Олга Киевска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За женското име вижте Олга (име).

Олга
(Елена)
киевска княгиня
OlgaKiev.jpg
Виктор Васнецов – фреската „Св. Олга“ в събора „Св. Владимир“ в Киев
Лични данни
Регент на Светослав I
Регентство 945 – 969 г.
Родена 80-те години на 9 век
място на раждане неуточнено – Плиска, дн.България, Псков, дн. Русия или Плеснеско дн. Украйна
Починала 11 юли 969
Киев, дн. Украйна
Семейство
Брак Игор I
Потомци Светослав I
Олга
(Елена)
в Общомедия
Княгина Олга заедно със ескорта си в Константинопол.

Олга (или Хелга) с християнско име Елена e киевска княгиня – съпруга на княз Игор I и майка на княз Светослав I, от чието име управлява между 945 г. и 969 г. Според руски и български автори тя е внучка на българския владетел Борис I Покръстител.

Извори[редактиране | редактиране на кода]

Сведенията за княгиня Олга идват главно от Начална руска летопис, писана 150 години след нейната смърт. Те са до голяма степен оскъдни и противоречиви. Хрониката, както и други църковни текстове, има тенденцията да я възхвалява, тъй като тя е първият високопоставен проводник на християнството в Киевска Рус. Така например, при описанието на нейното посещение в Константинопол се твърди, че византийският император бил дотам впечатлен от красотата ѝ, че и предложил да се оженят. В същото време, според различни интерпретации на текста, по това време тя трябва да е била на възраст между 58 и 78 години, а самият император е женен.

Данни за княгиня Олга се съдържат също така в един исторически документ озаглавен Летописец руских царей, както и в друг исторически паметник – Родословец на руските князе.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Произходът на Олга-Елена не е окончателно и безспорно изяснен. Омъжена е за княз Игор от неговия настойник Олег (Хелгер, Хелгу). Съществуват три основни хипотези: в Русия се смята, че тя произхожда от простолюдието; в днешна Украйна е разпространено мнението, че е възможно княгинята да е със западнославянски произход – езичница от изчезнало днес ранносредновековно селище Плеснеско; в България предполагат, че е българска принцеса от Плиска (на старобългарскиПльсковъ), внучка на княз Борис I Покръстител.

  • Варяжка теза. Преобладаващото мнение в Русия е, че Олга е от град Псков (на старорускиПлесковъ, Пльсковъ) и според легендата княз Игор случайно я среща в гората при река Велика, влюбва в нея и след като тя поотраснала, двамата се венчали. Изхождайки от това, че княгинята е омъжена за княз Игор от неговия настойник Олег, както и от сходството между името на последния и това на невестата, се изказват дори предположения за съществуване на близка роднинска връзка между настойника на Игор и княгинята, но сведенията за това са недостатъчни.
  • Западнославянска хипотеза. Друга версия е, че княгинята е със западнославянски произход от закарпатското, днес вече несъществуващо ранносредновековно селище Плеснеско (на старорускиПлъсньскъ, Плъснѣскъ), което се е намирало при днешните села Подгорци и Загорци в околия Броди, при изворите на река Сирет в горното течение на река Западни Буг, където са открити артефакти от западнославянски поселения, а е известно и древното чешко име Olha.[1]
  • Българска княгиня. В Родословец русских князьей, наричан и Государев родословец, от свода на Новый Владимирский Летописецъ от XV в., открит в 1887 г. от архимандрит Леонид, настоятел на Троицко-Сергиевската лавра, и публикуван на следващата година, дословно е записано:

Игоря же жени в Болгарѣхъ, поятъ же за него княжну именемъ Ольгу. И бѣ мудра велми.[2][3] (Игор взе жена от българите, която за него /за него, защото както сочи приведената по-горе „Повѣсть времяньныхъ“тя му е доведена в 903 г. с името Елена/ бе наречена княгиня Олга. И бе тя мъдра много.)

