Принцът на Египет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Принцът на Египет
The Prince of Egypt
Режисьори Бренда Чапман
Стийв Хикнър
Саймън Уелс
Продуценти Пени Финкелман Кокс
Сандра Рабинс
Сценаристи Филип ЛаЗебник
Никълъс Мейър
Базиран на Изход (библия)
В ролите Вал Килмър
Ралф Файнс
Мишел Пфайфър
Сандра Бълок
Хелън Мирън
Стив Мартин
Мартин Шорт
Патрик Стюарт
Дани Глоувър
Музика Оригинална музика:
Ханс Цимър
Песни:
Стивън Шварц
Оператор Ейдриън Бидъл
Монтаж Ник Флетчър
Филмово студио DreamWorks Animation
Разпространител DreamWorks Pictures[1]
Премиера 16 декември 1998 г. (премиера)
18 декември 1998 г.[2]
Времетраене 98 минути[3]
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език английски
Бюджет $70 милиона[4]
Приходи $218.6 милиона[4]
Хронология
Йосиф: Господарят на сънищата (2000)
Fleche-defaut-droite-bord.svg
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Принцът на Египет“ (на английски: The Prince of Egypt) е американски анимационен филм (драма, приключенски, мюзикъл, исторически) от 1998 година, и е първия традиционен анимационен филм, продуциран и разпространен от DreamWorks. Филмът е адаптация на Книгата на Изхода и разказва за живота на Мойсей от това да бъде египетски принц до крайната му съдба да изведе децата на Израел от Египет. Режисиран е от Бренда Чапман, Стив Хикнър и Саймън Уелс, филмът включва песни, написани от Стивън Шварц, и композирани от Ханс Цимър. Гласовите участия се състоят от Вал Килмър във двойна роля, Ралф Файнс, Мишел Пфайфър, Сандра Бълок, Джеф Голдблум, Дани Глоувър, Патрик Стюарт, Хелън Мирън, Стив Мартин и Мартин Шорт.

Джефри Катценберг често предложил анимирана адаптация на филма „Десетте божи заповеди“ през 1956 г., работейки за „Уолт Дисни“, и решил да вложи тази идея в производство след основаването на DreamWorks през 1995 г. За да направят този встъпителен проект, екипът на DreamWorks наемаше артисти, работещи за Walt Disney Feature Animation, и наскоро разпуснатата анимационна компания на Amblin Entertainment – Amblimation, която наброява 350 души от 34 различни нации. Филмът е съчетание от традиционна анимация и компютърно генерирани изображения, създадени с помощта на софтуер от Toon Boom Animation и Silicon Graphics.

Пуснат по кината на 18 декември 1998 г. и на домашно видео от DreamWorks Home Entertainment на 14 септември 1999 г., рецензиите бяха като цяло положителни, като критиците възхваляваха анимацията, музиката и гласовата работа. Филмът продължава да надхвърля 218 милиона долара в световен мащаб в кината, което го прави най-успешният анимационен филм на не-Дисни (non-Disney) по онова време. Успехът на филма е довел до предисловието „Йосиф: Господарят на сънищата“, в който е издаден за директно на видео през 2000 г. и разработването на сценична адаптация.[5][6]

Песента „Повярваш ли“ (When You Believe) се превърна в търговски успешен сингъл в поп версията, изпълнявана от Уитни Хюстън и Марая Кери и печели „Оскар“ за най-добра песен на 71-вата церемония на наградите „Оскар“ на 21 март 1999 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В Древен Египет фараонът Сети I, страхувайки се, че тревожно увеличение на еврейските роби може да доведе до бунт, заповядва на стражите му да убият всички новородени еврейски момчета. Страхувайки се за безопасността на своя собствен новороден син, Йохевед, заедно с двете ѝ деца, Мириам и Арон, се втурват към река Нил, където го поставя в кошница по водата, а не преди да се сбогува с последното, но мощно ухание. Мириам последва кошницата, докато се отправя към двореца на фараона и свидетелства за бебето си брат, който бе приет от съпругата на Сети – Кралица Тия, която го нарича Моисей.

Години по-късно, Мойсей и осиновеният брат Рамзес, наследник на египетския престол, са оскърбени от баща си, че случайно разрушават храма по време на състезание с колесници. По предложението на Мойсей, Сети, който иска да даде възможност на Рамзес да докаже, че е отговорен млад мъж, го определя като принц Регент и му дава власт над храмовете на Египет. В знак на почит, висшите жреци Хотеп и Хюи му предлагат красива млада мидийска жена, Сепфора, която Рамезес я дава на Моисей и го назначава за кралски главен архитект.

