Агата Кристи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Агата Кристи
Dame Agatha Mary Clarissa Christie
Agatha Christie.png
Псевдоним Мери Уестмакот
Родена 15 септември 1890 г.
Починала 12 януари 1976 г. (85 г.)
Професия писателка
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Жанр детективски романи, криминални романи, трилър, романс

Съпруг Арчибалд Кристи (1914-1928)
Макс Малоуън (1930-1976 )
Подпис Agatha Christie's signature.png
Уебсайт agathachristie.com
Страница в IMDb
Агата Кристи
Dame Agatha Mary Clarissa Christie
в Общомедия

Дейм Агата Мeри Клариса Кристи (на английски: Dame Agatha Mary Clarissa Christie) (родена с името Агата Мeри Клариса Милър) е английска писателка, авторка на многобройни разкази, повести, романи и драми с криминален сюжет.

Следвайки традициите на Едгар Алан По, Артър Конан Дойл и Гилбърт Честъртън, тя създава много произведения, в които основни герои са старата дама госпожица Марпъл, комисар Батъл, полковник Рейс, Паркър Пайн, Томи и Тапънс, но най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро. Публикува 66 криминални романа, 17 пиеси, включително и 6 романтични новели, написани под псевдонима Мери Уестмакот.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Къщата, в която Агата Кристи прекарва по-голямата част от живота си.

Агата Кристи е родена на 15 септември 1890 г. Учи пеене в Париж, работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арчибалд Кристи през 1914 г., който е пилот в Кралския корпус и прекарва цялата Първата световна война във Франция. Там работи в диспансер, откъдето придобива задълбочени познания за отровите и ефекта им върху човешкото тяло. Затова и част от убийствата, описани в романите ѝ, са от отравяне. Първият си криминален роман, „Аферата в Стайлс“, пише през 1917 г. (Издаден е през 1920 г.). В този роман запознава читателите с белгийския детектив Еркюл Поаро, но продажбите на романа са толкова незначителни, че авторката не получава и пени хонорар. Всичко се променя с публикуването на „Убийството на Роджър Акройд“, издаден през 1926 г. Гениалният обрат на сюжета и изненадващата развръзка са същинска революция в улегналия жанр на детективските истории.

Първият ѝ брак, с Арчибалд Кристи, завършва с развод през 1928 г. През 1930 г. се омъжва повторно за археолога Макс Малоуън, с когото остава заедно до смъртта си. По време на втория си брак Агата Кристи често придружава мъжа си на разкопките му в Ирак и Сирия. Местата от Близкия изток се превръщат в основна тема на книгите ѝ от този период. През 1955 г. Кристи става първият автор, получил наградата „Гранд Мастър“, на американските писатели на мистерии. Обявена е за кавалер на Ордена на Британската Империя през 1971 г. Самата тя не харесва адаптациите на романите си за кино и телевизия. Но през 1974 г. лично одобрява екранизацията на „Убийство в Ориент Експрес“, която спечелва на Албърт Фини номинация за наградата „Академи“ за образа на Еркюл Поаро.

Агата Кристи умира на 12 януари 1976 г. като най-известния в света автор на криминални истории.

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Агата Кристи
  • Тя фигурира в Книгата за рекорди на Гинес като най-продавания автор на художествена литература на всички времена. Пиесата ѝ „Капан за мишки“, която все още се представя с голям успех в Лондон, е най-дълговечната театрална постановка в света.
  • Творбите ѝ са преведени на 103 езика — повече отколкото тези на Шекспир.
  • Тя страда от вид нарушение в процеса на писане, наречен дисграфия, заради което почеркът ѝ е нечетлив. В резултат се налага да диктува всичките си романи.
  • Книгата ѝ And Then There Were None бива преименувана няколко пъти. Оригиналното заглавие „Десет малки негърчета“ бива заклеймено като дискриминиращо от американската преса през 1970 г. Първата промяна в заглавието е през юли 1972 г., когато книгата бива озаглавена „Десет малки индианчета“, а когато и думата „индианец“ започва да се възприема като политически некоректна, книгата е преиздадена под заглавието „И тогава не остана никой“.
  • Един от най-известните си романи „Убийство в Ориент Експрес“ Агата Кристи написва в стая 411 в хотел „Пера Палас“ в Истанбул, Турция. Стаята и хотелът стават известни с тази си слава и до днес са запазени в нейна чест. Същата стая вече не носи номер, а име – „Стаята на Агата Кристи“. Писателката наистина е пропътувала разстоянието Париж – Истанбул с Ориент Експрес, но личните ѝ спомени за това пътуване са отрицателни, оплакала се е от наличие на дървеници в спалното си купе.

