Принцът на Египет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Принцът на Египет
The Prince of Egypt
Режисьори Бренда Чапман
Стийв Хикнър
Саймън Уелс
Продуценти Пени Финкелман Кокс
Сандра Рабинс
Сценаристи Филип ЛаЗебник
Никълъс Мейър
Базиран на Изход (библия)
В ролите Вал Килмър
Ралф Файнс
Мишел Пфайфър
Сандра Бълок
Хелън Мирън
Стив Мартин
Мартин Шорт
Патрик Стюарт
Дани Глоувър
Музика Оригинална музика:
Ханс Цимър
Песни:
Стивън Шварц
Монтаж Ник Флетчър
Филмово студио DreamWorks Animation
Разпространител DreamWorks Pictures[1]
Премиера 16 декември 1998 г. (премиера)
18 декември 1998 г.[2]
Времетраене 98 минути[3]
Страна Флаг на САЩ САЩ
Език английски
Бюджет $70 милиона[4]
Приходи $218.6 милиона[4]
Хронология
Йосиф: Господарят на сънищата (2000)
Fleche-defaut-droite-bord.svg
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

„Принцът на Египет“ (на английски: The Prince of Egypt) е американски анимационен филм (драма, приключенски, мюзикъл, исторически) от 1998 година, и е първия традиционен анимационен филм, продуциран и разпространен от DreamWorks. Филмът е адаптация на Книгата на Изхода и разказва за живота на Мойсей от това да бъде египетски принц до крайната му съдба да изведе децата на Израел от Египет. Режисиран е от Бренда Чапман, Стив Хикнър и Саймън Уелс, филмът включва песни, написани от Стивън Шварц, и композирани от Ханс Цимър. Гласовите участия се състоят от Вал Килмър в двойна роля, Ралф Файнс, Мишел Пфайфър, Сандра Бълок, Джеф Голдблум, Дани Глоувър, Патрик Стюарт, Хелън Мирън, Стив Мартин и Мартин Шорт.

Джефри Катценберг често предложил анимирана адаптация на филма „Десетте Божи заповеди“ през 1956 г., работейки за „Уолт Дисни“, и решил да вложи тази идея в производство след основаването на DreamWorks през 1995 г. За да направят този встъпителен проект, екипът на DreamWorks наемаше артисти, работещи за Walt Disney Feature Animation, и наскоро разпуснатата анимационна компания на Amblin Entertainment – Amblimation, която наброява 350 души от 34 различни нации. Филмът е съчетание от традиционна анимация и компютърно генерирани изображения, създадени с помощта на софтуер от Toon Boom Animation и Silicon Graphics.

Пуснат по кината на 18 декември 1998 г. и на домашно видео от DreamWorks Home Entertainment на 14 септември 1999 г., рецензиите бяха като цяло положителни, като критиците възхваляваха анимацията, музиката и гласовата работа. Филмът продължава да надхвърля 218 милиона долара в световен мащаб в кината, което го прави най-успешният, непродуциран от „Дисни“ анимационнен филм по онова време. Успехът на филма е довел до предисловието „Йосиф: Господарят на сънищата“, в който е издаден за директно на видео през 2000 г. и разработването на сценична адаптация.[5][6]

Песента „Повярваш ли“ (When You Believe) се превърна в търговски успешен сингъл в поп версията, изпълнявана от Уитни Хюстън и Марая Кери и печели „Оскар“ за най-добра песен на 71-вата церемония на наградите „Оскар“ на 21 март 1999 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

В древен Египет фараонът Сети I, страхувайки се, че увеличаването на юдейските роби може да доведе до бунт, заповядва на стражите си да убият всички новородени юдейски момчета. Страхувайки се за безопасността на своя собствен новороден син, Йохевед заедно с двете си деца Мириам и Аарон се втурват към река Нил, където го поставят в кошница и го пускат по водата. Мириам последва кошницата, докато се отправя към двореца на фараона и вижда как братчето ѝ е открито и прието от съпругата на Сети – царица Туя, която го нарича Моисей.

