Сварожич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сварожич (още Сварожиц, Сварогич, Радегаст) — славянски бог[1] на огъня, пламъка и огнището. Син на небесния господар и пазител на космичния огън, Сварог.

Сварожич има контрастна и дори противоречива натура — той пази живота, осигурява топлина и светлина и прогонва дивите животни, но също може да се превърне в стихия, унищожител, разрушител и убиец. Представян е като войнствен бог, което е характерно за всички арийски народи — слънчевите (респективно огнените) божества са винаги със силно изразени военни характеристики, защото се възприемат като борци против мрака, злото и злите сили.

Сварожич е главен обект на широко разпространения сред славяните огнен култ. Като част от култа, той е особено почитан и свързан с редица табута. В огъня било забранено да се плюе и да се изхвърлят боклуци. Името на бога на огъня било толкова силно табу, че дори не го наричали и с епитетни имена, а само със Сварожич, което значи „Сварогов (син)“. Пред огъня изричали клетви, тъй като огненията бог се смятал и за пазител на клетвите.

Негов идол от злато съхранявали в Ретринския храм. Той също влиза в т.нар. Огнена Четворица заедно с баща си Сварог и братята си Даждбог и Перун.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Александер Гейщор — Митология на славяните (Mitologia Słowian) (1980), с.263
Тази статия се основава на материал от Вечния Славянски Огън, използван с разрешение от Огнеслав.