озовава се пред голяма гъба, над която седи голяма синя гъсеница, спокойно пушеща от дълго наргиле.

• 
  Алиса във водата от сълзите
• 
  Алиса и Мишката
• 
  Алиса заедно с птицата Додо
• 
  Мишката разказва историята за котката
• 
  Алиса приклещена в дома на Белия заек

Пета глава. Съветът на една гъсеница

Гъсеницата се обръща към Алиса и я пита коя е. Момичето отвръща възпитано, че не може да отговори на въпроса ѝ, понеже от сутринта е преживяла толкова много промени на ръста – ту малка, ту голяма. Неочакваният събеседник обаче не намира нищо странно в промените на външността и отговаря на Алиса с къса забележка, която обижда момичето и то решава да си тръгне. Гъсеницата възпира детето и я съветва да не се ядосва, а да сподели какъв е точно проблема ѝ. Обърканото момиче се оплаква, че не може да си припомни някои неща и дава за пример стихотворението „Как е лъснал малкия ни лекокрил…“ Гъсеницата ѝ предлага да каже наизуст „Татко Уилям“. Алиса казва стихотворението, но събеседницата ѝ го намира за грешно от началото до края. След кратко мълчание, Гъсеницата я пита колко висока иска да е. Детето отговаря, че иска да е по-голяма, защото никак не е хубаво да си висок десет сантиметра. Самата Гъсеница е висока точно десет сантиметра. Преди тя да си тръгне, казва на Алиса, че едната страна на гъбата ще я накара да расте, а другата да се смалява. Малкото момиче е объркано кой е единия край и кой другия на гъбата. Откъсва с двете ръце по малко и хапва дясното парче. То моментално почва да я смалява. Успява да глътне парче от лявата гъба, което издължава врата ѝ. Алиса шмугва шия в тревата отдолу, за да намери раменете си. Неочаквано е нападната от Гълъбица, която обърква момичето със змия, диреща да изяде яйцата ѝ. След като се отървава от птицата, Алиса успява да възвърне нормалния си ръст, като ту хапва от едната, ту от другата гъба. Момиченцето се озовава на поляна, където е разположена къщичка, висока около метър и трийсет. Отхапва от смаляваща половина и с ръст от 25 см се насочва към постройката.

Шеста глава. Прасе и пипер

Алиса наблюдава пред къщата как една риба, преоблечена като лакей, почуква на вратата. Отваря ѝ друг лакей жаба. Първият предава голямо писмо на втория с молбата, че е покана от Царицата за Херцогинята за игра на крокет. Двамата се покланят, като си преплитат напудрените перуки. Лакеят-риба се тръгва. Вторият лакей сяда на земята до вратата. Любопитното момиче се приближава към вратата и похлопва на нея. Отвътре се чуват крясъци, шум от чупене на чинии, лай и кихане. Съществото на земята казва на Алиса, че ако той е бил отвътре е щял да и отвори, но понеже е вън няма как. Вратата се отваря и отвътре излита една чиния, която удря лакея. Жабата говори, че цял ден ще седи тук. Алиса влиза вътре.

Детето се озовава в кухня, където Готвачката приготвя супа. Херцогинята и бебето, което държи в ръцете си, кихат от прекаления черен пипер в супата. На огнището седи усмихващ се Чешърски котарак. Херцогинята и Алиса се заговарят за котката. След разговора Готвачката започва без причина да хвърля различни предмети по жената с бебето. Херцогинята се възмущава, че ако някои хора си гледат работата, Земята би се въртяла по-бързо. Малкото момиче не е съгласна с нея. Жената започва да люлее силно бебето, след това го дава на Алиса, защото трябва да тръгва за крокет срещата. Пеленачето се оказва странно същество, издаващо грухтящи звуци и прививащо се като морска звезда.

Момичето и бебето излизат навън. Невръстното дете се превръща в прасе и Алиса го пуска в гората. Чешърският котарак се оказва седнал на един клон. Момичето го пита за посоката. Котаракът ѝ отвръща, че в едната посока се намира Мартенският заек, а в другата Шапкарят, но и двамата са побъркани. Усмихваща се котка определя като побъркани себе си и Алиса. Обърканото дете тръгва към пътя, водещ към Мартенския заек.