По-късно в същата нощ, Мойсей последваше Сепфора, когато тя избягва от двореца и се влива при възрастните Мириам и Арон, но той не ги разпознаваше. Мириам тогава пееше приспивната песен на майка си, което Мойсей си спомня: той обаче се връща в двореца, жаден да се върне в познатата обстановка. Истината за неговото минало по-късно се потвърждава от кошмар и накрая от самия Сети, в който смути Мойсей, като твърди, че евреите са „само роби“. На следващия ден, Мойсей избутва египетски пазач, докато се опитва да го спре да бие с камшик египетски роб. Уплашен и засрамен, Мойсей бяга в пустинята в изгнание, въпреки молбите на Рамзес, че той остава.

Докато е в пустинята, Мойсей защитаваше три момичета от разбойници, само за да разбере, че по-голямата им сестра е самата Сепфора. Мойсей е посрещан от бащата на Сепфора и главен жрец на Мидия – Ятро. След като се асимилира в тази нова култура, Мойсей става овчар и се жени за Сепфора. Един ден, докато преследва едно безгрижно агне, Мойсей открива горящ храст, чрез който Бог му казва да се върне от Египет и да насочи евреите като свобода. Бог дарява тоягата на Мойсей с властта си и обещава, че ще каже на Моисей какво да каже. Мойсей и Сепфора се завръщат в Египет, където Мойсей е щастливо посрещнат от Рамзес, който сега е фараон със съпруга и син.

Мойсей иска освобождаването на евреите и сменя тоягата си в египетска кобра, за да демонстрира своя съюз с Бога. Хотеп и Хюи превъзнасят тази трансформация, само за змиите им, да бъдат изядени от змията на Мойсей. Вместо да бъде убеден, Рамес втвърдява и удвоява натовареността на евреите. Мойсей нанася девет от десетте божи наказания на Египет, но въпреки това Рамзес отказва да се отклони и срещу предупреждението на Моисей (предупреждавайки за последната чума), зарича да не освобождава еврейските роби. Моисей е обезсърчен, който подготвя евреите за десетата и последната чума, като ги инструктира да пожертват агне и да маркират стълбовете на врата с кръвта на агнето. Тази нощ последната чума убива всички първородни деца на Египет, включително и синът на Рамзес, докато спасява тези на евреите. Скръбеният Рамезес най-накрая дава на Моисей разрешение да освободи евреите. След като напусна двореца, Моисей се срина плачейки от скръб, разбит от болката, която причини на брат си и на Египет.

На следващата сутрин, евреите напускат Египет, водени от Мойсей, Мириам, Арон и Сепфора. В Червено море, те откриват, че отмъстителният Рамзес ги преследва с армията си, възнамерявайки да ги убие. Огненият стълб на гърба обаче блокира пътя на армията, докато Моисей използва персонала си за разделяне на морето. Евреите пресичат откритото дъно на морето; огънят изчезва, а армията гони, но водата се затваря и удавя египетските войници, когато самият Рамзес се спасява сам. Мойсей тъжно се сбогува с брат си и води евреите на планината Синай, където получава Десетте заповеди.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Композиторът и авторът на песни Стивън Шварц започна да пише песни за филма от самото начало на продукцията му. С развитието на историята той продължава да пише песни, които служат както за забавление, така и за подпомагане на придвижването на историята. Композиторът Ханс Зимер подрежда и продуцира песните и в крайна сметка написва резултата на филма. Музиката на филма е записна изцяло в Лондон, Англия.[7]

Трите албума на саундтрака са издадени едновременно за „Принцът на Египет“, като всеки от тях е насочен към друга целева аудитория. Докато другите две съпътстващи записи, саундтрака със тематични за страната, наречено „Нашвил“ и евангелския „вдъхновяващ“ саундтрак функционираха като филмови почитания, официалният саундтрак „Принцът на Египет“ съдържаше действителните песни от филма.[8] Албумът комбинира елементи от композицията на Ханс Цимер и филмови песни на Стивън Шварц.[8] Песните бяха изразени или от професионални певци, като например хор „Калифорния“ в Салисбъри, или от гласовете на филма, като Мишел Пфайфър и Офра Хаза. Бяха добавени различни парчета от съвременни изпълнители като K-Ci & JoJo и Boyz II Men, включително дуетът „When You Believe“ на Марая Кери и Уитни Хюстън, репетиция от оригиналния състав на Шварц, изпълнен от Мишел Пфайфър и Сали Дорски във филма.

