Направо към съдържанието

Перун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Перун
Збручки идол, X в., намерен в Тернополска област, Украйна. Предполага се, че една от страните в горния си край изобразява Перун
Збручки идол, X в., намерен в Тернополска област, Украйна. Предполага се, че една от страните в горния си край изобразява Перун
Характеристики
Описаниебожество в славянската митология
Перун в Общомедия

Перун (още Piorun, Parun, Перин) – едно от най-могъщите божества в славянската митология, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка, също и на плодородието. Почти навсякъде Перун е върховен бог. Планината Пирин в южна България, носи името на бог Перун.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името му се извежда от старославянски корен, който означава „удрям“, „поразявам“ (праслав. *рьrаti, *perǫ, бълг. пера, первам, перна, литовски perti „удрям, бия“) и в праславянския език има производна *perunъ, „гръм, светкавица“, дума, която е запазена в рус.и укр. перун, беларус. пярун, чеш. perun, пол. piorun „гръм“.

Особености[редактиране | редактиране на кода]

Перун е рушител, наказател и благодетел – дъждовете които предизвиква носят живот и плодородие на земята. За да поощри праведните хора, той им помага и ги дарява за добрите им дела, а жестокостта и строгостта му внасят и утвърждават реда сред людете.

Бог Перун е споменат в договорите между византийците и киевските князе Олег (907 г.), Игор I (945 г.) и Светослав I (971 г.). За Перун се говори и в хрониките „Слово и откровение святых апостолов“ (14 век), „Слово о покаянии“ и „Слово о мздоимании“.

Образът на Перун съответства на балтийския Перкунас, скандинавския Тор, гръцкия Зевс, латинския Юпитер, келтския Таринис. След християнизацията на битово ниво е отъждествяван със Свети Георги победоносец, Свети Илия.

Името на планината Пирин произхожда от Перун. От името на Перун произхожда името на цветето перуника.

Съпруга на Перун била богинята Додола (Пеперуна, Ехо, Перуница, Летница), а техни деца били Дженгал, Девана, Перуника, която някои автори определят и като сестра на Перун.

Стари легенди свързват името на днешния български град Перник със славянския бог Перун. Легендата гласи, че името на гр. Перник е производно на корена 'Перун' и наставка – ик.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Duridanov, I. Slaw. *perunъ – balt. *perkunas – heth. Peruna? Das Ende eines Mythos. – Балканско езикознание, 1999 – 2000, № 2, 93 – 107.
  • Фасмер, М. ЭСРЯ (Етимологичен речник на руския език). Москва. Прогресс, 1986. том 3, стр. 246 – 247.
Тази статия се основава на материал от Вечния Славянски Огън Архив на оригинала от 2004-10-12 в Wayback Machine., използван с разрешение от Огнеслав.