• 
  Ръката на Алиса и Белия заек
• 
  Перцето излита от комина
• 
  Гигантското кутре
• 
  Гъсеницата
• 
  Жабата-лакей и рибата-лакей

Седма глава. Една необикновена закуска

Под едно дърво пред къща е наредена голяма маса. На самия ѝ край седят притиснати Шапкарят, Мартенският заек и Катерицата, заспала дълбоко. Алиса сяда на едно голямо кресло на другата страна на масата, въпреки възраженията на двамата будни, че няма място. Мартенският заек и Шапкарят се държат налудничаво и грубо със своя гост. Шапкарят задава гатанка, на която никой не знае отговора, и си играе с отговорите на момичето. По едно време вади часовник, който отмерва годините и дните, но не и часовете. Мартенският заек пуска часовника в чашата с чай, за да го поправи, понеже закъснява с няколко дни. Шапкарят започва да говори за Времето, към което трябва да се отнасяме с уважение. Налудничавият мъж да си спомни за концерт, проведен от Кралицата Сърце, в който участвали той и Времето. Кралицата заповядала да бъде отсечена главата на Шапкаря, заради песента му, която ѝ „губила времето“. Оттогава Шапкаря и Времето са скарани и винаги е шест часа – време за обяд. Тримата се местят непрестанно около масата, понеже нямали време да измият съдовете, заети да пият чай.

Мартенският заек и Шапкарят събуждат Катерицата, за да им разкаже приказка. Катерицата започва историята на три сестри на име Мими, Нини и Лили, които живеели щастливо на дъното на кладенец, от който извирал сироп, и се упражнявали в рисуването на неща, които започват с буквата „М“. Алиса смята целия разказ за абсурден и непрекъснато задава въпроси на разказвача. Отговорите на Шапкаря, Мартенския заек и Катерицата объркват малкото момиче. Алиса напуска масата обидена и отвратена. Последно вижда как Шапкаря и Мартенския заек се опитват да напъхат Катерицата в чайника. Детето намира врата в едно дърво, което я отвежда отново в залата от втора глава. С помощта на гъбата от Гъсеницата Алиса нагажда своята височина на 25 сантиметра и преминава през вратата, водеща към Чудната градина.

Осма глава. Царицата и нейното игрище

До входа на градината седи розово стъбло, чийто бели рози са боядисвани в червено от трима градинари с имена: Две, Пет и Седем. Алиса пита тримата защо правят това. Две и отговаря, че Царицата на сърцата е заповядала да се посади стъбло с червени рози, но те погрешка посадили с бели. От вътрешността на градината се задава Царицата. Тримата слуги падат по очи на земята.

Царският екскорт се състои от войници – подобно на градинарите, също с продълговати и плоски като карти за игра тела, – придворни, царското семейство и гости. Между гостите Алиса забелязва Белия заек, който е глашатай. Шествието се спира пред Алиса и градинарите. Момичето се опитва да защити клетите слуги, но Царицата заповядва да бъде отсечена главата и на четиримата. Царят се застъпва за детето, а градинарите се скриват зад една огромна саксия.

Царицата на сърцата кани Алиса да играят крокет. Играта обаче е крайно необичайна: игрището е пълно с трапчинки и издатини, вместо топка се използват живи таралежи и вместо чук живи фламингота. За обръч служат войниците, които превиват телата си като мост. Не присъстват каквито и да е правила, всеки прави каквото си иска и остават Царицата, раздаваща смъртни присъди наляво и надясно, да побеждава. Алиса се опитва да изправи врата на фламингото и да удари бягащия таралеж. Накрая се отказва и търси начин да избяга от игрището. Неочаквано във въздуха се появява главата на Чешърския котарак и момичето започва да му се оплаква от играта и Царицата. Царят и Царицата на сърцата чуват разговора. Те не харесват новия гост и заповядват да се отсече главата му. Палачът възразява: не може да отсече глава ако няма тяло. Между тях избухва спор. Алиса споделя, че котката е на Херцогинята, нея да питата. Палачът довежда Херцогинята, но вече е късно – главата на Чешърския котарак е изчезнала.

• 
  Херцогинята, готвачката и бебето
• 
  Чешърският котарак
• 
  Алиса с Шапкаря и Мартенския заек
• 
  Шапкаря, Мартенския заек и Катерицата
• 
  Две, Пет и Седем

Девета глава. Историята на лигавата костенурка

Алиса среща отново Херцогинята, която този път е в добро настроение и непрестанно извежда морални поуки от всяка ситуация. Срещата им е прекъсната от появата на Царицата, която заплашва Херцогинята със смърт и я прогонва. По време на играта на крокет Царицата непрестанно нарежда екзекуции, но Алиса разбира, че присъдите никога не се изпълняват.

