Джон льо Каре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джон льо Каре
ПсевдонимДжон льо Каре
Роден19 октомври 1931 г.
Починал12 декември 2020 г. (89 г.)
Професияписател
НационалностFlag of England.svg Англия,
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания
Активен период1961 - 2020
Жанршпионски и детективски роман
СъпругаАлисън Шарп (1954-1971)
Валери Юстас (1972 - 2020)
Деца4 сина
ПодписJohn le Carré signature.png
Уебсайтjohnlecarre.com
Джон льо Каре в Общомедия

Джон льо Каре (на английски: John le Carré) е псевдоним на английския писател Дейвид Джон Мур Корнуел на английски: David John Moore Cornwell), автор на шпионски романи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Дейвид Джон Мур Корнуел е роден на 19 октомври 1931 г. в Пул, Дорсет, Англия.[1][2] Баща му е Роналд Томас Арчибалд (Рони) Корнуел (1905–75)[3][4], и майка му е Олив Мур Корнуел (родена Гласи, р. 1906–1989). Неговият по-голям брат, Тони (1929–2017), е изпълнителен директор на рекламата и окръжен играч по крикет (за Дорсет), който по-късно живее в Съединените щати.[5][6] Неговата по-малка полусестра е актрисата Шарлот Корнуел (1949–2021), а по-малкият му полубрат Рупърт Корнуел (1946–2017) е бивш шеф на бюрото във Вашингтон за The Independent[7][8]. Корнуел няма много ранни спомени за майка си, която напуска семейния им дом, когато той е на пет години. Негов чичо по майчина линия е либералният депутат Алек Гласи. Когато Корнуел е на 21 години, Гласи му дава адреса в Ипсуич, където живее майка му. Около шестнадесет години по-късно майка и син се запознават отново на железопътната платформа в Ипсуич по нейна писмена покана, след първоначалното писмо за помирение на Корнуел.

Бащата на Корнуел е лежал в затвора за застрахователна измама и е известен съдружник на близнаците Роналд и Реджиналд Крей. Семейството непрекъснато беше в дългове. Връзката баща-син е описвана като „трудна“.[9] „Гардиън“ съобщава, че Льо Каре си спомня, че е бил „бит от баща си и е растял без обич, след като майка му го е изоставила на петгодишна възраст“.[10] Рик Пим, интригант измамник и баща на Магнус Пим, главния герой от A Perfect Spy, има Рони за свой прототип. Когато баща му умира през 1975 г., Корнуел плаща за погребална служба, но не присъства, сюжетна точка, повторена в A Perfect Spy.[9]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Корнуел учи първоначално в подготвителното училище „Сейнт Андрюс“, близо до Пангборн, Бъркшър, и продължава в училище „Шерборн“. Недоволен е от типичния суров режим на английското държавно училище по онова време и не харесва дисциплиниращия директор. Напуска Шерборн рано, за да следва чужди езици в университета в Берн през 1948–1949 г.[11] През 1950 г. получава повиквателна от националната служба и служи в Разузнавателния корпус на британската армия, разположен в окупираната от Съюзниците Австрия, работейки като водещ разпити на немски език хора, прекосили Желязната завеса на Запад. През 1952 г. се завръща в Англия, за да следва в Линкълн Колидж, Оксфорд, където работи тайно за Британската служба за сигурност, MI5, шпионирайки крайнолеви групи за отношенията им с потенциални съветски агенти. По време на следването си е член на колежанско общество за хранене, известно като The Goblin Club.[11]

Когато баща му обявява в несъстоятелност през 1954 г., Корнуел напуска Оксфорд, за да преподава в подготвителното училище в Милфийлд;[12] но година по-късно се връща в Оксфорд и завършва през 1956 г. с първокласна степен по съвременни езици. След това преподава френски и немски език в Итън Колидж в продължение на две години, като през 1958 г. става офицер от MI5.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Льо Каре умира в Royal Cornwall Hospital, Труро, на 12 декември 2020 г., на 89 години.[13][14] Разследване, завършено през юни 2021 г., заключава, че Льо Каре е починал, след претърпяно падане в дома му.[15] Съпругата му Валери умира на 27 февруари 2021 г., два месеца след съпруга си, на 82 години.[16]

