Воден дух (славянска митология)

Воден дух
Характеристики
Описание	воден дух в славянската митология
Воден дух в Общомедия

Водният дух във вярванията и фолклора на славянските народи е свръхестествено същество, явяващо се въплъщение на водната стихия, като отрицателно и опасно начало, и олицетворяващо тайнствените водни дълбини, където и живее. Сред различните славянски народи той е познато под различни имена и образи, но повсеместно се схваща като повелител на обитаваните от него води и техните обитатели: риби и други водни животни, но също и на неговите стада от различни домашни животни с по-сухоземен характер: овце, коне крави. Разполага се в каменни дворци, в които е настанено и семейството му - жена му (тя може да бъде от т. нар. водни деви) и децата му. Силата на водния дух е във водата, когато е на сушата е немощен и слаб.

В различни представи може да бъде единствен воден дух или да бъдат много на брой - обитатели на водните басейни (най-вече - на езерата, блатата, дълбоките речни вирове, бентовете при водениците). Обикновено се смятат неблагоразположени към хората и дори техни убийци – издебващи и давещи непредпазливите, а особено тези, които се къпят във водоемите след залез слънце. Във връзка с това са се принасяли и жертви на тези демони. В Архангелската губерния на Руската империя - кон, който се е купувал без пазарлък, челото му е намазвано с мед и е бивал удавян с помощта на два воденични камъка. На едно от Августовските езера край Бялисток (Полша), във водите е хвърляна кокошка. Има и поверие, че не бива да се спасява давещ се човек (удавник), за да не отслабне водата.

Водни духове сред славянските народи

Воден дух, Хануш Швайгер

Руси

Наименованието под което е познат най-вече водния дух у русите е водяной (на руски: водяной, водяной дедушка, водяной шут, водяник, водовик). Според вярванията този воден дух обича черния цвят (кръвта му е черна, облича се в черно и т.н.) и по тази причина в жертва са му принасяни черни животни – козли и петли. Съществува и практиката във водениците да се отглеждат черни животни, които са му любими.

Представян е обикновено като старец (често плешив) с дълга брада, подпухнали тяло и лице, с пояс от водорасли и шапка от рибарска мрежа; понякога - с гъши крака. Носи жезъл от водни растения и може да се превъплъщава в различни образи (например се преобразява в риба, но може и човешки облик, при което се разпознава по това, че от лявата пола на дрехата му капе вода).

Словенци, словаци

У словенците това същество се нарича водни (на словенски: vodni, povodni, diviji moz, muk). Представяно е различно: като красив момък, ловец или едър старец, мъж с дълги мустаци (те, както и косата му може да са зелени, също и тялото му до кръста, а от кръста надолу да е риба, или пък да е облечен със зелена горна дреха, пъстри панталони, червена шапка и сребърни или стъклени обувки). Под същото име (на словашки: vodni, vodnik) водният дух е познат и сред словаците, при които се среща вярването, че водните духове могат да приемат образа на деца, примамвайки при лунна светлина хората във водата.

Чехи, лужишки сърби, поляци

Сред чехите водният дух е известен, като водник (на чешки: vodnik, vodni muz, muzicek). Представян е като дребен мъж с ястребов нос, зелена коса и очи, като от дясното му око капе кръв, а от косата – вода. Облечен в разноцветни дрехи (червено/зелено дълго палто със златни копчета, жълти панталони, зелена шапка с червено цвете), той държи зелена пръчка, с която удря водата и тя се отдръпва пред него. Мек е като восък и затова - неуловим. Също водник (на полски: Wodnik, Wodnica, Topielec, Toplec, Topielnica) е наименованието на водния дух сред поляците.

Водния дух сред лужишките сърби е наричан водни муж (на лужишки: Wodny muž, Wodnykus, Wodna žena, Nyks, Nykus), а образът му е аналогичен на чешкия. Сред долнолужишките сърби е разпространена представата, че този дух се превъплъщава в различни същества, но най-често явявайки се в като дете в бяла ризка, а жена му е обикновено под образа на жаба.

Българи

Според българските вярвания всяка вода има стопан (дух-пазител), който най-често се явява в образа на животно – риба, жаба, змия, гущер, овен, но липсва ясно обособена обща представа воден дух. Във фолклора на Странджа и Пиринско все пак присъства образът на демон, наречен топък (топик), дух-пазител на водоем, произлязъл от душата на удавник и появяващ се нощно време в образа на куче или патица. Спорадично (в Монтанско, Рабиша, Угърчин, Костенец, Свещари) се среща представата и за воден дух в образа на бик, излизащ нощем от водата и борещ се с противник, най-често - със селския бик, при победа на който водният изчезва, както и водите, от които е излязъл.

По-често представите за водни вълшебни създания са за женски такива, като самодивите и русалките, живеещи в или край водните басейни (езера, реки). Сред част от българското население в Македония (Велешко) съществува представата за т. нар. стии (стихии) – злотворни женски водни духове, давещи хора.

Вижте също

• Блатник
• Язовир
• Инах
• Пруси
• Плаващи пясъци
• Земноводни
• Призрак
• Берегини
• „Малката русалка“ - приказка на Ханс Кристиан Андерсен

Източници

• Панчовски, Иван. Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им. БУЛВЕСТ – 2000. София, 1993. с. 113 – 114.
• Гейщор, Александър. Митология на славяните. Български художник. София, 1986. с. 246 – 250.
• Мицева, Евгения. Невидими нощни гости. Наука и изкуство. София, 1994. с. 15 – 17; 48 – 49
• Българска митология, Енциклопедичен речник, съст. Анани Стойнев, С., 7М + Логис, 1994, с. 381.
• Илиев, Борис. Български легенди. Парадокс. София, 2001. стр. 12 – 15.

Външни препратки

• ((ru)) Водяной Архив на оригинала от 2004-06-05 в Wayback Machine.