Улдин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Улдин или Улдес [1] (на латински: Uldin, Uldes; † ок. 409 или 412 г.) e вожд или крал на хуните (ок. 390 – ок. 411) на северната част на Долен Дунав по времето на управлението на източноримските (Византия) императори Аркадий (394 – 408) и Теодосий II (408 – 450).

Той е първият исторически наистина известен хунски владетел.

Улдин е баща на:

Улдин побеждава през 400 г. край Дунав остатъците на войската на бунтовника Гаинас [2], който малко преди това безуспешно се бунтува в Тракия срещу източноримския император Аркадий. Гаинас е убит и Улдин изпраща главата му в Константинопол, за което получава високо възнаграждение.

Улдин напада източноримската територия Мизия през зимата на 404/405 г.

След година сключва договор със западноримския генерал Стилихон и му изпраща войска през 406 г. за борбата против готите на Радагайз.[3]

През 408 г. отново навлиза в Мизия, но след първите си успехи се връща обратно. След това няма съобщения за Улдин.

дполага се, че е Улдин умира през 409 или 412 г. и все още точната дата на смъртта не е известна, както и от кой точно е наследен. Хуните се разделят на три големи групи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. При Павел Орозий той се казва Улдин, a при Зосим в New History се казва Улдес.
  2. Зосим, Historia nova 5,22,3.
  3. Орозий, Historiarum libri septem 7,37 (he acted as dux Hunnorum, or chief of the Huns).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Bunson, Matthew: Uldin. " Encyclopedia of the Roman Empire. New York: Facts On File, Inc., 1994. Facts On File, Inc. Ancient History & Culture.
  • Otto Maenchen-Helfen: Die Welt der Hunnen. VMA-Verlag, Wiesbaden 1997, ISBN 3-928127-43-8, S. 43 – 53