Велес (бог)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Велес.
| Велес | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | Славянска митология |
| Велес в Общомедия | |
Велес (наричан още Волос) е един от главните богове в славянската митология. Той е почитан като покровител на добитъка, богатството, търговията, пътуванията, магията, поезията и подземния свят. Велес често се представя като старец с дълга брада или в образа на мечка.
Исторически източници
[редактиране | редактиране на кода]Велес (Волос) е споменат в „Повест временных лет“, където се описват идолите, поставени от киевския княз Владимир в Киев.[1] Някои автори свързват името на бога и с определени топоними на Балканите.[2]
Функции и образи
[редактиране | редактиране на кода]- Покровител на добитъка и богатството – наричан „скотьий бог“, Велес защитава стадата и благосъстоянието на домакинството.
- Бог на магията и знанието – смята се за покровител на магове, волхви и пазители на тайни знания.
- Повелител на трите свята – може да се придвижва между света на живите (Явь), света на мъртвите (Навь) и света на боговете (Правь).
- Проводник на душите – съпровожда душите на починалите в отвъдния свят и среща душите на новородените.
- Покровител на търговията и пътуванията.
Символика
[редактиране | редактиране на кода]В иконографията Велес се представя с рога, в меча кожа, с рог на изобилието или със жезъл. Негови символи са житните класове, мечата лапа и знак, напомнящ обърната буква „А“.[3]
Празници и обреди
[редактиране | редактиране на кода]Велесова нощ се отбелязва в нощта срещу 1 ноември и символизира прехода от есента към зимата. Според вярванията тогава границата между света на живите и света на мъртвите става по-тънка.
Характерни обреди и вярвания:
- възпоменание на предците и оставяне на дарове за тях;
- гадаене за бъдещето, любов и благополучие;
- очистителни ритуали и защита от зли духове чрез сол, клонки от офика и домашно пречистване;
- народни игри и песни.
Някои изследователи виждат паралели между Велесовата нощ и западния Хелоуин.[4]
Вижте още
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Иванов, Вяч. Вс. Славянские древности. Москва, 1995.
- Толстой, Н. И. Славянские древности. Т. 1–5. Москва, 1995–2012.
- Гамкрелидзе, Т. В.; Иванов, В. В. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Москва, 1984.