Направо към съдържанието

Киевско-Печорска лавра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Киевско-Печорска лавра
Києво-Печерська лавра
Киевско-Печорската лавра на брега на Днепър
Киевско-Печорската лавра на брега на Днепър
Карта Местоположение в Киев
Вид на храмаправославна църква
Страна Украйна
Населено мястоКиев
Религияправославие
ВероизповеданиеПравославна църква на Украйна (ПЦУ)
Изграждане1051 г
Сайтhttps://lavra.ua/uk/
Киевско-Печорска лавра в Общомедия

Киевско-Печерската лавра (на украински: Києво-Печерська лавра) е исторически източноправославен пещерен манастир в Киев, Украйна, намиращ се на гористите склонове по река Днепър. Въпреки че представлява културна и туристическа забележителност, манастирът продължава да е действащ мъжки манастир. Той е държавна собственост на Украйна и се намира под юрисдикцията на Националния историко-културен резерват[1], а 13 март 1996 година манастирският комплекс е обявен за самостоятелен исторически и културен резерват от национално значение. През август 2007, след гласуване на експерти и интернет общността, Лаврата е обявена за едно от Седемте чудеса на Украйна.

От основаването си като пещерен манастир през 1051 година, Лаврата се смята за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и за духовна люлка на украинския народ. Въпреки че се намират на различни места в града, през 1990 година Киевско-Печорската лавра и катедралата „Света София“ са обявени за обект на културното наследство под закрилата на ЮНЕСКО. През септември 2023 г., поради постоянната заплаха от руски обстрели по време на пълномащабната инвазия в Украйна, ЮНЕСКО включва комплекса в Списъка на световното наследство в опасност[2]. На 15 юни 2026 г. по време на масирана въздушна атака на Руската федерация срещу Киев, руски дрон-камикадзе „Герань-2“ (версия на иранския „Шахед“) нанася директен удар по покрива на Успенския събор. В резултат на удара избухва мащабен пожар на площ от около 800 кв. метра, който нанася сериозни щети на покривната конструкция, куполите и стените на главната светиня на Лаврата[3][4]. На същия ден мястото на трагедията е посетено от президента на Украйна Володимир Зеленски, който инспектира разрушенията и работата на спасителните служби по ликвидиране на последствията от руския удар[5]. Понастоящем, мястото попада под споделената юрисдикция на държавния музей „Национален Киевско-Печорски исторически и културен резерват“.

Сгради и съоръжения

[редактиране | редактиране на кода]
Катедралата „Свето Успение“, реконструирана
Голямата камбанария
Църква на Спасителя в Берестове

Киевско-Печорската лавра съдържа множество архитектурни паметници: подземни пещерни системи, използвани като монашески килии и параклиси, крепостни стени, църкви, камбанарии. Основните забележителности на Лаврата са Голямата камбанария, катедралата „Свето Успение“ (Успенски събор), ограбена и взривена. Според съвременните исторически изследвания и разсекретени архивни документи, катедралата е заминирана и взривена на 3 ноември 1941 г. от отстъпващите съветски войски (оперативни групи на НКВД) в рамките на тактиката на „изпепелената земя“ при отстъплението им от Киев, а не от германските окупационни сили, както твърдеше съветската пропаганда[6][7]., Напълно беше реконструирана през 1998–2000 година, Трапезната църква, Църквата „Вси светии“, Църквата на Спасителя в Берестове, Църквата на Berestove, the Church „Възхвала на Кръста“, Църквата „Света Троица“, Църквата „Рождество на Дева Мария“, Църквата „Зачатие на Света Анна“, Църквата „Животворен източник“. В Лаврата се намират и много други сгради, в това число Манастирът „Свети Николай“, Киевското богословска академия и духовна семинария.

Съвременни събития и критики

[редактиране | редактиране на кода]

На 29 март 2023 г. Министерството на културата на Украйна прекратява договора за наем с Украинската православна църква (Московска патриаршия) поради системни нарушения при ползването на архитектурния паметник[8]. От януари 2023 г. автокефалната Православна църква на Украйна (ПЦУ) редовно провежда богослужения в главните храмове на Горната лавра (Успенския събор и Трапезната църква) и има там свой действащ мъжки манастир[9]. В Долната лавра се намира и комплексът от пещери, който е духовна люлка на украинския народ. На 22 ноември 2022 г. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) провежда контраразузнавателни мерки на територията на Киевско-Печорската лавра с цел противодействие на подривната дейност на руските специални служби[10].

