Ситуационна комедия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ситуационната комедия или още наричана ситком (от английски: situation comedy, sitcom) е вид комедия, възникнала в радиотеатъра, но в момента най-често срещана в телевизията. Традиционно тези комедии са разделени на епизоди, които са самостоятелни и развитието на действието във всеки от тях свършва с края на епизода. Обединяват ги еднаквите главни действащи лица и фонът на действието, който е строго определен и ограничен – дом, офис, клуб. Съществува условно художествено-критическо обобщено жанрово название на ‘ситком’ – а: „Американска комедия“ – образувано върху словесната основа на съответното понятие, по названието на известния роман на Т. Драйзер „American tragedy“, Theodore Dreiser“; вероятно с оглед да се изтъкне определено убеждение, както и лично отношение – спрямо ниската художествена ценност на последния.[източник? (Поискан преди 30 дни)]

Този вид комедия е възникнала в САЩ и е разпространена в Британската общност – Канада, Нова Зеландия, Австралия.

Популярни ситуационни комедии[редактиране | редактиране на кода]

По-известни представители на жанра са комедийните сериали, „'Aло'Aло!“ „Шеметен град“, „Приятели“, „Военнополева болница“, „Как се запознах с майка ви“, „Семейният тип“, „Принцът от Бел Еър“, „Фолти Тауърс“, „Семейство Симпсън“, „Шоуто на Козби“, „Всички обичат Реймънд“, „Женени с деца“, „Джоуи“, „Зайнфелд“, „Бар Наздраве“, „Алф“, „На гости на третата планета“, „Сибил“, „Напълно непознати“, „Свалки“, „Мърфи Браун“, „Стъпка по стъпка“, „Джеси“, „До смърт“, „Теория за Големия взрив“, „Смешно отделение“, „Офисът“, „Фрейзър“, „Уил и Грейс“, „Дарма и Грег“, „Двама мъже и половина“, „Аз и Дерек“, „Хана Монтана“ WWE и „Щурите съседи“, „Малкълм“, „Тя и той“, „Гувернантката“, „Осем прости правила“.

Формат[редактиране | редактиране на кода]

Стандартният формат за сериите в САЩ е с продължителност 20 – 22 минути, като оставащото време до половин час се запълва от излъчваните от ТВ канала реклами. В Европа (включително в България) е приет стандартът на BBC, който е 27 минути за епизод. Традиционно един епизод на ситком се излъчва със съпровождаща звукова пътека със смях, възклицания и други зрителски реакции. Тези реакции могат да бъдат както предварително записани и добавени към саундтрака на серията, така и записани на живо по време на заснемането на серията пред студийна публика.

„Новата вълна“ в ситкомите[редактиране | редактиране на кода]

Напоследък се забелязва тенденцията някои ситкоми да се излъчват без зрителски реакции зад кадър. Такива са „Смешно отделение“, „Офисът“, „Спряно развитие“, „Задръж ентусиазма“ и други, които възприемат и нов начин на снимане – с една камера. Този метод на снимки се доближава повече до подхода при снимките на игрален филм и се отличава от класическия метод за мултикамерно (обикновено с 3 камери) заснемане на ситком. В резултат крайният продукт се различава чувствително от традиционен ситком и дори може да бъде класифициран като такъв с много уговорки.

Въпреки доброто му приемане от критиката и частичния зрителски успех (най-вече на „Офисът“, който е американски римейк на едноименния британски ситком), този нов тип ситкоми не се радва на масова популярност. Най-гледаният ситком в момента е традиционният „Двама мъже и половина“. Най-успешните в комерсиално отношение (и най-гледани) ситкоми в миналото са „Военнополева болница“, „Бар Наздраве“, „Зайнфелд“, „Фрейзър“, „Приятели“ и „Всички обичат Реймънд“.

Производство в САЩ[редактиране | редактиране на кода]

Практиката в САЩ е да се излъчи един пилотен епизод, който, ако постигне необходимия рейтинг, получава „зелена светлина“ от студиото. Ситкомът влиза в производство и започва да се излъчва всяка седмица в строго определен, запазен за него ден и час. Един сезон се състои обикновено от 24 епизода, като пилотният се води „нулев“, т.е. не се брои в номерацията на сериите, а последният обикновено е от две части. При достатъчен зрителски интерес ситкомът влиза в продукция на втори сезон. Честа практика обаче е за един ситком да не дочака дори края на първия си сезон и да бъде спрян. Всъщност това се случва с болшинството нови сериали. От приблизително 10 нови сериала най-много един се утвърждава, намира нишата си в зрителското пространство и се превръща в хит („Приятели“ има 10 сезона).

Производство във Великобритания[редактиране | редактиране на кода]

Във Великобритания в наши дни продължителността на сезоните е много по-малка от тази в САЩ, именно 6 серии на „сезон“. При това най-често всички серии са написани от един-единствен сценарист, който е и създателят на сериала. Такъв е случаят с „Офисът“ (оригиналната версия, продуцирана и с участието на Рики Джервейз) и „Свалки“. И двата ситкома правят силно впечатление с иновативния си стил в САЩ и в резултат биват заснети техни американски версии. Това са „Офисът“, вече със Стив Карел, и „Свалки по американски“. Докато първият стартира много силно, вторият е прекратен бързо. За да се избегне спорната (най-вече в творчески план) практика да се адаптират британски сериали за американската публика, американският кабелен лидер HBO директно съпродуцира с BBC следващия проект на Рики Джервейз – „Статисти“.

Български ситкоми[редактиране | редактиране на кода]

В България са произведени малък брой ситуационни комедии. Сред тях са: „Клиника на третия етаж“, „Морска сол“, „Камера! Завеса!“, „Тесни обувки“, „Домашен арест“ и „Тя и той“ (българска адаптация на френски сериал). След дълъг период на отсъствие на родни ситкоми от българския ефир, в 2011 – 2012 се произвеждат и излъчват цели два нови проекта – „Домашен арест“ и „Женени с деца в България“. Предстои премиерата в късния април 2012 и на още един ситком, този път по ТВ7.

Източник[редактиране | редактиране на кода]