Години по-късно Мойсей заедно с брат си Рамзес, наследник на египетския престол, че случайно разрушават храма по време на състезание с колесници. Фараонът ги смъмря за постъпката им. По предложение на Мойсей Сети дава възможност на Рамзес да докаже, че е отговорен млад мъж, като го определя за принц-регент и му дава власт над храмовете на Египет. В знак на почит върховните жреци Хотеп и Хюи му предлагат красива млада мидийска жена - Сепфора. Рамзес обаче я дава на Моисей и го назначава за главен дворцов архитект.

По-късно същата нощ Мойсей последва Сепфора, когато тя избягва от двореца, и среща възрастните Мириам и Аарон, които обаче не успява да разпознае. Мириам запява приспивната песен на майка си, при което Мойсей си спомня. Той обаче се връща в двореца - в познатата обстановка. Истината за неговото минало по-късно се потвърждава от кошмар, а накрая и от самия Сети, който смущава Мойсей с твърдението си, че юдеите са „просто роби“. На следващия ден Мойсей избутва отвисоко един египетски пазач в опита си да го спре да бие с камшик един възрастен юдеин. Уплашен и засрамен, Мойсей бяга в пустинята в изгнание, въпреки молбите на Рамзес да се върне.

Докато е в пустинята, Мойсей защитаваше три момичета от разбойници, само за да разбере, че по-голямата им сестра е самата Сепфора. Мойсей е посрещан от бащата на Сепфора и главен жрец на Мидия – Ятор. След като постепенно се приобщава в тази нова култура, Мойсей става овчар и се жени за Сепфора. Един ден, докато преследва едно безгрижно агне, Мойсей открива горящ храст, чрез който Бог му казва да се върне от Египет и да насочи юдеите като свобода. Бог дарява тоягата на Мойсей с властта си и обещава, че ще каже на Моисей какво да говори. Мойсей и Сепфора се завръщат в Египет, където Мойсей е щастливо посрещнат от Рамзес, който сега е фараон със съпруга и син.

Мойсей иска освобождаването на юдеите и превръща тоягата си в египетска кобра, за да демонстрира своя съюз с Бога. Хотеп и Хюи превъзнасят тази трансформация, само за змиите им, да бъдат изядени от змията на Мойсей. Вместо да бъде убеден, Рамзес втвърдява и удвоява натовареността на евреите. Мойсей нанася девет от Десетте Божи напасти на Египет, но въпреки това Рамзес отказва да се отклони и срещу предупреждението на Моисей (предупреждавайки за последната чума), зарича да не освобождава юдейските роби. Моисей е обезсърчен, който подготвя евреите за десетата и последната чума, като ги инструктира да пожертват агне и да маркират стълбовете на врата с кръвта на агнето. Тази нощ последната чума убива всички първородни деца на Египет, включително и синът на Рамзес, докато спасява тези на евреите. Скръбеният Рамзес най-накрая дава на Моисей разрешение да освободи евреите. След като напусна двореца, Моисей се срина плачейки от скръб, разбит от болката, която причини на брат си и на Египет.

На следващата сутрин, евреите напускат Египет, водени от Мойсей, Мириам, Аарон и Сепфора. В Червено море, те откриват, че отмъстителният Рамзес ги преследва с войската си, възнамерявайки да ги убие. Огненият стълб на гърба обаче блокира пътя на армията, докато Моисей използва персонала си за разделяне на морето. Евреите пресичат откритото дъно на морето; огънят изчезва, а войската гони, но водата се затваря и удавя египетските войници, когато самият Рамзес се спасява сам. Мойсей тъжно се сбогува с брат си и води юдеите в подножието на планината Синай, където получава от Бог Десетте заповеди.