В Летописец руских царей отново е записано, че не само са довели княгинята от „Плискова“, но и че тя е била начетена (нещо изключително рядко дори за мъжете, а камо ли за жена в тази епоха и столетия след нея, и практически невъзможно за обикновена варяжка или селянка), вярваща християнка, и с управленски умения на държавен водач:

Приведоша ему (Игоря) жену из Плискова, имѣнемъ Олгу, остроумицу и коренъ и основание вѣре християнской и нашъ вождъ.[4][5][6] (Доведоха за него /за Игор/ жена от Плисков, именуема Олга, начетена и корен и основа на християнската вяра и наш вожд.)

Възможно е Олга да е нарекла основания от нея град на родния си.[7] Проучванията му също показват, че първото поселение тук изчезва напълно след унищожителен пожар, случил се около 860 г., т.е. повече от 20 години преди раждането на княгинята, което може да се изчисли приблизително въз основа на сведенията за възрсатта ѝ при посещението в Цариград през 945 или 957 г., когато тя е в напреднала за времето възраст, от годината на сватбата ѝ през 903 г. и от кончината ѝ на 11 юли 969 г. От началото на X в. пък датират първите семпли строежи от повторното заселване на това място, което става повече от 40 години след изчезването на първото селище.[8]

Тези летописни свидетелства както и възможността името, с което княгинята е известна в Русия, всъщност да е прозвището ѝ, идващо от „Олгову невесту“, т.е. „невестата, която доведе Олег“, както е описана сватбата ѝ според хрониките, подкрепят становището, поддържано от руски [9][10] и български автори [11][7][3], че княгинята е знатна българка [11][7][3][9][10], подхождаща на ранга на руския княз българска княгиня от старопрестолния град Плиска, притежаваща приписаните ѝ от летописите възпитание, християнски познания и държавни умения. Държавническите и дипломатическите си умения Олга проявява пълноценно през годините, в които тя управлява княжеството първоначално като наместник, а в последствие и като регент. Княгинята дълбоко познава и умело пропагандира християнството, както пишат за нея, което е невъзможно да се изучи с една визита в Цариград, нито посредством случайни низши проповедници, а единствено чрез години на обучение, прекарани в някой християнски просветен център, какъвто по това време освен Константинопол и Рим, където не може да се обучава едно момиче от простолюдието, без това непременно да остави следа, е единствено българският царски двор или някой поддържан от подобен двор манастир, каквито на север от България няма. Това води до заключението, че княгиня Елена, наречена в Киев с обичайното за управляващата там езически варяжка аристокрациа близко до нейното име Хелга (Олга), е внучка на Борис I, дъщеря на цар Симеон Велики или племенница на последния, родена от друг син или дъщеря на княз Борис I.[7][12][13] Този ѝ произход на княгинята може да обясни и защо чисто българското име на дядо ѝ от времето преди да се покръсти Богорис – Борис става толкова популярно сред царстващия елит в Русия.

Деяния[редактиране | редактиране на кода]

След убийството на княз Игор от славянското племе древляни, княгиня Олга си отмъщава с голяма жестокост. Пратениците на древляните, изпратени при нея, са предателски убити, страната им е опустошена, цели градове са изгорени, а голям брой древляни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на съпруга ѝ.

По-късно, търсейки съюз с Византийската империя във войната с Хазарския хаганат, Олга е описано, че приема християнството, като лично отива в Константинопол. Посещението става вероятно през 957 г., като според някои източници в придружаващата я делегация има и български свещеници. При покръстването си тя приема името на Елена Лакапина, съпруга на император Константин VII Багрянородни, като самата церемония е подробно описана от императора в неговата книга за церемониала.

Иван Акимов – Кръщаването на св. Олга

След завръщането си в езическа Русия, Олга полага първия камък на катедралния храм „Света София“ в Киев през 960 г. Тя умира през 969 г., а днес мраморният ѝ саркофаг се намира в църквата „Света Богородица“ в Киев. Олга е сред първите руски светици, и е смятана за активен разпространител на християнството. В същото време то не е прието за държавна религия, и дори нейният син Светослав, въпреки настояванията ѝ, си остава езичник. Киевска Рус е официално покръстена от внука на Елена – княз Владимир I Велики.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Олга Киевска фактически управлява Киевска Рус от 945 до 962 година. Християнка, тя е устроителка на древноруската държава, оставила име на велика и мъдра владетелка.

