Вълчи зъб (корниз)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ахмед бей джамия (Кюстендил) с корниз „вълчи зъб“
Вълчият зъб на Фатих Паша джамия гледа през Арахтос на югоизток към църквата „Паригоритиса“, т.е. от гръцки „Богородица на надеждата“, за да напомня за битката при Клокотница.
Султанската джамия в Елбасан с българския корниз.

Вълчият зъб е форма надпрозоречен корниз в средновековната българска архитектура. [1][2]

Този архитектурен елемент е типичен и характерен за български земи и е обичайна украса на всички монументални и най-вече сакрални обществени сгради през късното средновековие – църкви, джамии и т.н.

Символизмът и значението на този архитектурен елемент се отъждествяват със силата и нрава на вълка, а именно, че вълците са социални животни, маркиращи територията и защитаващи потомството си, които имат следните качества [3]:

  1. издръжливост
  2. ловкост
  3. вярност
  4. интуитивност
  5. интелигентност
  6. независимост
  7. комуникативност

Легендата за основаването на Рим, след разрушаването на Троя, е свързана с това животно. Вероятно по тази причина средновековният български майстор-дюлгер (майстор Манол) е (над)вграждал този символ в строителството на своите монументални и сакрални сгради. Вълчият зъб е също така тотем и амулет. [4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]