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Бившият председател на Дисни Джефри Катценберг винаги е искал да направи анимация на Десетте заповеди. Докато работеше за The Walt Disney Company, Катценберг предложи тази идея на Майкъл Ейснер, но той отказа. Идеята за филма е възвърната при формирането на DreamWorks SKG през 1994 г., когато партньорите на Катценберг, основателят на Amblin Entertainment Стивън Спилбърг и музикалният продуцент Дейвид Гефен, се срещат в дневната на Спилбърг.[7] Катценберг припомня, че Спилбърг го погледна по време на срещата и каза: „Трябва да изпълниш Десетте заповеди.“.[7]

Принцът на Египет е „написан“ през целия процес на разказване. Започвайки с начален план, надзорниците на историята Кели Асбъри и Лорна Кук ръководиха екип от четиринадесет художника и писатели, които очертаваха целия филм – последователност по последователност. След като бяха одобрени, те бяха пуснати в системата за дигитално редактиране на Avid Media Composer от редактора Ник Флечър, за да създадат „ролетка“ или анимация. Макарата на историята позволи на продуцентите да гледат и редактират целия филм в непрекъснатост, преди да започне производството, а също така помогна на отделите за оформление и анимация да разберат какво се случва във всяка поредица от филма.[8] След завършване на гласовия талант, започнаха сесии за запис на диалог. За филма актьорите записват индивидуално в студио под ръководството на един от тримата режисьори. Гласовите песни трябваше да се превърнат в основен аспект, в който аниматорите са изградили своите изпълнения.[8] Тъй като DreamWorks е загрижен за теологичната точност, Джефри Катценберг решава да призове библейските учени, християни, евреи и мюсюлмани теолози и арабски американски лидери да помогнат на филма му да бъде по-точен и верен на оригиналната история. След визуализирането на развиващия се филм всички тези лидери отбелязаха, че ръководителите на студията са слушали и отговаряли на техните идеи и похвалили студиото за достигане до коментари от външни източници.[7]

Дизайн и анимация[редактиране | редактиране на кода]

Арт-директорите Кати Алиери и Ричард Чавес и художникът Дирек Дарек Гогол доведоха екип от девет артисти за визуално развитие, за да създадат визуален стил за филма, който е представител на времето, мащаба и архитектурния стил на Древен Египет.[8] Част от процеса включва изследване и събиране на произведения на изкуството от различни артисти, както и участие в пътувания, като двуседмично пътуване из Египет от режисьорите преди началото на продукцията на филма.[8]

Дизайнерите на героите Картър Гурич, Карлос Грангел и Никълъс Марлет работиха по задаването на дизайна и цялостния вид на героите. Опирайки се на различни вдъхновения за широко известните герои, екипът на дизайнерите на герои работи по проекти, които имат по-реалистично усещане от обичайните анимационни герои до този момент.[8] И дизайнът на героите, и художествената посока работят, за да определят определено разграничение между симетричния, по-ъгличен поглед на египтяните срещу по-органичния, естествен вид на евреите и свързаните с тях среди.[8] Отделът Backgrounds, ръководен от надзорниците Пол Ласейн и Рон Лукас, ръководи екип от художници, които са отговорни за рисуването на комплектите / фоновете от оформленията. В рамките на филма са създадени около 934 ръчно рисувани фона.[8]

Анимационният екип на „Принцът на Египет“, включващ 350 художници от 34 различни нации, беше предимно нает както от анимацията на Walt Disney Feature Animation,[9] която беше паднала под патронажа на Каценберг, докато беше в Уолт Дисни Къмпани, и от Amblimation, несъществуваща дивизия на Стивън Спилбърг от Amblin Entertainment.[10] Както и при Дисни, аниматорите на герои бяха групирани в екипи по характер: например, Кристоф Серанд, като наблюдаващ аниматор на възрастния Моисей, постави актьорския стил на героя и присвои сцени на своя екип. Беше обърнато внимание на правилното изобразяване на етническите египтяни, евреи и нубийци.[11]