Олга Киевска обединява всички източни славянски племена, организирайки ги в общ държавен организъм. Тя е и първата разпространителка на Христовата вяра сред русите, за което е призната от Руската православна църква за равноапостолка и първа руска светица.

През 945 г. Олга Киевска сключва договор с Византия насочен срещу България. Това потвърждение, според Иречек, е направила през 957 г. Летопис по Лаврентеевскаму списку ни казва, че сина ѝ – Светослав I, криел от майка си своето предпочитание да живее в Переяславец (възможно Силистра) на Дунава, отколкото в Киев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мицько І. Пліснеськ – бáтьківшина княгині Ольги // Конференція „Ольжині читання“. Пліснеськ. 10 жовтня 2005 року. Львів, 2006, с.61 – 81
  2. Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.217
  3. а б в Емил Михайлов. Руси и българи през ранното средновековие до 964 г. София Университетско издателство „Климент Охридски“, 1990., с.145
  4. Летописец русских царей – Оболенский М. А. Супрасльская рукопись, содержащая Новгородскую и Киевскую сокращенные летописи. М., 1836, с. 161 – 172; Летописец Переяславля Суздальского / Изд. М. А. Оболенским. – ВОИДР, 1851, кн. 9, отд. II (отд. издание: Летописец Переяславля Суздальского, составленный в начале XIII в. (между 1214 – 1219 гг.) / Изд. М. Оболенским. М., 1851; Русские летописи: I. Летописец патриарха Никифора. II. Летописец Переяславля Суздальского. III. Хроника русская (Летописец вкратце) проф. И. Даниловича / По ркп., принадл. Н. П. Никифорову, с предисл. Сергея Белокурова. – ЧОИДР, 1898, кн. 4, с. V—IX, 7 – 17.
  5. Летописец руских царей, Света равноапостолна Олга, Енорийски просветен център Пловдив.
  6. Летописец руских царей, Елена Колева, Ивелина Колева, Княгиня Елена – Олга, Роден край – куртурно просветен вестник на българите в Украйна. Елена Колева, Ивелина Колева, Смела българка превърна руските езичници в ревностни християни и остави ярка следа в историята на Русия, https://www.pravoslavie.bg/жития/смела-българка-превърна-руските-езич/
  7. а б в г Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.
  8. Белецкий С. В.История изучения псковского городища (Результаты раскопок псковского городища).
  9. а б От руските историци, подържащи българския произход на княгиня Олга, се откроява Д. И. Иловайский в труда си Вероятное происхождение св. княгини Ольги. // Иловайский, Д. И. Исторические сочинения, ч. 3-я. М., 1914, с. 441 – 448.
  10. а б Архимандрит Леонид. Откуда родомъ была св. великая княгиня Ольга. Русская старина 19/1888 июль, СПб, с.215 – 222
  11. а б Николаев В. Славянобългарският фактор в христианизацията на Киевска Русия. БАН, София, 1949, с. 101
  12. Ст.П.Българов, Княгиня Ольга Премудрая, в.Зора бр.4820 / 1935 г.
  13. Една от най-интересните версии според други руски източници е, че Олга е дъщеря на княз Владимир Расате, първородния син на княз Борис I и пръв престолонаследник. За разлика от баща си, Елена, което е родното българско християнско име на княгиня Олга, е силно и искрено отдадена на християнската религия и се ползва с доверието на дядо си княз Борис I и чичо си Симеон. Така че след детронирането на баща ѝ, поради опита му за възстановяване на езичеството в България, и възцаряването на Симеон I Елена е изпратена в манастир. Скоро след това в двореца в Плиска идва пратеничество от Киевска Рус, което търси жена с царска кръв за съпруга на княз Игор. Делегацията се води от Олег, предводителя на варяжката армия, дясната ръка на княза и втория най-влиятелен човек в Киевска Рус. Предполага се, че преди да пристигне в българската столица, делегацията е посетила със същата цел императорския двор в Константинопол, където не погледнали благосклонно на молбата ѝ. Олег не е имал много други възможности за намирането на царска дъщеря от престижен царски двор за жена на своя княз, освен от България – една от трите най-силни по това време държави в Европа. Изборът на принцеса от държава – основен опонент на Византия, е бил един вид и възможно отмъщение за отказа на ромеите. В крайна сметка цар Симеон I дава княгиня Елена за жена на княз Игор може би и с идеята за сродяване на двата двора с цел осигуряване на северната граница срещу все по-нарастващата мощ на младата Руска държава. Тържественото завръщане на делегацията в Киев в руските източници е посочено като пристигането на „Олгову невесту“, т.