Момчил Методиев
| Момчил Методиев | |
| български историк | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | Нов български университет Софийска духовна семинария Централен държавен архив Министерство на външните работи |
| Научна дейност | |
| Област | История на България |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през 1969 година. Завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. със специализация по обща средновековна история, а през 2002 г. в същия факултет защитава и докторска дисертация на тема „Еволюция на папската институция (началото на IV – началото на VII в.)“. Научната степен доктор на науките му е присъдена през 2010 г. след защита на дисертация на тема „Православната църква и комунистическият режим в България“.
В периода от 1997–2007 г. работи като дипломат в Министерството на външните работи[1], а преди това като архивист в Централния държавен архив и учител в Софийската духовна семинария.
Специализира кореистика в Университета „Йонсей“ в Сеул, Република Корея, както и международни отношения в Института „Клингендал“ в Хага, Нидерландия.
Активен участник в Института за изследване на близкото минало, той е автор на редица книги за историята на Държавна сигурност и за взаимоотношенията между Българската православна църква и комунистическия режим в страната.
Главен редактор е на списание „Християнство и култура“.[1]
Преводач е на текстове от областта на съвременната църковна история и богословие, сред които енциклики и насърчения на папа Франциск, както и на „Автобиография“ на Г. К. Честъртън.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Папите и тяхната империя. ІІ – VІІ в.. Велико Търново: Габеров, 2002.
- Машина за легитимност: Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София: Институт за изследване на близкото минало, 2008.
- Между вярата и компромиса: българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989). София: Институт за изследване на близкото минало, 2010.
- (в съавторство с Мария Дерменджиева) Държавна сигурност: Предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери. София: Институт за изследване на близкото минало, 2015.[2]
- Разрушаване на общността. Държавна сигурност срещу Българската православна църква. София: Институт за изследване на близкото минало, 2025.[3]
- Преводи
- Г. К. Честъртън, Автобиография. София: Комунитас, 2011, 400 с.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Екип на списание „Християнство и култура“ // Архивиран от оригинала на 3 март 2022. Посетен на 3 март 2022.
- ↑ „Мария Дерменджиева и Момчил Методиев: Служителите от ДС са били просто връзкари“, интервю на Христо Христов, skif.bg, 8 февруари 2016.
- ↑ Александров, Радослав. Проф. Момчил Методиев: Мълчанието на църквата пречи да знаем дали е била жертва, или сътрудник на комунистическата власт // mediapool.bg. 13 юли 2025.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Момчил Методиев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Профил на Момчил Методиев на сайта на департамент История на НБУ
- Статии на Момчил Методиев в списание „Култура“
- „Момчил Методиев: ДС е била водеща по отношение на църквата. Трябва да се отворят колкото може повече досиета“, интервю на Росица Ангелова, Радио Фокус, svobodata.com, 20 декември 2011
- „Момчил Методиев: В сегашния Синод има повече агенти на ДС отколкото във всеки друг Синод през комунизма“, интервю на Христо Христов, desebg.com, 12 януари 2012
- Лицата на НБУ – проф. Момчил Методиев д.ф.н. в
, 28 февруари 2022
|