Във филма има 1192 сцени, а 1180 – работа от отдела за специални ефекти, която анимира всичко в анимирана сцена, която не е герой: духащ вятър, прах, дъждовна вода, сенки и др. генерираните образи се използват в изображенията на десетте язви на Египет и разделянето на Червено море.[7][12] Анимираните герои бяха дигитален софтуер за боя, използвайки софтуерната система на Cambridge Systems „Анимо“ (сега обединена с Toon Boom Technologies),[13] и композирането на 2D и 3D елементите беше извършено с помощта на „Exposure Tool“, цифрово решение, разработено за Alias Research от Silicon Graphics.[12][14]

Създаването на гласа на Бог[редактиране | редактиране на кода]

Задачата за създаване на Божия глас беше дадена на Лон Бендър и екипа, работещ с музикалния композитор на филма, Ханс Цимер[15]. „Предизвикателството с този глас беше да се опитаме да го превърнем в нещо, което не беше чуто досега“, казва Бендер. „Направихме много изследвания на гласовете, използвани за минали холивудски филми, както и за радиопредавания. Решението беше да се използва гласът на актьора Вал Килмър, за да предложи вида на гласа, който чуваме в собствените си глави в ежедневието ни, за разлика от по-големите от живота тонове, с които Бог е бил надарен в предишни кинематографични превъплъщения.[15] Въпреки че в „Десетте божи заповеди“ (1956), Чарлтън Хестън, който е играл Моисей, също е дал Божия глас.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Композиторът и авторът на песни Стивън Шварц започна да пише песни за филма от самото начало на продукцията му. С развитието на историята той продължава да пише песни, които служат както за забавление, така и за подпомагане на придвижването на историята. Композиторът Ханс Зимер подрежда и продуцира песните и в крайна сметка написва резултата на филма. Музиката на филма е записна изцяло в Лондон, Англия.[8]

Трите албума на саундтрака са издадени едновременно за „Принцът на Египет“, като всеки от тях е насочен към друга целева аудитория. Докато другите две съпътстващи записи, саундтрака с тематични за страната, наречено „Нашвил“ и евангелския „вдъхновяващ“ саундтрак функционираха като филмови почитания, официалният саундтрак „Принцът на Египет“ съдържаше действителните песни от филма.[16] Албумът комбинира елементи от композицията на Ханс Цимер и филмови песни на Стивън Шварц.[16] Песните бяха изразени или от професионални певци, като например хор „Калифорния“ в Салисбъри, или от гласовете на филма, като Мишел Пфайфър и Офра Хаза. Бяха добавени различни парчета от съвременни изпълнители като K-Ci & JoJo и Boyz II Men, включително дуетът „When You Believe“ на Марая Кери и Уитни Хюстън, репетиция от оригиналния състав на Шварц, изпълнен от Мишел Пфайфър и Сали Дорски във филма.

Пускане на филма[редактиране | редактиране на кода]

„Принцът на Египет“ прави своята премиера в „Ройс Хол“ на UCLA на 16 декември 1998 г.[17] с широко разпространение, което стана два дни по-късно.[18] Въпреки че е първата продукция на DreamWorks Animation, тя завършва втората, за да получи театрална версия, тъй като „Мравката Z“ (Antz) е принуден да достигне до театрите през септември. Международното издание стана едновременно с това на Съединените щати, тъй като според ръководителя на дистрибуцията на DreamWorks Джим Тарп, който се открива една седмица преди „световния празник“ на Коледа, публиката по целия свят ще бъде достъпна по същото време.[19]

Съпътстващата маркетингова кампания имаше за цел да се хареса на възрастните, които обикновено не желаят да играят анимационни филми. Мърчандайзингът се ограничаваше до редица подбрани цифри и книги.[20] Wal-Mart служи като промоционален партньор и предлага в магазините пакет, включващ два билета за „Принцът на Египет“, книга с разкази и саундтрак на филма.[21]

Домашно видео[редактиране | редактиране на кода]

„Принцът на Египет“ е издаден на VHS и DVD на 24 септември 1999 г.[22] Собствеността на филма бе поета от DreamWorks Animation, когато тази компания се отдели от DreamWorks Pictures през 2004 г.; от юли 2018 г. правата върху филма сега са собственост на Universal Pictures чрез придобиването на DWA. Както и останалата част от каталога на DreamWorks Animation, той е достъпен за стрийминг в Netflix в HD.[23] Въпреки това, както изданието на DVD, така и версиите за стрийминг използваха 35-милиметров отпечатък на филма, вместо да използват оригиналните файлове, за да кодират филма директно в цифров. Blu-ray на филма е издаден на 16 октомври 2018 г.[24] Филмът е достъпен и на Hulu от януари 2019 година.

