Явина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Явина
Митологиябългарски фолклор

Явина или Сенкя или таласъм[1] е зъл дух в българската митология. Явина е сроден на вампира, но за разлика от него се появява от кръвта на човек, умрял от насилствена или преждевременна смърт. Друг начин за поява на явина е от сянката или стъпката на човек, вградена в сграда или мост. Както и вампирите, те са невидими за хората, освен за родените в събота, „четириоките кучета“ и децата на вампирите.[2]

Връзката на кучето с хтоничните сили е прилагана в детайли във всички митологии на индо-европейските народи. Интересен пример е този за двете четириоки кучета на бог Яма, похитители на живота, които скитат сред живите същества и проправят пътя на мъртвите към царството на бога на смъртта. (Ригведа: Х, 14,12).[3] Трицветни, каракачански, „четириоки“ кучета, са били силно ценени и им са бил приписвани митични способности. Така такива кучета са участвали в традиционни окултни практики и ритуали.[4]

В края на ΧΙΧ – началото на XX век с отмирането на демонологичните представи, разликата между вампир и явина се размива.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Не.Сме.Като.Другите.. // magicgatebg.com. Посетен на 16 декември 2022.
  2. Българска народна култура : историко-етнографски очерк. София, Наука и изкуство, 1981. с. 155.
  3. Тонева, Радостина. Ролята на кучето в обредите на прабългарското езичество. // mpkucheto.com, 4 април 2013. Посетен на 27 декември 2022.
  4. Вучков, Атанас. Типове окраски на космената покривка, характерни за Каракачанското куче. // karakachan.org. Посетен на 28 декември 2022.
  5. Георгиева, Иваничка. Българска народна митология. София, Наука и изкуство, 1983. с. 180.