По-късно Царицата праща Алиса с един Грифон да се запознае с Лигавата костенурка, която тъжно разказва историята си. Тя описва как като малка е ходила на училище в морето, където учителка им е била стара костенурка, наречена „Ученурка“. Учебните предмети, които изброява, представляват каламбури и пародийни версии на традиционни дисциплини – например „чесане и пискане“, различни „арисметики“ като „съдиране“ и „изяждане“, „лудория“, „мореография“ и „бесуване“. Споменава се също, че училищният ден е продължавал дванайсет часа, които постепенно намалявали, защото „времето си отзимало всеки ден по малко“. Главата завършва с предложение вместо за уроци да се говори за игри.

Десета глава. Tанцът на морските раци

В тази глава Лигавата костенурка и Грифонът обясняват на Алиса как се изпълнява „танцът на морските раци“, като го демонстрират пред нея, придружени от песен. Танцът е описан като редица от комични движения, включително хвърляне на раците в морето и преследването им обратно. Лигавата костенурка пее тъжна песен за белицата, която предизвиква нови недоразумения между героите и Алиса. След това започват игри на думи, свързани с риби като белицата и треската.

По-късно Алиса разказва на двамата за приключенията си, но когато опитва да повтори заучено стихотворение, думите отново се изопачават и звучат безсмислено. Грифонът и Лигавата костенурка я карат да рецитира още, но в крайна сметка тя е спасена от настояването на Грифона да чуят песен. Лигавата костенурка изпява пародийна ода на „супата от костенурка“. Главата завършва с появата на вик „Делото започва!“, след което Грифонът хваща Алиса и я повежда към ново приключение.

Единадесета глава. Кой открадна баничките?

В тази глава започва процесът срещу Момчето на сърцата, обвинено в кражба на банички, изпечени от Царицата. Съдебната зала е пълна с различни животни, птици и карти. Царят изпълнява ролята на съдия, а Белият заек действа като вестител. Дванадесет съдебни заседатели, сред които е и Гущерчето Перце, записват всичко усърдно, макар често безсмислено. Алиса, която постепенно отново започва да расте, наблюдава с любопитство хода на процеса.

Първият свидетел е Шапкарят, придружен от Мартенския заек и Катерицата. Показанията му са объркани и несвързани, а той самият е в постоянен страх от екзекуция. След него е повикана готвачката на Херцогинята, която отказва да свидетелства и бързо напуска залата. През това време Царицата често настоява за обезглавявания и създава хаос, особено след намесата на Катерицата, която е изгонена от процеса.

Главата завършва с изненадващо обявяване на следващия свидетел – самата Алиса.

Дванадесета глава. Показанията на Алиса

В заключителната глава процесът срещу Момчето на сърцата достига кулминация. Алиса, вече нараснала до необичайни размери, е призована да свидетелства. Случайно събаря съдебните заседатели, но ги връща на местата им. Царят и Царицата продължават да тълкуват произволно всяко събитие и всяка дума, а ново „доказателство“ — лист със стихове без автор — е обявено за най-важното уличаващо свидетелство, въпреки че няма връзка с делото.

Алиса се противопоставя на абсурдността на процеса и на заповедите на Царицата, която иска незабавно да бъде произнесена присъдата. Когато Алиса отказва да се подчини и заявява, че съдиите и обвинителите са само карти за игра, те се надигат и се нахвърлят върху нея. В този момент тя се събужда от съня си и открива, че лежи в скута на сестра си.

Книгата завършва с размисъла на сестрата за чудния сън на Алиса, като тя си представя как малкото момиче ще порасне, но ще запази детското си въображение и ще предава неговите приказни истории на следващите поколения.

Герои

Алиса, Шапкарят и Мартенският заек – илюстрация на Чарлз Робинсън от 1907 г.