Синът на Льо Каре Тимъти умира на 31 май 2022 г. на 59-годишна възраст, малко след като завършва редактирането на A Private Spy, колекция от писма на баща му.[17]

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1963 – Златен кинжал на Асоциацията на британските криминални писатели за Шпионина, който дойде от студа[18]
  • 1964 – Награда „Съмърсет Моъм“ за Шпионинът, който дойде от студа[19]
  • 1965 – Награда „Едгар“ на Асоциацията на американските криминални писатели за Шпионинът, който дойде от студа[20]
  • 1977 – Златен кинжал на Асоциацията на британските криминални писатели за The Honourable Schoolboy[18]
  • 1977 – Мемориална награда „Джеймс Тейт Блек Награда за художествена литература за The Honourable Schoolboy[21]
  • 1983 – награда на Японската асоциация за приключенска фантастика за The Little Drummer Girl[22]
  • 1984 – почетен член на Линкълн Колидж, Оксфордски университет[23]
  • 1984 – Велик майстор „Едгар“ на Асоциацията на американските криминални писатели[20]
  • 1988 – Награда за цялостен принос Диамантен кинжал на Асоциацията на британските криминални писатели[24]
  • 1988 – награда „Малапарте“, Италия[23]
  • 1990 – почетен доктор на Университета на Ексетър[25]
  • 1990 – награда „Хелмерих“ на Библиотечния тръст на Тулса[26]
  • 1996 – почетен доктор на Университета на Сейнт Андрюс[27]
  • 1997 – почетен доктор на Университета на Саутхемптън[28]
  • 1998 – почетен доктор на Университета на Бат[29]
  • 2005 – Асоциация на криминалните писатели Кинжал на кинжалите за Шпионина, който дойде от студа[30]
  • 2005 – Командор на Ордена за изкуство и литература, Франция[23]
  • 2008 – почетен доктор на Бернския университет[31]
  • 2011 – медал „Гьоте“, присъден от Гьоте институт[32][33]
  • 2012 – почетен доктор по литература на Оксфордския университет[34]
  • 2020 – награда „Улоф Палме“[35] – льо Каре дарява паричната част от наградата в размер от 100 хиляди щатски долара на „Лекари без граници“[36]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • A Small Town in Germany (1968)
    Един малък град в Германия, прев. Борис Миндов, София: ОФ, 1972
  • The Naive and Sentimental Lover (1971)
  • The Little Drummer Girl (1983)
    Малката барабанчица, прев. Лидия Шведова, т.1 и т.2, София: Интерпринт, 1992
  • A Perfect Spy (1986)
  • The Russia House (1989)
    Отдел „Русия“, прев. Веселин Лаптев, София: Народна култура, 1992
  • The Night Manager (1993)
    Нощният управител, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2022
  • Our Game (1995)
    Нашата игра, прев. Владимир Германов, Велико Търново: Абагар, 1996
  • The Tailor of Panama (1996)
  • Single and Single (1999)
    Сингъл & Сингъл, прев. Ивайла Божанова, София: Унискорп, 2005
  • The Constant Gardener (2000)
    Вечният градинар, прев. Боян Дамянов, изд.: ИК „Обсидиан“, София, 2001
  • Absolute Friends (2003)
    Абсолютни приятели, прев. Боян Дамянов, изд.: ИК „Обсидиан“, София, 2004
  • The Mission Song (2006)
  • A Most Wanted Man (2008)
    Най-търсеният човек, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2011
  • Our Kind of Traitor (2010)
    Изменник по вкуса ни, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2013
  • A Delicate Truth (2013)
  • Agent Running in the Field (2019)
    Работа с агенти на терен, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2021
  • Silverview (2021) (публикуван посмъртно)

