Русалка
- Вижте пояснителната страница за други значения на Русалка.
| Русалка | |
|---|---|
 | |
| Митология | славянска митология |
| Регион | Източна Европа |
| Русалка в Общомедия | |
Русалката е легендарно същество от славянската митология, чиято горна част на тялото е човешка, а долната наподобява опашка на риба.[1]
Русалките присъстват в митологичните разкази на много народи от целия свят. Предполага се, че първите произлизат от Асирия, където богинята Атаргатис се превръща в русалка от срам, след като убива любимия си. Често русалките са свързвани със събития като наводнения, бури и корабокрушения.
Русалките напълно отсъстват от традиционния български фолклор.[2]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Образът на русалките произхожда от славянското езичество. Повечето културни антрополози смятат, че първоначално русалките са били свързани с култа към божествата на плодородието. Силната и властната им природа дава опора на теорията, че е възможно да са остатък от по-ранни матриархални религиозни представи.[3] Те често са речни или морски духове, вероятно подобни на познатите от старогръцката митология сирени и дриади. Древните славяни са смятали, че реки, езера и морета, както и техните брегове и близки до тях гори, се намират под закрилата на местна русалка. Подобно на самодивите, русалките също са описвани като приказно красиви жени, които могат да бъдат както добронамерени, така и с доста зъл и отмъстителен характер.[4][5]
Външен вид[редактиране | редактиране на кода]
В повечето легенди в славянските страни русалките са вечно млади и красиви жени с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Широко разпространено е вярването, че в русалки се превръщат душите на момичета и млади жени, загинали при удавяне, както насилствено, така и при самоубийство.[6] В някои народни вярвания на южните славяни те могат да бъдат завлечени под водата от злия дух Водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
Във фолклора на бесарабските българи русалките се смесват с обичаите, свързани с русалиите. Според местни поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки. Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.[7]
Подобни термини[редактиране | редактиране на кода]
Сирения[редактиране | редактиране на кода]
Сирения се наричат разред бозайници, чийто живот протича изцяло във водната среда. Те притежават белези, които ги отличават от останалите животни и улесняват живота им във водата, като например това че крайниците им са видоизменени в перки за по-лесно придвижване. Изглеждат тромави, но са изключително бързи и пъргави.
Сиреномелия[редактиране | редактиране на кода]
Сиреномелия, познато и като „русалски синдром“, е изключително рядко заболяване, при което новороденото се ражда със залепнали и почти смесени крайници и малък полов орган. Състоянието се среща толкова рядко, колкото и това на сиамските близнаци, засягащо 1 на 100 000 раждания. Обикновено резултатът е фатален и до ден-два бебето умира, поради усложнения с бъбреците и пикочния мехур. От юли 2003 г. насам са познати едва четири оцелели.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ rechnik.chitanka.info
- ↑ Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 430 – 431.
- ↑ Zelenin, D.K, cited in Ivanits, Linda J. Russian Folk Belief. M.E. Sharpe, 1992. ISBN 978-0765630889. с. 76.
- ↑ Linda J. Ivanits. Russian Folk Belief. M.E. Sharpe, 15 February 1989. ISBN 978-0-7656-3088-9. с. 78 – 81. Посетен на 12 July 2015.
- ↑ Elizabeth Wayland Barber. The Dancing Goddesses: Folklore, Archaeology, and the Origins of European Dance. W. W. Norton, 11 February 2013. ISBN 978-0-393-08921-9. с. 18. Посетен на 12 July 2015.
- ↑ Rusalka. // University of Toronto Press. Посетен на 12 July 2015.
- ↑ Ковалов А. И. Русалии в представлениях болгар Республики Молдова // Международная научная конференция „Сохранение культурного наследия в странах Европы“ (г. Кишинёв, 25 – 26 сентября 2008 г.). – Chişinău: „Busines-Elita“ SRL, 2009. – С. 244 – 248.
