Беседа:Русалка
Русалка в митологията[редактиране на кода]
Българските самодиви се различават от други подобни женски свръхестествени щества, почитани от славянските народи по това, че са ловджийки и ездачки, лечителю имат двойствено отношение към хората. Източнославянските митични образи от този по дък са зли и отмъстителни. Русалките са вечно млади и красиви, със зелени коси, люлсе на дърветата, танцуват и пеят на брега на реката, отвличат жертвите си в подводното царство. Явяват се в полунощ и по обяд. Който ги види или чуе, се разболява и умира. Те нямат стопанска функция на пазители. Живеят в реките, а през Троицина неделя, Русальная неделя, или от Троица до Петровден ходят по земята, бягат по поля и гори и живеят в стари дървета. Според С. А. Токарев русалките са олицетворение на определени природни явления и тясно свързани с водната стихия и растителността, а връзката им с полето ги характеризира и като покровителки на плодородието. Според Д. Зеленин русалките са души на мъртвородени и некръстени деца и жени починали от неестествена и преждевременна смърт.
Разновидност на русалката на север е полудницата — красива висока девойка, облечена в бяло. Тя ходи по време на жътва и наказва всеки, който работи по обяд, той получава силно главоболие и припадък. Полудницата е позната и във вярата на западните славяни, а у южните — на словенците. Според някои сведения личи, че е била известна и на българите. Както вече се каза, в някои райони е познато вярване за самодива, която се явява точно по обяд, а в апокрифни молитви се споменава плаедница. У поляци и лужичани не се срещат вярвания за вили. То е известно на част от чехи и словаци. Поверия в аналогични митични персонажи са познати и у други народи.
Посочването на някои черти от вярванията в женски същества у другите славянски и балкански народи показва, че самодивите притежават черти, които ги сближават с русалките, но и съществено ги отличават от тях. Преди всичко българските самодиви имат междинна позиция между живота и смъртта, те са и благоразположени към хората, лечителки, докато подобните същества у източните славяни са зли и отмъстителни и свързани повече със смъртта, с втория член на опозицията живот — смърт. Само отделни черти от образа на самодивите, които ги представят като дарителки на плодородие, могат да бъдат отнесени към русалките. Образът на самодивата се формира окончателно след идването на славяните на Балканския полуостров, под активното въздействие на античната традиция.
Източник: Българска народна митология. — Издателство "Наука и изкуство", София 1993 — с. 158–159 --Лобачев Владимир (беседа) 22:25, 17 септември 2017 (UTC)