Рецепция[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнение на боксофиса[редактиране | редактиране на кода]

В началото на уикенда, филмът спечели $14.5 милиона за средно $4658 от 3118 киносалони, печелейки второ място в боксофиса, зад „Имате поща“ (You've Got Mail) на Warner Bros. Благодарение на празничния сезон, филмът спечели с 4% през втория си уикенд, печелейки 15,1 милиона долара и завърши на четвърто място. Средната стойност от 4688 долара е от 3218 киносалони. Той ще се държи добре в третия си уикенд, само с 25% спад до $11 244 612 за средно $3511 от 3202 киносалони и отново завърши на четвърто място. Филмът приключи на 27 май 1999 г., след като спечели $101.4 милиона в САЩ и Канада с допълнителни 117.2 милиона долара в чужбина за общо $218.6 милиона. „Принцът на Египет“ е вторият „не-Дисни“ анимационен филм, за да надхвърли 100 милиона долара в САЩ след „Дребосъчетата: Филмът“ (The Rugrats Movie) на Paramount Pictures и Nickelodeon. Той остава най-брутният „не-Дисни“ анимационен филм, докато не бъде надминат от стоп-моушън филм „Бягството на пилето“ (Chicken Run) през 2000 г., също разпространяван от DreamWorks, и остава най-брутния традиционно „не-Дисни“ анимиран филм, който не е от Disney, до 2007 г., когато бе преизпълнен от филма на „Семейство Симпсън: Филмът“ (The Simpsons Movie) на 20th Century Fox.

Критични рецензии[редактиране | редактиране на кода]

Филмът има рейтинг от 79% на Rotten Tomatoes на базата на 84 рецензии, със средна оценка 7/10. Консенсусът на сайта гласи: „Зашеметяващата визия на Принцът на Египет и първокласният глас хвърлят повече, отколкото компенсират факта, че е по-добре изработена, отколкото включва емоционално“.[25] от средностатистическите критици, изчислени средна оценка от 64 от 26-те прегледа, които събраха.[26]

Роджър Ебърт от „Чикаго Сън-Таймс“ похвали филма в неговия преглед, казвайки: „Принцът на Египет е един от най-красивите анимационни филми, правени някога. Той използва компютърно генерирана анимация като помощно средство за традиционните техники, а не като заместител на тях, и усещаме докосване на човешки артисти във визията зад египетските паметници, самотните гледки на пустинята, тръпката от състезанието на колесницата, личността на героите. Това е филм, който показва анимация, растяща и обхващаща по-сложни теми, вместо да се обвърже в категорията на детските забавления.“[27] Ричард Корлис от списание „Тайм“ (Time) даде отрицателен преглед на филма, казвайки: „Филмът няма творческо изобилие, никакви странични джобове на радост“.[28] Стивън Хънтър от „Уошингтън Пост“ (Washington Post) похвалиха филма, казвайки: „Най-гордото постижение на филма е, че преразглежда нашата версия на Моисей към нещо по-непосредствено и правдоподобно, по-човечно познаваемо.“[29]

