Майстор Манол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Майстор Манол
Майстор Манол Разград.jpg
Паметник на Майстор Манол пред Ибрахим паша джамия в Разград
Характеристики
Описание легендарен фолклорен герой

Майстор Манол е легендарен персонаж от българския фолклор, чийто прототип в османското дюлгерство е известния Мимар Синан. [1]

Легенда[редактиране | редактиране на кода]

Майстор Манол е персонаж и в подвластните на османците княжества Влашко и Молдова, където среднобългарския език се е задържал най-продължително като канцеларски и книжовен такъв. [2] Майстор Манол или Михаил според преданието е архитект и строител на известната Селим джамия в Одрин. То предава легендарни сведения, че майсторът не се потурчил, а си направил крила, за да се спаси от потурчване и т.н.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

При обсадата на Одрин по заповед на цар Фердинанд I Български, не се стреля по джамията. Обаче от североизточния сектор нищо не се вижда от града, освен горната част на минаретата. Издава се заповед от Димитър Венедиков за проверка на направленията по картата с артилерийски изстрели с шрапнели със запалки за високо пръскане, обаче два от шрапнелите са с повредени запалки и единия се пръска в двора на джамията, а другия закача едното минаре и му причинява незначителни козметични повреди. Димитър Венедиков разказва, че след падането на Одрин в български ръце, при излизането от джамията го пресрещат трима мюсюлмански духовници, от които единия е и професор, след което възмутени от артилерийския огън го запитват дали се е запознал с подписа на архитекта на барелефа на мраморния шадраван в средата на джамията с едно лале увиснало надолу, което ще рече на народен език Лалю, наречен после Синан. Явно строежите от времената на Селим I и Сюлейман Великолепни са дълбоко втъкани в народната памет през османско време и интерпретирани в легендата за майстор Манол. [3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Майстор Манол, стр. 34
  2. Miturile esenţiale ale culturii româneşti: „Mioriţa“ şi „Meşterul Manole“
  3. Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 62 – 64.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]