Херсонес Таврически

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Руини от Херсонес, 2006 г.
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Херсон.

Херсон или Херсонес (в старобългарските паметници – Корсунъ) е древногръцка колония, основана през 422 – 21 г. пр.н.е. в югозападната част на Кримския полуостров[1]. Има и друга теория, че е основан през 6 век пр.н.е.

Древният град се намира на брега на Черно море в покрайнините на днешния Севастопол, Русия. Наричан е „руски Помпей“ и „руска Троя“. Името Херсонес на гръцки означава „полуостров“ и описва мястото, на което е построен градът. Основателите са дорийци от Хераклея Понтика, а Херодот посещава съседната Олбия на устието на Южен Буг горе-долу по същото време и дава описания на скитите и таврическите народи, населявали степите. Жителите на Херсонес наброявали около 20 000 и се прехранвали с морска търговия, както и съседните му гръцки полиси Олбия, Пантикапей, Танаис и Фанагория, а в града имало перпендикулярно разположени прави улици, агора, акропол, театър и пристанище[1]. През по-голямата част от класическия период колонията е управлявана демократично от група избираеми архонти и съвет (събрание). С течение на времето властта става все по-олигархична и се съсредоточава в ръцете на архонтите.

Градът преминава последователно през гръцка, сарматска, римска и византийска фази. През 2 век пр.н.е. е погълнат от разрастващото се Боспорско царство. От IV в. от н.е. той е важна византийска крепост като най-северна точка на Византийската империя. През IX век в Херсонес по пътя си за хазарската държава спират Кирил и Методий и според Италианската легенда тогава Кирил изучава езиците на местното население.[2]

Археологически разкопки[редактиране | редактиране на кода]

През 1829 г. са започнати археологически разкопки[1]. Първите систематични разкопки датират от края на 19 – началото на 20 век[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Дейвис, Норман. Европа. История. Велико Търново, Абагар, 2005. ISBN 954-427-663-7. с. 127 – 8.
  2. Оксана Минаева, Лена Холмквист, „БЪЛГАРСКИ ПАРАЛЕЛИ НА ИЗТОЧНИТЕ НАХОДКИ НА МЕТАЛОПЛАСТИКАТА ОТ БИРКА“, Дигитална печатница „Летера“ 2012, ISBN 978-954-516-984-7
  3. Античный мир. Словарь-справочник. Херсонес. // Посетен на 18 април 2018. (на руски)