• Алиса (Alice) – момиче в детска възраст; главна героиня в историята. Типичнo за Викторианската епоха, Алиса е възпитано и вежливо момиче, което се опитва да се държи добре с другите хора. Сблъсквайки се с причудливите персонажи от Страната на чудесата, тя понякога е по-груба и рязка. Често прибягва до разсъждения, които се оказват колкото абсурдни, толкова и забавни. Момичето обича стихотворенията и песните.
• Белият заек (The White Rabbit) – бял говорещ заек със светлочервени очи, облечен с жилетка, в чийто джоб носи часовник. Има аристократични маниери и изисквания. Живее в голяма къща заедно със слугата си Пат. Верен на Царицата на Сърцата, при която изпълнява длъжността на глашатай. Първоначално е представен делови и забързан, винаги закъсняващ за кралицата.
• Шапкарят (The Hatter) – чудновата фигура, определяна за луд, заедно със своите събеседници Мартенския заек и Катерицата. Тримата персонажи присъстват на необикновената закуска, на чийто гост е Алиса. Шапкарят е налудничава личност, склонна към прибързани и необмислени постъпки. Обича песните и гатанките. Алиса го намира за невъзпитан, често правещ ѝ забележки.
• Царицата на сърцата (The Queen of Hearts) – владетелка в Страната на чудесата, в чийто подчинение са странно изглеждащи същества с тяло на карти за игра. Описана е темпераментна и взискателна, често издава смъртни присъди за най-малките нередности или нарушения. Присъдата ѝ е една и съща: обезглавяване. Съпруга на Царя на сърцата, който е далеч по-благ от нея.
• Царят на сърцата (The King of Hearts) – съпруг на Царицата на сърцата, който понякога влиза и в ролята на съдия. Представлява пълна противоположност на жена си – тих и миролюбив, гледащ да отменя жестоките присъди на владетелката, докато я няма наоколо.
• Херцогинята (The Duchess) – враг на Царицата на сърцата, която първоначално е представена груба и налудничава, което я прави антипатична за Алиса. В тяхната втора среща, на игрището за крокет, херцогинята е описана в по-положителна светлина.
• Чешърският котарак (The Cheshire Cat) – червен котарак с остри нокти и зъби. Има широка усмивка, което е нещо необичайно за червените котараци. Смята всички, включително и себе си, за побъркани. Притежава дарбата да изчезва и да се появява внезапно.
• Гъсеницата (The Caterpillar) – синя гъсеница, която живее вдън гората. Тя седи на голяма гъба и пуши от голямо наргиле. Не е особено общителна и приветлива; не разбира проблемите на Алиса, с което обижда момичето. Смята промяната на тялото за нещо маловажно.
• Мартенският заек (The March Hare) – другар на Шапкаря и Катерицата в необикновената закуска. Подобно на своя приятел, действията и мислите на заека са необмислени, граничещи с лудостта.
• Катерицата (The Dormouse, Сънливецът) – изключително поспалива и мудна катерица, която също присъства на необикновената закуска. Подобно на своите приятели е определяна за „луда“.
• Мишката (The Mouse) – обидчива и необщителна мишка, която се страхува от котки и кучета. Смята Алиса за груба и невъзпитана, понеже тя говори често за домашната си котка Дейна.
• Птицата Додо (The Dodo) – птица, която е част от група птици. Организира свободното надбягване, в което участниците се изсушават.
• Грифонът (The Gryphon) – митологично животно, което по препоръка на Херцогинята завежда Алиса при Лигавата костенурка. Описан е като ленив. Според него всичко е въображаемо.
• Лигавата костенурка (The Mock Turtle) – костенурка, която винаги е тъжна, въпреки че няма сериозна причина да е такава. Херцогинята я смята за лигава и неспособна за хубава супа.
• Перцето/Бил Гущерът (Bill the Lizard) – гущер, който е изритан от Алиса с крак, когато се опитва да влезе в дома на Белия заек през комина.
• Пат (Pat) – слуга на Белия заек. Пребивава в дома на заека. Авторът не дава никакво външно описание на героя.
• Две, Пет и Седем (Two, Five & Seven) – градинари-карти, слуги на Царицата на сърцата.
• Кутрето (The Puppy) – грамадно малко кученце, което се опитва да „изяде“ Алиса.
• Дайна (Dihna) – домашната котка на Алиса.

Алюзии

В „Анотираната Алиса“ (Annotated Alice) Мартин Гарднър предоставя сведения за героите. Членовете на компанията от лодката, които за първи път чуват разказа на Карол, се появяват в глава 3 – „Свободно надбягване и една дълга история“. Алис Лидъл също присъства, а писателят е карикатуризиран като Додо („Луис Карол“ е псевдоним на Чарлз Латуидж Доджсън; понеже заеквал, понякога произнасял фамилията си като „Додо-Доджсън“). Патицата се свързва с Робинсън Дъкуърт, а Лори и Орлето – със сестрите на Алис Лидъл, Лорина и Едит.

