Даждбог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
М. Пресняков. Дажбог. 1998.

Даждбог (Дажбог, Дайбог, Dabog) е бог, почитан от някои славянски народи преди тяхната християнизация и вероятно свързван със слънцето. Единствените писмени източници за Даждбог са от Киевска Рус, като в тях се споменава почитането му по времето на Владимир I (10-11 век). Персонаж с подобно име се среща и в сръбския фолклор.

Името на Даждбог се свързва със старославянското дати (давам, въздавам, възнаграждавам, раждам плод) и повелителната му форма дажд (дай, дари). Т.е. „Даващ бог“, „Даряващ бог“ или „Дайбог“, „Дайбоже“. Според някои автори името трябва да се обясни с древноиранското даги — горя, обгарям. Най-близкия паралел на думата Дъжд е в древния източно-ирански или авестийски език, в който съществува дума "Дазда"(dazdâ, dazda) - Дарове[1].

Древните руси особено са почитали Даждбог, като са се считали за негови внуци.

Съпруга на Даждбог била богинята на водите и покровителка на реките, ручеите и водоемите Даня (Дана). Техни деца били двете Зори - Вечерница и Зорница, а синът им се наричал Орей. Зорница била съпруга на бог Хърс. Орей, чието име произлиза от "орач" пък имал трима сина и една дъщеря. Дъщерята се казва Либеда (Либед, Лыбедь) – Бял лебед. Имената на тримата братя са Кий, Щек (Пащек) и Хорив (Горовато). В руските народни приказки съществува митологичен сюжет за тримата братя и тяхната сестра, богатиршата Белия лебед, която владее "живата" вода и "подмладяващата" ябълка. Тримата братя са изпратени при нея да вземат тази ябълка и живата вода. Почти същият сюжет съществува и в българските народни приказки ("Тримата братя и златната ябълка").

Важното място на Даждбог в руската традиция се потвърждава и от факта, че той е едно от шестте върховни божества, въздигнати във „Великия“ пантеон на киевския княз Владимир.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Dictionary of most common AVESTA words