е. невестата, която доведе Олег. Това с времето е довело до премодификацията на името, с което българската княгиня Елена е станала популярна сред руснаците „Олгову“ – „Олгу“ – Олга. Тук следват още много интересни факти от последвалия ѝ живот в Русия и връзката ѝ с родната ѝ България. Олга се опитва да покръсти княз Игор и Русия веднага след нейното „възцаряване“ и макар и да постига известни успехи, среща силна съпротива от мнозинството от народа, армията и княжеския двор, които още не са узряли за това. Израз на тези нейни усилия вероятно е изборът на името, с което кръщава и своя син – Светослав, т.е. човек, който слави светлата вяра. Той за съжаление на майка си не става християнин, но за сметка на това много добре пази спомена си за българския си царски произход и отнетия насилствено трон на дядо му Владимир Расате. По-късно това верятно служи като оправдание за претенциите му към престола на България. От неуспеха му в това начинание се възползва византийският император Йоан I Цимисхи, който отблъсква руския княз от земите на България, за да ги запази за себе си. Светослав съхранява спомена за дядо си, като кръщава сина си на негово име – Владимир. Очевидно като езичник не се е срамувал от дядо си Расате. Княз Владимир I, под влиянието на баба си Олга, от която получава възпитанието си, докато баща му води безкрайните си войни далеч от дома, постепенно става ревнив християнин и успява на свой ред успешно да довърши покръстването на Киевската Рус. Независимо че е християнин, той има много жени и наложници по стара езическа традиция. Една от съпругите му обаче пак е българка (Милолика – Анна) с благороднически произход, православна християнка, както това прави дядому Игор преди. Кръщава най-голямия си син с името Борис в чест на прадядо си – княз Борис I. Борис и брат му Глеб, родени от същата тази българка, са християни. Убити са по-късно от братята си езичници, родени от другите жени на Владимир, при дворцов преврат, целящ връщането на езичничеството в Русия. Така те стават първите руски светци-мъченици, умрели за православната християнска вяра. Като спомен за родната си Плиска, княгиня Олга основава град със същото име, който е първият християнски град в Русия според някои източници. Руснаците го наричали тогава Плисков (от Плиска – Плисков, както се образуват фамилните имена в славянските езици), което с годините преминало в днешния Псков – град, известен и до ден днешен с множеството си църкви. След смъртта си Олга е провъзгласена за светица и се почита изключително много в Русия до ден днешен, заради огромните ѝ заслуги във формирането и духовното съзряване на нацията и държавата. Всичко това полага началото на древните, силни духовни и държавнически връзки на Русия и България и дава едно от обясненията за силното културно-политическо влияние, което двете държави са си оказвали взаимно през различните исторически пероиоди на своето развитие. Тук може би се коренят и част от причините след приемането на християнството от България, Русия да приеме и писмеността си пак от нея.
    Стилиян Чилингиров – Какво е дал Българинът на другите народи, 1938, 1939, 1941, 1991, 2006.
    Света равноапостолна Олга, Енорийски просветен център Пловдив.
    Елена Колева, Ивелина Колева, Княгиня Елена – Олга, Роден край – куртурно просветен вестник на българите в Украйна.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]