Серия „Джордж Смайли“ (Smiley)[редактиране | редактиране на кода]

Лого на филма „Дама, поп, асо, шпионин“.
  1. A Call for the Dead (1961)
    Събуждане на мъртвеца, прев. Васил Антонов, Бургас: Делфин прес, 1990
  2. A Murder of Quality (1962)
    Убийство от класа, прев. Огнян Иванов, София: Панорама, 1991
  3. The Spy Who Came in from the Cold (1963)
    Шпионинът, който дойде от студа, прев. Анелия Данилова, София: Интерпринт, 1991
  4. The Looking Glass War (1965)
  5. Tinker, Tailor, Soldier, Spy (1974)
    Дама, поп, асо, шпионин, прев. Герасим Славов, София: Колибри, 2013
  6. The Honourable Schoolboy (1977)
    Достопочтеният ученик, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2016
  7. Smiley's People (1979)
    Екипът на Смайли, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2017
  8. The Secret Pilgrim (1990)
    Секретният пилигрим, прев. Тинко Трифонов, Варна: Компас, 1993
  9. A Legacy of Spies (2017)
    Шпионско наследство, прев. Венцислав Венков, София: Колибри, 2018

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Obituary: John le Carré. // BBC News. 13 December 2020. Архивиран от оригинала на 14 December 2020. Посетен на 14 December 2020.
  2. ↑ John le Carré obituary. // The Guardian, 14 December 2020. Архивиран от оригинала на 14 December 2020. Посетен на 14 December 2020.
  3. ↑ General Register Office - Register of Births: Dec 1905 5a 231 Poole – Ronald Thomas A. Cornwell
  4. ↑ Why John le Carré's father went to jail (and his links to Dorset). // Daily Echo [Bournemouth Echo]. 15 August 2011. Посетен на 26 October 2022.
  5. ↑ Lelyveld, Joseph. Le Carré's Toughest Case. // The New York Times Magazine. 16 March 1986. Архивиран от оригинала на 28 October 2018. Посетен на 30 January 2020.
  6. ↑ Scoundrels and Sons – Author John Le Carre Digs Deep in His Own Past for the Themes of His Work. // The Seattle Times. 25 March 1999. Архивиран от оригинала на 14 December 2020. Посетен на 30 January 2020.
  7. ↑ Rupert Cornwell. // The Independent. Архивиран от оригинала на 10 September 2014. Посетен на 2 February 2019.
  8. ↑ "Espionage: The Perfect Spy Story". Time. 25 September 1989. Retrieved 14 December 2020.
  9. ↑ а б Brennan, Zoe. What Does John Le Carré Have to Hide?. // The Daily Telegraph. 2 April 2011. Архивиран от оригинала на 18 November 2011. Посетен на 14 December 2020.
  10. ↑ Harding, Luke. John le Carré: I was beaten by my father, abandoned by my mother. // The Guardian. 2 September 2016. Посетен на 26 October 2022.
  11. ↑ а б Anthony, Andrew. Observer Profile: John le Carré: A Man of Great Intelligence. // The Observer. 1 November 2009. Архивиран от оригинала на 18 August 2017. Посетен на 4 March 2010.
  12. ↑ Scholar, linguist, story-teller, spy.... // The Guardian. 17 July 1993. Архивиран от оригинала на 9 September 2017. Посетен на 3 July 2017.
  13. ↑ John le Carré, author of Tinker Tailor Soldier Spy, dies aged 89. // The Guardian. 13 December 2020. Архивиран от оригинала на 13 December 2020. Посетен на 13 December 2020.
  14. ↑ John le Carré: Cold War novelist dies aged 89. // BBC News. 13 December 2020. Архивиран от оригинала на 13 December 2020. Посетен на 13 December 2020.