Псевдоними[редактиране | редактиране на кода]

Агата Кристи използва и името Мери Уестмакот (Mary Westmacott).

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Стаята на Агата Кристи в Pera Palace Hotel в Истанбул, където тя пише Убийство в Ориент Експрес
  • 1920 „Аферата в Стайлс“ – The Mysterious Affair at Styles (дебют на Еркюл Поаро)
  • 1922 „Тайният противник“ – The Secret Adversary (дебют на Томи и Тапънс)
  • 1923 „Убийство на игрището за голф“ – The Murder on the Links
  • 1924 „Мъжът с кафявия костюм“ – The Man in the Brown Suit (дебют на полковник Рейс)
  • 1925 „Тайната на имението“ – The Secret of Chimneys (дебют на старши инспектор/комисар Батъл)
  • 1926 „Алиби“/“Убийството на Роджър Акройд“ – The Murder of Roger Ackroyd
  • 1927 „Великата четворка“ – The Big Four
  • 1928 „Мистерията в „Синия експрес“ – The Mystery of the Blue Train
  • 1929 „Седемте циферблата“ – The Seven Dials Mystery
  • 1930 „Убийство в дома на свещеника“ – The Murder at the Vicarage (романен дебют на г-ца Марпъл)
  • 1931 „Загадката от Ситафорд“ – The Sittaford Mystery (известен и под заглавието The Murder at Hazelmoor)
  • 1932 „Загадката на Енд Хаус“ – Peril at End House
  • 1933 „Смъртта на лорд Еджуеър“ – Lord Edgware Dies (известен и под заглавието 13 at Dinner)
  • 1934 „Убийство в Ориент Експрес (роман)“ – Murder on the Orient Express (известен и под заглавието Murder in the Calais Coach)
  • 1934 „Защо не повикаха Евънс?“ – Why Didn't They Ask Evans? (известен и под заглавието The Boomerang Clue)
  • 1934 „Трагедия в три действия“ – Three Act Tragedy (известен и под заглавието Murder in Three Acts)
  • 1935 „Смърт в облаците“ – Death in the Clouds (известен и под заглавието Death in the Air)
  • 1936 „Азбучни убийства“ – The A.B.C. Murders
  • 1936 „Убийство в Месопотамия“ – Murder in Mesopotamia
  • 1936 „Карти на масата“ – Cards on the Table (романен дебют на Ариадни Оливър)
  • 1937 „Безмълвният свидетел“ – Dumb Witness (известен и под заглавието Poirot Loses a Client)
  • 1937 „Смърт край Нил“ – Death on the Nile
  • 1938 „Среща със смъртта“ – Appointment with Death
  • 1938 „Убийство по Коледа“/“Коледата на Поаро“ – Hercule Poirot's Christmas (известен и под заглавието Murder for Christmas)
  • 1939 „Да се убива е лесно“ – Murder is Easy (известен и под заглавието Easy to Kill)
  • 1939 „Десет малки негърчета“ – And Then There Were None (първоначално известен и под заглавието Ten Little Niggers)
  • 1940 „Загърни ме в мрачен покров“/“Тъжният кипарис“ – Sad Cypress
  • 1940 „Смъртта на господин Морли“ – One, Two, Buckle My Shoe (известен и под заглавието The Patriotic Murders)
  • 1941 „Зло под слънцето“ – Evil Under the Sun
