Олга Киевска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За женското име вижте Олга (име).

Олга, кърщенлно Елена
киевска княгиня
OlgaKiev.jpg
Виктор Васнецов - фреската „Св. Олга“ в събора „Св. Владимир“ в Киев
Лични данни
Регент на Светослав I
Регентство 945969 г.
Родена 80-те години на 9 век
място на раждане неуточнено - Плиска, дн.България, Псков, дн. Русия или Плеснеско дн. Украйна
Починала 11 юли 969
Киев, дн. Украйна
Семейство
Брак Игор I
Потомци Светослав I
Княгина Олга заедно със ескорта си в Константинопол.

Олга (или Хелга) с християнско име Елена e киевска княгиня - съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г. Според руски и български автори тя е внучка на българския владетел Борис I Покръстител.

Извори[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за княгиня Олга идват главно от Начална руска летопис, писана 150 години след нейната смърт. Те са до голяма степен оскъдни и противоречиви. Хрониката, както и други църковни текстове, има тенденцията да я възхвалява, тъй като тя е първият високопоставен проводник на християнството в Киевска Рус. Така например, при описанието на нейното посещение в Константинопол се твърди, че византийският император бил дотам впечатлен от красотата ѝ, че и предложил да се оженят. В същото време, според различни интерпретации на текста, по това време тя трябва да е била на между 58 и 78 години, а самият император е женен.

Данни за княгиня Олга се съдържат също така в един исторически документ озаглавен Летописец руских царей, както и в друг исторически паметник — Родословец на руските князе.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на Олга-Елена не е оакончателно и безспорно изяснен. Оженена е за княз Игор от неговия настойник Олег (Хелгер, Хелгу). Битуват три гледища: - в Русия, условно може да се нарече "романтична", че е с варяжки произход и от простолюдието, втората, предимно в днешна Украйна, че е възможно да е със западнославянски произход, езичница от изчезнало днес ранносредновековно селище Плеснеско и базираната на историческите документи застъпвана от учени в Русия и в България, че е българска принцеса от Плиска (старобълг. Пльсковъ) внучка на Борис I покръстителя.

Варяжка теза. Преобладаващото мнение в Русия е, че е от от гр. Псков (др.рус. Пьсковъ) и има варяжки произход момиче от простолюдието, според легендата случайно срещнала княза в гората при р. Велика, който се влюбил нея и като поотраснала се венчали. Изхождайки от това, че оженена е за княз Игор от неговия настойник Олег и еднаквостта на имената им се изказват предположения за някаква дори близка роднинска връзка между двамата, но сведенията за това са недостатъчни.

Западнославянска хипотеза. Друга версия е, че е със западнославянски произход от закарпатския изчезнало днес ранносредновековно селище Плеснеско (др.рус. Плъсньскъ, Плъснѣскъ) при днешните села Подгорци и Загорци в околия Броди[1], при изворите на р. Сирет в горното течение на р. Западни Буг, където са откритото се атрибутире към заподните славяни, а е известно и древнечешско име Olha.[2]

Българска княгиня. За разлика от различните предположения, базирани, не толкова на анализ на всички данни от летописна и друга документална литература и археологията, а на легенди и агиография или много по-късни богословски трактати като този на епископ Евгений Българин от 18 век, то историческите извори доказващи българският произход на княгината са конкретни. Безспорно името на старата българска столица е Плиска (старобълг. Пльсковъ), друг град с така записвано име не доказано да съществува края на IХ век когато отрасва Елена. В XIV и XV век, от когато са най-ранните преписи с които работи науката, Плиска вече е отдавна забравен и за него може да се знае само от автентичните документи на ранни летописи за разлика от процъфтяващия, но несъществуващ още в края на IХ век Псков[3], който тогава е пред очите на всички. Безспорен е записът в Началната руска летопис (Повѣсть времяньныхъ лѣтъ) посочващ, че Княгинята невеста е от именно град Пльсковъ, Плесковъ (др.рус.) и както свидетелства най-стария свод на тази летопис - Лаврентиевия списък от XIV в, княгинята десетилетия преди визитата си в Цариград, където се твърди, че на стари години е кръстена така, сочи, че още при женитбата си тя се е казвала Елена :

В лѣт ҂s҃ . у҃ . аı҃ . Игореви же възрастъшю . и хожаше по Ѡлзѣ и слоушаша  єг̑ . и приведоша ємү женоу ѿ Пльскова . именемъ Ѡленү.[4][5] (В годината 6411 /от сътворението на света = 903 г. от Хр./ Игор порасна и ходеше по Олег и го слушаше и му доведоха жена от Плискова на име Елена.)