Бил Гущерът (в бълг. преводи често „Перцето“) може да е игра на думи с името на британския министър-председател Бенджамин Дизраели. Една от илюстрациите на Тениъл в „Алиса в Огледалния свят“ (1871) показва героя „Човекът в бяла хартия“ – карикатура на Дизраели с хартиена шапка. Илюстрациите на Лъва и Еднорога напомнят карикатурите на Джон Тениъл в сп. „Пънч“, където той изобразявал Уилям Гладстон и Дизраели, макар Гарднър да подчертава, че няма доказателства за такава пряка връзка.

Гарднър предполага, че образът на Шапкаря е препратка към Теофилус Картър, търговец на мебели от Оксфорд, и че Тениъл го е нарисувал по негова прилика по идея на Карол. Катерицата разказва история за три сестри на име Елси, Лейси и Тили. Това са сестрите Лидъл: Елси е ЛК (Лорина Шарлот), Тили е Едит (семейният ѝ прякор бил Матилда), а Лейси е анаграма на Алис.

В глава 9 Лигавата костенурка разказва за учител (на бълг. „учителка“) по рисуване, „стар конгер“ (на бълг. „една голяма змия“), който идвал веднъж седмично, за да преподава „Краснопискане, бесуване и въртеж на кръгове“. Това е препратка към арт критика Джон Ръскин, който идвал веднъж седмично в къщата на семейство Лидъл, за да учи децата да рисуват, скицират и рисуват с маслени бои. Лигавата костенурка пее „Супа от костенурки“, която е пародия на песента „Звезда на вечерта, красива звезда“, която семейство Лидъл пеят за Луис Карол.

Стихотворения и песни

Луис Карол пише редица стихотворения и песни за книгата:

• „Всичко в златния следобед...“ ("All in the golden afternoon...") – уводният стих към книгата, оригинално стихотворение от Карол, което напомня за гребната експедиция, по време на която той за първи път разказва историята за приключенията на Алиса под земята.
• „ Как е лъснал малкият ни крокодил“ ("How Doth the Little Crocodile"), гл. 2 – пародия на детската песничка на Айзък Уотс „Срещу безделието и пакостите“.
• „Приказка на мишката“ ("The Mouse's Tale"), гл. 3 – пример за конкретна поезия
• „Стар си, татко Уилям “ ("You Are Old, Father William"), гл. 5 – пародия на „Удобствата на стареца и как ги е спечелил“ от Робърт Сауди
• Приспивната песен на херцогинята „Говори грубо на малкото си момче...“ ("Speak roughly to your little boy..."), гл. 6 – пародия на „Говори нежно“ на Дейвид Бейтс
• „ Блещукай, блещукай, малко прилепче “ ("Twinkle, Twinkle, Little Bat"), гл. 7 – пародия на „Блещукай, блещукай, малка звездичке“ на Джейн Тейлър
• „ Кадрилът на омара“ ("The Lobster Quadrille"), гл. 10 – пародия на „Паякът и мухата“ от Мери Ботъм Хауит
• „Това е гласът на омара“ ("Tis the Voice of the Lobster"), гл. 10 – пародия на „ Мързеливецът“ на Айзък Уотс
• „Красива супа“ ("Beautiful Soup"), гл. 10 – пародия на „Звезда на вечерта, красива звезда“ от Джеймс М. Сейлс
• „Кралицата на сърцата“ ("The Queen of Hearts"), гл. 11 – истинска детска песничка
• „Казаха ми, че си бил при нея...“ ("They told me you had been to her..."), гл. 12 – показанията на Белия Заек

Стил на писане и теми

Символизъм

Биографът на Луис Карол, Мортън Н. Коен, разглежда „Алиса в Страната на чудесата“ като роман с ключ, изпълнен с реални фигури от живота на Карол: героинята Алиса е базирана на Алис Лидъл, птицата Додо представлява самия Луис Карол, Страната на чудесата е Оксфорд, а Чаеното парти на Лудия Шапкар имитира партито за рождения ден на Алис Лидъл. Критикът Ян Сусина отхвърля версията на Коен, като твърди, че героинята Алиса е само слабо свързана с Алис Лидъл.

