Направо към съдържанието

Диви хора

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Диви хора
Изображение на диви хора от Алберт Дюрер (1499)
Изображение на диви хора от Алберт Дюрер (1499)
Характеристики
Описаниемитични същества (криптиди)
Диви хора в Общомедия

Дивите хора са същества, които се появяват в литературата, изобразителното изкуство и легендите на Средновековна Европа. Дивите хора били познати много по-рано в Азия, където още от древни времена се носят митовете за дивите хора живеещи в планината.

Див човек е термин, който се появява през средновековието в Европа[1] (на немски: wilder mann; на италиански: huomo selvatico; а на френски: homme sauvage) и се употребява като нарицателно за същества приличащи на хора, но нецивилизовани, които живеят в дивите недокоснати от цивилизацията кътчета.

Най-ранните описани сведения за диви хора датират от Древна Месопотамия, като там се споменава за Енкиду или Енки. В Европа се говори за тях в митовете в Испания, славянските племена и също франкските племена, келтите и северните народи. В Азия се носят митове за различни диви хора, като в Непал например се говори за Алмас и Йети. Диви хора се срещат още във фолклора на Америка, Австралия и Африка.

Герб на Прусия с диви хора

Дивите хора в Европа са познати почти на всички народи, като фигурират в техния фолклор. Най-ранните сведения за диви хора в Европа датират от 9 век в Испания, като някои от тези легенди са заимствани от франкските племена от Централна Европа. Там, дивият човек е изобразяван като същество, което подтиква хората към грях чрез танц в кръг. Този танц се танцува от Мая, Оркус и Пела, и който се хване на него трябва незабавно да се покая в църквата.

Славянска митология

[редактиране | редактиране на кода]
Диви хора на илюстрация от XV век

В славянската митология се говори за „дивите горски люде“. Дивите люде (Горски люде, Люди дивие) са човекоподобни демони, целите покрити с тъмна козина, обитаващи гъстите планински гори. Ако човек неволно наближи бърлогите, където са оставени децата им, те се нахвърлят с крясъци върху него и го разкъсват. Понякога обаче могат да се смилят над изгубено в гората човешко дете и да го отгледат като свое.

В древноруските легенди дивите люди обитават далечни приказни земи. Сред тях някои са многоглави, други имат кучешки глави (песоглавци), птичи глави и крака, криле и пр. В „Слово за похода на Игор“ и други източници, дивите люде се наричат просто диви: „Дивъ кличетъ връху древа“ или „уже връжеся дивъ на землю“.

В Азия са първите сведения за диви хора, а именно легендата за Енкиду. Той бил получовек-полуживотно и бил покрит целия с косми и живеел заедно с животните, като се хранел, поил и подслонявал заедно с тях. Другият представител на дивите хора в Азия е Алмас, който обитава планинските земи на Азия и също като Енкиду е покрит с козина и е напълно нецивилизован.

Африка, Австралия и Америка

[редактиране | редактиране на кода]

В Австралия се носят легендите за Яуй. Яуй е същество обитаващо дивите недокоснати от цивилизацията кътчета, като там, според местните аборигени, то живее от прастари времена.

За Голямата стъпка (Саскуоч) се говори в Северна Америка. Това е същество подобно на Йети и Яуй, което също като тях фигурира в митовете и легендите на местните индианци.

В Африка се говори за Агогве. Дивите хора от Африка са известни от стари времена и се споменават в митовете на местните.

В изкуството и литературата

[редактиране | редактиране на кода]
Картината Битка в гората от Ханс Буркмайер изобразяваща сражение между рицар и див човек

Изображения на диви хора има в храмове и мозайки по цял свят и при всички култури. В Месопотамия се носи легендата за Енкиду и Гилгамеш[2] и на тази легенда са посветени много фрески и литературни творби. Те са били и обект на вдъхновение за много художници, какъвто е и Ханс Буркмайер, който през 1500/1503 рисува своята картина Битка в гората.

Дивите хора се споменават и в много литературни творби – още през XIV век в поемата „Сър Гроуин и Зеления рицар“.[3] В творбите на Толкин дивите хора са хората на мрака, източните и южните народи в Средната земя, които са попаднали под властта на злия Моргот през Първата епоха и вследствие са станали съюзници на Саурон през Втората и Третата епохи на Средната земя. Друг автор използвал дивите хора е Тед Хюдженс[4], който включва тези създания в заглавие на свое стихотворение от 1967.