В Родословец русских князьей, наричан и Государев родословец, от свода на Новый Владимирский Летописецъ от XV в. открит в 1887г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следната година, дословно е записано:

Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми.''[6][7] (Игор взе жена от българите, която за него /за него, защото както сочи приведената по-горе "Повѣсть времяньныхъ" тя му е доведена в 903г. с името Елена/ бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много.)

В Летописец руских царей отново е записано, че са доведли княгиня е не само от "Плискова", но тя начетена (нещо изключително рядко дори за мъжете, а камо ли за жена в тази епоха и столетия след нея и практически невъзможно за обикновена варяжка или селянка), вярваща християнка е, и с управленски умения на държавен водач:

Приведоша ему (Игоря) жену из Плискова, имѣнемъ Олгу, остроумицу и коренъ и основание вѣре християнской и нашъ вождъ.[8][9][10] (Доведоха за него /за Игор/ жена от Плисков, именуема Олга, начетена и корен и основа на християнската вяра и наш вожд.)

Самото средновековно поселение Псков мислено за родно селище на невестата, въобще не е известно да съществува и не се споменава никъде преди зрялата й възраст, за разлика не само от българската Плиска, но и от много други в руската и останалите земи, а според църковните ръкописи именно Олга в качеството й на княгиня и ревностна християнка e основала този град където уж би следвало да е родена[3], а всъщност е възможно точно обротното - да е нарекла основания от нея град на родния си.[11] Проучванията му също показват, че поселението тук изчезва напълно след унищожителен пожар около 860г., т.е. не по-малко от 20 г. преди преди да е родена княгинята, предвид годините й при посещението в Цариград в 945 или 957 г. когато е в напреднала за времето възраст, сватбата й в 903г., а и кончината и на 11 юли 969г. Чак след над 40 г. след запустенето на поселението от началото на Х век се установява повторното заселване и първите семпли строежи тук, [12] точно както е в посочените църковни сведения за основаването му от княгинята.[3]

Тези ясни свидетелства на летописите, както и възможността това което се е наложило в Русия за нейно име всъщност да е прозвището й идващо от "Олгову невесту", т.е. невестата, която доведе Олег, както е станала женитбата според хрониките, подкрепят становището, поддържано от руски [13][14] и от български автори [15][11][7], че тя е знатна българка [15][11][7][13][14] , подобаваща на ранга на руския княз българска княгиня от старопрестолния град Плиска притежаваща описаните в летописите на нея, възпитание, християнски познания и държавни умения (тя години наред успешно се справя с управлението на княжеството първо като наместник, после и като регент и дипломат, тя дълбоко познава и умело пропагандира християнството, както пишат за нея, в което е невъзможно да се изучи с една визита в Цариград, нито от случайни низши проповедници за които никой не е чувал, а единствено с годините в християнски царски двор, какъвто освен констаонтинополският и римският, където не може да се обучава едно момиче от простолюдието, нито да не остане следа, тогава е единствено българският или в някой първостененен подкрепян от такова царство манастир, каквито на север от България няма). Това доказва, че княгиня Елена, наречената в Киев с обичайното за управляващата там езически варяжка аристокрациа близко до нейното име Хелга (Олга), е внучка на Борис I,  дъщеря на цар Симеон Велики или негова сестрина / братова щерка - чедо на княгиня Анна Българска, най-малката княз Борисова дъщеря, сестрата на цар Симеон I, или на детронирания му брат Владимир-Расате, разбира се е възможно и на накой от другите борисови синове Гарваил и Яков или другата му дъщеря Персика, т.е във всички случаи Цар Симеон Велики е баща, вуйчо или чичо на Елена.[11][16][17] Този й произход може да обясни и защо чисто българското име на дядо й от времето преди да се покръсти Богорис - Борис се появява става от тук насетне така широко разпространеното сред царстващия елит в Русия.

Деяния[редактиране | редактиране на кода]

След убийството на княз Игор от славянското племе древляни, княгиня Олга си отмъщава с голяма жестокост. Пратениците на древляните, изпратени при нея, са предателски убити, страната им е опустошена, цели градове са изгорени, а голям брой древляни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга ѝ.

