Радегаст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Радигост)
Направо към: навигация, търсене

Радегаст (Радогост, Редигаст, Редегаст, Редгост) е божество, почитано от западните славянски племена. Споменава се за пръв път в хрониката на Адам Бременски, където се описва култовия център на славяните в Ретра. В нея той отбелязва, че върховно божество в това светилище е Редигаст (Redigast), изключително почитан от ратарите (redarii). По-късно летописецът Хелмолд също споменава това божество, отбелязвайки известното му прорицалище и съобщава, че Радегаст е бог и на ободритите[1].

Предполага се, че Радегаст е слънчево божество с воински функции. Ободритите го изобразяват с щит на гърдите, на който е изобразена бича глава; в ръката си държи секира, а на главата му има птица[2].

Около 50 години преди Адам Бременски, светилището в Ретра е посетено от Титмар Мерзебургски, който го описва (наричайки града Ридегост (Riedegost)) и отбелязва, че главното божество в него е Сварожич. Това дава основание на някои изследователи да се съмняват в съществуването на божество с името Радегаст. Някои от тях приемат, че Радегаст е епитет на Сварожич (от етимологията „rad“ — „мил“ и „gostъ“ — „гост“, т. е. Слънцето (Сварог, Сварожич) като желан гост). Според други, Адам Бременски произволно пренася географското название Riedegost върху Сварожич[3], като има предположения, че географското название Riedegost би могло да се възстанови като Redny („мокър, влажен“) gozd („гора, лес“), тъй като светилището се намира на брега на езеро в свещена девствена гора[4]. Съществуват и хипотези, че първоначално това божество се нарича Сварожич, като по-късно приема името на обожествения герой Радагост (Радагайс)[5].

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хелмолд, Chronica Slavorum. I, 52.
  2. Franz Boll. Kritische Geschichte der sogenannten Prillwitzer Idole, Nachtrag // Jahrbücher des Vereins für Mecklenburgische Geschichte und Altertumskunde. 1854.
  3. Зубов Н. И. Научные фантомы славянского Олимпа // Живая старина. М., 1995. № 3 (7). С. 46-48.
  4. Гейщор, Александър. Митология на славяните. Български художник. София, 1986. стр. 146.
  5. Панчовски, Иван. Г. Пантеонът на древните славяни и митологията им. БУЛВЕСТ - 2000. София, 1993. с. 58.