Направо към съдържанието

Момчил Методиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Момчил Методиев
български историк
Роден
1969 г. (55 г.)

Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластИстория на България
Работил вНов български университет
Софийска духовна семинария
Централен държавен архив
Министерство на външните работи

Момчил Николаев Методиев е български историк.

Роден е през 1969 година. Завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1995 г. със специализация по обща средновековна история, а през 2002 г. в същия факултет защитава и докторска дисертация на тема „Еволюция на папската институция (началото на IV – началото на VII в.)“. Научната степен доктор на науките му е присъдена през 2010 г. след защита на дисертация на тема „Православната църква и комунистическият режим в България“.

В периода от 1997–2007 г. работи като дипломат в Министерството на външните работи[1], а преди това като архивист в Централния държавен архив и учител в Софийската духовна семинария.

Специализира кореистика в Университета „Йонсей“ в Сеул, Република Корея, както и международни отношения в Института „Клингендал“ в Хага, Нидерландия.

Активен участник в Института за изследване на близкото минало, той е автор на редица книги за историята на Държавна сигурност и за взаимоотношенията между Българската православна църква и комунистическия режим в страната.

Главен редактор е на списание „Християнство и култура“.[1]

Преводач е на текстове от областта на съвременната църковна история и богословие, сред които енциклики и насърчения на папа Франциск, както и на „Автобиография“ на Г. К. Честъртън.

  • Папите и тяхната империя. ІІ – VІІ в.. Велико Търново: Габеров, 2002.
  • Машина за легитимност: Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София: Институт за изучаване на близкото минало, 2008.
  • Между вярата и компромиса: българската православна църква и комунистическата държава (1944-1989). София: Институт за изучаване на близкото минало, 2010.
  • (в съавторство с Мария Дерменджиева) Държавна сигурност: Предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери. София: Институт за изучаване на близкото минало, 2015.[2]
Преводи
  • Г. К. Честъртън, Автобиография. София: Комунитас, 2011, 400 с.
  1. а б Екип на списание „Християнство и култура“ // Архивиран от оригинала на 2022-03-03. Посетен на 2022-03-03.
  2. „Мария Дерменджиева и Момчил Методиев: Служителите от ДС са били просто връзкари“, интервю на Христо Христов, skif.bg, 8 февруари 2016.