По-късно, търсейки съюз с Византийската империя във войната с Хазарския хаганат, Олга е описано, че приема християнството, като лично отива в Константинопол. Посещението става вероятно през 957 г., като според някои източници в придружаващата я делегация има и български свещеници. При покръстването си тя приема името на Елена Лакапина, съпруга на император Константин VII Багрянородни, като самата церемония е подробно описана от императора в неговата книга за церемониала.

Иван Акимов - Кръщаването на св. Олга

След завръщането си в езическа Русия, Олга полага първия камък на катедралния храм "Света София" в Киев през 960 г. Тя умира през 969 г., а днес мраморният ѝ саркофаг се намира в църквата „Света Богородица“ в Киев. Олга е сред първите руски светици, и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време то не е прието за държавна религия, и дори нейният син Светослав, въпреки настояванията й, си остава езичник. Киевска Рус е официално покръстена от внука на Елена — княз Владимир I Велики.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Олга Киевска фактически управлява Киевска Рус от 945 до 962 година. Християнка, тя е устроителка на древноруската държава, оставила име на велика и мъдра владетелка.

Олга Киевска обединява всички източни славянски племена, организирайки ги в общ държавен организъм. Тя е и първата разпространителка на Христовата вяра сред русите, за което е призната от Руската православна църква за равноапостолка и първа руска светица.