Според Коен, отвъд преосмислянето на ежедневието на Луис Карол, „Алиса“ критикува викторианските идеали за детството. Това е разказ за тежкото положение на децата във викторианското висшестоящо общество, в който малтретирането на Алиса от създанията на Страната на чудесата отразява отношението на възрастните към самия Карол в детството му.

В глава 8 три карти боядисват розите на розово дърво в червено, защото по погрешка са засадили бяло розово дърво, което Кралицата на Сърцата мрази. Според Уилфрид Скот-Джайлс, мотивът с розите в „Алиса“ намеква за английската Война на розите: червените рози символизират династията Ланкастър, а белите рози – съперничещата династия Йорк.

Език

Книгата е пълна с езикови игри, каламбури и пародии. Според Джилиън Биър играта на Луис Карол с езика създава у новите читатели усещането, че думите „все още имат несигурни ръбове и ореол от безсмислици, размива острия фокус на термините“. Литературната изследователка Джесика Стрейли, в изследване за ролята на еволюционната теория във викторианската детска литература, твърди, че фокусът на Луис Карол върху езика дава приоритет на хуманизма пред сциентизма, като подчертава ролята на езика в човешкото самоосъзнаване.

„Копаене за ябълки“ (на англ. "Digging for apples") на Пат е междуезичен каламбур, тъй като pomme de terre (буквално; „ябълка на земята“) означава на френски „картоф“, а pomme означава „ябълка“.

В глава 2 Алиса първоначално се обръща към мишката като „О, мишко“ въз основа на спомените си за склоненията на съществителните в латинската граматика на брат си: „Една Мишка На една Мишка На една Мишка Една Мишка О, Мишко!“. Тези форми съответстват на първите пет от шестте латински падежа в традиционния ред, установен от средновековните граматици: mus (именителен), muris (родителен), muri (дателен), murem (винителен), (O)mus (звателен). Шестият падеж, ablatīvus (аблатив), липсва в рецитацията на Алиса. Нилсън предполага, че липсващият аблатив е каламбур, свързан с работата на баща ѝ, Хенри Лидъл, върху стандартния „Гръцко-английски лексикон“, тъй като старогръцкият език няма аблатив. Освен това, муса (μούσα, което означава „муза“) е стандартно моделно съществително име в гръцките учебници от онова време в парадигми от първо склонение, съществително с кратка алфа.

Математика

Математиката и логиката са в основата на книгата. Тъй като Луис Карол е бил преподавател по математика в колежа „Крайст Чърч“ към Оксфордския университет, се предполага, че в историята, както и в нейното продължение, има множество препратки и математически концепции. Литературният учен Мелани Бейли твърди в списание New Scientist, че Карол е написал „Алиса в Страната на чудесата“ в окончателния ѝ вариант като сатира върху математиката от средата на 19. век.

Ядене и поглъщане

Карина Гарланд отбелязва как светът в романа е „изразен чрез представяния на храна и апетит“, наричайки честото желание на Алиса за консумация – както на храна, така и на думи – нейните „любопитни апетити“. Често идеята за хранене се използва, за да създаде ужасяващи образи. След загадката „Защо гарванът е като бюро?“ Шапкарят твърди, че Алиса би могла да каже и „Виждам това, което ям... Ям това, което виждам“, и затова решението на загадката, предложено от Боу Бърнс, може да бъде следното: „Гарванът яде червеи; бюрото е изядено от червеи“. Тази идея за храна капсулира концепцията за живот, хранещ се със самия живот, защото червеят бива изяден и след това става ядещият – ужасяващ образ на смъртността.

Нина Ауербах обсъжда как романът се върти около яденето и пиенето, което „мотивира голяма част от поведението ѝ [на Алиса]“, тъй като по същество историята е за неща, „които влизат и излизат от устата ѝ“. Животните от Страната на чудесата представляват особен интерес, тъй като отношението на Алиса към тях се променя постоянно. Както заявява Ловел-Смит, промените в размера на Алиса непрекъснато я преместват в хранителната верига, служейки като начин тя остро да осъзнае отношението „яж или бъди изяден“, което прониква из целия свят на Страната на чудесата.

Нонсенс

„Алиса“ е пример за жанра на литературния нонсенс. Според Хъмфри Карпентър жанрът „нонсенс“ в книгата обхваща както нихилистическото, така и екзистенциалното. Героите в безсмислени епизоди, като „Чаеното парти на Лудия шапкар“, където времето винаги е едно и също, създават парадокси, които никога не се разрешават.