По време на обиските е открита проруска пропагандна литература, която отрича съществуването на Украйна като независима държава, големи суми в брой в различни валути (включително руски рубли), както и граждани на Руската федерация и лица без документи, укриващи се в манастирския комплекс[11]. Разкритията за системно разпространение на руски имперски и съветски исторически митове, както и подозренията в държавна измяна срещу висши духовници (включително митрополит Павел), стават основна причина украинската държава да прекрати правото на безвъзмездно ползване на обекта от страна на Московската патриаршия през пролетта на 2023 г.[12]

Пещерните комплекси

[редактиране | редактиране на кода]

Пещерите на Киевско-Печорската лавра представляват две независими пещерни системи, всяка от които съдържа подземни църкви и мрежа от килии и тунели между тях.

През 1051, основателят на Лаврата, монахът Антоний, първо изкопал и се заселил в пещера на един от хълмове в съседство с днешната Лавра. Пещерата се разраснала, с многобройни допълнителни коридори и параклиси под земята в комплекс, известен днес като Далечните пещери (Дальні печери). През 1057, Антоний се преместил и поставил началото на нов пещерен комплекс, наречен Близките пещери (Ближні печери).

Голямата камбанария

[редактиране | редактиране на кода]

Голямата камбанария е една от основните атракции на Лаврата. С височината си от 96,5 метра, тя е една от най-високите камбанарии за времето, когато е издигната през 1731–1745 година. Проектирана е от архитекта Йохан Готфрид Шедел. Построена е в класически стил на четири етажа, увенчана с позлатено кубе.

Входна църква „Света Троица“

[редактиране | редактиране на кода]

Входната църква „Света Троица“ е разположена над Светите порти, и съдържа входа към манастира. Според легендата, тази църква е основана от княз Святослав. Построена е върху древна каменна църква, намирала се на същото място. След пожар през 1718 година, църквата е построена наново и фасадите и вътрешните стени са богато украсени с щукатури. През 18 век е построено ново позлатено кубе с крушовидна форма и към фасадата и външните стени са добавени флорални украси, а от северната страна е добавено каменно преддверие. Стенописите в интериора на църквата са дело на зографа Алимпи Галик в началото на 18 век и са с висока художествена стойност.

Църквата „Вси светии“

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Вси светии“ е издигната през 1696–1698 година и представлява изящен образец на украинската барокова архитектура. Характерни за фасадите на църквата са богатите архитектурни украси. През 1905 година, ученици от художественото училище към Лаврата изрисуват стените във вътрешността на църквата. Резбованият иконостас е направен в началото на 18 век.

Църквата на Спасителя в Берестове

[редактиране | редактиране на кода]

На север от Киевско-Печорската лавра се намира Църквата на Спасителя в Берестове. Построена е около началото на 11 век в село Берестове при управлението на княз Владимир II Мономах. По-късно църквата послужила за мавзолей на династията Мономах, в това число в нея бил погребан и Юрий Долгорукий, основателят на Москва. Въпреки че се намира извън стени на лавренското укрепление, Църквата на Спасителя в Берестове е част от комплекса Киевско-Печорска лавра.

Известни погребения

[редактиране | редактиране на кода]

В Лаврата са погребани над 100 души, измежду които най-известните са:

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Kiev Pechersk Lavra в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Києво-Печерська лавра не належить УПЦ (МП) — релігієзнавець // ПравдаТУТ.[неработеща препратка]
  2. ↑ Ukraine: UNESCO sites of Kyiv and L'viv are inscribed on the List of World Heritage in Danger // UNESCO, 15 септември 2023.
  3. ↑ Руски удари срещу Киев: Поразена е Киевско-Печорската лавра // Дойче Веле (DW), 15 юни 2026.
  4. ↑ Кадри от мащабния пожар в Успенския събор след руската атака // ТСН, 15 юни 2026.[неработеща препратка]
  5. ↑ Президентът Зеленски огледа разрушенията в Успенския събор на Лаврата // Укринформ, 15 юни 2026.
  6. ↑ Хто підірвав Успенський собор Києво-Печерської лаври? // Радіо Свобода, 3 ноември 2004.
  7. ↑ Разрушение Успенского собора в Киеве: историк рассказал, кто и зачем взорвал храм // Прямий, 3 ноември 2020.
  8. ↑ УПЦ МП отримала попередження про припинення договору оренди Нижньої Лаври // Суспільне Новини, 10 март 2023.
  9. ↑ Документи засідання Священного Синоду 2 лютого 2024 р. // Православна церква України.
  10. ↑ Обшуки в Лаврі та інших монастирях УПЦ (МП): що шукали і що знайшли // BBC News Україна, 22 ноември 2022.[неработеща препратка]
  11. ↑ СБУ висвітлила деталі обшуків у Києво-Печерській лаврі // Служба безпеки України, 23 ноември 2022.
  12. ↑ Міністерство култури: УПЦ (МП) має звільнити будівлі Києво-Печерської лаври // Радіо Свобода, 10 март 2023.[неработеща препратка]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Киевско-Печорска_лавра&oldid=13021257“.