През 945 г. Олга Киевска сключва договор с Византия насочен срещу България. Това потвърждение, според Иречек, е направила през 957 г. Летопис по Лаврентеевскаму списку ни казва, че сина ѝ — Светослав, криел от майка си своето предпочитание да живее в Переяславец (възможно Силистра) на Дунава, отколкото в Киев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пiдгiрцi, Броди
  2. Мицько І. Пліснеськ — бáтьківшина княгині Ольги // Конференція «Ольжині читання». Пліснеськ. 10 жовтня 2005 року. Львів, 2006, с.61-81
  3. а б в "Псков был основан княгиней Ольгой; когда она стояла на берегу Великой, ей явилось видение: три луча, исходящих с неба, сошлись на противоположном берегу, на том месте княгиня повелела возвести Троицкий собор в честь святой Троицы, а вокруг «град велик, славен и во всем изобилии!»"
  4. Повесть временных летп - Лаврентиев списък от 14 век, за г. 903 с отчитане записа в посочения вариатн Т.
  5. "Повесть временных лет"- текст по Ипатьевския списък от 15 век тук града от където е взета Ольга е посочен като "Плескова".
  6. Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.217
  7. а б в Емил Михайлов. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. София Университетско издателство „Климент Охридски“, 1990., с.145
  8. Летописец русских царей - Оболенский М. А. Супрасльская рукопись, содержащая Новгородскую и Киевскую сокращенные летописи. М., 1836, с. 161—172; Летописец Переяславля Суздальского / Изд. М. А. Оболенским. — ВОИДР, 1851, кн. 9, отд. II (отд. издание: Летописец Переяславля Суздальского, составленный в начале XIII в. (между 1214—1219 гг.) / Изд. М. Оболенским. М., 1851; Русские летописи: I. Летописец патриарха Никифора. II. Летописец Переяславля Суздальского. III. Хроника русская (Летописец вкратце) проф. И. Даниловича / По ркп., принадл. Н. П. Никифорову, с предисл. Сергея Белокурова. — ЧОИДР, 1898, кн. 4, с. V—IX, 7—17.
  9. Летописец руских царей, Света равноапостолна Олга, Енорийски просветен център Пловдив.
  10. Летописец руских царей, Елена Колева, Ивелина Колева, Княгиня Елена – Олга, Роден край - куртурно просветен вестник на българите в Украйна. 
  11. а б в г Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.
  12. Белецкий С. В.История изучения псковского городища (Результаты раскопок псковского городища).
  13. а б От руските историци подържащи българския произход на Княгиня Олга се откроява Д. И. Иловайский в труда си Вероятное происхождение св. княгини Ольги. // Иловайский Д. И. Исторические сочинения, ч. 3-я. М., 1914, с. 441—448.
  14. а б Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.215—222
  15. а б Николаев В. Славянобългарският фактор в христианизацията на Киевска Русия. БАН, София, 1949, с. 101
  16. Ст.П.Българов, Княгиня Ольга Премудрая, в.Зора бр.4820 / 1935г.
  17. Една от най-интересните версии според други руски източници, е че Олга е дъщеря на княз Владимир Расате, първородния син на княз Борис I и пръв престолонаследник. За разлика от баща си, Елена, което е родното българско християнско име на княгиня Олга е силно и искрено отдадена на християнската религия и се ползва с доверието на дядо си княз Борис I и чичо си Симеон. Така че след детронирането на баща ѝ, поради опита му за възстановяване на езичеството в България, Елена е оставена жива. При възкачването на цар Симеон I на трона по-късно е изпратена в манастир. Скоро след това в двореца в Плиска идва пратеничество от Киевска Рус с цел да намерят за княз Игор жена с царска кръв. Делегацията се води от Олег, предводителя на варяжката армия, дясната ръка на княза и втория най-овластен човек в Киевска Рус. Впрочем Олег е руската интерпретация на викингското-варяжко име Хелгър. Твърди се, че преди да дойде в българската столица, императорския двор в Константинопол е бил попитан за същото, но там делегацията им е ударила на камък. Олег не е имал много други възможности за намирането на царска дъщеря от престижен царски двор за жена на своя княз, освен от България една от трите най-силни по онова време държави в Европа. Като основен опонент на Византия, изборът е бил един вид и възможно отмъщение за отказа на ромеите. В крайна сметка цар Симеон I дава княгиня Елена за жена на княз Игор може би и с идеята за сродяване на двата двора с цел осигуряване на северната граница срещу все по-нарастващата мощ на младата Руска държава. Тържественото завръщане на делегацията в Киев в руските източници е посочено като пристигането на "Олгову невесту", т.е. невестата, която доведе Олег. Това с времето е довело до премодификацията на името, с което българската княгиня Елена е станала популярна сред руснаците "Олгову" - "Олгу" - Олга. Тук следват още много интересни факти от последвалия ѝ живот в Русия и връзката ѝ с родината ѝ България. Олга се опитва да покръсти княз Игор и Русия веднага след нейното “възцаряване” и макар и да постига известни успехи среща силна съпротива от мнозинството от народа, армията и княжеския двор, които още не са узряли за това. Вследствие на тези си усилия кръщава и своя син Светослав, т.е. човек който слави светлата вяра. Той за съжаление на майка си не става християнин, но за сметка на това много добре пази спомена си за българския си царски произход и отнетия насилствено трон на дядо му Владимир Расате. Това довежда по-късно до основание за претенциите му към престола на България. Не успява по една или друга причина с това си начинание, макар и да е много близо до целта. От това се възползва византийския император Йоан I Цимисхи, който отблъсква руския княз от земите на България, за да ги запази за себе си. Светослав съхранява спомена за дядо си, като кръщава сина си на негово име - Владимир. Очевидно като езичник не се е срамувал от дядо си Расате. Княз Владимир I, под влиянието на баба си Олга, от която получава възпитанието си, докато баща му води безкрайните си войни далеч от дома, постепенно става ревнив християнин и успява на свой ред успешно да довърши покръстването на Киевската Рус. Независимо че е християнин (явно неприел все още всички канони на църквата) той има много жени и наложници по стара езическа традиция. Една от съпругите му обаче пак е българка (Милолика - Анна) с благороднически произход, православна християнка, както това прави дядому Игор преди. Кръщава най-голямият си син - Борис на името на прадядо си княз Борис I. Борис и брат му Глеб, родени от същата тази българка, са християни. Убити са по-късно от братята си езичници, родени от другите жени на Владимир при дворцов преврат, целящ връщането на езичничеството в Русия. Така те стават първите руски светци-мъченици, умрели за православната християнска вяра. Още един интересен факт. Княгиня Олга, като спомен за родната си Плиска, основава град със същото име, който е първия християнски град в Русия, според някои източници. Руснаците го наричали тогава Плисков (от Плиска - Плисков, както се образуват фамилните имена в славянските езици), което с годините преминало в днешния Псков. Град пълен и до ден днешен с изключително много църкви. След смъртта си Олга е провъзгласена за светица и се почита изключително много в Русия до ден днешен, заради огромните ѝ заслуги във формирането и духовното съзряване на нацията и държавата. Всичко това полага началото на древните, силни духовни и държавнически връзки на Русия и България и дава едно от обясненията за това как двете държави през различните си исторически пероиоди на своето развитие са се влияели силно една от друга и са се стремяли една към друга. Тук може би се коренят и част от причините след приемането на християнството от България, Русия да приеме и писмеността си пак от нея.
    Стилиян Чилингиров- Какво е дал Българинът на другите народи, 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.
    Света равноапостолна Олга, Енорийски просветен център Пловдив.
    Елена Колева, Ивелина Колева, Княгиня Елена – Олга, Роден край - куртурно просветен вестник на българите в Украйна.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]