Направо към съдържанието

Велес (бог)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Велес.

Велес
Характеристики
ОписаниеСлавянска митология
Велес в Общомедия

Велес (наричан още Волос) е един от главните богове в славянската митология. Той е почитан като покровител на добитъка, богатството, търговията, пътуванията, магията, поезията и подземния свят. Велес често се представя като старец с дълга брада или в образа на мечка.

Исторически източници

[редактиране | редактиране на кода]

Велес (Волос) е споменат в „Повест временных лет“, където се описват идолите, поставени от киевския княз Владимир в Киев.[1] Някои автори свързват името на бога и с определени топоними на Балканите.[2]

  • Покровител на добитъка и богатството – наричан „скотьий бог“, Велес защитава стадата и благосъстоянието на домакинството.
  • Бог на магията и знанието – смята се за покровител на магове, волхви и пазители на тайни знания.
  • Повелител на трите свята – може да се придвижва между света на живите (Явь), света на мъртвите (Навь) и света на боговете (Правь).
  • Проводник на душите – съпровожда душите на починалите в отвъдния свят и среща душите на новородените.
  • Покровител на търговията и пътуванията.

В иконографията Велес се представя с рога, в меча кожа, с рог на изобилието или със жезъл. Негови символи са житните класове, мечата лапа и знак, напомнящ обърната буква „А“.[3]

Велес

Велесова нощ се отбелязва в нощта срещу 1 ноември и символизира прехода от есента към зимата. Според вярванията тогава границата между света на живите и света на мъртвите става по-тънка.

Характерни обреди и вярвания:

  • възпоменание на предците и оставяне на дарове за тях;
  • гадаене за бъдещето, любов и благополучие;
  • очистителни ритуали и защита от зли духове чрез сол, клонки от офика и домашно пречистване;
  • народни игри и песни.

Някои изследователи виждат паралели между Велесовата нощ и западния Хелоуин.[4]

  1. Повесть временных лет. Лаврентьевская летопись. Изд. АН СССР, Москва–Ленинград, 1950.
  2. Иванов, Вяч. Вс. Топонимия и славянски култове. София, 1993.
  3. Гамкрелидзе, Т. В.; Иванов, В. В. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Москва, 1984.
  4. Толстой, Н. И. Славянские древности. Т. 1. Москва, 1995.
  • Иванов, Вяч. Вс. Славянские древности. Москва, 1995.
  • Толстой, Н. И. Славянские древности. Т. 1–5. Москва, 1995–2012.
  • Гамкрелидзе, Т. В.; Иванов, В. В. Индоевропейский язык и индоевропейцы. Москва, 1984.