Вълчи зъб (корниз)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ахмед бей джамия в Кюстендил с корниз „вълчи зъб“
Вълчи зъб на Фатих Паша джамия в Гърция
Султанската джамия в Елбасан с вълчи зъб

Вълчият зъб е вид надпрозоречен корниз в средновековната българска архитектура. [1][2]

Този архитектурен елемент е характерен за български земи и е обичайна украса на всички монументални и най-вече сакрални обществени сгради през късното средновековие – църкви, джамии и т.н.

Символизъм[редактиране | редактиране на кода]

Някои автори отъждествяват символизма и значението на този архитектурен елемент със силата и нрава на вълка, доколкото вълците са социални животни, маркиращи територията и защитаващи потомството си, които имат следните качества[3]: издръжливост, ловкост, вярност, интуитивност, интелигентност, независимост, комуникативност.

Легендата за основаването на Рим, след разрушаването на Троя, е свързана с това животно. Вълчият зъб е също така тотем и амулет.[4]

Някои сочат за пример средновековния български строител (майстор Манол), вграждал този символ в своите монументални и религиозни сгради.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]