Гилбърт Кийт Честъртън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гилбърт Кийт Честъртън
Gilbert Keith Chesterton
английски писател

Роден
Починал
Беконзфийлд, Великобритания
Погребан Бъкингамшър, Великобритания

Етнос Англичани
Религия католицизъм
англиканство
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Образование Лондонски университетски колеж
Професия писател
Литература
Псевдоним Г. К. Честъртън
Период 1900 – 1936
Жанрове криминален роман, автобиография, разказ, есе, поезия

Подпис GK Chesterson signature.svg
Уебсайт www.chesterton.org
Гилбърт Кийт Честъртън в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Гилбърт Кийт Честъртън (на английски: Gilbert Keith Chesterton), по-познат с инициалите Г. К. Честъртън (на английски: G. K. Chesterton), е британски писател, поет, публицист и християнски мислител.

Автор е на над 100 произведения, писани между 1900 и 1936 година, но популярен остава най-вече с детективските си текстове с главен „разследващ“ католическият свещеник отец Браун.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • The Napoleon of Notting Hill (1904)
  • The Man Who Was Thursday (1908)
  • The Ball and the Cross (1910)
  • Manalive (1912)
  • The Flying Inn (1914)
  • The Return of Don Quixote (1927)
  • Basil Howe (2001)

Серия „Отец Браун“ (Father Brown)[редактиране | редактиране на кода]

сборници с разкази и новели
  1. The Innocence Of Father Brown (1911)
    Простодушието на отец Браун : разкази, изд. „Пергамент“ (2018), прев. Красимира Л. Христовска, Силвия Николаева, Станимир Йотов
  2. The Wisdom Of Father Brown (1914)
  3. The Incredulity Of Father Brown (1926)
  4. The Secret Of Father Brown (1927)
  5. The Scandal Of Father Brown (1935)
  • The Father Brown Stories (1929)
издадени на български
  • Отец Браун и неразрешимата загадка, изд.: ИК „Труд“, София (2006), прев. Анна Друмева, Владимир Молев
  • Абсолютният Честъртън и неговият отец Браун : Избрани мистерии, изд. „Пергамент“ (2007), прев. Красимира Л. Христовска, Силвия Николаева, Станимир Йотов
  • Приключенията на отец Браун, изд. „New media group“ (2011), прев. Ани Ангелова
  • Отец Браун, изд.: ИК „Труд“, София (2011), прев. Анна Друмева
  • Загадките на отец Браун, изд. „Фама“ (2013), прев. Зорница Христова, Людмил Люцканов
  • Огледалото на съдията, изд. „Милениум“ (2015), прев. Анна Друмева, Владимир Молев

Новели[редактиране | редактиране на кода]

  • The Sign of the Broken Sword
  • The Eccentric Seclusion of the Old Lady (1905)
  • The Trees of Pride (1922)

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • The Club of Queer Trades (1905)
  • A Chesterton Calendar (1911) – издаден и като „Chesterton Day By Day
  • Poems – поезия (1915)
  • The Man Who Knew Too Much (1922)
  • Tales Of The Long Bow (1925)
  • Short Stories of To-Day and Yesterday (1928)
  • The Poet and the Lunatics (1929)
  • Four Faultless Felons (1930)
  • The Man Who Was Chesterton (1937)

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Greybeards At Play (1900)
  • The Wild Knight (1900)
  • The Ballad Of The White Horse (1911)
  • Wine, Water and Song (1915)
  • The Ballad of St. Barbara (1922)
  • A Collection of Poems (1925)
  • The Queen of Seven Swords (1926)
  • The Collected Poems of G. K. Chesterton (1927)
  • Stories, Essays and Poems (1935)
на български
  • Стихотворения, изд. „Добромир Кралчев“ (2008), прев. Добромир Кралчев

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

  • Magic (1913)
  • The Judgement of Dr. Johnson (1928)
  • The Surprise (1952)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • The autobiography of G. K. Chesterton (?)
    Автобиография, изд. „Фондация Комунитас“ (2011), прев. Момчил Методиев
  • Orthodoxy (?)
    Ортодоксия : лична философия, изд. „Славика “ (1994), изд. „Омофор“ (2018), прев. Филипина Филипова
  • (?)
    Кълбо и Кръст, изд. „Омофор“ (2007), прев. Ваня Николова
  • (?)
    Св. Франциск от Асизи ; Св. Тома от Аквино – немия вол, изд. „Омофор“ (2009), прев. Ваня Николова
  • (?)
    Вечният човек, изд. „Омофор“ (2018), прев. Ваня Николова

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]