Лунно затъмнение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фотомонтаж на образите на Луната по време на пълното лунно затъмнение от февруари 2008 г.
Червена луна при пълно лунно затъмнение в София на 15 юни 2011

Лунно затъмнение е астрономическо явление, при което видимият образ на Луната бива закрит напълно или частично от сянката на Земята. Лунно затъмнение настъпва, когато Луната навлезе в сянката на Земята, тоест Слънцето, Земята и Луната трябва да лежат на една права линия. От това изискване става ясно, че за да се получи лунно затъмнение, е необходимо Луната да се намира в пълнолуние. За разлика от слънчевите затъмнения, които могат да се наблюдават само от определени части на земното кълбо, лунните затъмнения се виждат от всяка точка на нощната половина на Земята. Лунните и слънчевите затъмнения се повтарят през 18 години и 11,3 денонощия. Този период се нарича сарос. В продължение на един сарос стават 28 лунни затъмнения, но те са разпределени неравномерно. Може цяла година да няма нито едно, а в други години може да има две или три лунни затъмнения. [1]

Частичните фази на всяко слънчево затъмнение, се наблюдава със специални слънчеви очила.

В културата[редактиране | редактиране на кода]

В традиционния български фолклор лунните затъмнения се обясняват с магическо сваляне на Луната на земята - действие, извършвано от магьосници и бродници, за да извлекат от нея сили или знание.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fred Espenak. Periodicity of Lunar Eclipses // NASA's GSFC. Посетен на 2 януари 2013. (на английски)
  2. Маринов, Димитър. Избрани произведения. Том I: народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Наука и изкуство, 1981. с. 50.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]