Лиза Алспектор от Chicago Reader похвали филма и написа: „Съчетанието от анимационни техники по някакъв начин демонстрира умението скромно, докато специалните ефекти не са нищо повече от великолепно.“[30] Джеф Милар от Houston Chronicle преразгледа с думите: „Принцът на Египет е амалгама от холивудски библейски епос, супермузикален братвейски и хубав урок в неделното училище.“[31] Джеймс Бераринели от Reelviews високо похвали филма, който казва: „Съвпадение за нещо, което Дисни се оказа през последното десетилетие“, а също така написа: „това впечатляващо постижение разкрива още една пролука в някога непреодолимата анимационна броня на Дисни“[32], Лиъм Лейси от The Globe and Mail даде малко отрицателен преглед и написа: „Принцът на Египет е грандиозен, но се възприема прекалено сериозно.“[33] MovieGuide също преразгледа филма благоприятно, казвайки, че „Принцът на Египет“ взема анимационните филми на ново ниво на забавление. Великолепното изкуство, музика, история и реализация се съчетават, за да направят „Принцът на Египет“ един от най-забавните шедьоври на всички времена.[34]

Цензура[редактиране | редактиране на кода]

Филмът беше забранен в три страни, където населението е предимно мюсюлманско: Малдивите, Малайзия и Египет, на основание, че ислямските пророци (включително Мойсей) са забранени в исляма. Филмът също беше забранен в Индонезия, но беше пуснат в формат Video CD. Върховният съвет на ислямските дела в Малдивските острови заяви: „Всички пророци и пратеници на Бога са почитани в исляма и затова не могат да бъдат изобразени“.[35][36] Следвайки това решение, съветът за цензура забрани филма през януари 1999 г. През същия месец Съветът за филмово цензуриране на Малайзия забрани филма, „за да не се обиди мюсюлманското мнозинство в страната“. Секретарят на борда каза, че органът на цензурата управлява филма е „нечувствителен по религиозни и морални причини“.

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Категория Номиниран(и) Резултат
Оскар (21 март 1999 г.)[37]
Най-добра оригинална музика към музикален филм или комедия номинация
Най-добра оригинална песен When You Believe“ (песни и музика – Стивън Шварц) награда
Награди „Ани“ (6 ноември 1999 г.)[38]
Най-добър пълнометражен анимационен филм Пени Финкелман Кокс и Сандра Рабинс номинация
Индивидуални постижения в режисурата Бренда Чапман, Стив Хикнър и Саймън Уелс номинация
Индивидуални постижения в сторибординга Лорна Кук (супервайзър на историята) номинация
Индивидуални постижения в анимационните ефекти Джейми Лойд номинация
Индивидуални постижения в озвучаването Ралф Файнс (за гласа на Рамзес) номинация
Изборът на критиците (19 януари 1999 г.)[39]
Най-добър анимационен филм Бренда Чапман, Стив Хикнър и Саймън Уелс награда
Златен глобус (24 януари 1999 г.)[40]
Най-добра оригинална музика Стивън Шварц, Ханс Цимер номинация
Най-добра оригинална песен When You Believe номинация
Награди „Грами“ (41-ви награди „Грами“) (24 февруари 1999 г.)[41]
„Грами“ за най-добра песен, написана за визуално представление номинация
Най-добър саундтрак албум The Prince of Egypt: Music from the Motion Picture номинация
Награди „Сателит“ (3-ти награди Сателит) (17 февруари 1999 г.)
Най-добър анимационен филм или функция за смесени медии номинация
Сатурн (9 юни 1999 г.)
Най-добър екшън или приключенски филм номинация
Най-добра музика Ханс Цимер номинация

Синхронен дублаж[редактиране | редактиране на кода]

Озвучаващи артисти[редактиране | редактиране на кода]

Персонаж Английски език Български език
Мойсей Вал Килмър Даниел Цочев (диалог)
Мирослав Костадинов (вокал)
Рамзес Ралф Файнс Георги Георгиев-Гого (диалог)
Богомил Спиров (вокал)
Сепфора Мишел Пфайфър Ани Василева (диалог)
Йорданка Илова (вокал)
Мириам Сандра Бълок Деляна Хаджиянкова (диалог)
Елена Павлова (вокал)
Бог Вал Килмър Мариан Маринов
Аарон Джеф Голдблум Мариан Маринов
Ятор Дани Глоувър Петър Евангелатов (диалог)
Пламен Бейков (вокал)
Фараон Сети I Патрик Стюарт Марин Янев
Царица Туя Хелън Мирън Силвия Лулчева (диалог)
Весела Костова (вокал)
Хотеп Стийв Мартин Николай Урумов (диалог)
Атанас Сребрев (вокал)
Хюи Мартин Шорт Христо Мутафчиев
Йохевед Офра Хаза Варвара Панкова
Малката Мириам Идън Риджел Ралица Ралинова