  • 1941 „Произшествие в „Сан Суси“/“N или M?“ – N or M?
  • 1942 „Трупът в библиотеката“ – The Body in the Library
  • 1942 „Пет малки прасенца“ – Five Little Pigs (известен и под заглавието Murder in Retrospect)
  • 1942 „Смърт в Лимсток“/“Анонимният подател“ – The Moving Finger
  • 1944 „Нула часът- развръзката“ – Towards Zero (последна поява на комисар Батъл)
  • 1944 „Накрая идва смъртта“ – Death Comes as the End
  • 1945 „Искрящ цианкалий“ – Sparkling Cyanide (известен и под заглавието Remembered Death) (последна поява на полковник Рейс)
  • 1946 „Имението Холоу“ – The Hollow
  • 1948 „Фатален шанс“ – Taken at the Flood (известен и под заглавието There is a Tide...)
  • 1949 „Чудноватият дом“ – Crooked House
  • 1950 „Предизвестено убийство“ – A Murder is Announced
  • 1951 „Среща в Багдад“ – They Came to Baghdad
  • 1952 „Смъртта на госпожа Макгинти“ – Mrs McGinty's Dead
  • 1952 „Илюзия с огледала“ – They Do It with Mirrors (известен и под заглавието Murder with Mirrors)
  • 1953 „След погребението“ – After the Funeral (известен и под заглавието Funerals Are Fatal)
  • 1953 „Джоб, пълен с ръж“ – A Pocket Full of Rye
  • 1954 „Направление неизвестно“ – Destination Unknown (известен и под заглавието So Many Steps to Death)
  • 1955 „Хикъри Дикъри Док“ – Hickory Dickory Dock (известен и под заглавието Hickory Dickory Death)
  • 1956 „Двойно убийство“ – Dead Man's Folly
  • 1957 „16:50 от Падингтън“ – 4.50 from Paddington (известен и под заглавието What Mrs. McGillycuddy Saw!)
  • 1958 „Изпитание за невинните“ – Ordeal by Innocence
  • 1959 „Котка сред гълъбите“ – Cat Among the Pigeons
  • 1961 „Сивият кон“ – The Pale Horse
  • 1962 „Проклятието на огледалото“ – The Mirror Crack'd from Side to Side (известен и под заглавието The Mirror Crack'd)
  • 1963 „Часовниците“ – The Clocks
  • 1964 „Карибска мистерия“ – A Caribbean Mystery
  • 1965 „В хотел Бъртрам“ – At Bertram's Hotel
  • 1966 „Третото момиче“ – Third Girl
  • 1967 „Безкрайна нощ“ – Endless Night
  • 1968 „Злото е на път“ – By the Pricking of My Thumbs
  • 1969 „Празникът на Вси Светии“ – Hallowe'en Party
  • 1970 „Пътник за Франкфурт“ – Passenger to Frankfurt
  • 1971 „Възмездието“ – Nemesis
  • 1972 „Слоновете помнят“ – Elephants Can Remember (последна поява на Ариадни Оливър)
  • 1973 „Задната врата на съдбата“ – Postern of Fate (последният роман, написан от Агата Кристи; последна поява на Томи и Тапънс)
  • 1975 „Завесата: Последният случай на Поаро“ – Curtain: Poirot's Last Case (написан около 30 години по-рано)
  • 1976 „Стаена смърт“ – Sleeping Murder (последният случай с г-ца Марпъл, написан около 30 години по-рано)

