Владимир I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Владимир I
Княз на Киевска Рус

Роден
около 956 г.
Починал
15 юли 1015 г. (59 г.)
ПогребанДесятъчна църква, Киев, Украйна

РелигияСлавянска религия
християнство
Управление
Период11 юни 97815 юли 1015
Коронация11 юни 980 г.
ПредшественикЯрополк I
НаследникСвятополк I
Герб
Семейство
РодРюриковичи
БащаСветослав I
Братя/сестриЯрополк I
СъпругаРогнеда (979 – 986)
Анна Порфирогенита (988 – 1011)
ДецаЯрослав I
Княгиня Агата
Глеб Владимирович
Борис Владимирович
Святополк I
Владимир I в Общомедия

Владимир I Велики е княз на Киев от 980 до 1015 и православен светец, син на княз Светослав I и наследник на брат си княз Ярополк I. Той е известен с покръстването на Киевска Рус през 988.

Повечето сведения за живота на княз Владимир Велики идват от по-късни хроники, писани от автори, свързани с църквата. Тъй като той изиграва решаваща роля в установяването на православната църква в Киевска Рус, достоверността на много от фактите в тези хроники е спорна, защото авторите са склонни да преувеличават добрите му страни.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Владимир е най-малкият син на княз Светослав от неговата икономка Малуша[1][2][3]. Според скандинавските саги тя е пророчица, доживяла сто години, доведена в двореца от пещерата си, за да предсказва бъдещето. Сведения от агиографски източници със съмнителна достоверност свързват детството на Владимир с неговата баба, княгиня Олга, която е християнка и управлява Киев в отсъствието на Светослав.

Когато княз Светослав предприема похода си срещу България, той оставя синовете си като наместници в различни части на държавата, като след неговата смърт те продължават да ги управляват практически самостоятелно. Първородният син Ярополк управлява в Киев и има статут на пръв сред равни, а Владимир – Новгород.

След като Ярополк убива своя брат Олег Светославич и през 977 придвижва войските си към Новгород, Владимир бяга в Скандинавия. Там той събира голяма армия от варяги, с чиято помощ през 978 си връща Новгород. След това продължава на юг, като по пътя си към Киев превзема Полоцк и принуждава Рогнеда, дъщеря на местния варяжки владетел Рогволод и годеница на Ярополк, да се омъжи за него. През 980 превзема Киев и с измама убива своя полубрат Ярополк, ставайки единствен владетел на Киевска Рус.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

„Владимир и Рогнеда“, картина на Антон Лосенко от 1770

През първите години от управлението си Владимир е енергичен привърженик на езическия култ към Перун, многоженството и човешките жертвоприношения. Той има 12 сина от четирите си жени и три харема с близо 800 наложници.

При неговото управление синът на един християнин трябвало да бъде принесен в жертва в Киев. Когато баща му се възпротивява, двамата са пребити от тълпата и стават първите руски мъченици на християнството, Теодор и Иван. През същия период Владимир Велики води няколко войни, като разширява територията на държавата си. През 981 завладява Галиция, през 982 потушава бунт на кривичкото Полоцко княжество, а през 983 подчинява ятвягите. През 985 организира поход срещу Волжка България, като основава нови крепости на изток.

През 988 г., след като превзема град Херсон в Крим, сключва съюз с Византийската империя. Получава за жена сестрата на император Василий II Анна, като приема християнството и името на кръстника си Василий. Завръщайки се в Киев, разрушава езическите паметници, покръства жителите във водите на река Днепър и основава нови православни църкви и манастири.

През следващите години Владимир не води значителни войни. Той разделя държавата си на 12 области, в които назначава за управители своите синове. Това става причина за междуособици, започнали още преди неговата смърт.

Княз Владимир Велики умира през 1015 в Берестово край Киев, потегляйки на поход срещу своя разбунтувал се син Ярослав.

Наследство[редактиране | редактиране на кода]

Княз Владимир Велики е възхваляван от православната църква като християнизатор и цивилизатор на Русия. Той е обявен за светец, като празникът му е на 15 юли.

На негово име са наречени патриаршеската катедрала „Свети Владимир“ в Киев и Киевския университет. В Русия има орден, на негово име (Свети Владимир).

Владимир е герой на скандинавските саги, в които е наричан Валдемар, и на многобройни руски фолклорни балади, които го наричат Владимир Красное Солнышко.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Диба Ю. Історично-географічний контекст літописного повідомлення про народження князя Володимира Святославовича: Локалізація Будятиного села // Княжа доба. Історія і культура. Львів: Інститут українознавства ім. І. Крип'якевича НАН України. – Вип. VI. – С. 37 – 70
  2. Диба Ю. Батьківщина святого Володимира: Волинська земля у подіях X століття (Міждисциплінарні нариси ранньої історії Руси-України). – Львів: Видавництво „Колір ПРО“, 2014. – 484 с.: іл. – (Серія „Невідома давня Україна“. – 1)
  3. Мицько І. Нові монографії про давню Україну
  • Андреев, Йордан и др. Великите князе, царете и императорите на Русия. Велико Търново, Абагар, 2001. ISBN 978-954-427-446-7.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vladimir I of Kiev в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Ярополк I княз на Киевска Рус (980 – 1015) Святополк I