Правила и игри

Страната на чудесата е свят, обвързан с правила, но правилата ѝ не са тези на нашия свят. Литературният учен Даниел Бивона отбелязва, че „Алиса в страната на чудесата“ се характеризира с „игроподобни социални структури“. Тя се доверява на инструкции от самото начало, пиейки от бутилката с етикет „Изпий ме“, спомняйки си по време на спускането си, че децата, които не спазват правилата, често срещат ужасна съдба. За разлика от създанията от Страната на чудесата, които подхождат безкритично към чудесата на своя свят, Алиса продължава да търси правила с развитието на историята. Джилиън Биър предполага, че Алиса търси правила, за да успокои безпокойството си, докато Карол може би е търсел правила, защото се е сблъсквал с последиците от неевклидовата геометрия, която по това време е била в процес на развитие.

Илюстрации

Ръкописът е илюстриран от Луис Карол, който добавя 37 илюстрации; те са отпечатани във факсимилно издание през 1887 г. Джон Тениъл предоставя 42 гравирани на дърво илюстрации за публикуваната версия на книгата. Първият тираж е унищожен (или продаден в САЩ) по молба на Карол, тъй като Тениъл е бил недоволен от качеството на печат. Съществуват само 22 известни екземпляра от първото издание. Книгата е препечатана и публикувана през 1866 г. Подробните черно-бели рисунки на Тениъл остават окончателното визуално представяне на героите.

Илюстрациите на Тениъл към „Алиса в Страната на чудесата“ не изобразяват истинската Алис Лидъл, която е имала тъмна коса и къс бретон.

„Алиса“ е представлява предизвикателство за други илюстратори, включително Чарлз Пиърс (1907) и пълната серия цветни таблици и линейни рисунки на Хари Раунтри, публикувани в междувоенното издание на „Детска преса“ (Глазгоу). Други значими илюстратори са: Артър Ракъм (1907), Уили Погани (1929), Мървин Пийк (1946), Ралф Стедман (1967), Салвадор Дали (1969), Греъм Овърдън (1969), Макс Ернст (1970), Питър Блейк (1970), Туве Янсон (1977), Антъни Браун (1988), Хелън Оксенбъри (1999) и Лисбет Цвергер (1999).

Издаване във Великобритания

Карол се среща за първи път с Алигзандър Макмилан, влиятелен лондонски издател, на 19 октомври 1863 г. Неговата фирма, „Макмилън Пъблишърс“, се съгласява да публикува „Алиса в Страната на чудесата“ през 1864 г. Карол финансира първоначалния тираж, вероятно защото това му дава повече редакторски правомощия от други методи на финансиране. Той управлява подробностите по публикацията, като например набор на текст, и ангажира илюстратори и преводачи.

През 1863 г. изд. „Макмилан“ публикува „Водните бебета“ (The Water-Babies) – детска книжка на автора и предлага дизайна ѝ като основа за „Алиса“. Карол вижда образец на изданието през май 1865 г. До юли са отпечатани 2000 екземпляра, но илюстраторът Джон Тениъл възразява срещу качеството им и Карол инструктира Макмилан да спре публикуването, за да могат да бъдат препечатани. През август той наема Ричард Клей като алтернативен печатар за нов тираж от 2000 екземпляра. Препечатката струва 600 паунда, платени изцяло от Карол. Той получава първия екземпляр от изданието на Клей на 9 ноември 1865 г.

„Макмилан“ най-накрая публикува новото издание, отпечатано от Ричард Клей, през ноември 1865 г. Карол поисква червена подвързия, смятайки я за по-привлекателна за младите читатели. Ново издание, издадено през декември 1865 г. за коледния пазар, но носещо дата 1866 г., е отпечатано набързо. Текстовите блокове на оригиналното издание са премахнати от подвързията и продадени с разрешението на Карол на нюйоркското издателство „D. Appleton & Company“. Подвързията на „Алис от Апълтън“ е идентична с тази на „Алиса“ от „Макмилан“ от 1866 г., с изключение на името на издателя в долната част на гръбчето. Заглавната страница на „Алис от Апълтън“ е вложка, отменяща оригиналната заглавна страница на „Макмилан“ от 1865 г. и носеща отпечатъка на нюйоркското издателство и датата 1866 г.

