Направо към съдържанието

Велес (бог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Велес.

Велес
Характеристики
ОписаниеСлавянска митология
Велес в Общомедия

Велес (наричан още Волос) е един от главните богове в славянската митология. Той е почитан като покровител на добитъка, богатството, търговията, пътуванията, магията, поезията и подземния свят. Във връзка с функциите си е наричан и „Скотьий бог“.

Исторически източници

[редактиране | редактиране на кода]

Велес (Волос) е споменат в Повест за миналите времена, където се описват идолите, поставени от киевския княз Владимир I в Киев.[1] Някои автори свързват името на бога и с определени топоними на Балканите.[2]

Бог Велес, изобразен на герба на град Волосово (Ленинградска област)

Велес често се представя като старец с дълга брада или в образа на мечка. В иконографията е представян с рога, в меча кожа, с рог на изобилието или със жезъл. Негови символи са житните класове, мечата лапа и знак, напомнящ обърната буква „А“.[3]

Функции, с които е известен са тези на:

  • Покровител на добитъка (стадата) и богатството (благосъстоянието на домакинството).
  • Бог на магията и знанието – покровител на магове, волхви (влъхви) и пазители на тайни знания.
  • Повелител на трите свята, способен да се придвижва между света на живите (Явь), света на мъртвите (Навь) и света на боговете (Правь).
  • Проводник на душите – съпровожда душите на починалите в отвъдния свят и среща душите на новородените.
  • Покровител на търговията и пътуванията.

Велесова нощ (между която и западния Хелоуин някои изследователи виждат паралели)[4] се отбелязва в нощта срещу 1 ноември и символизира прехода от есента към зимата. Според вярванията тогава границата между света на живите и света на мъртвите става по-тънка. Характерни за този празник обреди и вярвания са:

  • възпоменание на предците и оставяне на дарове за тях;
  • гадаене за бъдещето, любов и благополучие;
  • очистителни ритуали и защита от зли духове чрез сол, клонки от офика и домашно пречистване;
  • народни игри и песни.
  1. Повесть временных лет. Лаврентьевская летопись. Изд. АН СССР, Москва–Ленинград, 1950.
  2. Иванов, Вяч. Вс. Топонимия и славянски култове. София, 1993.
  3. Гамкрелидзе, Т. В.; Иванов, В. В. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Москва, 1984.
  4. Толстой, Н. И. Славянские древности. Т. 1. Москва, 1995.
  • Иванов, Вяч. Вс. Славянские древности. Москва, 1995.
  • Толстой, Н. И. Славянские древности. Т. 1–5. Москва, 1995–2012.
  • Тамаз Гамкрелидзе; Иванов, В. В. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Москва, 1984.