Радагайз

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Джорджо Вазари, Поражението на Радагайз под Фиезуле, 1563-1565

Радагайз (Radagaisus; гръцки: Ροδογαισοζ; † 23 август 406 г.) е готски крал, вероятно гревтунг, евентуално скит.

Историците Зосим, Орозий, Исидор Севилски, Олимпиодор и Августин пишат за него.

През 405 г. Радагайз е северно от Дунав. През 405/406 г. води, в ядрото готи, вандали, германи и алани, около двадесетхилядна войска, с общо 100 000 души от поробените хунски територии, към Горна Италия.

По пътя за Италия разрушава всичко. Той обсажда Флоренция, но в битката при Фиезоле е разбит от войските на западноримския генерал Стилихон, в която са и войски на хуните с Улдин и на готите с вестготския генерал Сар.

След загубата Радагайз попада в плен и след това е убит на 23 август 406 г. във Флоренция заедно със синовете му. Стилихон присъединява противниковата войска към своята, a остатъкът е даден в робство - цените за роби падат ниско заради голямото предлагане.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Peter J. Heather: The Fall of the Roman Empire, London 2005, S. 194ff.
  • Heather, Peter (2006). The Fall of the Roman Empire: A New History of Rome and the Barbarians (2nd ed.). New York: Oxford University Press. ISBN 0-19-515954-3.
  • John R. Martindale, John Morris: The Prosopography of the Later Roman Empire II, Cambridge 1980, S. 934.