Издания на български език

• Прев. Лазар Голдман: Алиса в страната на чудесата, изд. „Т. Ф. Чипев“, София, 1933, 1991 (прераб. изд.); изд. „Тодор Нейков“, София, 2010; изд. „Скорпио“, София, 2014; изд. „Хеликон“, София, 2015; изд. „Колибри“, София, 2020; изд. Лист“, София, 2022, 2024. Заедно с „Алиса в огледалния свят“: изд. „Народна младеж“, София, 1948, 1965, 1969; изд. „Отечество“, София, 1977; изд. „Пан“, София, 1996, 1999, 2000, 2004, 2011, 2019; изд. „Хеликон“, София, 2018
• Прев. Любен Сечанов: Алиса в страната на чудесата, изд. „Знание“, София, 1943, 1948
• Прев. Милен Спириев: Алиса в страната на чудесата, в: Избрани произведения, ч. 3, изд. „Абагар“, Варна, 1993, прев. на стиховете Теменуга Маринова
• Прев. Павлина Чохаджиева: Алиса в страната на чудесата, изд. „Фама“, София, 1995; Заедно с „Отвъд огледалото и какво Алиса видя там“: изд. „Колибри“, София, 2022, 2024
• Прев. Светлана Комогорова - Комата: Алиса в страната на чудесата, изд. „Дамян Яков“, София, 1997, 2004, изд. Orange Books, София, 2016; изд. „Хеликон“, София, 2022. Заедно с „Алиса в Огледалния свят““ изд. „Труд“, София, 2002, 2006, 2016; изд. „Миранда“, София, 2019; изд. „Вестникарска група България“, 2009;
• Прев. Христо Кънев, Маргарита Дограмаджян: Алиса в страната на чудесата, изд. „Хермес“, София, 1999, 2006, прев. на стиховете Венера Атанасова
• Прев. Ирина Димитирова: Алиса в страната на чудесата, изд. „Егмонт“, София, 2006, 2011, 2023
• Прев. Любомир Николов-Нарви: Алиса в страната на чудесата, изд. „Бард“, София, 2007; изд. „Софтпрес“, София, 2016, 2021
• Прев. Невена Ангелова: Алиса в Страната на чудесата, изд. „Ерове“, София, 2022
• Прев. Елка Виденова, Цанко Лалев: Алиса в Страната на чудесата, изд. „Пан“, София, 2022, 2023 (заедно с „Алиса в Огледалния свят“)
• Прев. Петър Тушков: Приключенията на Алиса в Страната на чудесата, изд. „Ерго“, София, 2025

Адаптации и други

• Алиса в Страната на чудесата, Балкантон, 1975 (драматизация)
• Прев. Ина Николова: Алиса в Страната на чудесата, изд. „Егмонт България“, 1993 (адаптация)
• Прев. Евгения Петкова: Алиса в страната на чудесата, изд. „Слънчо“, 1997
• Прев. Мария Петрова: Алиса в страната на чудесата, изд. Багра“, 2001, 2004
• Прев. Деметра Дулева: Алиса в страната на чудесата (адаптация), изд. Пан“, София, 2011 (адаптация)
• Алиса в Страната на чудесата, изд. „A&T Publ.“, София, 2015 (книжка за оцветяване)
• прев. Нели Стефанова: Приключенията на Алиса в Страната на чудесата, разказани от самия автор за най-малките читатели, изд. „Византия“, София, 2016 (превод на The Nursery Alice)
• прев. Мария Асенова: Алиса в Страната на чудесата, изд. „Миранда“, София, 2017 (книга за оцветяване)
• Алиса в страната на чудесата : 7 приказки за лека нощ, изд. „Пан“, София, 2018 (адаптация)
• Алиса в Страната на чудесата, изд. „Hachette“, 2019 (книжка с картинки)
• Алиса : по произведенията на Луис Карол, изд. „Труд“, София (2020), прев. Невена Иванова (книжка със задачки и закачки)
• Алиса в Страната на чудесата, изд. „Егмонт България“, София, 2021 (рисувателна книжка)
• Алиса в Страната на чудесата : приказки със стикери, изд. „Пан“, София, 2022 (адаптация)
• Алиса в Страната на чудесата, изд. „Hachette Fascicoli“, 2025 (книжка с картинки)

Външни препратки

• „Алиса в страната на чудесата“ на сайта „Моята библиотека“
• Неофициален сайт на английски език

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alice's Adventures in Wonderland в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​