Песни[редактиране | редактиране на кода]

Песен Английски език Български език
Спаси ни днес Офра Хаза
Идън Риджъл
Варвара Панкова
Ралица Ралинова
Моят дом това е Амик Байрам
Линда Дий Шейн
Мирослав Костадинов
Весела Костова
С небесни очи Брайън Стокс Мичъл Пламен Бейков
С големите не си играй Стив Мартин
Мартин Шорт
Атанас Сребрев
Христо Мутафчиев
Наказанията Амик Байрам
Ралф Файнс
Мирослав Костадинов
Богомил Спиров
Повярваш ли Сали Дуорски
Мишел Пфайфър
Елена Павлова
Йорданка Илова
Хор
Смесен хор с гласове от хора на БНР
и солисти от ДМТ „Ст. Македонски“
Диригент:
Мария Момирова
Записите на хоровете са осъществени в
1-во и 2-ро студио на БНР
Тонрежисьор:
Румен Енчев

Екип[редактиране | редактиране на кода]

Обработка Арс Диджитал Студио
(октомври 1999 – януари 2000)
Режисьор на дублажа
Подбор на гласовете
Чавдар Монов
Превод Надя Баева
Адаптация Веселина Пършорова
Музикален режисьор
Български текст на песните
Десислава Софранова
Подбор на вокалните изпълнители
Музикална продукция
Десислава Софранова
Асен Аврамов
Тонрежисьори Благомир Алексиев
Димитър Михайлов
Росица Рупчина
Звуков монтаж и дигитална обработка Димитър Михайлов
Росица Рупчина
Диригент
Изпълнителен продуцент
Асен Аврамов
Продуцент на българската версия Александра Груп Холдинг ЕООД