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

На посещение на Акропола в Атина, 1958 г.
  • 1924 „Поаро разследва“ – Poirot Investigates (11 разказа с Еркюл Поаро; 14 в американското издание)
  • 1929 „Съдружници срещу престъплението“ – Partners in Crime (15 разказа с Томи и Тапънс)
  • 1930 „Загадъчният мистър Куин“ – The Mysterious Mr. Quin (12 разказа с Харли Куин)
  • 1932 „Клуб вторник вечер“ – The Thirteen Problems (известен и под заглавието The Tuesday Club Murders) (13 разказа с г-ца Марпъл)
  • 1933 „Чудовището на смъртта“/“Кучето на ада“- The Hound of Death (12 разказа; публикуван само във Великобритания)
  • 1934 „Загадката на Листърдейл“ – The Listerdale Mystery (12 разказа; публикуван само във Великобритания)
  • 1934 „Случаите на Паркър Пайн“ – Parker Pyne Investigates (известен и под заглавието Mr. Parker Pyne, Detective) (12 разказа с Паркър Пайн)
  • 1937 „Невероятната кражба и други истории“ – Murder in the Mews (известен и под заглавието Dead Man's Mirror) (4 повести с Еркюл Поаро)
  • 1939 „Мистерия с диамант и други разкази“ – The Regatta Mystery and Other Stories (9 разказа; публикуван само в САЩ)
  • 1947 „Подвизите на Еркюл“ – The Labours of Hercules (12 разказа с Еркюл Поаро)
  • 1948 „Свидетел на обвинението и други разкази“ – The Witness for the Prosecution and Other Stories (11 разказа; публикуван само в САЩ)
  • 1950 „Три слепи мишлета и други разкази“ – Three Blind Mice and Other Stories (9 разказа; публикуван само в САЩ)
  • 1951 The Under Dog and Other Stories (9 разказа с Еркюл Поаро; публикуван само в САЩ)
  • 1960 „Приключението на коледния пудинг“ – The Adventure of the Christmas Pudding (6 разказа; публикуван само във Великобритания)
  • 1961 Double Sin and Other Stories (8 разказа; публикуван само в САЩ)
  • 1971 The Golden Ball and Other Stories (15 разказа; публикуван само в САЩ)
  • 1974 „Ранните случаи на Поаро“ – Poirot's Early Cases (18 разказа с Еркюл Поаро)
  • 1979 „Куклата на шивачката“ – Miss Marple's Final Cases and Two Other Stories (8 разказа; публикуван само във Великобритания)
  • 1991 Problem at Pollensa Bay and Other Stories (8 разказа; публикуван само във Великобритания)
  • 1997 The Harlequin Tea Set (9 разказа; публикуван само в САЩ)
  • 1997 While the Light Lasts and Other Stories (9 разказа; публикуван само във Великобритания)

Съвместно с други автори[редактиране | редактиране на кода]

  • 1930 Behind the Screen (радиопиеса)
  • 1931 The Scoop (радиопиеса)
  • 1931 The Floating Admiral (роман)

Под псевдонима Мери Уестмакот[редактиране | редактиране на кода]

  • 1930 Giant's Bread
  • 1934 Unfinished Portrait
  • 1944 Absent in the Spring
  • 1948 The Rose and the Yew Tree
  • 1952 „Любов и саможертва“ – A Daughter's a Daughter
  • 1956 The Burden

Постановки[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Агата Кристи
  • 1930 Black Coffee
  • 1931 Chimneys (представена за пръв път през 2003 г.) (адаптация на романа „Тайната на имението“)
  • 1943 And Then There Were None (адаптация на романа „Десет малки негърчета“)
  • 1945 Appointment with Death (адаптация на романа „Среща със смъртта“)
  • 1946 Hidden Horizon (известна и под заглавието Murder on the Nile) (адаптация на романа „Смърт край Нил“)
  • 1951 The Hollow (адаптация на романа „Имението Холоу“)
  • 1952 The Mousetrap (адаптация на радиопиесата, превърната в повест, „Три слепи мишлета“)
  • 1953 Witness for the Prosecution (адаптация на разказа „Свидетел на обвинението“)
  • 1954 Spider's Web
  • 1956 A Daughter's a Daughter (написана около 20 години по-рано, превърната в романа със същото заглавие, публикуван четири години преди нея)
  • 1956 Towards Zero (адаптация на романа „Нула часът – развръзката“)
  • 1958 Verdict
  • 1958 The Unexpected Guest
  • 1960 Go Back for Murder (адаптация на романа „Пет малки прасенца“)
  • 1962 Rule of Three
  • 1972 Fiddlers Five (известна и под заглавието Fiddlers Three)
  • 1973 Akhnaton (писана 1937 г., не е играна)

Телевизионна новела[редактиране | редактиране на кода]

  • 1937 Wasp's Nest (адаптация на разказа „Гнездото на осите“)

Радиопиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • 1937 The Yellow Iris (адаптация на разказа „Жълти ириси“)
  • 1947 Three Blind Mice
  • 1948 Butter In a Lordly Dish
  • 1954 Personal Call

Постановки, преработени в романи от Чарлс Озборн[редактиране | редактиране на кода]

  • 1998 „Черно кафе“ – Black Coffee
  • 1999 „Неочакваният гост“ – The Unexpected Guest
  • 2000 „Паяжината“ – Spider's Web

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Encyclopedia of Great Literature“, „Britannica's Great Books of the Western World“, „Agatha Christie: An Autobiography“
  • Югет Бушардо. Агата Кристи. С., Рива, 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за