  15. ↑ World famous author John le Carré died after falling at his home in Cornwall. // Cornwall Live. 15 June 2021. Посетен на 15 June 2021.
  16. ↑ John le Carré's wife Valerie Jane has died. // Cornwall Live. 7 March 2021. Архивиран от оригинала на 7 March 2021.
  17. ↑ Paul Linford. Son of famous novelist who became arts journalist dies aged 59. // 9 June 2022. Посетен на 31 October 2022.
  18. ↑ а б The CWA Gold Dagger. // Crime Writers' Association, 5 July 2012. Архивиран от оригинала на 14 January 2012. Посетен на 8 January 2013.
  19. ↑ Society of Authors' Awards. // Society of Authors. Архивиран от оригинала на 1 October 2020. Посетен на 13 December 2020.
  20. ↑ а б The Edgar Database. // Mystery Writers of America. Архивиран от оригинала на 28 August 2012. Посетен на 10 March 2013.
  21. ↑ Fiction winners. // University of Edinburgh. Архивиран от оригинала на 4 November 2020. Посетен на 14 December 2020.
  22. ↑ 日本冒険小説協会大賞リスト. // Архивиран от оригинала на 28 May 2017. Посетен на 14 December 2020.
  23. ↑ а б в Debrett's People of Today. Debrett's, 2007. ISBN 978-1-870520-95-9. OCLC 764415351. с. 973.
  24. ↑ The Cartier Diamond Dagger. // Crime Writers' Association, 5 July 2012. Архивиран от оригинала на 3 December 2012. Посетен на 7 January 2013.
  25. ↑ Previous honorary graduates. // University of Exeter. Архивиран от оригинала на 21 February 2013. Посетен на 6 March 2013.
  26. ↑ Peggy V. Helmerich Distinguished Author Award. // Tulsa Library Trust, 1990. Архивиран от оригинала на 24 February 2012. Посетен на 11 February 2012.
  27. ↑ Honorary Graduates. // St Andrews University. Архивиран от оригинала на 13 April 2016. Посетен на 6 March 2013.
  28. ↑ Honorary Graduates of Earlier Years. // University of Southampton. Архивиран от оригинала на 7 December 2013. Посетен на 6 March 2013.
  29. ↑ Honorary Graduates 1989 to Present. // bath.ac.uk. University of Bath. Архивиран от оригинала на 19 December 2015. Посетен на 18 February 2012.
  30. ↑ John le Carré Wins the Dagger of Daggers. // Crime Writers' Association. Архивиран от оригинала на 2 May 2013. Посетен на 6 March 2013.
  31. ↑ Bern University Honours John le Carré. // Swiss Broadcasting Corporation, 6 December 2008. Архивиран от оригинала на 3 December 2013. Посетен на 9 March 2013.
  32. ↑ The Goethe Medal – Award Recipients 1955–2012. // Goethe Institute. Архивиран от оригинала на 26 December 2012. Посетен на 5 March 2013.
  33. ↑ Germany honours Le Carré with Goethe Medal. // The Guardian. 21 June 2011. Архивиран от оригинала на 9 August 2020. Посетен на 13 December 2020.
  34. ↑ Oxford Announces Honorary Degrees for 2012. // University of Oxford, 19 January 2012. Архивиран от оригинала на 26 April 2013. Посетен на 5 March 2013.
  35. ↑ 2019 – David Cornwell/John le Carré. // The Olof Palme Memorial Fund, 10 January 2020. Архивиран от оригинала на 20 January 2020. Посетен на 10 January 2020.
  36. ↑ John le Carré wins $100,000 prize for 'contribution to democracy'. // The Guardian. 10 January 2020. Архивиран от оригинала на 7 June 2020. Посетен на 31 May 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Джон льо Каре.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джон_льо_Каре&oldid=11626614“.