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Review: ‘The Prince of Egypt’. // Variety. 10 декември 1998. Посетен на 23 април 2017.
  2. DreamWorks debuts „Prince of Egypt“ albums. // Animation World Network, 30 октомври 1998. Посетен на 29 май 2014.
  3. The Prince of Egypt (U). // British Board of Film Classification. 26 ноември 1998. Посетен на 27 август 2016.
  4. а б Prince of Egypt (1998). // Box Office Mojo. Посетен на 25 февруари 2009.
  5. Norm Lewis & Aaron Lazar Will be Joined by All-Star Cast in Concert Reading of Stephen Schwartz's THE PRINCE OF EGYPT Broadway World, Посетен на 27 юли 2015
  6. THE PRINCE OF EGYPT Will Take World Premiere Bow in San Francisco, then Play Denmark Broadway World, Посетен на 14 февруари 2017
  7. а б в г Dan Wooding's strategic times. // Assistnews.net. Архивиран от оригинала на 29 март 2003. Посетен на 3 март 2009.
  8. а б в г д е ж з Prince of Egypt-About the Production. // Filmscouts.com. Посетен на 4 март 2009.
  9. Horn, John. Can Anyone Dethrone Disney?. // Los Angeles Times, 1 юни 1997. Посетен на 25 декември 2014.
  10. DreamWorks Animation In Process Of Being Sold To Japan's SoftBank. // Inquisitr.com. Посетен на 25 декември 2014.
  11. DreamWorks Animation In Process Of Being Sold To Japan's SoftBank. // Inquisitr.com. Посетен на 25 декември 2014.
  12. а б Tracy, Joe. Breathing Life Into The Prince of Egypt. // AnimationArtist.com, 1998. Архивиран от оригинала на 13 август 2003. Посетен на 25 декември 2014.
  13. Respect for Tradition Combined With Technological Excellence Drives Cambridge Animation's Leadership. // . Animation World Magazine SIGGRAPH 98 Special. Посетен на 23 декември 2014.
  14. Schaffer, Christen Harty (Writer-Producer). (1998). „The Making of The Prince Of Egypt“. [Short-form video]. United States: Triage Inc., DreamWorks, LLC. 
  15. а б Sound design of Prince of Egypt. // Filmsound.org. Посетен на 13 март 2009.
  16. а б SoundtrackNet:The Prince of Egypt Soundtrack. // SoundtrackNet.net. Посетен на 4 март 2009.
  17. DreamWorks' `The Prince of Egypt' Attends UCLA's Royce Hall.. // The Free Library, 16 декември 1998. Посетен на 29 май 2014.
  18. Natale, Richard. Production on Animated Films Gets Drawn Out. // Los Angeles Times. 26 февруари 1999. Посетен на 20 май 2015.
  19. Waters Don't Part for DreamWorks' 'Prince of Egypt'. // Los Angeles Times. 22 декември 1998. Посетен на 20 май 2015.
  20. Wallace, Amy. A Big Gamble in the Making. // Los Angeles Times. 6 април 1998. Посетен на 20 май 2015.
  21. Wallace, Amy. Marketing Without Toys, Action Figures. // Los Angeles Times. 27 октомври 1998. Посетен на 20 май 2015.
  22. DreamWorks sponsors chariot race on Hollywood Boulevard. // Animation World Network, 13 септември 1999. Посетен на 4 ноември 2014.
  23. DreamWorks Should Turn Back to the Bible for Its Next Big Hit. // Fool.com, 24 август 2013. Посетен на 26 декември 2014.
  24. The Prince of Egypt Blu-ray. // Blu-ray.com. 26 август 2018. Посетен на 27 август 2018.
  25. The Prince of Egypt movie reviews. // Rotten Tomatoes. Посетен на 27 февруари 2009.
  26. The Prince of Egypt (1998): Reviews. // Metacritic. CNET Networks. Посетен на 27 февруари 2009.
  27. The Prince of Egypt: Roger Ebert. // Chicago Suntimes. Посетен на 27 февруари 2009.
  28. Corliss, Richard. Can a Prince be a movie king? – TIME. // Time Magazine, 14 декември 1998. Посетен на 12 март 2009.
  29. The Prince of Egypt: Review. // The Washington Post, 7 септември 1999. Посетен на 27 февруари 2009.
  30. The Prince of Egypt: Review. // Chicago Reader. Посетен на 27 февруари 2009.
  31. Millar, Jeff. Prince of Egypt. // Houston Chronicle, 18 декември 1998. Посетен на 4 април 2012.
  32. Review:The Prince of Egypt. // Reelviews.net. Посетен на 27 февруари 2009.
  33. The Globe and Mail Review:The Prince of Egypt. // The Globe and Mail. Посетен на 12 март 2009.
  34. Movie Review: The Prince of Egypt
  35. „There can be miracles“, The Independent, 24 януари 1999
  36. CNN Showbuzz – 27 януари 1999. // CNN, 27 януари 1999. Посетен на 12 март 2009.
  37. The 71st Academy Awards. // Oscars, 21 март 1999. Посетен на 27 февруари 2009.
  38. 27th Annual Annie Award Nominees and Winners (1999). // Annie Awards. Посетен на 30 септември 2015.
  39. Clinton, Paul. 'Saving Private Ryan' wins critics' top award. // CNN, 25 януари 1999. Посетен на 20 май 2015.
  40. The 56th Annual Golden Globe Awards (1999). // Hollywood Foreign Press Association. Архивиран от оригинала на 29 септември 2006. Посетен на 27 февруари 2009.
  41. Kim, Ellen. NEWSMAKERS: Hollywood Invades the Grammys. // Hollywood.com. Посетен на 20 май 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]