Русалка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Русалки)
Вижте пояснителната страница за други значения на Русалка.

Русалка
Rusalka Bilibin.jpg
Митологияславянска митология
РегионИзточна Европа
Русалка в Общомедия

Русалката е легендарно същество от славянската митология, чиято горна част на тялото е човешка, а долната наподобява опашка на риба.[1]

Русалките присъстват в митологичните разкази на много народи от целия свят. Предполага се, че първите произлизат от Асирия, където богинята Атаргатис се превръща в русалка от срам, след като убива любимия си. Често русалките са свързвани със събития като наводнения, бури и корабокрушения.

Русалките напълно отсъстват от традиционния български фолклор.[2]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Образът на русалките произхожда от славянското езичество. Повечето културни антрополози смятат, че първоначално русалките са били свързани с култа към божествата на плодородието. Силната и властната им природа дава опора на теорията, че е възможно да са остатък от по-ранни матриархални религиозни представи.[3] Те често са речни или морски духове, вероятно подобни на познатите от старогръцката митология сирени и дриади. Древните славяни са смятали, че реки, езера и морета, както и техните брегове и близки до тях гори, се намират под закрилата на местна русалка. Подобно на самодивите, русалките също са описвани като приказно красиви жени, които могат да бъдат както добронамерени, така и с доста зъл и отмъстителен характер.[4][5]

Външен вид[редактиране | редактиране на кода]

В повечето легенди в славянските страни русалките са вечно млади и красиви жени с разпуснати зелени коси. Обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Широко разпространено е вярването, че в русалки се превръщат душите на момичета и млади жени, загинали при удавяне, както насилствено, така и при самоубийство.[6] В някои народни вярвания на южните славяни те могат да бъдат завлечени под водата от злия дух Водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.

Във фолклора на бесарабските българи русалките се смесват с обичаите, свързани с русалиите. Според местни поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. Вярва се, че тази роса има лечебна сила, затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки. Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.[7]

Подобни термини[редактиране | редактиране на кода]

Сирения[редактиране | редактиране на кода]

„Русалки“, Иван Крамской

Сирения се наричат разред бозайници, чийто живот протича изцяло във водната среда. Те притежават белези, които ги отличават от останалите животни и улесняват живота им във водата, като например това че крайниците им са видоизменени в перки за по-лесно придвижване. Изглеждат тромави, но са изключително бързи и пъргави.

Сиреномелия[редактиране | редактиране на кода]

Сиреномелия, познато и като „русалски синдром“, е изключително рядко заболяване, при което новороденото се ражда със залепнали и почти смесени крайници и малък полов орган. Състоянието се среща толкова рядко, колкото и това на сиамските близнаци, засягащо 1 на 100 000 раждания. Обикновено резултатът е фатален и до ден-два бебето умира, поради усложнения с бъбреците и пикочния мехур. От юли 2003 г. насам са познати едва четири оцелели.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. rechnik.chitanka.info
  2. Вакарелски, Христо. Етнография на България. София, Наука и изкуство, 1977. ISBN 978-954-320-582-0. с. 430 – 431.
  3. Zelenin, D.K, cited in Ivanits, Linda J.. Russian Folk Belief. M.E. Sharpe, 1992. ISBN 978-0765630889. с. 76.
  4. Linda J. Ivanits. Russian Folk Belief. M.E. Sharpe, 15 February 1989. ISBN 978-0-7656-3088-9. с. 78 – 81. Посетен на 12 July 2015.
  5. Elizabeth Wayland Barber. The Dancing Goddesses: Folklore, Archaeology, and the Origins of European Dance. W. W. Norton, 11 February 2013. ISBN 978-0-393-08921-9. с. 18. Посетен на 12 July 2015.
  6. Rusalka. // University of Toronto Press. Посетен на 12 July 2015.
  7. Ковалов А. И. Русалии в представлениях болгар Республики Молдова // Международная научная конференция «Сохранение культурного наследия в странах Европы» (г. Кишинёв, 25–26 сентября 2008 г.). — Chişinău: "Busines-Elita" SRL, 2009. — С. 244—248.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]