Света София (Киев)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Света София.

Катедралата „Света София“
Саркофагът на Ярослав I
Мозайката с Богородица Оранта

Катедралата „Света София“, още известна като Събор „Света София“ или Софийски събор, е част от източноправославен манастирски комплекс в Киев. Тя е сред най-известните забележителности на столицата на Украйна.

Освен основната сграда на катедралата в комплекса се включват и редица други постройки като четириетажната 76-метрова кула с камбанария, Митрополитската резидения, църковна семинария, консистория и параклиси, наречени на светци-покровители[1].

Заедно с Киевско-Печорската лавра катедралата е първият обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Украйна, обявен за такъв през 1990 година. През 2011 година обектът минава от юрисдикцията на украинското Министерство на регионалното развитие към Министерството на културата. Сред причините е това, че от ЮНЕСКО определят тези 2 манастирски комплекса като един обект под закрила, а до онзи момент те се администрират от различни правителствени структури.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името на катедралата произлиза от датиращата от VІ век катедрала „Света София“ в Константинопол. В архитектурно отношение за модел на киевската „Света София“ може да е служила 13-куполната катедралата „Света София“ в Новгород, построена около 989 година.

Смята се, че катедралата е построена през 1011 година, по време на управлението на Владимир I, княз на Киевска Рус. Тези сведения на историчката Надя Никитенко, проучвала над 30 години катедралата, са приети в ЮНЕСКО и в Украйна, която официално отбелязва 1000-годишния юбилей на катедралата през 2011 година.

Катедралата има 5 кораба, 5 апсиди и 13 купола (необичайно за византийската архитектура). От 3 страни е заобиколена от двуетажни галерии. Интериорът включва мозайки и стенописи от XI век. В катедралата са погребани някои от киевските управници, включително Владимир II Мономах, Всеволод Ярославич, но до днес е оцелял само гробът на основателят на катедралата Ярослав I.

След плячкосването на Киев от Андрей Боголюбски от Владимирско-Суздалското княжество през 1169 година, последвано от нашествието на монголите през 1240 година, катедралата е занемарена. Отново е сериозно увредена през ХVІ век, когато Полша и Украйна правят опити да обединят католическата и православната си църкви. В този период катедралата е почти унищожена: покривът ѝ се срутва и много от стенописите са загубени. Вследствие от Брестската уния от 1595-1596 година катедралата „Света София“ става владение на украинската гръцка католическа църква.

През 1633 година молдовският православен митрополит Петър Могила предявява искания към катедралата. Могила нарежда да започнат възстановителни работи и горната част на сградата е построена наново по модел на италианския архитект Октавиано Манчини в специфичния украински баров стил, запазвайки непокътнат блясъка на византийския интериор. Работата продължава и под управлението на хетмана Иван Мазепа до 1767 година. През този период около „Света София“ са издигнати манастирска магерница, камбанария, митрополитска резиденция, западни порти, монашеска страноприемница, обител и семинария. Всички тези сгради заедно с катедралата, след извършената реконструкция, носят отличителните черти на украинския барок.

След Октомврийската революция година и по време на антирелигиозната кампания на СССР през 1920-те год. правителствените планове са катедралата да се разруши и земите ѝ да се превърнат в парк „Героите от Перекоп“. Катедралата е спасена от разрушение основно благодарение на усилията на много учени и историци (разрушен е обаче намиращият се насреща златнокуполен манастир „Свети Михаил“). През 1934 година съветските власти конфискуват от Църквата земята под катедралата и прилежащия ѝ архитектурен комплекс от XVII-XVIII век, и го определят като архитектурно-исторически музей.

От края на 1980-те год. съветските и впоследствие украинските политици обещават да върнат катедралата на Православната църква. В резултат на множество схизми и разколи в Църквата връщането се отлага и към момента представители на никое вероизповедание не изпълняват служби в катедралата. Комплексът функционира като светски музей на християнството в Украйна и повечето му посетители са туристи.

На 21 август 2007 година, катедралата „Света София“ е обявена за едно от Седемте чудеса на Украйна, на база гласуване на експерти и интернет общността.

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Интериорът на катедралата включва стенописи и мозайки от XI, XVII и XVIII век. Особено забележителни са мозайките, известни с богатата си тоналност от 177 нюанса върху златен фон. Сред тях най-видно място заема шестметровата мозайка на молещата се Дева Мария – Богородица Оранта, за чиято дреха са използвани елементи в 21 различни нюанса на синьото[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б „501 места, които трябва да посетите“, Книгомания ЕООД, 2011, стр. 444
     Портал „Украйна“         Портал „Украйна    
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Saint Sophia's Cathedral, Kiev“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.