Цензура[редактиране | редактиране на кода]

Филмът беше забранен в три страни, където населението е предимно мюсюлманско: Малдивите, Малайзия и Египет, на основание, че ислямските пророци (включително Мойсей) са забранени в исляма. Филмът също беше забранен в Индонезия, но беше пуснат в формат Video CD. Върховният съвет на ислямските дела в Малдивските острови заяви: „Всички пророци и пратеници на Бога са почитани в исляма и затова не могат да бъдат изобразени“.[9][10] Следвайки това решение, съветът за цензура забрани филма през януари 1999 г. През същия месец Съветът за филмово цензуриране на Малайзия забрани филма, „за да не се обиди мюсюлманското мнозинство в страната“. Секретарят на борда каза, че органът на цензурата управлява филма е „нечувствителен по религиозни и морални причини“.

Синхронен дублаж[редактиране | редактиране на кода]

Озвучаващи артисти[редактиране | редактиране на кода]

Персонаж Английски език Български език
Мойсей Вал Килмър Даниел Цочев (диалог)
Мирослав Костадинов (вокал)
Рамзес Ралф Файнс Георги Георгиев-Гого (диалог)
Богомил Спиров (вокал)
Сепфора Мишел Пфайфър Ани Василева (диалог)
Йорданка Илова (вокал)
Мириям Сандра Бълок Деляна Хаджиянкова (диалог)
Елена Павлова (вокал)
Бог Вал Килмър Мариан Маринов
Арон Джеф Голдблум Мариан Маринов
Ятро Дани Глоувър Петър Евангелатов (диалог)
Пламен Бейков (вокал)
Сети Патрик Стюарт Марин Янев
Кралица Тий Хелън Мирън Силвия Лулчева (диалог)
Весела Костова (вокал)
Хотеп Стийв Мартин Николай Урумов (диалог)
Атанас Сребрев (вокал)
Хюи Мартин Шорт Христо Мутафчиев
Юхевед Офра Хаза Варвара Панкова
Малката Мириам Идън Риджел Ралица Ралинова

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Песен Английски език Български език
Спаси ни днес Офра Хаза
Идън Риджъл
Варвара Панкова
Ралица Ралинова
Моят дом това е Амик Байрам
Линда Дий Шейн
Мирослав Костадинов
Весела Костова
С небесни очи Брайън Стокс Мичъл Пламен Бейков
С големите не си играй Стив Мартин
Мартин Шорт
Атанас Сребрев
Христо Мутафчиев
Наказанията Амик Байрам
Ралф Файнс
Мирослав Костадинов
Богомил Спиров
Повярваш ли Сали Дуорски
Мишел Пфайфър
Елена Павлова
Йорданка Илова
Хор
Смесен хор с гласове от хора на БНР
и солисти от ДМТ „Ст. Македонски“
Диригент:
Мария Момирова
Записите на хоровете са осъществени в
1-во и 2-ро студио на БНР
Тонрежисьор:
Румен Енчев

Екип[редактиране | редактиране на кода]

Обработка Арс Диджитал Студио
(октомври 1999 – януари 2000)
Режисьор на дублажа
Подбор на гласовете
Чавдар Монов
Превод Надя Баева
Адаптация Веселина Пършорова
Музикален режисьор
Български текст на песните
Десислава Софранова
Подбор на вокалните изпълнители
Музикална продукция
Десислава Софранова
Асен Аврамов
Тонрежисьори Благомир Алексиев
Димитър Михайлов
Росица Рупчина
Звуков монтаж и дигитална обработка Димитър Михайлов
Росица Рупчина
Диригент
Изпълнителен продуцент
Асен Аврамов
Продуцент на българската версия Александра Груп Холдинг ЕООД

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Review: ‘The Prince of Egypt’. // Variety. December 10, 1998. Посетен на April 23, 2017.
  2. DreamWorks debuts „Prince of Egypt“ albums. // Animation World Network, October 30, 1998. Посетен на May 29, 2014.
  3. The Prince of Egypt (U). // British Board of Film Classification. November 26, 1998. Посетен на August 27, 2016.
  4. а б Prince of Egypt (1998). // Box Office Mojo. Посетен на February 25, 2009.
  5. Norm Lewis & Aaron Lazar Will be Joined by All-Star Cast in Concert Reading of Stephen Schwartz's THE PRINCE OF EGYPT Broadway World, Retrieved July 27, 2015
  6. THE PRINCE OF EGYPT Will Take World Premiere Bow in San Francisco, then Play Denmark Broadway World, Retrieved February 14, 2017
  7. Prince of Egypt-About the Production. // Filmscouts.com. Посетен на March 4, 2009.
  8. а б SoundtrackNet:The Prince of Egypt Soundtrack. // SoundtrackNet.net. Посетен на March 4, 2009.
  9. „There can be miracles“, The Independent, January 24, 1999
  10. CNN Showbuzz – January 27, 1999. // CNN, January 27, 1999. Посетен на March 12, 2009.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]