Върколак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за древнобългарското митологично-епично същество. За древноримското митологично същество вижте Вълколак.

Върколак
HIMG 2790 (8070091141).jpg
(Заглавие на картинка)
Създание
Название: Върколак
Прозвище: (Прозвище)
Класификация
Групиране: (Групиране)
Подгрупа: (Подгрупа)
Подобни създания: (Подобни създания)
Данни
Митология: (Митология)
Първо свидетелство: (Първа споменаване)
Последно забелязано: (Последно споменаване)
Страна: (Страна)
Регион: (Регион)
Обитава: (Обиталище)
Статус: (Статус)

Върколакът (вълколак) е митологично същество, считано за създание на злото, обикновено дух на умрял човек.[1] Той живее сред хора или в много гъсти иглолистни гори. Когато те захапе върколак, той те заразява, превръщайки те в такъв като него.

Върколаците могат да бъдат убити със сребърни прибори, куршуми и оръжия. Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Когато някой мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.

Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик).

Има вярвания, че върколаците също могат да се отслабят или убият чрез вълче биле (синя самакитка) или имел.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов P. За върколака в българските народни вярвания (исторически корени и място в народната култура) // Известия на Националния исторически музей. — 1985. — № 5. — С. 213—227.
  1. http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/върколак